№ 1715
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110111282 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод предявен от АНЖ. П. Ч., ЕГН
**********, с местожителство в гр.Варна, ул.”****” № 7, ет.5, ап.9,
действаща като законен представител на детето **** Д.а, родена на **** г.
чрез пълномощника си адвокат С.К. от Адвокатска колегия Варна, против
ЕМ. СТ. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр.Варна, ул.“****“ № 18,
ет.3, ап.3 иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение размера на
заплащаната от ответника в полза на децата месечна издръжка определена с
Решение № **** от 28.03.2013 г., постановено по гр.дело № ****/2012 г. на
Районен съд- Варна, чрез нейното увеличаване от 100 лв. /сто лева/, на 560
/петстотин и шестдесет лева/ - изменен размер при усл.на чл.214 ГПК от
първоначално предявения размер от 400 лв., считано от датата на предявяване
на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
обстоятелство за изменянето или прекратяването й.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето **** Д.а, родена
на **** г. Твърди, че с Решение № **** от 28.03.2013 г., постановено по
гр.дело № ****/2012 г. на Районен съд- Варна, ответникът е осъден да
заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 100,00 лева. Твърди,
1
че от присъждането на посочената издръжка до сега са изминали повече от
осем години, като през този период от време е нараснал не само минималният
размер на издръжката, а и нуждите на детето, което през учебната 2021/2022
година ще бъде ученичка в 5-ти клас в ОУ „Цар Симеон I“ - гр.Варна. Твърди,
че са необходими повече средства за храна, облекло, учебни пособия,
извънкласни занимания, социална ангажираност. Твърди, че детето желае да
посещава извънкласни занимания и спорт, за което са необходими средства за
такси.Твърди, че детето се нуждае от ортодонтско лечение, за което трябват
средства. Твърди, че нейните доходи не са достатъчни за издръжката на
детето, като освен това изплаща ипотечен кредит. а в същото време
ответникът реализира по-високи доходи.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който
не оспорва, че с ищцата са родители на детето ****, както и факта на
присъдента издръжка от 100 лева. Оспорват се част от изнесените в ИМ
факти, като се твърди, че бащата участвал в издръжката на детето и
посредством заплащане на таксите за мобилен телефон на детето. Оспорва се
размера на претендираната издръжка. Ответникът оспорва възможността си
да заплаща по-висок размер на издръжка. Релевира доводи за здравословни
проблеми, които му пречат да работи и да реализира по-високи доходи.
С отговора си предявява и насрещни искове с правно основание чл.59,
ал.9 СК относно разширяване на определения режим на лични контакти на
бащата с детето.
По същество моли за уважаване на насрещните искове.
Ответникът по насрещните искове депозира писмен отговор в
законоустановения срок, с който не оспорва исковете относно разширяване на
режима на лични контакти с бащата, но изтъква съображение относно
упражняването му.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск и молят същия да бъде уважен.
Ответникът ЕМ. СТ. Д., чрез процесуалния си представител моли съда
да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана за
предявения размер.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно призована по
2
реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира писмо, с което изразява позиция за
основателност на претенцията и за увеличаване на дължимата от бащата
издръжка до размер, съобразен с нуждите на детето и настоящата социално-
икономическа обстановка и размера на настоящата издръжка.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че **** Д.а, родена на **** г.,
ЕГН:********** е дъщеря на АНЖ. П. Ч., ЕГН ********** и ЕМ. СТ. Д.,
ЕГН **********, роден по време на съвместното им съжителство. От
приложения препис на влязло в законна сила съдебно решение № **** от
28.03.2013 г., постановено по гр.дело № ****/2012 г. на Районен съд- Варна се
установява, че родителските права на детето **** са предоставени на майката
Анжела, а бащата Емил е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря
си в размер на 100 лева, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяването й.
По делото са приети следните писмени доказателства: удостоверение за
раждане № **** от 31.08.2010 г., служебна бележка изх.№ 53/12.07.2021 г.,
допълнително споразумение № 2 към Договор за предоставяне на ипотечен
кредит № 898-********** от 22.01.2009 г., погасителен план приложение №
1, оферта от Международно Образователно Дружество, план за ортодонтско
лечение, фактура с фискален бон от 20.07.2021 г., сметка към фактура от
28.05.2021 г., сметка към фактура от 30.03.2021 г., сметка към фактура от
29.09.2020 г., фактура от 13.07.2021 г., фактура от 11.06.2021 г., разписка за
платени битови сметки от 22.03.2021 г., фактура от 12.04.2021 г., фактура от
13.01.2021 г., фактура от „Енерго-про“ от 13.01.2021 г., фискален бон от
07.02.2021 г. на стойност 103.97 лв., 2 броя отчет по сметка от 19.07.2021 г.,
фактура № 027108 от 17.06.2020 г., фактура № 027124 от 24.06.2020 г.,
фактура № 027144 от 06.07.2020 г., фактура № 027152 от 10.07.2020 г.,
фактура № 027166 от 17.07.2020 г., фактура № 027202 от 31.07.2020 г.,
фактура № 027214 от 07.08.2020 г., фактура № 027224 от 10.08.2020 г.,
фактура № 027234 от 17.08.2020 г., фактура № 027246 от 24.08.2020 г.,
3
фактура № 027254 от 31.08.2020 г., фактура № 027262 от 08.09.2020 г.,
удостоверение № 105.639/10.03.2021 г., талон за плащане № ********** от
06.07.2021 г., талон за плащане № ********** от 06.07.2021 г. ведно с
фискален бон, талон за плащане № ********** от 06.07.2021 г., талон 3 за
плащане № ********** от 13.07.2021 г. ведно с фискален бон, справка от АВ
№ 807625/13.07.2021 г.; 1. Месечно извлечение от Кредитна карта 08.03.2021
г. 2. Договор за наем на недвижим имот; 3. Медицинско удостоверение
№314/2021 г.; 4. Лист за преглед на пациент от 15.04.21 г.5. Епикриза ИЗ
№28699; 6. Решение на обща клинична онкологична комисия №3468/30.08.21
г.7. Медицински протокол ЛКК; 8. Фискален бон -9 бр. във връзка с разходи
за медикаменти и лечение; 9. Болничен лист за периода 16.04.21- 29.04.21г.;
10. Болничен лист за периода 10.05.21 до 19.05.21 г.; 11. Болничен лист за
периода 20.05.21 до 08.06.21 г. 12. Болничен лист от 09.06.21 г. до 28.06.21 г.;
13. Болничен лист от 17.08.21 г. до 20.09.21 г.; 14. Болничен лист от 21.09.21
до 20.10.21 г.; 15. Амбулаторен лист 21.09.2021 г.; 16. Удостоверение от
Трето РУ МВР-Варна; 17. Протокол завзети решения от едноличния
собственик на капитала от 2021 г.; 18. Годишна данъчна декларация за 2021
г.;19. Служебна бележка във връзка с покриване на загуба от минали години;
20. Фактура за мобилни услуги, включващи мобилния номер използван от
**** Д.а; 21. Нотариален акт за удостоверяване право на собственост № 71,
том 3, per. №20972, дело №384 от 2008 г.; 22. Справка от АВ по лице за А.Ч.;
постъпилия на 10.02.2022 г. от Дирекция“СП“ гр.Варна социален доклад;
писмо от ищцата от БНП Париба за кредитна карта, застрахователна
полица№ 11221031030600, талон за плащане № 42718, месечно извлечение от
банкова сметка към 14.02.2022 г., извлечение от картова сметка за периода
20.11.2017 – 19.12.2017 г., извлечение от картова сметка за периода
20.12.2021 – 19.01.2022 г., писмо от класен ръководител с необходимите
пособия за децата в 5 клас, касов бон и фактура на стойност 70 лв., две
страници с касови бонове за закупени лекарства, вносна бележка от
05.11.2021 г., вносна бележка от 05.10.2021 г., вносна бележка от 05.11.2021
г., вносна бележка от 09.02.2022 г., разписка № 0200013953921088, 2 броя
вносни бележки от 14.02.2022 г., вносна бележка от 05.11.2021 г., вносна
бележка от 10.09.2021 г., разписка № 0400014929255781, разписка №
0400014700496513, разписка № 0400013699774989, разписка №
0400014058698850, задължения към Виваком, фактура към Енерго-про от
4
12.04.2021 г., 6 броя разписки за заплатени суми към ВиК, Енерго-про, 16 стр.
с фискални бонове за заплатени суми; осем броя платежни нареждания за
заплатено обезщетение от НОИ в полза на ответника, експертно решение №
0318 от 09.02.2022 г., епикриза от УМБАЛ“Света Марина“ ЕАД – Варна,
медицински протокол на ЛКК № 35, болничен лист № Е20220208212,
болничен лист № 4 Е20213126314, амбулаторен лист № 002173, болничен
лист № Е20212828797, амбулаторен лист № 001058, фискален бон от
22.11.2021 г.; отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, два броя
извадки от Обединена Българска банка за задължения по ипотечен кредит,
справка салда по сметки от Първа инвестиционна банка, два броя месечни
извлечения от Обединена Българска банка; удостоверение от НОИ № 003-
00131058/23.03.2022 г. и разпореждане № ********** издадено от ДП на
НОИ гр.Варна от 28.03.2022 г.; решение № **** от 28.03.2013 г. по гр.д. №
****/2012 г. описа на ВРС, 9 състав.
За страните е безспорно, че през учебната 2021-2022г. детето е ученик в
пети клас в ОУ“Цар Симеон Първи“ гр.Варна.
От представена служебна бележка се установява, че за периода
м.01.2021г. до 06.2021г. ищцата е получавала среден размер на трудово
възнаграждение от 430 лева.
От приложено допълнително споразумение към договор за ипотечен
кредит се установява, че ищцата има задължения за месечни погасителни
вноски по договора, в размер от 105,34 лева и краен срок на издължаване –
02.06.2039г.
Съгласно приложен план за ортодонтско лечение се установява, че
детето **** се нуждае от подобно лечение /неоспорено от ответника/, чиято
прогнозна стойност е в размер от 1060 лева.
Представено е Удостоверение от Медицински университет-Варна и
талон за плащане, съгласно които спрямо ищцата, а не детето **** са
извършвани медико-дентални услуги на обща стойност от 4983 лева.
Представени са множество касови бонове за извършвани покупки от
аптека, за които липсват доказателства за относимост към детето предвид
обстоятелството, че самият касов бон не носи информация на първо място за
лицето, което е извършило покупката, а освен това и за лицето, което ще
ползва съответният медикамент или друго медицинско изделие и продукт.
5
Представени са доказателства за извършени от ищцата разходи във
връзка с ваканционен лагер на детето, за закупувани канцеларски материали и
учебни пособия, за заплащане на месечна такса за занималня на детето, както
и множество доказателства за извършени плащания за комунално-битови
сметки от ищцата, закупуване на хранителни продукти и дрехи, както и други
плащания, за които липсват доказателства да са относими към детето.
Представени са справки от имотен регистър, относно недвижима
собственост на ищцата и на ответника.
Представен е договор за наем на недвижим имот, според който
отв.Донев е наел на 09.08.2018г. имот за живеене срещу месечен наем от
480лв. и срок на договора – 09.08.2019г., т.е. преди депозиране на ИМ.
От приложени множество медицински документи се установява, че
ответникът е получил наранявания вследствие извършено спрямо него
престъпление през 2021г., а освен това страда и провежда лечение на
карцином на ляв бъбрек. Представени са доказателства за извършени разходи
във връзка с лечението, както и болнични листи за периоди през м.април -
м.септември 2021г., както и в периода от м.ноември 2021г. -м.януари 2022г.
От приложено Експертно решение №318-019/09.02.2022г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Св.Анна-Варна“ се установява, че по отношение ответникът е
определена 95% неработоспособност без чужда помощ във връзка с
установеното злокачествено заболяване – карцином на ляв бъбрек, с
противопоказания за тежък физически труд
От представена ГДД на „****“ ЕООД с едноличен собственик –
ответника се установява, че за 2019г. дружеството е регистрирало счетоводни
загуби в размер от 4949,20 лева, а за 2020г. е декларирало печалба от
2825,54лв., с която е покрита загубата от 2019г.
Представени са доказателства за извършвани разходи от „****“ ЕООД.
От приложено Удостоверение от НОИ Варна от 23.03.2022г. се
установява, че за периода м.04.2021г. – м.02.2022г. ответникът е бил в отпуск
заради временно неработоспособност и е получил обезщетение в общ размер
от 3999,33 лева, т.е. средно месечно – 399,93лв.
От приложено Разпореждане от 18.03.2022г. на ТП на НОИ Варна се
установява, че на ответника е отпусната лична пенсия за инвалидност, за 95%
трайно намалена работоспособност, в размер от 425,50 лева –месечно.
6
В хода на производството бе възложен и изготвен социален доклад от
контролиращата страна – ДСП-Варна. Заключението на ДСП е, че
заплащаната от бащата в полза на детето издръжка е в размер много под
определения от закона минимум и е крайно недостатъчна за задоволяване
нуждите на детето ****.
В хода на съдебното производство в полза на ищцата бяха събрани
гласни доказателства, чрез провеждане на разпит на свидетел, показанията на
който съдът приема за обективни и безпристрастни и кредитира изцяло.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в
полза на детето Константин месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от
100 лева на 560 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен
начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън
целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата,
които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т.5 от ППВС
№5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
7
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне
размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира,
неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2022г. при МРЗ
от 710лв., минималният размер на издръжка е 177,50лв./. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно.
При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Основателното провеждане на предявената искова претенция
предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.
Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две
хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една
от посочените предпоставки.
Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и
конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на
8
спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от
ответника в полза на детето **** е определена с влязло в законна сила на
19.04.2013г., когато детето е било навършило две години. Към момента на
предявяване на настоящия иск за промяна на размера на издръжката чрез
нейното увеличение – 02.08.2021г. са изминали повече от седем години, а
промяната по отношение на детето е, че е навършило 11 години и е ученик
вече в V клас, т.е. в прогимназиален етап на образование.
Съдът приема, че е изминал изключително дълъг период от определяне
на изменения размер на дължимата издръжка до настоящия момент, а освен
това е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице, доколкото същото е ученик в основен курс на обучение –
прогимназиален, а ноторно известен на всеки родител е факта на увеличените
нужди от средства за издръжка на един ученик. За съда е служебно, а и
житейски известно какви са нуждите на едно дете във възрастта на ****,
което расте и са необходими повече средства за дрехи, обувки и т.н. Освен
това бе безспорно установена необходимостта от ортодонтско лечение на
детето.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия растящата
инфлация/ съдът намира, че средствата, необходими за средно месечната
издръжка на детето **** са в размер на около 500 лева минимум.
От представените по делото доказателства е видно, че към настоящия
момент майката работи по трудово правоотношение и получава
средномесечно трудово възнаграждение в определения за Р България
минимум. Налични са доказателства за месечни погасителни вноски по
ипотечен кредит в размер от 105 лева месечно. Налице са доказателства и за
необходимо провеждане на ортодонско лечение на детето.
От представените писмени доказателства се установява, че през 2018г.
ответникът е наел жилище, което съответства на неговия настоящ адрес, т.е.
съдът приема, че и към настоящия момент той заплаща месечен наем.
Установява се, че ответникът страда от тежко заболяване, поради което
му е определена 95% неработоспособност и определена инвалидна пенсия в
размер от 425,50 лева месечно.
9
Безспорно бе установено, че ответникът е управител и собственик на
капитала на търговско дружество, което през 2020г. е декларирало печалба и
в което се е осигурявал ответника, респ. получавал е възнаграждение като
управител. Налице са доказателства за притежавани и от двамата родители
недвижими имоти.
Не бяха наведи твърдения и представени доказателства ответникът да
дължи издръжка на друго лице.
Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи
издръжка, по същността си да представлява обективен показател и се
определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се
вземе предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете
е безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, както и се вземе в предвид и непосредствените грижи на
родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето,
което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
Съдебната практика на съдилищата не освобождава от задължението за
издръжка дори родител, който е безработен, но се намира в трудоспособна
възраст. Това, което съдилищата приемат, като основание за този извод е
субективното отношение на родителя към възможността да реализира въобще
доходи или по-високи доходи от установените, т. е. волята и желанието на
родителя да осигури издръжката на своето дете. Това становище възприема и
настоящата съдебна инстанция.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се
съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който по делото се
установява, че е с 95% намалена трудоспособност по отношение тежък
физически труд. В същото време са налице доказателства за получавани от
него доходи и доказателства, че разполага с имущество, чрез което също би
могъл да реализира доход. Поради тази причина и конкретните реални нужди
на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие следва да
бъдат преценявани, както тези нужди биха били задоволени ако родителите
живееха заедно. Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
10
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, т. е.
съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено
при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на
родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други
предпоставки, включително от предварително определени граници относно
размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл.
85, ал. 1 и при определен в новия СК само минимален размер на издръжката.
Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на
задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие
дете, съдът намира, че от сумата от 500 лева месечно, необходими за
издръжката на детето ****, ответникът следва да участва със сумата от 300
лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на майката.
Следва да се съобрази обстоятелството, че майката е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и със
заплащане на месечните режийни разходи за домакинството за общото им
жилище, както и със закупуване на всички необходими учебни помагала,
както и необходимите за извънкласните занимания на детето пособия и
екипировка.
Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и
настъпилите трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият
състав приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на
издръжката.
В същото време съдът намира, че следва родителите да си поделят
разноските по провеждане на ортодонтско лечение на детето, т.е. ответникът
следва да репарира на ищцата половината от заплатената от нея сума за това
лечение, след представяне от нейна страна на надлежни счетоводни
документи, доказващи извършения разход. Дължимите разходи следва да
бъдат репарирани със задна дата, т.е. от началния момент на провеждане на
ортодонското лечение на детето ****.
Предвид липсата на изрична искова претенция за подобни суми, съдът
не следва да се произнася по тях.
С оглед на горното съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл.150 от СК следва да бъде уважена за сумата от 300 лв. за детето
****.
11
По отношение на предявения насрещен иск с правно осн. чл. 59, ал.9
СК вр. чл.51, ал.4 СК от ответника срещу ищеца за изменение на цитираното
съдебно решение на ВРС, като на ответника бъде разширен режима на лични
контакти с детето ****:
Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се
изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-
рано мерки и да определи нови. С Постановление на пленума на ВС № 1/74 г.
е дадено тълкуване на понятието "изменение на обстоятелствата" по смисъла
на чл. 29, ал. 2 СК(отм.), сега чл. 59, ал.9 СК, като е прието, че такова е
налице, когато настъпят нови обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание,
както и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение.
Както критериите при определянето на родителските права се
ръководят изцяло от интереса на детето, така и конкретните мерки на лични
отношения между детето и родител, който не упражнява пряко родителските
права, следва да бъдат определени от интереса на детето. Тук съдът намира,
че следва да определи разширен режим на лични отношения на бащата с
детето ****, като отново посочва, че запазването на тази връзка е важна за
оформяне личността на детето, за неговото правилно израстване.
Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт
се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява
родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти
месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то
всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени, следва
да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за
контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно
различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено
ниската възраст на детето би представлявала обективна трудност свързана с
приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските
права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в
невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга
страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е
12
важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с кой да
е от своите родители. Сред обективните критерии за определяне на режима на
личен контакт на детето с родителя, който критерия не е свързан със самото
дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.
При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на
ответникът да вижда и взима детето **** всяка първа и трета седмица от
месеца, от 18,00 часа в петък/или след края на учебните занятия, когато е
втора смяна/, до 18,00 часа в неделя, с приспиване, както и две седмици през
лятната ваканция на детето, който период не съвпада с платеният годишен
отпуск на майката, до навършване на пълнолетие на детето, като бащата
следва да взема и връща детето от настоящия адрес на майката.
По отношение на разноските:
Ищцата и ответникът не претендират разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази част.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за
производството държавна такса, определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК
вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК в размер на 288 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила Решение №
**** от 28.03.2013 г., постановено по гр.дело № ****/2012 г. на Районен съд-
Варна месечна издръжка, дължима от ЕМ. СТ. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр.Варна, ул.“****“ № 18, ет.3, ап.3, в полза на детето ****
Д.а, родена на **** г., ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен
представител АНЖ. П. Ч., ЕГН **********, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ
на същия от 100,00 лв. на 300,00 /триста/ лева месечно, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.08.2021г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа
на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението,
след представяне от майката на банкова сметка, по която да бъде заплащана
издръжката, на основание чл. 150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска до
13
предявения размер от 560 лв.
ИЗМЕНЯ постановените с Решение № **** от 28.03.2013 г.,
постановено по гр.дело № ****/2012 г. на Районен съд- Варна мерки за
упражняване на личен контакт на ЕМ. СТ. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр.Варна, ул.“****“ № 18, ет.3, ап.3 с неговата дъщеря ****
Д.а, родена на **** г., ЕГН:**********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата с детето, като му дава възможност да вижда и взима
детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 часа в петък/или след
края на учебните занятия, когато е втора смяна/, до 18,00 часа в неделя, с
приспиване, както и две седмици през лятната ваканция на детето, който
период не съвпада с платеният годишен отпуск на майката, до навършване на
пълнолетие на детето, като бащата следва да взема и връща детето от
настоящия адрес на майката.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. Д., ЕГН **********, с местожителство в гр.Варна,
ул.“****“ № 18, ет.3, ап.3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 288 лева /двеста
осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса върху увеличения
размер на издръжкатасъобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14