Р Е Ш Е Н И Е
№ 745/25.10.2019г.
25.10.2019
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На двадесет и шести септември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 3719 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от Р.Г.Г. чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я.,ул***чрез адв.Д. Д.ЯАК, против „В. Ф.***“ с.Б.,общ.Т.,обл.Я.,
представлявано от Командира полк. В. И. искове, с които се претендира ответното
В. Ф. да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 600 лв., представляващи извънреден труд в размер на 90 часа за
периода 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в
размер на 80 лв. за периода 01.01.2016 г. до
12.09.2018 г., сумата от 750 лв. , представляващи извънреден труд в размер на
100 часа за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно
с мораторна лихва върху сумата в размер на 80 лв. за периода 01.01.2017 г. до 12.09.2018 г., сумата от 750 лв., представляващи
извънреден труд в размер на 100 часа за периода 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г., ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 70 лв. за
периода 01.01.2018 г. до 12.09.2018 г., сумата от 600
лв., представляващи извънреден труд в размер на 90 часа за периода 01.01.2018 г. до 28.06.2018 г., ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 50 лв. за периода 28.06.2018 г. до 12.09.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на И.М. в съда 12.09.2018 год., до
окончателното изплащане, както и присъждане на съдебно деловодни разноски. В
проведеното на 26.09.2019 г. о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си на основание
чл.214,ал.1 ГПК измени размера на предявения иск,като същия следвало да се
счита предявен за главница в размер на 1373,77 лв. и мораторна лихва в размер
на 123,37 лв.като до пълния предявен размер на главницата 2700,00 лв. и за
мораторна лихва в размер на 280,00 лв. в тази му част делото е прекратено на
основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.
Ищецът посочва, че бил в трудово правоотношение с
ответника „В. Ф.***“ с.Б., като служил в същото на длъжност *** в първо ***но отделение на първи ***ен взвод в ***на рота на ***, като договора му е прекратен
считано от 06.07.2018 г. със Заповед ЛС ***/29.06.2018 г. на Командира на
военното формирование. Иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от
сумата от 600 лв., представляващи извънреден труд в размер на 90 часа за
периода 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.,ведно с мораторна лихва върху сумата в
размер на 80 лв. за периода 01.01.2016 г. до
12.09.2018 г., сумата от 750 лв., представляващи извънреден труд в размер на
100 часа за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно
с мораторна лихва върху сумата в размер на 80 лв. за периода 01.01.2017 г. до 12.09.2018 г.,сумата от 750 лв.
,представляващи извънреден труд в размер на 100 часа за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.,ведно с мораторна лихва върху сумата
в размер на 70 лв. за периода 01.01.2018 г. до
12.09.2018 г., сумата от 600 лв., представляващи извънреден труд в размер на 90
часа за периода 01.01.2018 г. до 28.06.2018 г., ведно
с мораторна лихва върху сумата в размер на 50 лв. за периода 28.06.2018 г. до
12.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на И.М. в съда
12.09.2018 год., до окончателното изплащане,както и присъждане на съдебно
деловодни разноски.
Ищеца сочи, че по време на службата му от 01.07.2015
г. до 28.06.2018 г. когато му е
прекратен договора за военна служба е положил дежурства, които надвишавали
седмичната продължителност на служебното му време и за които не е бил
компенсиран. Твърди, че за цитирания период е положил извънреден
труд,представляващ фактически отработено служебно време над месечната
продължителност на служебното време, при служебно време в което е бил на работа
повече от 24 часа за носените дежурства в общ размер 340 часа. Ищецът сочи, че
поради неплащане в срок-през месеца следващ месеца, в който са положени
дежурствата, ответника му дължи и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху забавено платените и неизплатени суми.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от пълномощника на ответното В. Ф.юрисконсулт К. П.,като
считат иска за допустим,но изцяло неоснователен и недоказан по размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт,чрез който
поддържа представения отговор на исковата молба,иска се отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, а и с доклада
по делото по чл.146 ГПК съдът е приел за безспорно установено,че страните са били във
валидно трудово правоотношение в периода от 01.07.2015 г. до 28.06.2018 г. когато на ищеца му е прекратен
договора за военна служба,както и че в този период ищеца е давал дежурства 164
дежурства с продължителност по 24 часа и 49 дежурства с продължителност по 16
часа.
От представената длъжностна
характеристика, утвърдена от работодателя на 03.09.2014г., за
изброени в нея длъжности, вкл. и за тази, заемана от ищеца – *** в първо ***но
отделение на първи ***ен взвод в ***на рота на *** от
длъжностното разписание № *** се установява, че едно от функционалните
задължения на ищеца било носене на дежурства / раздел VІ, т.1/.
Със Заповед на Командира на В. Ф.*** № ***от
29.06.2018 г. е прекратен договора за
военна служба,освобождаване от длъжност,от военна служба и зачисляване в запаса на редник 3-ти клас Р.Г.Г..
Със Заповед № ***/05.07.2018г. на
Командира на В. Ф.***, ищецът бил отчислен от списъчния състав на службата,
считано от 06.07.2018г.
По делото е представено удостоверение с
рег.№ ***/18.10.2018 г. с което щабът на В. Ф.***-Б. в уверение на това,че р-к Р.Г.Г. бил назначаван от 01.07.2015 г. до 05.07.2018 г. за
дежурен по дати и продължителност на дежурствата със заповеди на Командира на
военното формирование *** /лист 16 до лист 18 по делото/.
По делото са приети множество постови
ведомости за разписание на караула назначен от Командира на В. Ф.*** /л.19- л.231/ за периода 01.07.2015г.-
06.07.2018г., въз основа на които ищецът бил назначаван на 164 дежурства- 24
часови и 49 дежурства-16 часови със
съответната компенсация за тях, които са обстойно изследвани от вещото лице,
назначено по делото, поради което съдът не следва да анализира всяка една поотделно.
Представени са заповеди на Командира на В.
Ф.*** за периода 2015 г. -2018 г.
/л.232-л.242 /за ползвания годишен отпуск на ищеца.
От представената по делото служебна
бележка с рег.№ ***/18.10.2018 г. издадена от щабът на военното формирование-Б.
се установява,че на редник Р.Г.Г. е издаден пропуск №
*** за влизане във военното формирование с лични МПС „Опел“ с рег.№ У 4352 АМ и
„Ауди А4“ с рег.№ У 74-91 АС.
В
производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Г. И. К.. Същия твърди, че работил като военнослужещ в под.*** с.Б.,като
служил там от 2015 г. до месец юли 2018 г.,след което бил освободен с
навършване на пределна възраст. Нарядите давал единствено в поделението,като
същите били с продължителност 24 часа и 16 часа. Същите се определяли със
заповед на Командира на военното формирование и започвали от 09.00 ч. Отивал на
работа в 08.00 ч. с оглед на това,че имало организация преди приемането на
дежурството. Същата се състояла в това,че трябвало да се приеме
оръжието,боеприпасите,както и да се минел инструктаж.От 09.00 ч. бил
развода,като дежурството приключвало на другия ден,като от 09.30 ч. до 10.00 ч.
трябвало да издадат обекта. Тези които ги сменяли на другия ден в 09.00 ч. били
на развод и след като преминел същия проверявали караулното и
патрулното,проверявали документите,постовете и след това сдавали. След това
сдавали оръжието и боеприпасите и отивали на доклад при началниците. Там
докладвали дали имало инциденти и произшествия и ако нямало някакви
допълнителни задачи си тръгвали. Когато били на 24 часови дежурства същите били
с продължителност 26 часа,а когато са 16 часови били с продължителност 18 часа.
В неделен ден оставали след нарядите да пренасят дърва за караулното което им
отнемало два часа,нафта за прекия им началник,което им отнемало около половин
час през зимния период,като това се случвало най малко два пъти в месеца,а през
летния период оставали да поддържат района около караулното. Също така били
викани на общ строй,като ходили на стрелби което им отнемало най малко един
преди обяд от 08.00 ч. до 14.00 ч.,след което почиствали оръжието и се
прибирали.Нямало как това време да се компенсирало защото давали дежурства.
Ищеца лепил плочки в първо патрулно,но дали е имало заповед затова не можел да
каже и не знае. Той копал канал,като Р. също копал друг път,като заедно не са
били. На първото караулно ремонта бил около 4 дни,на второто три дни. Това най
–вероятно са го вършели през почивката,не след караула,но винаги един ден преди
да застъпят наряд са ги оставяли да почиват. Кой кога застъпвал се виждало от
графика,като с молим било отбелязано времето за стрелби,като който не бил наряд
ходил на стрелби.Общия строй бил задължителен,като не може да каже за Р. колко
пъти е ходил.Когато ги викали през почивните дни или след наряд трябвало да има
издадена заповед,че са били на работа. На база на графика след като го
предадели се отразявали часовете.Когато ги викали на работа по време на почивката
винаги ходили,като миналата година се чистело първо караулно. Всеки носил
резачки и косачки за да станела работата,като не може да посочи дали е било със
заповед. Р. ходил на работа, като били заедно двамата с колата ходили.Автобуса
винаги тръгвал в 10.30 ч. от поделението,а сутрин пристигал в 08.00 ч.
На въпрос на пълномощника на ответника
свидетеля отговори,че работното време започвало с пристигането на автобуса и
преминаването му през КПП. Това било така от времето когато той започнал работа
в Б.,като заварил това положение.Имало сирена която известявала започването на
работното време. Да си оставил колата извън КПП не се било случвало,като
допълнителните дейности извършвал по нареждане на командира на взвода и ротата.
Когато считал,че това не е негово задължение,не отправил оплакване към
никой,защото им било казвано,че при несвършване на работата ще бъдат извикани
дневна смяна. Командира не бил го уведомявал,че са го викали неправомерно.
Идвал директния началник и свеждал заповеди на по-горе стоящите.Ако не бил
съгласен трябвало да подаде рапорт. На
общия строй бил само веднъж,когато били на работа бил за всички които са
налични.Ако той на развода бил без оръжие и каска няма да застъпи.
В хода на процеса са допуснати и назначени
две съдебно икономически експертиза,
съответно допълнителна такива.
Първоначалната експертиза в заключение вх.№ ***/14.01.2019 г. /лист.288 по
делото/ е изготвена в два варианта.
При първи вариант отчитане на работното
време за процесния период на основание заповеди на Командира на В. Ф.*** с.Б.
се установява,че за първия период 01.07.2015 г. до 31.12.2015 год.
военнослужещия Р.Г.Г. положил 32 дежурства съгласно
описаните заповеди на Командира на военното формирование,като за периода
01.07.2015 г. -25.12.2015 г. не е полаган труд над нормалната продължителност
на работното време за периода. За втория период 01.01.2016
г. до 30.06.2016 г. положил 32 дежурства съгласно описаните заповеди на
Командира на военното формирование,като в посочения период не е полаган труд
над нормалната продължителност на работното време за периода.За третия период
01.07.2016 г. до 31.12.2016 г. положил 40 дежурства съгласно описаните заповеди
на Командира на военното формирование,като в посочения период не е полагал труд
над нормалната продължителност на работното време за периода. За четвъртия
период 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. положил 38
дежурства съгласно описаните заповеди на
Командира на военното формирование,като в посочения период не е полагал труд
над нормалната продължителност на работното време за периода. За петия период 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. положил 39
дежурства съгласно описаните заповеди на Командира на военното формирование.В
посочения период бил полаган 60 часа труд над нормалната продължителност на
работното време за периода,който не бил компенсиран в рамките на шестмесечието.
За отработените 60 часа над нормалната продължителност би следвало да се
заплати в размер на 434,81 лв. съгласно чл.43,т.1 и т.2,чл.44 от Наредба
Н-18/19.12.2012 г. за последните три дежурства. Законната лихва за периода 01.01.2018 г. до 12.09.2019 год. върху размер на 434,81 лв.
била в размер на 30,80 лв. За шестия период от 01.01.2018
г. до 22.06.2018 г. положил 33 дежурства съгласно описаните заповеди на Командира на военното формирование. За
процесния период бил полаган 60 часа труд над нормалната продължителност на
работното време за периода на сумарно изчисляване. За отработените 60 часа над
нормалната продължителност би следвало да се изплати допълнително
възнаграждение в размер на 434,81 лв. съгласно чл.43,т.1 и т.2,чл.44 от Наредба
Н-18/19.12.2012 г. за последните три дежурства и законна лихва в размер на
30,80 лв.
По втория вариант : ако съдът приемел,че
за всяко едно от дежурствата за процесния период от 01.07.2015 г. до 22.06.2018
г.,ищеца полагал труд,надхвърлящ нормалната определена от закона
продължителност,с времетраене превишаващо средно с около 2 часа и е извън
рамките на служебното време, като вещото лице за процесния период от 01.07.2015
г. до 22.06.2018 г. е изчислило,че за полаган труд над нормалната
продължителност предвид описаните в експертизата във вариант 2 дежурства и
изчисления,би следвало да се заплати допълнително възнаграждение в размер на
1473,22 лв. и законна лихва в размер на 122,26 лв.
От
допълнителното заключение към изготвената по-горе съдебно-икономическата експертиза се
установява,че към момента на прекратяване на договора за кадрова военна
служба,не бил налице некомпенсиран труд от положените дежурства до прекратяване
на правоотношението,като били издавани заповеди на Командира за компенсиране за
положен над нормалната продължителност за всеки месец,следващ периода на
превишаване за исковия период 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.,от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.,от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 28.06.2018
г. Общо отработените часове 4 724 часа при норма на продължителност на
работното време 5 144 часа за целия исков период.
При изготвяне на експертизата вещото лице
посочило,че посетило повторно ответното дружество ВФ *** с.Б. и се запознала с
всички издадени от командира заповеди за полагане на дежурства и почивки на
военнослужещия Р.Г.Г..
В съдебно-икономическата експертиза
вх.№ *** от 24.08.2019 г./лист.356 по
делото/ вещото лице също я изготвило в
два варианта,като при продължителност 24 ч./16 ч. и съпоставяне на положеният
от ищеца труд с максимална норма на работните часове за съответното полугодие
се установява наличие на положен труд над нормата /извънреден труд/ за периода
01.07.2017 г.-31.12.2017 г. в размер на 72 часа,за който възнаграждението щяло да бъде в размер на 383,75 лв. За
периода 01.07.2015 г.-31.12.2015 г. отработил 720 ч.,при норма 944 ч.,като
нямало извънреден труд. За периода 01.01.2016
г.-30.06.2016 г. отработил 680 ч.,при норма 792 ч.,като нямало извънреден
труд.За периода 01.07.2016 г.-31.12.2016 г. отработил 888 ч.,при норма 912
ч.,като нямало извънреден труд.За периода 01.01.2017
г.-30.06.2017 г. отработил 840 ч.,при норма 840 ч.,като нямало извънреден труд.
За периода 01.07.2017 г. -31.12.2017 г. отработил 872 ч.,при норма 800 ч.,като
имало положен труд над нормата в размер
на 72 часа,за които възнаграждението щяло да бъде в размер на 381,25 лв.За
периода 01.01.2018 г. -30.06.218 г. отработил 720 ч.
при норма 808 ч.,като нямало извънреден труд.
По втория вариант,в случай,че към всяко
дежурство се прибавяли по два часа,отработени преди наряд и до издаването му,и
получените часове се съпоставяли към максималната норма на работните часове за
съответното полугодие,се установявало наличие на труд над нормата за периода
01.07.2016 г.-31.12.2017 г. в размер на общо 282 ч.,за който възнаграждението
щяло да бъде в размер на 1377,70 лв. В тази връзка за периода 01.07.2015 г.-31.12.2015
г. отработил 784 ч.,при норма 944 ч.,като нямало извънреден труд. За периода
01.01.2016 г.-30.06.2016 г. отработил 744 ч.,при
норма 792 ч.,като нямало извънреден труд.За периода 01.07.2016 г.-31.12.2016 г.
отработил 968 ч.,при норма 912 ч.,като труда над нормата бил в размер на 56
ч.,за които възнаграждението щяло да бъде в размер на 254,17 лв. За периода 01.01.2017 г.-30.906.2017 г. отработил 916 ч.,при норма 840
ч.,като труда над нормата бил в размер на 76 ч.,за които възнаграждението щяло
да бъде н размер на 329,26 лв. За периода 01.07.2017 г.-31.12.2017 г. отработил
950 ч.,при норма 800 ч.,като труда над
нормата бил в размер на 150 ч.,за които възнаграждението щяло да бъде в размер
на 794,27 лв. За периода 01.01.2018 г.-30.06.2018 г.
отработил 784 ч.,при норма 808 ч.,като нямало извънреден труд.
При
изготвяне на експертизата вещото лице посочило,че се запознало с писмените
доказателства,приложени към делото и направило справка във ВФ *** с.Б.,общ.Т.,обл.Я.във
връзка с поставените въпроси.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В
случая от изложените в исковата молба обстоятелства,от които ищецът извлича
основателността на претенцията си,е видно,че релевираните
факти следва да бъдат субсумирани под правните норми на чл.203,ал.3 ЗОВСРБ /отм./,вр.чл.158,ал.2 и чл.159 ПКВС /отм./ и чл.214,ал.1,т.3 и
чл.194,ал.3 ЗОВСРБ,тъй като част от исковия период попада под действието и на
отменени материалноправни норми.
Предметът
на търсената защита е свързан с носените от ищеца дежурства през спорния
период.
И
в отменения,и в действащия ЗОВСРБ е уредена най- общо дневната и седмичната
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи.Регламентирано е
заплащане на възнаграждение за извънреден труд в случаи превишаване
продължителността на служебно време извън рамките,очертани съответно в
чл.203,ал.3 ЗОВСРБ и чл.194,ал.2 ЗОВСРБ.И в двата закона е закрепена
постановката,че времето за дежурство е служебно време и че максималната му
продължителност не може да превишава 24 часа.
Така,за
тази част от исковия период,за която приложимите правни норми са били ЗОВСРБ
/отм./ и ПКВС /отм./ се е допускало полагане на извънреден труд,като ПКВС
/отм./ го разграничава в разпоредбите на чл.158 и чл.159 като такъв,с който се
превишава продължителността на общото служебно време,определена в чл.203,ал.2
ЗОВСРБ /отм./,и такъв,с който се превишава продължителността на дежурствата по
график с продължителност до 24 часа,които също са дефинирани от закона като
служебно време. И в двата случая става въпрос за превишаване на нормативно
установено служебно време,за което се дължи заплащане на възнаграждение.
След
отмяна на горепосочените норми,приложимият закон- ЗОВСРБ,дава сходна уредба на
правоотношението-разпоредбата на чл.194 регламентира общото хипотеза на
служебно време и прогласява в ал.3 при превишаване на продължителността му,а
разпоредбата на чл.195 касае хипотезата на служебно време под формата на
дежурства и при превишаване на продължителността му/в редакцията на закона до
09.12.2016 г./,са се прилагали разпоредбите на чл.194,ал.3 ЗОВСРБ.
Основното
задължение на военнослужещите по служебното им правоотношение е да престират работната си сила в определени количество и
качество. Специфичния критерий за измерване на положения труд в случая е
служебно време като екстензивна мярка на този труд.Именно повременната мярка за
изчисляване на размера на основното възнаграждение е тази,която е установена
като приложима в случая на служебно правоотношение на военнослужещ. Това се
извлича от нормативната уредба установена в ЗОВСРБ/арг.чл.194,ал.1/ и в Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за
реда за разпределяне на служебно време на военнослужещите от МО,структурите на
пряко подчинение на министъра на обраната и Българската армия,неговото отчитане
извън нормалната му продължителност и определяне на допълнително възнаграждение
за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивните дни и в дните на официални празници/Наредба
№ Н-18 и арг.чл.2/.Вследствие на това размерът на
основното възнаграждение на военнослужещите се определя преди всичко от броя
часове,прекарани на служебното място. Също така по-голямата част от елементите
на тяхното брутно възнаграждение ,представляващо съвкупността от основно и
допълнително такова,се определя от часовете отработено служебно време. Такъв е
случая и с размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Относно
по-горе споменатия положен труд в повече от нормално дължимия следва да се
изясни какво е количеството на този
обичайно дължим труд от военнослужещите. Това ,което дължи
военнослужещия е да престира труда си в рамките на
определено служебно време,чиято нормална продължителност е фиксирана в
разпоредбата на чл.194,ал.1 ЗОВСРБ,на осем часа дневно и четиридесет часа седмично при пет дневна работна
седмица.Това означава,че при служебните правоотношения на военнослужещите
установения принцип е за подневно изчисляване на
служебното време,а сумарното е въведено по изключение в няколко изчерпателно
изброени в Наредба № Н-18 случая.Спрямо положения труд от военнослужещите
спрямо техните служебни правоотношения и по-конкретно по въпросите за
изчисляването на тяхното служебно време съществува специална уредба,установена
в приетата по делегация на чл.194,ал.8 ЗОВСРБ Наредба Н-18 от 19.12.2012 г. на
министъра на обраната.
В настоящия
случай се претендира от ищеца за положен труд над нормалната продължителност
във връзка с подготовката за дежурството и след неговото издаване.
В настоящия
случай не се спори,че ищеца е от категорията военнослужещи,назначени на
длъжност,за които дежурството е основната функция по длъжностно разписание /арг.чл.195,ал.1 ЗОВСРБ,вр.с чл.34
от Наредба № Н-18/. Редът за отчитане продължителността на служебно време с
оглед длъжността която е заемал ищеца е изрично посочен в чл.35 от Наредба № Н-18,като полагането на
дежурствата, продължителността на служебното време се отчита чрез неговото
сумарно изчисляване в часове. Не се спори от страните,че дежурствата които е
давал ищеца са по график. В този случай изготвения график създава яснота и предвидимост за разпределението на служебното време на
всеки военнослужещ по дни и седмицата и дори и в месеца. Това предварително
знание за точното разполагане на времето за дежурствата в календарно време за
периода на сумиране не отхвърля възможността определено дежурство,посочено в
графика и известно на военнослужещия в последствие да бъде квалифицирано като
полагане на извънреден труд. Разпоредбата на чл.35,изр.2 Наредба № Н-18
предвижда,че продължителността на служебното време за всяко полугодие от
календарната година се определя като сбор от месечната продължителност на
служебното време в часове за всеки един от месеците в полугодието. Месечната
продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните
дни за календарния месец и нормалната дневна продължителност на служебното
време.
В случай,че след
края на второто шестмесечие от календарната година сборът от всички отработени
часове през него от един военнослужещ надвишава резултата на сумираните работни
дни през шестте месеца /чл.35,изр.2 вр.с чл.3 Наредба Н-18/ и изразяващ максимално
допустимия от закона брой часове за отчетния период,тогава часовете които се
окажат в повече от максимално допустимия брой,ще притежават правната
квалификация на извънреден труд.
В случая настоящия съдебен състав кредитира
изцяло заключението на допълнителната съдебно –икономическа експертиза,въпреки
оспорването й от страна на пълномощника на ищеца от която е видно,че в табличен
вид вещото лице е посочило периода,брой дежурствата,отработените
часове,нормалната продължителност на работното време и отработените часове над
нормалната продължителност за посочения исков период в която се установява,че
за периода ищеца има общо отработени 4 724 часа при нормална
продължителност 5144 часа,като към момента на прекратяване на трудовия договор
за кадрова военна служба не бил налице некомпенсиран труд от положените
дежурства,като в тази връзка са издавани заповеди на Командира за компенсиране
на положен над нормалната продължителност,във всеки месец,следващ периода на
превишаване на исковия период.
Що се отнася до
броя часове положен извънреден труд, за който на ищеца се следва възнаграждение,
в които да се включат и часовете за инструктаж за дежурство, явяване за
дежурство, подготовка за наряд, развод на наряда, застъпване и сдаване на
дежурството,настоящия съдебен състав счита,че ищецът е бил на разположение в
поделението и е изпълнявал дейности, свързани с подготовката за приемане и
подготовката за сдаване на дежурство, че тези дейности са абсолютно
задължителни и дежурството не може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено,
без те да бъдат извършени. През това време ищецът е реално ангажиран в
поделението и полага труд.Ето защо, макар тези дейности да не представляват
„носене на дежурство”, то те представляват подготовка за приемане и сдаване на същото, извършват се
в поделението, представляват част от дейността на ищеца като военнослужещ и са
време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни дежурството си. Това
представляват реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството,
чието извършване е регламентирано изрично от работодателя като част от
задълженията на военнослужещия като дежурен, и е включено в разпределението на
времето,като в тази връзка съдът не споделя становището на ответната страна,че
същото не следва да се квалифицира като служебно време. Ето защо съдът намира,
че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Посочения чл.193,ал.1
ЗОВСРБ касае съвсем различна хипотеза,която е неотносима
към настоящия случай.
Съдът намира за основателно
твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при изчисляване
на общата продължителност на служебното му време,като тези часове са 282 часа,
и за същите на ищеца не е заплатено възнаграждение. Ето защо следва да се осъди
ответника да му заплати същото в размер на 1377,70 лв.,съгласно заключението на
съдебно –икономическа експертиза с вх.№ ***/24.06.2019
г. в предложения втори вариант,която настоящия съден състав изцяло кредитира,
въпреки оспорването й от страна на пълномощника на ищеца.
С
оглед уважаването на главния иск,следва да се уважи и акцесорния
такъв за сумата в размер на 123,37 лв.
По разноските :
В настоящия
случай и двете страни претендират разноски.На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иск,след
неговото изменение,като на ответника следва да се присъдят разноски на
основание чл.78,ал.4 ГПК,с оглед прекратяването на делото след изменението на
иска от страна на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК,вр.чл.37 ЗПП и
чл.25,ал.1 НЗПП в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер
определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт,като
възнагражденията по дела с материален интерес за една инстанция е в размер от
100 до 300 лв. Настоящия съден състав счита,че с оглед материалния
интерес,фактическата и правна сложност на делото намира, че юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде определен в размер на 300,00 лв.,като същото
следва да бъде уважено съразмерно до размера на сумата за която делото е
прекратено.
Също така ответника на основание чл. 78,ал.6 ГПК следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ЯРС дължимите такси и разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В. Ф.*** – с.Б.,
община Т. ,обл.Я., представлявано от Командира на В. Ф.*** да заплати на Р.Г.Г.,
с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Д. Д.-ЯАК,със съдебен адрес ***,кантора
*** следните суми: сумата от 1377, 70
лева , представляваща възнаграждение за положени 282
часа извънреден труд – часове, надвишаващи общата продължителност на служебното
му време, за периода 01.07.2016г. – 31.12.2017г. включително, сумата от 123,37 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 01.01.2017 г. до 12.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на исковата молба – 12.09.2018г., до окончателното плащане на дължимите суми, както и
сумата от 377, 79 лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Д. Д.-ЯАК,със
съдебен адрес ***,кантора *** да заплати
на В. Ф.*** – с.Б., община Т. ,обл.Я., представлявано от Командира на В. Ф.***
сумата от 148,89 лв. - направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА В. Ф.*** – с.Б., общинаТ. ,обл.Я.,
представлявано от Командира на В. Ф.*** да заплати по сметка на ЯРС съд сумата от 100,00 лева , представляваща държавна такса върху уважените искове,
и сумата от 572,00 лева –
разноски за съдебно-счетоводни експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: