Р E Ш Е Н И Е
№ 292
гр.Плевен, 02.06. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
май две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 335 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 27 от
21.02.2020 г.,
постановено по анд № 425/2019 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 4196 от 3.12.2019 г. на Началник отдел „МРР Дунавска“ при
Главна дирекция „МРР Дунавска“ в ЦМУ, с което на Е.Ф.И. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.123б, ал.2 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и на основание чл.107е ал.1, във връзка с чл.124 ал.1 от ЗАДС в полза на Държавата е отнет предмета на нарушението. Административното
наказание е наложено за това, че при извършена на 26.06.2019 г. проверка в
жилищен дом, находящ се в село Обнова, община Левски, обл. Плевен, ***,
обитаван от Е.И.,*** са установили в жилището 637 къса цигари, представляващи
ръчно напълнени цигарени гилзи (заготовки за цигари с филтър) с тютюнев отпадък
(пул) от обработката и преработката на тютюн, който не е годен за консумация,
не представляват тютюневи изделия, не попадат в чл.2 т.2 от ЗАДС и не попадат в
определението за „цигари“ по смисъла на чл.11 ал.1 т.1 от ЗАДС, с общо тегло
535,88 гр. бруто и 414,85 гр.нетно тегло, които не попадат в обхвата на
понятието „акцизна стока“ по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗАДС, но попадат в чл.12
ал.4 от ЗАДС.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Е.Ф.И. чрез адвокат М.С. ***,
който счита същото за постановено в нарушение на закона и моли да бъде
отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление. Сочи, че както обжалваното наказателно
постановление, така и АУАН, въз основа на който то е издадено, са
незаконосъобразни, за което са изложени подробни съображения в пледоарията пред
въззивния съд. Счита, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй
като и при закупуване на стоката, и при нейното държане в нейния дом, И. е била
убедена, че е закупила, държи и пуши тютюн. Твърди, че за обикновен човек като
нея, не е възможно да различи тютюн от отпадък (пул) по смисъла на Закона. Именно затова
иззетото от нея вещество е било изпратено за извършване на анализ и
експертизата е установила, че част от иззетото не е тютюн, а отпадък от тютюн. Според
адвокат С. няма спор, че приписваното на И.
нарушение, като формално такова, е възможно да е извършено единствено
при пряк умисъл, в която връзка са относими разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и
чл.14 от НК. В тази връзка счита, че незнанието от нейна страна на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението (нарушението) изключват умисъла относно това
престъпление (нарушение), което от своя страна изключва нейната
вина. Алтернативно счита, че решението на Районен съд – Левски следва да бъде
изцяло отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, поради
съществено нарушаване на процесуалните правила. Счита, че на практика към
постановеното решение липсват мотиви. Сочи, че районният съд е коментирал
обстойно фактическата обстановка, която всъщност не се оспорва от никоя от
страните, а не е коментирал доводите на касатора. Счита, че липсват съображения
защо районният съд приема вината на Е.И. за доказана. Счита, че поради липса на
мотиви не може да се извлече волята на съда, а липсата на мотиви или формалното
наличие на такива е нарушение на процесуалните правила (неотстранимо от касационната инстанция), поради което моли съда да отмени
обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Левски.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява. Депозирал е писмено становище чрез упълномощения адвокат С.,
в което се поддържа касационната жалба и се моли съда да я уважи.
Ответникът Териториална дирекция
„Дунавска“ към АМ, не се представлява в съдебно заседание , депозирал е писмено
становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я отхвърли
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
и обоснованост на оспореното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 26.06.2019г. от служители на РУ –
Левски била извършена проверка на жилищен дом, находящ се в село Обнова,
общ.Левски, обл.Плевен, ***, обитаван от Е.Ф.И.. В хода на проверката в
жилището били установени 2,835 грама тютюн на стойност 567,00 лв. и 1260 къса
ръчно напълнени заготовки за цигари с филтър на стойност 472,50 лв., както и
637 къса цигари, представляващи ръчно напълнени цигарени гилзи (заготовка за
цигари с филтър) с тютюнев отпадък (пул) от обработката и преработката на
тютюн. Посочените тютюневи изделия Е.Ф. била закупила от непознато за нея лице
на пазара в град Левски, с цел – лична консумация. За извършената проверка от
служители на РУ – Левски бил съставен протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение по ЗМ№110/2019г. по описа на РУ
– Левски от 26.06.2019г., в който били иззети като веществени доказателства
посочените по-горе тютюневи изделия. Образувано било ДП пр.пр.№392/2019г. по
описа на РП-Левски, ЗМ №110/2019г. по описа на РУ – Левски, в хода на която била
извършена агротехническа експертиза на иззетите веществени доказателства от
Института по тютюн и тютюневи изделия с.Марково, общ.Пловдив. Съгласно
експертното заключение процесните 637 къса цигари представляват ръчно напълнени
цигарени гилзи (заготовка за цигари с филтър) с тютюнев отпадък (пул) от
обработката и преработката на тютюн, който не е годен за консумация, не
представляват тютюневи изделия и не попадат в приложното поле на чл.2, т.2 от ЗАДС и в определението за цигари по смисъла на чл.11, ал.1, т.1 ЗАДС. Съгласно
заключението общото тегло на 637 къса цигари е 535,88 гр. бруто и 414,85 гр.
нето тегло. С разписка от 03.10.2019г. старши разследващ полицай при РУ –
Левски е предал на служител звено „Свищов” при ГД МРР, „МРР Дунавска” иззетите
в хода на ДП късове цигари. С Постановление от 09.09.2019г. прокурор при
Районна прокуратура – Левски е отделил от ДП №ЗМ 110/2019г. по описа на РУ –
Левски, пр. пр. №392/2019г. по описа на РП – Левски, заверени копия от
материали, които е изпратил на Агенция „Митници” Свищов по компетентност с
оглед преценка относно ангажиране на административно-наказателна отговорност
съгласно ЗАДС на Е.Ф.И.. На Агенция „Митници Свищов” са изпратени иззетите
цигарени гилзи, съдържащи технологичен тютюнев отпадък, негоден за консумация. По
отношение на останалите иззети тютюневи изделия - 2,835 грама тютюн на стойност
567,00 лв. и 1260 къса ръчно напълнени заготовки за цигари с филтър на стойност
472,50 лв., в Районен съд – Левски е внесено и одобрено от съда по нохд
№320/2019г. по описа на РС – Левски споразумение, съгласно което Е.Ф.И. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК, за
това, че на 26.06.2019 г. в село Обнова, община Левски, област Плевен, в
жилищен дом на ***, държала в немаловажен случай акцизни стоки по смисъла на
чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове : „На облагане с акциз
подлежат: т.2 тютюневи изделия” – 2,835 тютюн на стойност 567.00 лева и 1260 къса ръчно напълнени заготовки за
цигари с филтър на стойност 472.50 лева
без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.28, ал.1 от Закона
за тютюна, тютюневите изделия и свързаните с тях изделия: „Тютюневите изделия
се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията на чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните
складове” бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, по
който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че
употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване, чрез разкъсване” –
или тютюневи изделия, всичко на обща стойност 1039.50 лева. С писмо-покана
рег.№32-284514/03.10.2019г. на отдел „МРР Дунавска” е отправена покана до Е.Ф.И.
да се яви в отдел „МРР Дунавска”, сектор „Оперативен контрол”, звено „Свищов”
за съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.1 ЗАНН. Поканата е получена лично от И.
на 7.10.2019г., видно от известие за доставяне №ИД PS 5250 00AXOO C. В указания
срок И. не се е явила и в нейно отсъствие на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН и
чл.40, ал.4 ЗАНН – по официални документи, бил съставен АУАН
№2952/21.10.2019г., за това, че Е.Ф.И. държала на 26.06.2019г. в жилището си
637 къса цигари, които представляват ръчно напълнени цигарени гилзи (заготовка
за цигари с филтър) с тютюнев отпадък (пул) от обработката и преработката на
тютюн, който не е годен за консумация, не представляват тютюневи изделия, не
попадат в чл.2, т.2 ЗАДС и не попадат в определението за „цигари” по смисъла на
чл.11, ал.1, т.1 ЗАДС, с общо тегло 535,88 гр. бруто и 414,85 гр. нетно тегло,
които не попадат в обхвата на понятието „акцизна стока” по смисъла на чл.12,
ал.1 от ЗАДС, но попадат в чл.12, ал.4 от същия, което деяние представлява
административно нарушение по чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС. АУАН е връчен
лично на Е.И. на 24.10.2019г. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не е
подадено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно постановление
№4196/2019г., с което на жалбоподателката било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение на
чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС.
Изложената
фактическа обстановка съдът приел за установена от приложените към
административно наказателната преписка писмени доказателства, които съдът
кредитирал като официални документи, изготвени от компетентни лица по
предвидения в закона ред, както и от показанията на актосъставителя Д.М.П., на
които съдът дал вяра като последователни, логични и безпротиворечиви.
С оглед на
установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че обжалваното
наказателно постановление, както и актът за установяване на административно
нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от
закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление. Актът е съставен по
официални документи на основание чл.40, ал.4 ЗАНН, в отсъствие на нарушителя,
при наличие на хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН, като му е предявен лично. Актът
и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
предвидени в закона реквизити. Съдът приел още, че описаната в АУАН и в НП фактическата обстановка са идентични. Описаните
факти съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на
чл.123б, ал.2, предложение първо от ЗАДС.
Съдът приел
за безспорно установено, че И. е осъществявала фактическа власт върху
процесните 637 къса цигари, закупени от нея за лична консумация и съхранявани в
обитаваното от И. жилище. Същите представляват отпадък от тютюн, по смисъла на
чл.12, ал.4 от ЗАДС, доколкото не попадат в приложното поле на чл.12, ал.1 от ЗАДС, включително отпадък от тютюн, годен за пушене. Тези свои изводи подкрепил
и със заключението на вещото лице по изготвената агротехническа експертиза,
съгласно което процесните късове цигари съдържат технологичен тютюнев отпадък
от категория „пул”, който не е годен за консумация. Съдът направил извод, че
вмененото на И. нарушение на чл.123б, ал.2 от ЗАДС е съставомерно, както от
обективна, така и от субективна страна. За неоснователни приел оплакванията за
липсата на умисъл у И. за извършване на процесното нарушение. Съдът изложил
мотиви, че процесното нарушение представлява формално такова, което може да
бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл. За умисъла при
безрезултатните престъпления, респективно нарушения, е необходимо деецът да съзнава общественоопасния характер
на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. В процесния случай от доказателствата по делото съдът установил,
че И. е съзнавала, че държи в нарушение на ЗАДС тютюневите изделия, включително
и процесните късове цигари, които закупила от неустановено лице от пазара в
град Левски. Същата е имала съзнание за общественоопасния характер на деянието,
но въпреки това е искала да го извърши. Обстоятелството, че част от вещите,
върху които И. е упражнявал фактическа власт, съгласно заключението на вещото
лице, не са представлявали акцизна стока по смисъла на чл.12, ал.1 ЗАДС, а
тютюнев отпадък, е довело до реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо нея за посоченото деяние, тъй като същото е несъставомерно,
не представлява престъпление и по отношение на него И. не може да носи
наказателна отговорност, а само административно-наказателна такава, доколкото
деянието изпълва състава на нарушението на чл.123б, ал.2, предл. първо от ЗАДС.
Наложеното наказание съдът приел, че е в минималния предвиден размер от 200 лв.
и е съобразено с наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства –
липсата на предходни нарушения на ЗАДС, както и количеството на държания от Е.И.
тютюнев отпадък. Приел, че извършеното от И. нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна санкция
се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца. Съдът приел още, че законосъобразно
на основание чл.107е, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на
Държавата предмета на нарушението. На тези основания потвърдил изцяло
оспореното наказателно постановление.
Според
касационната инстанция оспореното решение е правилно и обосновано на събраните
по делото доказателства.
Единственото
възражение в касационната жалба е свързано с липсата на виновно поведение у
касатора при извършване на административното нарушение.
Безспорно е
установено по делото, че при извършената на 26.06.2019г. от служители на РУ –
Левски проверка в дома на И. ***, са били установени 2,835 грама тютюн на
стойност 567,00 лв. и 1260 къса ръчно напълнени заготовки за цигари с филтър на
стойност 472,50 лв., както и 637 къса цигари, представляващи ръчно напълнени
цигарени гилзи (заготовка за цигари с филтър) с тютюнев отпадък (пул) от
обработката и преработката на тютюн. Безспорно е установено още, че процесните 637 къса цигари, закупени от И. за лична
консумация и съхранявани в обитаваното от И. жилище, представляват отпадък от тютюн, по смисъла на
чл.12, ал.4 от ЗАДС, доколкото не попадат в приложното поле на чл.12, ал.1 от ЗАДС, включително отпадък от тютюн, годен за пушене. За държането на същите И.
е наказана с административно наказание по реда на ЗАНН с процесното НП. Тези
637 къса съобразно заключението на изслушаната агротехническа експертиза по
ДП, представляват отпадък от тютюн,
защото съдържат разнородни примеси от нетютюнев произход и инертни материали,
които могат да повлияят при пиролиза неблагоприятно върху здравето на
консуматора, поради което същите са опасни за употреба и не следва да се
консумират, пушат.
Посочените както
тютюневи изделия, така и отпадък от тютюн (637 къса), Е.Ф. сама е посочила, че е закупила от
непознато за нея лице на пазара в град Левски, с цел – лична консумация.
В случая се
касае за нелегална, незаконна търговия с цигари и тютюн, произведени не по
установения законен ред, без акцизен бандерол. Ноторно известно е, че
продажбата на такива „продукти” на нерегламентираните затова места и не по
установения ред, обичайно има за предмет тютюн и цигари с много по-ниско
качество и на по-ниски цени, като последните са обусловени не само от липсата
на акцизен бандерол, удостоверяващ плащането на дължимия акциз за производство,
но и от качеството на предлаганите изделия. Тютюнът, който се съдържа в повечето от
цигарите, или въобще не е тютюн, или е с изключително ниско качество, най-основно се
състои от, грубо казано, остатъци от производствените предприятия с огромно
съдържание на катрани и липса на всякаква хигиена при производството. Поради
липсата на контрол върху „производството”, разпространението и мрежите за
снабдяване и регламент при продажбата, е възможно тези изделия да бъдат по- токсични,
по-канцерогенни от легално продаваните
тютюн и тютюневи издалия и да влияят по- агресивно върху здравето и живота на
лицата, които ги употребяват.
В тази връзка
касационната инстанция прави извод, че жалбоподателката е съзнавала, че купува
„тютюн” и „тютюневи издалия”, които могат както да бъдат годни за употреба,
съответстващи на изискванията за качество (например защото са били
обект на кражба), така и могат да съставляват изделия с много лошо
качество и негодни за консумация, което именно е станало причина за ниската им
цена, и представляващи отпадък от тютюн, защото съдържат разнородни примеси от
нетютюнев произход. И затова именно се предлагат нелегално, незаконно, на
нереглементирани места, от неоторизирани „търговци”, на значително по-ниска
цена, без акцизен бандерол.
С оглед на горното касационната
инстанция намира, че деянието на И. - държане на отпадъци от тютюн, е извършено
по непредпазливост, в нейната
разновидност небрежност (несъзнавана непредпазливост). В този случай деецът не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- че държи не тютюн, а
отпадъци от тютюн, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди именно поради
конкретните обстоятелства- че е закупил същите от конкретното място, лице, обстоятелства,
различни от обичайните, при което закупеното от дееца може да не съставлява
тютюн, а отпадък от такъв поради обективните качества, свойства и
характеристики на закупения продукт, мястото на закупуване, лицата, от които са
закупени и т.н. При небрежността в съзнанието на дееца липсват представи
относно общественоопасните последици на деянието му, в случая държането на
отпадък от тютюн. Но това не означава, че деецът няма някакви най- общи
представи за това, което върши, за обстановката, в която действа, и за
възможните опасности. Нещо повече, ситуацията, конкретните обстоятелства
са такива, че деецът е бил длъжен
(обективен критерий) и е могъл да предвиди общественоопасния резултат
(субективен критерий). Това е така, защото в конкретния случай неговото дължимото
поведение се определя от правилата (правни, технически, опитни и др.), определящи
законната и легалната търговия с тютюневи издалия. Спазването на всички правила
изключва небрежността. Очевидно в случая не се касае за спазване на правилата. Вторият
въпрос е отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило
това отклонение. Щом като деецът нарушава правилата за извършваната дейност, от
това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на
своето поведение. Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да
предвиди общественоопасния резултат, тя зависи от способностите, опита,
съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност.
В случая по данните от разпита на И. в хода на ДП се установява, че тя е
пълнолетна, с основно образование, няма данни да е неграмотна, да не разбира
съдържанието и характера на действията
си. Следователно, наличието на тези съответни качества й позволява
чрез мобилизиране на нейните психически възможности да изведе в
съзнанието си представата за общественоопасните последици, и по-конкретно
затова, че купувайки определено количество тютюн и тютюневи изделия на
нерегламентирано място, от неоторизирано лице, на значително по-ниска цена и
въобще не по предвидения законов ред, закупените продукти могат в крайна сметка
да се окажат не това, което И. е целяла да закупи-тютюн и тютюневи изделия, а
отпадък от тютюн, защото именно значително по-ниската стойност на закупеното е
показателна за липсата на гаранции за качеството на закупувания продукт. Сиреч,
ако беше проявила дължимата грижа, ако беше спазила правилата, И. щеше да
предвиди (и предотврати) общественоопасния резултат от своето поведение-държането
не на тютюн, а на отпадък от тютюн, макар и този резултат да не е целен от нея.
Ето защо и с оглед на конкретните особености на разглеждания случай
касационната инстанция намира, че деянието на И. е извършено виновно, при форма
на вината несъзнавана непредпазливост-небрежност, каквато е допустимо да има и
при формалните, а не само при резултатните нарушения, поради което
санкционираното деяние е съставомерно и от субективна страна. Съгласно чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В конкретния случай ЗАДС не
предвижда да не се наказва деянието по чл.123б, ал.2, ако е извършено при форма
на вината непредпазливост.
Ето защо, като е достигнал до аналогични,
макар и не много подробни изводи за наличие на виновно поведение на дееца,
въззивният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 21.02.2020 г., постановено по анд
№ 425/2019 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.