№ 198
гр. Б., 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600470 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по постъпила въззивна жалба и допълнителна такава от адв. А. М. – сл.
защитник на подс. В. М. Д., срещу Присъда № 4 / 29.01.2024 год., постановена
по н.ч.х.д. № 712 / 2022 год. по описа на Районен съд – Б..
Според изложението в жалбите на защитника, присъдата на
районния съд, с която подс. В. Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, е необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Защитникът
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият не е
извършил съставомерно деяние. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и
оправдаването на подс. Д. по повдигнатото му частно обвинение, както и
предявеният граждански иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Алтернативно се поддържа искане за определяне на по-леко наказание.
Жалбите се поддържат лично от защитника в съдебното заседание
пред въззивния съд.
1
Повереникът на частния тъжител и гр. ищец Г. Б. Според - адв.
А.М. в съдебно заседание поддържа становище, въззивната жалба на
защитника е неоснователна, а присъдата на районния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и доводи,
при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни:
С обжалваната присъда подсъдимия В. М. Д. от гр. Б. е признат за
виновен в това, че на 28.12.2021 година, около 14.00 часа, в гр. Б., в ж.к. Е.,
пред б.*, е причинил на Г. А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 130, ал. 2 от НК вр. с чл. 54 от НК, поради което му е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
Подс. В. Д. е осъден да заплати на Г. Б. сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, предмет на
деянието по частната тъжба, ведно със законната лихва от датата на деянието
– 28.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част,
над уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен. Подс. Д. е осъден
да заплати да заплати на Г. Б. сумата в размер на 427,86 лева - представляващи
сторени по делото разноски.
Неред с това, подс. В. Д. е осъден да заплати по сметка на Б.ски
районен съд сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
2
несъмнен начин възприетата от районния съд фактическа обстановка:
Подсъдимият В. М. Д. /р. 2000 год./ от гр. Б. е неженен, със средно
образование, осъждан. Към края на 2021 год. същият работил като „служител“
в „Х.К.О.“ ЕООД – Б..
По делото не е спорно, че св. Ж.Н. и св. В.Д. се познавали. Вечерта
на 27.12.2021 год. същите се засекли пред денонощния магазин на „Б.“ в Б.,
при което Д. упрекнал Н., че не му връща пари, които й предоставил на заем.
На срещата присъствали още приятелката на Д. - тъжителката Г. Б. и
свидетелите М.М. и К.М..
На следващия ден - 28.12.2021 год., св. Н. се обадила на св. Д. по
телефона, като му заявила, че има възможност да му върне взетата в заем сума
пари, като се уговорили да се видят в гр. Б., пред б.* в кв. Е., около 14 часа.
В 14:00 часа св. В.Д. и приятелката му - частния тъжител Г. Б.
отишли на уговореното място, където ги чакала св. Ж.Н., заедно със
свидетелите М.Н. /брат на Ж.Н./, М.Т., М.Т. и подс. В. Д.. Между двете групи
се скарали, при което започнала вербална разправия, бързо прераснала във
физическа саморазправа. М.Т., М.Н. и В. Д. се нахвърлили на В.Д. и
започнали да му нанасят на удари с ръце и крака по лицето и тялото. Частната
тъжителка Г. Б. се опитала да ги разтърве, при което подс. В. Д. й нанесъл
силен удар с юмрук в областта на дясното око, като от удара тя била повалена
на земята. Свидетели на инцидента станали случайни минувачи /неустановени
по делото/, които се намесили и сбиването било прекратено.
За случилото се св. В.Д. подал сигнал на телефон 112. Видно от
приложеното по делото писмо от Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че от телефонен номер ********** в 14.04 часа от лице, което се е
представило като г-н В.Д. е приет сигнал за инцидент станал в гр. Б., ж.к. Е.,
б.*.
След инцидента св. В.Д. и частната тъжителка Г. Б. отишли в
сградата на 02 РУ Б., за да подадат жалба, както и около 16,10 часа на същата
дата - 28.12.2021 година, тъжителката посетила СПО към МБАЛ Б., където
била прегледана и е издаден лист за преглед на пациент № 12612/28.12.2021
година. При прегледа са установени охлузни марки рани в областта на двете
колене, десен периорбитален оток.
На 29.12.21 г. Г. Б. посетила съдебния лекар - д-р Я.З., който след
3
преглед установил по клепачите на дясното око бледносинкаво-червеникаво
кръвонасядане с овална форма и с размери около 4/3 см, съчетано с умерено
изразен напрегнат на пипане оток, частично притварящ очната цепка; по
капачката на лявото коляно се вижда наложена марлена превръзка при
отстраняването й се вижда овално охлузване покрито с червеникаво-
белезникав налеп и с размери около 2/3 см. Под него се виждат още 3-4 малко
охлузвания покрито с тънка червеникава коричка и с диаметър по около 3-4
мм; около 8 на брой подобни охлузвания с диаметър по 5-6 мм се виждат и по
капачката на дясното коляно. Д-р З. е дал заключение, че при прегледа на Б.
установил данни за изразено главоболие, кръвонасядане с оток по клепачите
на дясното око, охлувания по клепачите на двете колене, с което й е причинено
болка и страдание.
Видно от приложената по делото преписка на 30.12.2021 година Г.
Б. дала обяснения за случилото се. Били снети обяснения и от К.М. на
28.12.2021 година и от Ж.Н., М.Т., М.Т., М.Н., дадени на 31.12.2021 година. На
31.12.2021 година М.Г. - ПИ при Второ РУ Б. съставил протоколи за
предупреждение на Ж.Н., М.Т., М.Т., М.Н. да се въздържат да влизат във
физически спор и саморазправа с Г. Б. и В.Д..
По делото е представено удостоверение от 30.01.2022 година,
издадено от И.Ч., че В. Д. е бил служител в „Х.К.О.“ ЕООД по трудов договор,
който е прекратен на 03.05.2022 година. От „Х.К.О.“ ЕООД е изпратен график
на служителите, които са били на работа на 28.12.2021 година. Управителят е
уведомил съда, че за дата 28.12.2021 година в комплекса не се е водил дневник,
в който да се чекират/подписват служителите при постъпване и напускане на
работа. От представеният график е видно, че на 28.12.2021 година Д. е бил
първа смяна за времето от 07,30 часа до 16,30 часа.
От изисканата и приложена по делото справка за съдимост се
установява, че В. Д. е осъждан за престъпление от общ характер, като
съдебният акт е влязъл в законна сила на 31.03.2021 година, като му е
наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, което е отложено за
изпитателен срок от 3 години.
В хода на съдебното следствие е допусната, назначена и приета
съдебномедицинска експертиза за получените травматични увреждания по
отношение на пострадалата Г. Б.. Вещото лице е установило, че при
4
тъжителката са констатирани следните травматични увреждания: Оток и
кръвонасядане на клепачите на дясното око, охлузвания по коленете. Вещото
лице е категорично, че тези травматични увреждания са получени в резултат
от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанесен
побой, каквито данни се съдържат в материалите по делото. Отокът и
кръвонасядане на дясното око добре отговарят да са получени от удар с ръка в
тази автономична област. Охлузванията в областта на коленете могат да се
обяснят с падане върху терен. Установените при пострадалата увреждания са й
причинили болка и страдание. Вещото лице е заключило, че при нормално
протичане на оздравителния процес тези наранявания ще заздравеят за около
10-14 дни.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Изводите, съображенията и доводите на първоинстанционния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не са налага
изцяло повторен анализ на същите. Съдът е анализирал показанията на
свидетелите, отделил е спорното от безспорното, съпоставени са гласните
източници на доказателства с фактите и обстоятелствата, установяващи се от
писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Наред с това при анализа на показанията на свидетелите са
отчетени всички обстоятелства сочещи за наличие на заинтересованост и
пристрастност.
Районният съд обосновано и правилно е кредитирал показанията
на свидетелите Д., М. и М., от които детайлно се установяват обстоятелствата,
касаещи времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното
деяние. В тази връзка са отчетени личните отношения на посочените
свидетели с пострадалата, при което е прието, че същите не рефлектират на
тяхната обективност и достоверността на изложените в показанията им факти
и обстоятелства. Показанията на тези свидетели са последователни, детайлни,
логични, непротиворечиви и напълно убедителни. Липсват каквито и да е
основания да се поставя под съмнение надеждността на същите и
достоверността на показанията им.
Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели,
5
съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова
крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът е
отчелр, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство свидетелите дават подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично тези свидетели
описват фактите свързани с началото на инцидента, както и развилите се след
това действия. С точност и последователност свидетеля Д. конкретизира
мястото на деянието, извършените от подсъдимия действия, механизма и
начина на причиняване на нараняването, състоянието на пострадалата след
това и времето, което му е било необходимо за възстановяване. По отношение
на последното, съдът е кредитирал изцяло показанията на тримата свидетели.
Механизмът и начинът на извършване на деянието и получените наранявания
според показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която категорично установява вида и
характеристиката на получените увреждания на пострадалия. Според вещото
лице установените травматични увреждания са му причинили болка и
страдание, като не са били нарушени функциите на организма. Получените
травматични увреждания са получени според вещото лице в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при нанесен побой,
каквито данни се съдържат в материалите по делото. Вещото лице е
категорично, че при нормално протичане на оздравителния процес тези
наранявания ще заздравеят за около 10-14 дни. Поради изложените
съображения, районният съд е дал изцяло вяра на заявеното от тези свидетели
в хода на съдебното следствие.
Съдът от първата инстанция детайлно е анализирал групата
свидетели, симпатизиращи на подс. В. Д., а свидетелите Ж.Н., М.Т., Л.Г. и
М.Т.. Последните не отричат наличието на инкриминираните време и място на
вербален конфликт, съпроводен с физическо насилие, но поддържат, че подс.
Д. не е присъствал там и респ. не е извършил насилствени действия по
отношение на пострадалата Г. Б.. Обосновано е прието, че с показанията на
тези свидетели за липсата на съпричастност на подс. Д. към извършване на
престъпното деяние са недостоверни и израз на изградена защитна теза.
Логични и убедителни са изводите на съда, че трудовите ангажименти на
подсъдимия обективно не са се явявали пречка същият да напусне
местоработата си за определено време, да се присъедини към горепосочени
6
лица и да се включи в организираната саморазправа с Д. и Б.. Показателни в
тази насока са противоречивите, колебливи, непоследователни и
неубедителни показания на св. М.Т. в хода на съдебното следствие, опитваща
да отрече достоверността на заявеното от нея на полицейските служители.
Абсурдни са твърденията на тази свидетелка, че полицейски служител й е
оказвал натиск и диктувал какво да напише.
Съдът е кредитирал напълно заключението на вещото лице по
изслушаната съдебномедицинска експертиза. Това заключение е подробно,
пълно, обосновано и не поражда никакво съмнение по отношение на
правилността му. То в действителност в много голяма степен допринася за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване
- механизма на причинените увреждания. Заключението е депозирано от
компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионални знания
съдът няма никакви основания да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират и писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Освен това, тези доказателствени материали не се оспорват от
страните.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички
елементи на състава на престъплението по възприетата от районния съд
правна квалификация:
Подсъдимият В. М. Д. от гр. Б. е признат за виновен в това, че на
28.12.2021 год., около 14.00 часа, в гр. Б., в ж.к. Е., пред б.*, е причинил на Г.
А. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подс. В. Д. обективира
отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). Същият несъмнено е имал представа, че нанасянето на силен
юмручен удар по лицето на пострадалата Г. Б. несъмнено ще й причини болка
и страдание. Ето защо съдът счита, че подс. Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието/ увреждането на личността/, предвиждал е неговите
общественоопасни последици /причиняването на болка и страдание/, и е
искал настъпването на същите, при което с реализирал намерението си. С
7
оглед на това, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът
счита, че същото е извършено с пряк умисъл.
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. В. Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
За извършеното престъпление чл.130, ал.2 от НК и тъй като не са
налице предпоставките на чл.78а от НК, районният съд е наложил на подс. В.
Д. алтернативно предвиденото наказание „глоба“ в максималния му за този
пристъпния състав размер от 300 лева. Въззивният съд намира, че така
определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и
справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на
конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на подсъдимия. Отчетен е също мотивът за
извършване на престъплението.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще
способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева
система за спазване на установения правопорядък и ще възпира извършването
в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което от своя страна ще се
реализира личната превенция – основна цел на наказанията по чл.36 от НК.
Наред с това санкционирането с визираното наказание ще способствува да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото с цел генерална превенция.
По отношение гражданския иск, въззивният съд счита, че размерът
на присъденото обезщетение от 500 лева за причинените неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното деяние в случая се явява справедлив и
адекватен на претърпените от пострадалия болки и страдания. Несъмнено, че
в резултат на нанесените му телесно посегателства за пострадалата Г. Б. са
настъпили негативни последици, изразяващи се в претърпените болка и
страдание, като при това претърпеният емоционален стрес също се е отразил
негативно в емоционално и битово отношение. Ето защо присъдата в
гражданската й част също следва да бъде потвърдена.
8
Правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. В. Д. е осъден да
заплати разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на обжалваното решение
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон
или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за
отмяната или изменението на присъдата. Ето защо прие, че същата следва да
бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 4 / 29.01.2024 год., постановена от
Районен съд – Б. по н.ч.х. дело № 712 по описа за 2022 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9