Определение по дело №218/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 195
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Мария Петрова Петрова
Дело: 20225000500218
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№3354/01.04.2022г. от Изпълнителна
агенция „В. к. и в-п.д.“, подадена чрез пълномощника юрисконсулт З.Д.
против Определение №321 от 09.03.2022г., постановено по гр.дело
№160/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което производството е
прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд-Казанлък.
Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според
които предявеният иск е с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД и
независимо, че посочената такава в исковата молба не обвързва съда, не се
касае за трудов спор по чл.357 от КТ, като погрешно е прието, че между
страните е налице трудово правоотношение, тъй като директора на ДДГ“Д. -
гр. К. е назначен от М. на о. на РБ, а не от Изпълнителния директор на
ИА“ВКВПД“, и претенцията е за обезщетяване на имуществени вреди
вследствие извършено престъпление, за което е налице влязла в сила присъда.
По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.121 от ГПК, определение по подсъдността, и откъм съдържание и
1
приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по
същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№2273/07.03.2022г. на
Изпълнителна агенция „В. к. и в-п.д.“, посредством която е предявен против
Г. С. Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 40478лв. за
имуществени вреди, причинени от него вследствие извършено в качеството
му на длъжностно лице – Директор на ДДГ“Д. - гр. К., престъпление по
чл.219,ал.1 от НК, изразяващо се в това, че за периода от 29.05.2009г. до
03.02.2020г. не е положил достатъчно грижи за ръководенето на повереното
му имущество и от това е последвала значителна парична щета за
Министерство на отбраната на РБ като първичен разпоредител с бюджетни
средства, чрез ИА“ВКВПД“ към МО, като нарушил задълженията си по
длъжностна характеристика, за което е налице влязла в сила на 13.07.2021г.
присъда №1/13.07.2021г. по НОХД №37/2021г. по описа на Военен съд-
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Като правна
квалификация на иска е посочена такава по чл.45 вр. чл.84,ал.3 вр. чл.86,ал.1
от ЗЗД.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че имуществената
отговорност на работника или служителя е отговорност за виновно причинени
на работодателя вреди и се изразява в задължение за неговата обезвреда, за
възстановяване на виновно причинените му вреди, която отговорност намира
правната си регламентация в раздел II на КТ „Имуществена отговорност на
работника и служителя“, а в случая се претендира именно за такава
обезвреда, поради което и доколкото се твърди, че вредата е причинена от
престъпление, правната квалификация на иска е по чл.203,ал.2 от КТ. Приел
е, че твърденията на ищеца са, че вредите, обезщетение за които се търси, са
именно в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ръководенето на
повереното му имущество, т.е. за неизпълнение на задълженията по чл.124 и
чл.125 от КТ при извършване на работата по трудовото правоотношение, а,
според разпоредбата на чл.357,ал.1 от КТ, трудови са и споровете между
работника или служителя и работодателя относно изпълнението на трудовото
правоотношение, като същественото за определяне на спора като трудов е
предметната му връзка с трудовото правоотношение, която в случая е налице,
2
тъй като претенцията се основава на отношения, които са били предмет на
трудово-правна връзка. По тези съображения съдът е приел, че предявеният
спор е трудов, поради което и на основание чл.104,т.4,пр.3 от ГПК,
независимо от цената на иска, родово компетентен да се произнесе по него
като първа инстанция е РС-Казанлък, на който делото е изпратено по
подсъдност.
Настоящата инстанция намира, че споровете, касаещи имуществената
отговорност на работника или служителя, са трудови по смисъла на
чл.357,ал.1 от КТ, когато се отнасят до причинени на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения вреди,
съобразно разпоредбата на чл.203,ал.1 от КТ. В тази хипотеза отговорността е
ограничена за работника или служителя, ръководителя и изпълняващия
отчетническа трудова функция, съгласно чл.206,ал.1 и ал.2 и чл.207,ал.1,т.1
от КТ, и пълна при липси за отчетника, съгласно чл.207,ал.1,т.2 от КТ, като в
чл.210 и чл.211 от КТ е уреден редът за реализиране на ограничената и
пълната имуществена отговорност, който за пълната в хипотезата на липси е
съдебен. Когато, обаче, вредата е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон,
съгласно чл.203,ал.2 от КТ. Цитираната разпоредба в посочените три
самостоятелни хипотези препраща към гражданския закон, какъвто е ЗЗД или
друг закон, в зависимост от обстоятелствата, на които се основава
претенцията, определящи за правното основание и правната квалификация на
иска. При причинена в резултат на престъпление /независимо дали умишлено
или по непредпазливост/ вреда, каквато в случая се претендира за
обезщетяване на основание влязла в сила присъда за престъпление по
чл.219,ал.1 от НК спрямо ответника, приложимата норма е тази на чл.45 от
ЗЗД. При това положение спорът не е трудов, а граждански, поради което и с
оглед цената на иска от 40478лв. и на основание чл.104,т.4,пр.1 от ГПК
компетентен да го разгледа като първа инстанция е окръжният съд.
Обсъденото налага отмяна на обжалваното определение като
неправилно и връщане на делото на Окръжен съд-Стара Загора за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид изложените мотиви, съдът
3

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №321 от 09.03.2022г., постановено по гр.дело
№160/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което производството е
прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд-Казанлък.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Стара Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4