Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
13.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 1524 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по жалби на страните срещу Решение № III-139-20257679/21.11.2020 г., постановено по гр. дело № 87941/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти
състав
и присъединеното към него гр.д. № 3019 по описа за 2018 г. и гр.д. №
23577 по описа за 2019 г.
С
ЖАЛБА, вх. № 25186496/15.12.2020 г. по описа на Софийски районен съд,
депозирана от Р.Д.Ф.С., лично и като майка и законен представител на децата А.П.П.
и Й.П.С.П., чрез адвокат К.К., решението се обжалва в частта, с която са
определени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, а именно :
-
На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, са задължени Г.И.Н. и П.А.П. да се
въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Д.Ф.С. и двете й
малолетни деца;
-
Определеният на основание чл. 5 /1/, т. 4 ЗЗДН режим на лични отношения на
бащата П.П. с децата за целия срок от 18 месеца, за който с обжалваното Решение
е определено временно местоживеенето на двете малолетни деца при майката.
В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като са изложени подробни съображения.
Въззивниците молят да се отмени
решението на районния съд в обжалваните части
и да се постанови друго, с което да бъдат определени следните мерки по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН, а именно :
1.
На П.А.П. и Г.И.Н. да бъдат наложени по-тежки мерки по чл. 5 ЗЗДН по отношение
на Р.Д.Ф.С., а именно - мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - да се забрани на
двамата, заедно и поотделно, да приближават Р.Д.Ф.С., нейното жилище (в което
ще живее с двете им деца съгласно решението), месторабота и места за социални
контакти и отдих на същата при условия и срок, определени от съда.
2.
Установеният с обжалваното решение режим на лични отношения на децата с бащата
да бъде изменен както следва:
-
За период от първоначалните 9 /девет/ месеца, считано от датата на предаване на
децата на майката, бащата да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от
месеца в часовете между 9.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на социален работник
от компетентната Дирекция „Социално подпомагане" по местоживеенето на
децата или на определено от същата социална служба място в общността, където
може да се извършва наблюдение от съответните специалисти на контактите на
бащата с децата.
-
След изтичането на първоначалния 9 /девет/ месечен период - бащата да има
възможност да вижда и взема децата си, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца от 18.00ч. в петък до 17.00ч. в неделя, с преспиване; тридесет дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за празника на
Славянската писменост и култура - от 9.00ч.на 24-ти май до 18.00ч. на 25-ти
май, с преспиване; на православните Великденски празници - от 09.00ч. на Велики
петък до 18.00ч. на Велика неделя, с преспиване; всяка нечетна година на Коледа
- от 09 ч. на 24-ти декември до
18.00ч на 26-ти декември и рождения ден на детето Й. – от 09.4 на 19-ти февруари до 18.00ч на 20-ти
февруари; всяка четна година на Нова година от 09.00ч. на 31-ви декември до
18.00ч. на 1-ви януари и на рождения ден на детето А. - от 09.00ч. на 19-ти
март до 18.00ч. на 20-ти март.
Излага се, че такъв режим за по-краткия
период от 12 месеца е определен от ОС - Варна с Решение № 1335/05.11.2020 г., 5
с-в по гр.д. № 20203100501544.
Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
С
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх. № 25003976/11.01.2021 г. по описа на Софийски районен съд,
депозирана от Г.И.Н. и П.А.П., чрез адвокат А.Т., решението се обжалва изцяло, като се твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, изложени са съображения. Моли се да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
депозираната от Р.Д.Ф.С. молба за домашно насилие, както и да бъде уважена
молбата, депозирана от Г.Н., като основателна и доказана. Заявена е претенция
за разноски.
Всяка от страните е подала отговор на съответната жалба, с който
се оспорва изложеното в жалбата и се моли да се остави без уважение.
Жалбите са допустими. Подадени са в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден
като цяло и допустим в обжалваните му части.
Делото
пред първата инстанция е образувано по молби по чл. 8 ЗЗДН.
Молителката
Г.И.Н., с молба, вх. № 8000622/18.12.2017 г., уточнена с молба-уточнение от
22.12.2017 г., е поискала издаване на заповед за защита от домашно насилие в
нейна полза срещу Р.д.Ф.С. - бивша нейна снаха - бивша съпруга на сина на
молителката П.П.. В молбата си молителката Н. е посочила, че ответницата на
16.12.2017 г., около 09:20-10:00 ч. в дома на сина на молителката в с. Мургаш е
нанесла на молителката няколкократно удари с ръце по горната част на тялото на
молителката в областта на корема, гърдите, ключицата, ръцете и главата,
включително и лицето, блъскала я и силно я щипала по цялото тяло, вследствие на
което молителката получила по цялото си тяло синини и зачервявания, както и белези
от дране по лицето и шията. Твърденият от молителката акт на насилие се
изразявал и в крещене от ответницата на обидни думи по адрес на молителката
пред децата на ответницата А.П. и Й.П. с конкретно посочени изрази: „ти си луда
кукувица, имаш психически проблеми“, „ти си ненормална“, „дърта вещица“,
„боклук долен“, в хващане от ответницата на детето А.П. за рамената, бутането
му назад, крещейки „ти си мое дете и ще правиш каквото ти казвам“, вследствие
на което детето залитнало и се блъснало в стената. Молителката е заявила, че
посоченото поведение на ответницата съставлява актове на физическо и психическо
насилие спрямо молителката, поради което е поискала постановяване на мерки за защита.
Ответницата
Р.д.Ф.С. е оспорила твърдените актове на домашно насилие, като изцяло е
оспорила наведените в молбата фактически твърдения и е пресъздала на свой ред
фактите от процесната дата.
Молителите
Р.д.Ф.С. и А.П.П. и Й.П.П., чрез своята майка и законен представител Р.д.Ф.С.,
с молба, вх. № 8000033/15.01.2018 г., уточнена е молба-уточнение от 18.01.2018 г., са посочили, че молителката Р.д.Ф.С.
на 16.12.2017 г., около 09:15 ч.-10,00 часа, при влизане в къщата на ответника П.А.П.
в с. Мургаш за осъществяване на лични отношения с децата А. и Й., ответницата Г.И.Н.
агресивно й изкрещяла, че не може да вземе децата, което децата чули и започнали
да плачат, изтласкала я извън стаята със сила, а при опит молителката отново да
влезе в стаята - притиснала дясната й ръка между вратата и касата на вратата, крещяла
пред децата с конкретни изрази по отношение на молителката Р.д.Ф.С.: „бразилско
чудовище“, „лъжкиня“, казала й, че в България няма място за бразилци, да се
връща в Бразилия, нанесла й също удари с крак по цялото тяло. Твърди се още, че в същото време в стаята дошъл
и ответникът П.П., който сграбчил молителката за тялото, изтеглил я извън
стаята и се опитал да я бутне надолу по стълбището, тя се хванала за него, а
той я повалил по гръб на пода, но тя продължавала да се държи за крака му, а
той й крещял, че е „луда“ и че заслужава да умре. Поради това, че децата викали
силно ответникът прекратил действията си спрямо молителката. Допълнително,
както преди посочената дата, така и след нея ответниците лишавали молителката Р.д.Ф.С.
от контакт с децата й молителите А.П.П. и Й.П.П., като по този начин
отчуждавали децата от майката и причинявали психическо и емоционално страдание
на молителите.
Ответниците
са оспорили молбата.
С
Решение № III-139-20257679/21.11.2020 г., постановено по гр. дело № 87941/2017
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав и присъединеното към
него гр.д. № 3019 по описа за 2018 г. и гр.д. № 23577 по описа за 2019 г., е отхвърлена
молба, вх. № 8000622/18.12.2017 г., на Г.И.Н. за защита от домашно насилие против
Р.Д.Ф.С. във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 16.12.2017 г. в с.
Мургаш; издадена е заповед, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, против Г.И.Н. и П.А.П.
по повод актове на домашно насилие, извършени на 16.12.2017 г. в с. Мургаш и последващи актове на
психическо и емоционално насилие, като са задължени, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, Г.И.Н. и П.А.П. да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на Р.Д.Ф.С., на А.П.П., ЕГН **********, и на Й.П.П.; е определено, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, временно местоживеенето на децата А.П.П. и Й.П.
П.при майката Р.Д.Ф.С. за срок от 18 месеца, при условие, че майката не може
едностранно да променя личния лекар, училищата и другите извънучилищни учебни
ангажименти на децата без съгласието на бащата П.А.П. и с правото на последния
на контакт с децата, както следва:
- всяка първа седмица от месеца в
понеделник от 18:00 часа или след учебни занятия (ако децата са втора смяна или
на извънучилищна образователна или спортна дейност следобеда) до неделя в 18:00
часа (с преспиване в дома на бащата), като първа седмица е тази, в която
всичките дни от режима са от един и същи месец; бащата взема детето от дома на
майката или от училище, уроци или спорт и го връща в дома на майката;
- всяка втора и трета седмица от месеца в
петък от 18:00 часа или след учебни занятия (ако децата са втора смяна или на
извънучилищна образователна или спортна дейност следобеда) до 18:00 часа в
неделя (с пренощуване в дома на бащата); бащата взема детето от дома на майката
или от училище, уроци или спорт и го връща в дома на майката;
- два пъти по 14 дни през лятната
ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за режима на ползване на своя
платен годишен отпуск;
- първата половина на пролетната,
есенната и междусрочните ваканции;
- четна година на Коледните празници, за
времето от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, а нечетна
година - на Новогодишните празници, за времето от 18:00 часа на 30 декември до
18:00 часа на 2 януари следващата година,
- нечетна година - на Великденските
празници, за времето от 18:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния
ден;
- за рождения ден на бащата;
- за рождения ден на всяко дете - за 4
часа на този ден от 10:00-14:00 часа.
Предупредени
са, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Г.И.Н.
и П.А.П., че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да ги
задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата; наложена е, на
основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН, на Г.И.Н. глоба в размер на 300 лева, платима в
полза на държавния бюджет; наложена е, на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН, на П.А.П.
глоба в размер на 800 лева, платима в полза на държавния бюджет.
В
жалбата на Р.Д.Ф.С., лично и като майка
и законен представител на децата А.П.П. и Й.П.С.П., са изложени подробни доводи,
че следва да се наложат допълнителни защитни мерки по реда на ЗЗДН по отношение
на ответниците Н. и П., тъй като наложените са прекалено леки и не биха довели
до целения с решението резултат, а именно – преустановяване на упражняваното
насилие над Р. и двете малолетни деца, както и заздравяване на връзката между
майката и децата, умишлено възпрепятствана и дори прекъсната от бащата през
последните пет години, изложени са доводи, че въпреки постановените съдебни
решения от 20.10.2015 г., до датата на разглежданата жалба, П.П. нарушава
режима на личен контакт с децата, като от тази дата контактът на майката с
децата е почти невъзможен и зависи единствено от волята на бащата, който не
спазва нито постановените съдебни решения и заповеди по ЗЗДН, нито давани му
задължителни предписания от Д „СП“ – Своге, и не на последно място – принудително
задържане на децата от него в
продължение на 5 години.
В
жалбата, депозирана от Г.Н. и П.А.П., чрез адвокат А.Т., са изложени доводи,
които визират неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите
относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство, прие за установено следното:
Доводите за неправилност на решението,
релевирани от Г.Н. и П.А.П. се явяват частично основателни в частта им, с която
се оспорва постановеното решение, в частта му, в която е уважена молбата за
домашно насилие, депозирана от Р.Д.Ф.С., лично и като майка и законен
представител на децата А.П.П. и Й.П.С.П..
Първоинстанционният съд неправилно е
приел, че молбата за защита по ЗЗДН, депозирана от Р.Д.Ф.С., лично и като майка
и законен представител на децата А.П.П. и Й.П.С.П. е основателна.
В тази връзка следва да се отбележи, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия
изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено
средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина,
по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе.
Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна (пълна)
декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото задължение се
простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за процесния
насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в
обективния мир има други доказателства за извършеното насилие и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им,
съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във
връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена. Следва
да се посочи, че декларацията, подадена от Р.Д.Ф.С. като майка и законен
представител на децата А. и Й., е
недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в
закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и
декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молбата на
Р.Д.Ф.С., като майка и законен представител
на децата А. и Й., е по чл. 8, т. 2, предл. 3 от ЗЗДН и липсва
законоустановена възможност процесуалният субституент да декларира извършено
насилие спрямо лицата, чиято защита търси.
В
случая по делото са събрани гласни и писмени доказателства, като от същите
безспорно се установява, че на 16.12.2017 г., молителката, заедно със съпрузите
В., на основание постановени от РС-Костинброд привременни мерки, се е опитала
да реализира своето право на лични отношения с децата А. и Й., при което възникнал
конфликт, тъй като децата не желаели да тръгват със своята майка, което
нежелание у децата обаче, видно от заключението на приетата пред СРС
съдебнопсихологична експертиза, се дължи на поведението на майката. Както е
посочило вещото лице Куков, при детето А. има изградени негативни емоционални
преживявания свързани с поведението на майката, а при
детето Й., не се наблюдават такива отклонения, така че там едно нормално
отношение и комуникация, без агресия на физическо и вербално ниво, може да
засили позитивните отношения между детето и майката .
В случая, видно от св. показания на св. Д.,
майката макар и в период, в който е имала право да осъществи контакт с децата
си, е проявила агресия и с едно непремерено поведение се е опитала да реализира
това свое право, несъобразявайки се с нежеланието на децата, тя не е проявила
такт и разбиране, а се е опитала по един експанзивен начин, водейки със себе си
и други лица, да вземе децата.
Недоказани остават и твърденията за
осъществено физическо и вербално насилие по отношение на молителката Р.С. от
страна на бившата й свекърва Н. и от бащата на децата П.П., доколкото
изложеното в декларацията не кореспондира изцяло с останалите доказателства по
делото, включително и със св. показания на св. В.. В декларацията е посочено, че бившата свекърва
започнала да крещи по молителката наричайки я „бразилско чудовище“, като й
казала още, че в България няма място за бразилци, но не е конкретизирано на
какъв език са изречени тези думи, доколкото в съдебни заседания молителката се
явява с преводач поради незнание на български език.
Съдебният състав намира за недоказани и
твърденията относно упражнено физическо насилие над молителката Р.С. – видно от
показанията на св. В., молителката, въпреки твърдяната тежка травма на дясната
ръка, сама е шофирала автомобила си. Тази свидетелка твърди, че е видяла
наранявания при г-жа С., както и че те се изразявали в голяма подутина,
кръвонасядания по гърба и върху гърдите, но тези наранявания свидетелката е
видяла чак вечерта, а в декларацията е посочено, че актът на домашно насилие е
извършен към 09.00 ч., т.е. от тези св. показания не може по категоричен начин
да се установи, че нараняванията са в резултат на осъществен акт на домашно
насилие от страна на Н. и П.. Представеното от молителката
съдебномедицинско удостоверение е допустимо доказателствено средство по смисъла
на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН, но за доказването само на настъпилите вредни
последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), а не и на
неговото авторство.
Отделно от това, изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН на молителката Р.С. не кореспондира изцяло със събраните гласни
доказателства. Видно от показанията на св. В., на датата 16.12.2017 г., първо е
излязла една непозната жена, която не е била свекървата, тази жена е започнала
да бута с ръце и тяло Р.С., като този факт, не се споменава в цитираната
по-горе декларация. Свидетелката изрично е посочила, че тази непозната жена, не
е свекървата. В декларацията се споменава за присъствието на непозната жена, но
на по-късен етап - когато П. влязъл в
дневната и затворил прозореца върху ръката на Е.В..
От заключението на приетата по делото
съдебнопсихологична експертиза се опровергава и изложеното в декларацията, че П.
и Н. умишлено отчуждават двете деца от майката, че им внушават, че е лоша, че
ще ги отвлече, че е чудовище, както се посочи и по-горе, нежеланието на децата
да осъществяват контакти с майката се дължи на нейното поведение, а не на
умишлени отчуждаващи действия от страна на бабата по бащина линия и бащата.
Настоящият състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че молителката Н. е извършила нарушение на родителските
права на ответницата Р.д.Ф.С., която в този момент се е намирала едновременно в
състояние на неизбежна отбрана (взаимно скубане и размяна на удари) и в
състояние на законна самопомощ - сама е искала да вземе децата си и да ги
изведе от дома на бащата, което нито един държавен орган не е успял и не успява
да стори вече години наред, доколкото самата майка не е проявила такт и
разбиране по отношение психологичното състояние на децата, непроявявайки
критичност към собственото си поведение, поради което се е стигнало до
приповдигнат тон и напрежение между страните, което според настоящия състав не
покрива признаците на акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Ето защо, първоистанционното решение
следва да се отмени в частта му, в която е издадена заповед, на основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДН, против Г.И.Н. и П.А.П. по повод актове на домашно насилие, извършени
на 16.12.2017 г. в с. Мургаш и
последващи актове на психическо и емоционално насилие, като са задължени, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Г.И.Н. и П.А.П. да се въздържат от
извършване на домашно насилие по отношение на Р.Д.Ф.С., на А.П.П., ЕГН **********,
и на Й.П.П.; определено е, основание чл.
5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, временно местоживеенето на децата А.П.П. и Й.П.П. при
майката Р.Д.Ф.С. за срок от 18 месеца, при условие, че майката не може
едностранно да променя личния лекар, училищата и другите извънучилищни учебни
ангажименти на децата без съгласието на бащата П.А.П. и с правото на последния на
контакт с децата, в частта, в която са предупредени ответниците Н. и П. за
последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, както и в частта, в която на същите са
наложени глоби в размер на 300 лв. и 800 лв.
С оглед отмяна на решението в посочената
по-горе част, не следва да се обсъждат доводите, релевирани от въззивницата и
въззиваема страна С., в нейно лично качество, и в качеството й на майка и
законен представител на двете малолетни деца относно налагане на допълнителни
защитни мерки по реда на ЗЗДН по отношение на ответниците Н. и П..
В останалата й част, жалбата, депозирана
от Г.Н. и П.П., с която се обжалва съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена
молба, вх. № 8000622/18.12.2017 г., на Г.И.Н. за защита от домашно насилие
против Р.Д.Ф.С. във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 16.12.2017
г. в с. Мургаш, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна, като счита,
че са правилни изводите на Софийски районен съд, че е недоказано ответницата Р.д.Ф.С. да е казала
описаните в молбата за защита обиди по отношение на молителката Н. на български
език, доколкото степента на владеене на български език от ответницата е спорна
по делото. Недоказани остават и твърденията за осъществено физическо насилие от
страна на Р.д.Ф.С. по отношение на молителката Н., доколкото в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не е посочено място на извършване на твърдения акт на
домашно насилие, както и час – точен или приблизителен, отразена е само дата,
както и че всичко е продължило повече от един час.
При това положение, първоинстанционното
решение в частта му, в която е отхвърлена
молба, вх. № 8000622/18.12.2017 г., на Г.И.Н. за защита от домашно насилие
против Р.Д.Ф.С., следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съдебен състав намира, че в
случая се касае за спор между родителите по отношение упражняване на
родителските права и осъществяване на
лични контакти между децата и майката, но този спор не може да бъде разрешен по
реда на ЗЗДН – за неговото разрешаване законодателят е предвидил друг ред.
Като съобрази изхода на делото, съдът
осъжда въззивницата и въззиваема страна Р.Д.Ф.С. да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 25 лева за молбата ѝ за защита, 12.50 лв. държавна такса за въззивната й
жалба, както и 12.50 лв., представляващи ½ от
дължимите държавни такси за въззивните жалби на въззивниците
и въззиваеми Г.И.Н. и П.А.П., т.е.
въззивницата
и въззиваема страна Р.Д.Ф.С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в общ размер на 50 лв. Въпреки изхода на въззивното дело,
въззивниците А.П.П. и Й.П.С.П. не дължат на СГС
държавна такса за въззивните си жалби – тези въззивници не са навършили
18-годишна възраст, поради което държавните такси за жалбите им трябва да
останат в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
По същите съображения разноските,
сторени в производството по делото от ответниците Г.И.Н. и въззивникът П.А.П. по отношение на малолетните молители в
двете съдебни производства, трябва да останат в тяхна тежест.
Въззивниците и въззиваеми Г.И.Н. и П.А.П. следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в общ размер на 12.50 лв., представляващи
½ от дължимите държавни такси за въззивните им жалби.
С оглед изхода на делото, въззивницата и
въззиваема Р.Д.Ф.С. и малолетните въззивници А.П.П. и Й.П.С.П. нямат право на
разноски нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство.
Право на разноски имат въззивниците и
въззиваеми Г.И.Н. и П.А.П., като съдът
осъжда въззивницата и въззиваема Р.Д.Ф.С. да им заплати такива в размер на по
41.67 лв. на всеки един от тях лв., доколкото
в договор за
правна защита и съдействие от 11.01.2021 г. със страни: клиенти: П.А.П. и Г.И.Н. и адв. А.Т.
/лист 102 от в. гр. д. № 1524/2021 г. по
описа на СГС, е договорено общо възнаграждение в размер
на 500 лв., без да е извършена диференциация на тази сума съобразно броя на
молителите по молбата за защита, както и според исканията във въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № III-139-20257679/21.11.2020 г., постановено по гр. дело № 87941/2017
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав и
присъединеното към него гр.д. № 3019 по описа за 2018 г. и гр.д. № 23577 по
описа за 2019 г., В ЧАСТТА,
В КОЯТО е издадена заповед, на
основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, против Г.И.Н., ЕГН **********, и П.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, във връзка и по повод актове на домашно насилие, извършени на 16.12.2017 г. в с. Мургаш и последващи актове на
психическо и емоционално насилие, като са задължени, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН Г.И.Н., ЕГН **********, и П.А.П., ЕГН **********, да се въздържат от
извършване на домашно насилие по отношение на Р.Д.Ф.С., ЕГН **********, адрес: ***6,
на А.П.П., ЕГН **********, и на Й.П.П., **********; определено е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, временно
местоживеенето на децата А.П.П., ЕГН **********, и Й.П.П., **********, при
майката Р.Д.Ф.С., ЕГН **********, за срок от 18 месеца, при условие, че майката
не може едностранно да променя личния лекар, училищата и другите извънучилищни
учебни ангажименти на децата без съгласието на бащата П.А.П., ЕГН **********, и
с правото на последния на контакт с децата, както следва:
-
всяка първа седмица от месеца в понеделник от 18:00 часа или след учебни
занятия (ако децата са втора смяна или на извънучилищна образователна или
спортна дейност следобеда) до неделя в 18:00 часа (с преспиване в дома на
бащата), като първа седмица е тази, в която всичките дни от режима са от един и
същи месец; бащата взема детето от дома на майката или от училище, уроци или
спорт и го връща в дома на майката;
-
всяка втора и трета седмица от месеца в петък от 18:00 часа или след учебни
занятия (ако децата са втора смяна или на извънучилищна образователна или
спортна дейност следобеда) до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на
бащата); бащата взема детето от дома на майката или от училище, уроци или спорт
и го връща в дома на майката;
-
два пъти по 14 дни през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за
режима на ползване на своя платен годишен отпуск;
-
първата половина на пролетната, есенната и междусрочните ваканции;
-
четна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември до
18:00 часа на 26 декември, а нечетна година - на Новогодишните празници, за
времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата
година,
-
нечетна година - на Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия
ден до 18:00 часа на последния ден;
-
за рождения ден на бащата;
-
за рождения ден на всяко дете - за 4 часа на този ден от 10:00-14:00 часа.
В
ЧАСТТА, В КОЯТО
са предупредени, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г.И.Н., ЕГН **********, и П.А.П.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на издадената заповед полицейският орган е
длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата; В ЧАСТТА, В КОЯТО, е наложена, на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН, на Г.И.Н., ЕГН
**********, глоба в размер на 300 лева, платима в полза на държавния бюджет,
както и в ЧАСТТА, В КОЯТО е наложена, на основание чл. 5,
ал. 5 ЗЗДН на П.А.П., ЕГН **********, глоба в размер на 800 лева, платима в
полза на държавния бюджет,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.д.Ф.С., ЕГН **********,
лично, и като майка и законен представител на малолетните деца А.П.П., ЕГН
**********, и Й.П.П., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита
срещу Г.И.Н., ЕГН **********, и срещу П.А.П., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответниците да бъдат наложени
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № III-139-20257679/21.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 87941/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 139-ти състав и присъединеното към него гр.д. № 3019 по описа за 2018 г. и
гр.д. № 23577 по описа за 2019 г., в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
Г.И.Н., ЕГН **********, и П.А.П., ЕГН **********, да заплатят по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в общ размер на 12.50 лв.
ОСЪЖДА
Р.Д.Ф.С.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Ф.С., ЕГН **********, да заплати на Г.И.Н.,
ЕГН **********, сума в размер на 41.67 лв., представляващи сторени разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат в производството по въззивно
гражданско дело № 1524/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Р.Д.Ф.С., ЕГН **********,
да заплати на П.А.П., ЕГН **********,
сума в размер на 41.67 лв., представляващи сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат в производството по въззивно гражданско дело №
1524/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Р.Д.Ф.С.,
ЕГН
**********, лично и като майка и законен представител на децата А.П.П. и Й.П.С.П.,
за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.