№ 158
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100902793 по описа за 2021 година
при участието на секретар Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 2793/2021 г., намери
следното:
Производството е образувано по молба на Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.
На установяване в производството подлежат като наведени основания – главно -
свръхзадължеността, като обективно икономическо състояние - невъзможност на търговеца
да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само
краткотрайни активи) имущество, респективно - евентуално- неплатежоспособността на
дружеството, началната им дата, стойността на наличното имущество и паричните
задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност.
На следващо място, подлежи на установяване и състояние на свръхзадълженост на
молителя по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, което е посочено като предпочитано основание за
откриване производство по несъстоятелност. Свръхзадължеността е специално основание за
откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите
търговски дружества, каквото е и дружеството-молител. За да е налице състояние на
свръхзадълженост трябва паричните задължения в пасива на дружеството, включително и
неизискуемите такива да надхвърлят активите в имуществото /вкл. краткотрайните и
дълготрайните активи/. Според възприетото в Решение № 152/13.07.2018 г., постановено по
1
т.д. № 2205/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., свръхзадължеността, аналогично на
неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е
налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само изискуемите)
задължения с наличното си (не само краткотрайни активи) имущество. Състоянието на
свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е
самостоятелно спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари (освен когато съвпадне
с него) неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури
на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо
удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не
предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а
поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от
съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.
В конкретния случай, от заключението на изготвената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и мотивирано, се установява, че общо
притежаваните от молителя краткотрайни и дълготрайни активи към 31.12.2021 г. са с
балансова стойност от 1190 хил. лв., в тази част ДМА, върху част от които е учреден особен
залог, материални запаси – част от които според вещото лице се връщат на доставчиците,
поради невъзможност за заплащането им; вземания, възникнали в периода 2018 година –
2021 година, 86, 19 % от които са от свързани лица и вещото лице ги е определило като
несъбираеми. Към същата дата балансовата стойност на всички парични задължения, които
са възникнали в тежест на търговеца са 1730 хил. лева. – в т.ч. към доставчици, от получени
аванси, към персонал, осигурителни и данъчни задължения, към други кредитори и
задължения към финансови предприятия /банка/, както и 193 653,19 лева – задължения към
НАП към 13.01.2022 година. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към
31.12.2021 г. молителят не притежава достатъчно активи /имущество/, вкл. изискуеми или
неизискуеми вземания, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения
към кредиторите и следователно е в състояние на свръхзадълженост.
От доказателствата по делото и основно от заключението на вещото лице може да се
направи извод и че се касае до финансово-икономическо състояние, което се отличава с
непреодолим характер. В тази насока съдът взема предвид заключението на вещото лице,
което сочи, че доколкото сметките на дружеството са запорирани, последното е
възпрепятствано да осъществява и е преустановило извършване на нормална стопанска
дейност, а след 02.12.2021 година е спряло всякакви плащания на свои задължения,
независимо от техния характер. Следва да се има предвид също така и че тенденцията след
2019 година е на спад на рентабилността на дружеството, което през 2020 година и 2021
година е завършило на загуба. Установява се от заключението и че разходите през 2021
година са се увеличили 6.08 пъти в сравнение с тези през 2018 година, докато приходите
през 2021 година са се увеличили с 4.34 пъти спрямо тези за 2021 година, като общият извод
е за това, че темпът на нарастване на разходите надвишава този на приходите и няма
съответност. Освен това, вещото лице сочи и че дружеството фактически не разполага с
ликвидни активи, тъй като не може да управлява и се разпорежда с паричните средства по
запорираните банкови сметки, материалните запаси не представляват бързо ликвиден актив,
а от вземанията, 86, 19 % вещото лице е определило като несъбираеми.
От значение за обективиране състоянието на свръхзадълженост, е и показателят
"собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост,
чиито стойности от 2020 година и насетне сочат на пълна зависимост на дружеството от
кредиторите му и с тенденция на влошаване, тоест, обосновават реална възможност за
изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент.
В заключение се налага извод за това, че състоянието на свръхзадълженост е
непреодолимо и съществува към края на устните състезания пред настоящата инстанция.
2
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена датата 31.12.2021 г.,
която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на
дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в
негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност не следва да бъде разглеждана, доколкото това основание е посочено
като евентуално.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
От изложеното по-горе се установи, че дружеството към датата на изготвяне на
експертизата не разполага с краткотрайни и бързоликвидни активи, вкл. парични средства,
тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични средства,
респ. друго бързоликвидно имущество.
На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1
ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде
сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да
се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на
ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност/.
Предоставен е срок за привнасяне на разноски, но указанията не са изпълнени. Ето
защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Я.Т. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Я.Т. ЕООД,
ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Я.Т. ЕООД, ЕИК:
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Я.Т. ЕООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 2793/2021 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 250 лева- държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва
в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен
съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата
3
на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4