РЕШЕНИЕ
№
240
гр. Враца, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021г./
шести юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря Даниела Монова и в присъствието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН
дело №194 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на РД „АА“-Враца против РЕШЕНИЕ №260057/26.02.2021г.,
постановено по АНД №1239/2020г. на Районен съд Враца, с което е отменено
издаденото от касатора НП № 26-0000500/21.09.2020г. Твърди се, че оспореното
решение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно по съображения изложени в касационната жалба.
Ответникът- А.Е.А. не ангажира становище
по делото.
Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава мотивирано
заключение за основателност на касационната жалба и отмяна
на решението.
Административен
съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №260057/26.02.2021г.,
постановено по АНД №1239/2020г. на
Районен съд Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 26-0000500/21.09.2020г.,
с което на А.Е.А. на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева
за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба №33/03.11.99г. на МТ. За да отмени
наказ.постановление в оспореното решение от въззивният съд е прието, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон от категорията на съществените и неотстранимите. Прието е, че
водачът е санкциониран неправилно по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, тъй като
разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на
500 лева за водач, извършващ обществен превоз на пътници и товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. АНО е допуснал съществено нарушение
водещо до незаканосъобразност на НП, като е приложил несъответстваща на
нарушението санкционна норма. С оглед на
така приетото и НП е отменено, като незаконосъобразно.
Правилно въззивния съд е приел, че в случая е приложима санкционната норма на чл.178в, ал. 5 от ЗДвП, тъй
като в същата е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно
- удостоверение за психологическа годност, а в разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП видовете документи
са общо посочени. Налице е неправилно посочена съответстваща на
нарушението санкционна норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ответника от АНО и същото води до
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна. В действителност е налице колизия между нормите на чл.
93, ал.1, т.1 от ЗАвтП и на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, доколкото субектите
на установените с тях административни нарушения са идентични, но последната се
явява по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда по-леко наказание. Отделно
от това следва да се посочи, че в конкретния случай удостоверението за
психологическа годност на ответника е изтекло на 08.09.2020г., проверката е
извършена на 11.09.2020г., а на 16.09.2020г. ответникът е имал издадено
удостоверение за психологическа годност. Тоест за период от няколко дни водачът
не е имал удостоверение за психологическа годност, като АНО е следвало да
прецени тези обстоятелства, вкл. и да направи преценка по чл.28 от ЗАНН,
съгласно задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН. В НП е посочено, че е
направена такава преценка, като са посочени само пр.норми, без да са изложени
съображения за това, като посочването на пр.норми не води до извод за
изпълнение на задължението по чл.52, ал.4 ЗАНН. В този смисъл решението на РС
се явява правилно, а възраженията на касатора са неоснователни.
По изложените съображения и след проверка на
обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав
приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и следва да остане в сила. Касационната жалба
е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
От страните не са претендирани
разноски по делото, с оглед на което и съдът не следва да се произнася по
отношение на разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260057/26.02.2021г., постановено
по АНД №1239/2020г. на Районен съд
Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.