О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.11.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16
СЪСТАВ, в закрито заседание в състав:
председател:
ЕЛЕНА МАВРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4641 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, депозирана от А.Т.Б., против И.В.М. и Л.Т.М., при
условията на солидарност, по предявен иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, в размер на 30 000 лв., частичен иск от
193 000 лв., представляващи пълния размер на вредата, в резултат на
твърдяни неправомерни действия от страна на ответниците, довели до невъзможността
му да получи 1/2 ид.част от неразпределена печалба в размер на 386 000 лв.
в „Б.“ ООД (в която са съдружници заедно с Л.Т.М.) , за периода от 01.01.2008 г.
до 31.12.2015 г.
Видно от приложената към
молбата вх. № 75192 от 06.06.2017 г. на ответниците, по напълно идентична
искова молба е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 69881 от 2014 г.,
на СРС, 37 състав.
С горното решение, потвърдено с решение № 1812 от
20.03.2017 г. по гр.д. № 15439/2016 г. на СГС, ГО, ІV-а състав, е отхвърлен
иска на А.Т.Б. против И.В.М. и Л.Т.М., с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
солидарно заплащане на сумата от 1 500 лв.(предявен като частичен иск от
общия размер на сумата от 150 000 лв.), представляваща обезщетение за
причинени вреди, изразяващи се в невъзможността А.Б. за получи припадащия му се
дял от печалбата на „Б.“ ООД за 2013 г., поради действия на И.М., като служител
на дружеството и на Л.М. като съдружник и управител на дружеството, в периода
2008 г. - 2013 г.
Следва да се отбележи, че
въпреки че в настоящата искова молба се сочи като краен период 2015 г., са
посочени неправомерни действия, сторени от двамата ответници именно за периода
2008 г. – 2013 г., като в исковата молба се поддържа, че на 01.08.2013 г.
ищецът е връчил нотариална покана на ответниците, с които ги е поканил да
отчетат или възстановят претендираните суми.
Отделно от
това, видно от решението на СРС от 30.08.2016 г., са обсъдени твърденията на
ищеца, че през 2015 г. ответникът е отчел фиктивни разходи за 50 000 лв.,
т.е. налице е идентитет между предмета на двете дела, независимо че претенцията
е заявена частично, в различен размер по двете дела. При анализ на съдържанието на исковите молби и
мотивите на постановеното съдебно решение, е видно че претенцията на ищеца в
предходното и настоящето производство, се основава на едни и същи факти и
периоди, както и напълно идентични твърдения за неправомерни действия на
двамата ответници, обосноваващи правото му на обезщетение за имуществени вреди
– неполучена печалба от търговско дружество.
В тази връзка неоснователен е аргумента в молба вх.
№ 143435 от 27.10.2017г. на ищеца А.Б., че са налице нови факти – а именно
писмен отказ от Л.М. от 02.11.2016 г. и
проверка на НАП, доколкото по отношение на претенцията му за вреди е налице
съдебен акт, и спорът не може да бъде пререшаван.
Следователно, настоящето производството по делото е образувано по
недопустима искова молба, по аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, и подлежи на
прекратяване.
В полза на ответниците, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат (по договора за правна
помощ от 17.05.2017 г.), в размер на
1 430 лв., като съдът приема, че
се дължи такова в минимален размер по Наредба № 1 от 2004 г., с оглед липсата
на сложност по делото и релевираното възражение от ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
О ПР Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4641/2016 г. по описа на СГС, І ГО, 16 състав,
на основание чл. 299, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.Б., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, на Л.Т.М., ЕГН ********** и И.В.М., ЕГН **********, съдебен адрес ***
(5), адв. Е.И.Д., сумата от 1 430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща разноски за
възнаграждение за адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ може да се обжалва с частна
жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
СЪДИЯ: