Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №26/05.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 40 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателката
М.Г.Е. ***, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адвокат Л.Ц. е оспорила
мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по нейно заявление №
94-01-2/8501/23.11.2016г., с което е поискала да бъде издадена заповед, с която
в изпълнение на решение по т.І, 31 на Общински съвет Бургас от 28.05.1999
година да й бъде продадено наетото от нея общинско жилище, представляващо
апартамент, находящ се в гр.Бургас на ул.“Антим І“ №45, ет.1. В жалбата се
твърди, че са налице предпоставките изискуеми от Закона за общинската
собственост и Правилника за приложението му наетото от нея жилище да й бъде
продадено от общината. Въпреки това от подаване на заявлението до 06.01.2017г.,
когато е депозирана жалбата сезирала съда, кметът на община Бургас не се е
произнесъл. Жалбоподателката се оплаква, че в периода от постановяване на
решението на общинския съвет до настоящия момент административният орган не
само не се е произнесъл по повод взетото от общинския съвет решение за
продажба, но е търсил всякакви формални поводи за прекратяване на наемното й
правоотношение, които до този момент са безуспешни. Иска съдът да отмени
мълчаливия отказ на кмета да се произнесе по нейно заявление №
94-01-2/8501/23.11.2016г. и да задължи кмета да издаде административен акт като
му укаже срок за това. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалвания мълчалив отказ, като съдът да задължи
ответния административен орган да постанови изричен акт, с който в условията на
обвързана компетентност да изпълни решението на общинския съвет.
Ответникът
– кмет на Община Бургас, чрез представител по пълномощие оспорва жалбата и иска
да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита платения от жалбоподателката
адвокатски хонорар за прекомерен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Фактите:
Със
заповед № 1904/11.11.1994г. (л.100) жалбоподателката М.Е. и Г.Е са били
настанени в жилище – етаж първи от къща на адрес ул.„Антим I“ №45 в гр.Бургас. В
заповедта са посочени следните мотиви: „Съгласно решение на комисията по чл.11,
т.1 от Наредбата за настаняване в общински жилища приета с Постановление №
246/23.12.1993г. е определена първа група на жилищна нужда на основание чл.9,
ал.1, т.1 с Протокол №12/12.04.1994г. (Жилището, в което са заварени наематели
е върнато на собствениците).“
Съгласно
нотариален акт №31, том III,
дело № 775/1995г. на нотариус при Районен съд – Бургас (л.95), жалбоподателката
М.Г.Е. и други лица са отстъпили право на строеж на ********“ върху свой
собствен недвижим имот, УПИ XI-5811
в кв.28 по плана на гр.Бургас, к-с „Възраждане“, бивш XVII в бивш кв.203. Според същия
нотариален акт, Й.Р.Е. и М.Г.Е. стават собственици на апартамент – десен на
втори жилищен етаж със застроена площ от 83,45 кв.м, ведно с избено помещение
№7 със застроена площ от 8,75 кв.м и съответните ид.ч. от общите части на
сградата.
С
молба от 11.12.1996г. (л.92) жалбоподателката Е. *** с искане да закупи
жилището на ул. „Антим I“,
гр.Бургас, в което е настанена. Към молбата е приложена декларация от
10.12.1996г. (л.94), съгласно която Е. не притежава жилище, ид.част или право
на строеж; не притежава вила (ид.ч.) или право на строеж във вилна зона или
курортно място; не притежава жилище (ид.ч.) в селата, ползвани като вила; не
притежава и жилище придобито със заповед за отчуждаване и обезщетяване или чрез
включване в ЖСК, групов строеж. Не притежава и автомобил. Декларира още, че не
е извършвала сделки с недвижими имоти.
С
писмо
от
08.12.1997г.
жалбоподателката
е
уведомена
от
общинската
администрация, че жилището е държавна собственост и компетентен да се произнесе
по молбата е областният управител на (л.90).
С
молба
от
11.02.1998г. (л.87) М.Е. е сезирала областния управител на област Бургас с
искане за закупуване на жилището. Тази молба е препратена до община Бургас по компетентност
(л.86).
С
писмо от 19.06.1998г. (л.82) кметът на община Бургас е посочил, че съгласно
чл.48, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост не могат да се продават
общински жилища в сгради до три етажа включително, намиращи се върху терени предназначени
за средноетажно и многоетажно жилищно строителство. Указано е, че жилището, на
което жалбоподателката е наемател е в такава сграда, поради което не може да
бъде предмет на покупко-продажба.
Със
заповед № РД-11-810/10.07.1998г. (л.80) на областен управител на област Бургас,
процесното жилище е отписано от актовите книги за недвижими имоти – държавна
собственост и е предадено в собственост на община Бургас. Съставен е Акт за
частна общинска собственост № 910/30.07.1998г. (л.77).
С
две идентични молби от 09.11.1998г. (л.66) и от 25.09.1998г. (л.67) до община
Бургас, М.Е. е пожелала да закупи жилището, в което е настанена.
С
решение на Общински съвет – Бургас от 28.05.1999г. отразено в протокол №45
(л.31) е определен броят, видът и местонахождението на общинските жилища за
продажба. В т.31 е посочено процесното жилище, в което е настанена
жалбоподателката.
С
писмо от 29.02.2000г. (л.58) кметът на община Бургас е посочил, че жилището, в
което е настанена М.Е. не може да бъде закупено, тъй като не са налице
изискванията по чл.5, ал.1, т.3 от Правилника за прилагане на ЗОС, а именно –
жалбоподателката е извършила разпоредителна сделка с имот след 13.03.1990г.
Със
заповед № 294/17.02.2006г. (л.48) кметът на община Бургас е прекратил наемното
правоотношение на М.Е. за общинското жилище, в което е настанена. Тази заповед
е обжалвала и отменена с влязло в сила решение № 12387/11.12.2006г. на ВАС
(л.41).
С
т.1.7, параграф II
от решение на Общински съвет – Бургас от 19.05.2011г. отразено в протокол №49
(л.39) е променено предназначението на жилището, в което е настанена
жалбоподателката, като наред с други жилища същите стават от „жилища за
настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“ в „жилища за
продажба“.
Жалбите
и кореспонденцията водена с общинската администрация по повод жилището,
жалбоподателката е адресирала и до министър-председателя на Република България.
Същите са били препращани по компетентност на община Бургас с указания за
извършване на проверка и произнасяне.
С
писмо изх.№ 91-00-36/4 от 08.08.2016г. (л.25) от директора на ОП „Общински
имоти“ при община Бургас, жалбоподателката е уведомена, че не отговаря на
условията, предвидени в Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните
нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета
от Общински съвет – Бургас. В писмото е отправена покана до М.Е. за доброволно
освобождаване на жилището.
С
уведомление изх.№ 94-01-28501(4) от 21.11.2016г. (л.17), кметът на община
Бургас е уведомил жалбоподателката, че се открива административно производство
за издаване на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОС за прекратяване на наемното
правоотношение за общинското жилище, това, че нетният средномесечен доход за
предходните шест месеца на същата е по-висок от една минимална работна заплата
за страната.
С
ново заявление вх.№ 94-01-28501(5) от 23.11.2016г. (л.15) М.Е. *** да изпълни
решение на Общински съвет – Бургас от 28.05.1999г., като извърши продажба и я
определи за купувач на общинското жилище, в което е настанена.
По това заявление произнасяне на кмета
на общината не е последвало, като такова няма и до момента на депозиране на
жалбата 06.01.2017г. до съда (л.2).
Заявлението,
с което жалбоподателката твърди, че е сезирала кмета на Община Бургас е
депозирано на 23.11.2016г. (л.3 от делото). Срокът за произнасяне на
административният орган е 14 дни (чл.57, ал.1 от АПК) и изтича на 07.12.2016г.
Съгласно
чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от
изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Жалбата
сезирала съда е подадена на 06.01.2017г.
Правото:
По
отношение на срока за обжалване, както и по отношение на надлежната легитимация
жалбата е допустима.
Настоящият
съдебен състав счита, че не е налице мълчалив отказ тъй като жалбоподателка
та,
както и сама твърди, многократно е сезирала органа с искането да й бъде
издадена заповед, с която в изпълнение на решението на Общинския съвет от 1999
година да й бъде продаден апартамента, собственост на общината, в който тя
живее под наем.
В
отговор на тези искания органът е отказвал да извърши продажба на общинското
жилище – писмо от 29.02.2000г. (л.58) и писмо от 11.08.2000г. (л.53). По
заявление от жалбоподателката подадено на 13.06.2016г. със същото искане
органът не се е произнесъл изрично и може да се счита, че е формиран мълчалив
отказ, който не е бил обжалван. Не са обжалвани и изричните произнасяния на
органа от 2000 година. Т.е. налице са откази на органа, които са влезли в сила,
за това мълчанието на органа по поредното заявление на жалбоподателката със
същото искане не представлява мълчалив отказ, тъй като по това искане вече има
влязъл в сила административен акт.
За
това, според настоящия съдебен състав, производството по делото следва да се
прекрати на основание чл.159, т.1 от АПК, поради липса на акт, подлежащ на
обжалване, а не поради липса на правен интерес, както е приел друг състав на
Административен съд Бургас с определение № 404/10.03.2017г. постановен по
настоящото дело.
Настоящият
състав обаче, на основание чл.235, ал.2 от АПК е длъжен да се съобрази с
определение № 8118/26.06.2017г. постановено по адм.д.№4141/2017г. по описа на
ВАС, с което определение № 404/2017г. постановено по настоящото дело е било
отменено и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. В мотивите на това определение е посочено, че административният орган
е този, който е длъжен да се съобразява с разпоредбата на чл. 27 от АПК,
регламентираща предпоставките за допустимост на административното производство,
една от които е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и между същите страни. По тази причина настоящия съдебен състав е длъжен да се
произнесе по същество на искането, като приеме оспорването изцяло за допустимо.
Административният
орган е длъжен да се произнесе по всяко сезиращо го искане за издаване на
административен акт, преценявайки всички релевантни факти, както по
допустимостта, така и по основателността на сезиращото го искане – чл.9 от АПК.
Императивно задължение на органа е, преди да разгледа основателността на
искането за издаване на административен акт, да прецени наличието или липсата
на предпоставките за неговата допустимост, визирани в чл. 27 от АПК.
В
процесния случай мълчанието на органа е незаконосъобразно. Той не е преценил
наличието на предпоставки, които водят до недопустимост на направеното искане.
По тази причина оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката
да бъде върната на компетентния административен орган, който да се произнесе
изрично по заявлението на жалбоподателката М.Е., депозирано пред него на
23.11.2016г., като преди да разгледа въпросът по същество, императивно е длъжен
да разгледа предпоставките визирани в чл.27 от АПК и едва след като приеме, че
никой от тях не е налице, да постанови изричен акт по съществото на искането.
По
изложените съображения обжалвания мълчалив отказ следва да бъде отменен и на
основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да бъде върната на компетентния орган
за изрично произнасяне по заявлението при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
При
този извод на спора разноски следва да бъдат присъдени на жалбоподателката.
Такива са направени в размер на 2 510лв., от които 10 лв. платена държавна
такса (л.12) и 2 500лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.145).
Съдът
счита възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е основателно.
Според
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно
чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2,
възнаграждението е 500 лв.
За
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски в
размер на 510 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен
съд гр.Бургас, VI-ти
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на Община
Бургас да се произнесе по заявление № 94-01-2/8501/23.11.2016г. на М.Г.Е. ***,
с което е поискала да бъде издадена заповед в изпълнение на решение по т.І, 31
на Общински съвет Бургас от 28.05.1999 година да й бъде продадено наетото от
нея общинско жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Бургас на
ул.“Антим І“ №45, ет.1.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за произнасяне по заявление №
94-01-2/8501/23.11.2016г. на М.Г.Е. *** съобразяване задължителните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: