ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1302
гр. Варна, 05.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20243100500538 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Х. П. и П. Х. П., двамата от гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
9/03.01.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110111956 по описа на РС-
Варна за 2022 год., с което са отхвърлени предявените от всеки един от
въззивниците против И. И. Н. от гр. Варна обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да им
заплати сумите от по 275 лева на всеки един /общо 550 лева на двамата/, с
които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците в
резултат на ползването без основание в периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022
год. на собствен на ищците при равни квоти помежду им недвижим имот,
находящ се в с. ................................., община Долни чифлик, Варненска област,
представляващ поземлен имот с идентификатор 83404.503.248 по КК на с.
................................., община Долни чифлик, Варненска област, с площ от 207
кв. м., при описани в решението граници на имота, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми,
считано от подавнето на исковата молба – 01.09.2022 год. до окончателното
им изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила, изразяващи с неправилна преценка и
анализ на доказателствата.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице
хипотезта на чл. 63, ал. 2 ЗС и на чл. 64 ЗС тъй като по делото липсват
доказателства ищците да са прехвърляли на ответника собственост върху
1
земята под вече съществуваща постройка, липсват и твърдения от ответника в
този смисъл. Твърди се също, че ищците, в качеството си на собственици на
земята, не са учредявали и право на строеж в полза на ответника, нито са му
разрешвали да строи в имота им, при което и ответникът няма качеството и
на суперфициар по отношение на построената в техния поземлен имот
еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете им да бъдат уважени, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемият И. Н. И. от гр. Варна – ответник по
исковете – оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Излага, че след като е безспорно установено по делото, че сградата в
имота на ищците е собственост на ответника и че същата е въведена в
експлоатация на 10.07.2012 год., както и че ищците не са предявявали (и не
предявяват) претенции към собствеността на сградата, то при тези безспорни
обстоятелства е налице хипотезата на чл. 64 ЗС, както правилно е приел и
първоинстанционният съд. При положение, че ищците не са били съгласни с
факта, че имотът им е застроен, те следвало да защитят правата си по исков
ред, а изразеното от тях несъгласие било без значение за извода за налична в
имота им сграда, която е собственост на ответника. Навежда, че при
положение, че теренът е застроен, но собственикът на терена не твърди да е
собственик на сградата, той няма на разположение иск за неоснователно
обогатяване за ползването на имота му от собственика на сградата, а
разполагал с други вещни искове.
Съдът, като се запозна с делото, констатира, че подаденият от
ответника в първоинстанционното разглеждане на делото писмен отговор по
чл. 131 ГПК, не отговаря на изискванията на ал. 2 на чл. 131 ГПК и по –
конкретно, не съдържа обстоятелствата, на които се основават възраженията
на ответника срещу предявените против него осъдителни искове – чл. 131, ал.
2, т. 5 ГПК.
В исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, ищците са
навели твърдения, че са съсобственици при равни квоти на недвижим имот,
находящ се в с. ................................., Община Долни чифлик, Варненска
област, представляващ поземлен имот с идентификатор 83404.503.248 по КК
на с. ................................., Община Долни чифлик, Варненска област, с площ
от 207 кв. м., който имот е бил част от имот с идентификатор 83404.503.115. В
имота на ищците ответникът, без тяхно разрешение и съгласие, е построил
двуетажна къща, заснета в КК като обект с идентификатор 83404.503.115.1 и
ползва имота им без основание, с което се обогатява неоснователно за тяхна
сметка.
В съответствие с тези твърдения са и отправените искания – за
осъждането на ответника да им заплати сумата от 550 лева (по 275 лева на
всеки един), с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
2
ищците в резултат на ползването без основание в периода 01.01.2022 год. –
31.08.2022 год. на собствения на ищците при равни квоти помежду им
поземлен имот с идентификатор 83404.503.248 по КК на с.
................................., Община Долни чифлик, Варненска област, с площ от 207
кв. м., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
от претендираните суми, считано от подаването на исковата молба в съда
(01.09.2022 год.) до окончателното им изплащане.
В писмения си отговор по чл. 131 ГПК, подаден чрез процесуален
представител, ответникът И. И. е оспорил исковете. Навел е твърдения, че е
суперфициарен собственик (с оглед изричните изявления на ищците, че той е
собственик на сградата, построена и в техния имот) и като такъв не дължи
обезщетение на собствениците на земята, тъй като именно в това се
изразявала същността на суперфицията – сградата се притежава от един
правен субект, а земята – от друг. Без значение било въз основа на какви
факти се е стигнало до това положение (сделки или придобиване на
собственост на оригинерно основание), след като се е стигнало дотам, един
субект да е собственик на сграда, а друг е собственик на поземления имот, то
за собственика на сградата (в чуждия имот) не следвала никаква санкция, тъй
като съгласно чл. 64 ЗС той има право да ползва чуждия поземлен имот, при
което и исковете на ищците са неоснователни, като се настоява за
отхвърлянето им.
При така изложеното съдържание на подадения отговор на исковата
молба, настоящият състав счита, че той не отговаря на изискванията за
съдържание, предвидени в чл. 131, ал. 2 ГПК и по – конкретно – на чл. 131,
ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като ответникът не е навел твърдения за факти, въз основа
на които счита, че е суперфициарен собственик на сгрдата, която попада и в
имота на двамата ищци. От обстоятелството, че ищците не спорят, респ., че
признават, че ответникът е собственик на сградата, а ответникът не оспорва
собствеността на ищците върху терена, по никакъв начин не следва,
ответникът има качеството на суперфициарен собственик на сградата, респ.,
че е носител на ограничено вещно право на строеж по чл. 63 и следващите от
ЗС върху терена на ищците. А с какъв иск или искове разполагали ищците,
според наведените от ответника в отговора му на въззивната жалба
съображения и доводи (с ревандикационен иск за терена; с негаторен иск или
пък с иск за собственост върху сградата) в случая няма никакво значение.
Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК в отговора си на исковата молба
ответникът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава
възраженията си против иска – в случая ответникът е длъжен да наведе
твърдения за факти в подкрепа на възражението си, че е носител на правото
на строеж върху имота на ищците, респ., че е суперфициарен собственик на
построената и в техния имот сграда, доколкото с изграждането й правото на
строеж се трансформира в право на собственост върху построеното, което
включва правото да се държи сградата в чуждия поземлен имот и имотът да
се използва, доколкото е необходимо за ползването на постойката, т. е.,
ответникът следва да наведе твърдения за факти относно придобивния
способ, въз основа на който е придобил твърдяното от него ограничено вещно
3
право върху терена на ищците, а също и да посочи доказателствата си в
подкрепа на тези твърдения, както и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях, като представи всички писмени доказателства, с които
разполага - чл. 131, ал. 3 ГПК.
Тъй като това не е сторено от ответника, в случая е налице нередовност
на процесуалното действие, което не е констатирано от първоинстанционния
съд – отговорът на исковата молба не отговаря на изискванията за
съдържание, предвидени в чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, поради което и на
основание чл. 101, ал. 1, изр. второ от ГПК настоящият състав дължи
указания към ответника да изправи нередовно извършеното процесуално
действие, като приведе отговора си на исковата молба в съответствие с
изискванията на чл. 131, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника И. Н. И. от гр. Варна, В
ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на настоящото определение, с писмена
молба с преписи за насрещните страни, да изправи нередовно извършеното
процесуално действие относно съдържанието на подадения от него отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, като:
Наведе твърдения за факти в подкрепа на възражението си, че е носител
на правото на строеж върху имота на ищците, респ., че е суперфициарен
собственик на сградата, доколкото с изграждането й правото на строеж се
трансформира в право на собственост върху построеното, което включва
правото да се държи сградата в чуждия поземлен имот и поземленият имот да
се използва, доколкото е необходимо за ползването на постойката, т. е., да
наведе твърдения за факти относно придобивния способ, въз основа на който
е придобил твърдяното от него ограничено вещно право върху терена на
ищците, а също и да посочи доказателствата си в подкрепа на тези твърдения,
както и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като представи
всички писмени доказателства, с които разполага - чл. 131, ал. 3 ГПК;
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение в срок на дадените
указания процесуалното действие по чл. 131 ГПК, изразяващо се в подаване
на отговор на исковата молба, ще се счита за неизвършено – чл. 101, ал. 3
ГПК.
Препис от определението да се връчи на ответника.
След изтичане на горния срок делото да се докладва за следващи
разпореждания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5