№ 649
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600938 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от повереник на частния обвинител, с която се
обжалва протоколно определение от 07.02.2022 година на СРС,НО, 4-ти състав по НОХД
18472/2019 година, с което е оставена без уважение молбата на повереника за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Д. ИЛ. П. на
осн. чл. 270, ал. 1 НПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като
съдът не бил взел предвид съображенията, изложени от повереника за противоправно
поведение от страна на подсъдимия, насочено срещу неговата личност и личността на
пострадалата, след приключване на проведено пред първоинстанционния съд съдебно
заседание, съдържащи признаци на извършено престъпление, за което била сезирана и
Софийска районна прокуратура. В този смисъл не било отчетено, че нападението било
провокирано от желанието на подсъдимия да повлияе чрез сила на основния свидетел и
защитника, като го принуди да не изпълни задълженията си, поради което и се обосновава
риск от извършване на престъпление, което предвид целите на мерките за неотклонение се
явявало основание за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на осн. чл.
270, ал. 1 НПК. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното определение и
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки материалите по делото и спецификата на производството по
реда на чл. 270, ал. 1 НПК намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен
акт срещу подсъдимия Д. ИЛ. П. за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Спрямо същият не е била взета мярка за неотклонение в хода на досъдебното производство.
1
С молба вх. № 21051055/09.11.2021 година повереник на пострадалата, съгласно
обвинителния акт е сезирал съда с искане за изменение на осн. чл. 270, ал. 1 НПК на мярката
за неотклонение на подсъдимия Д. ИЛ. П. в „задържане под стража“.
В съдебно заседание на 07.02.2022 година е проведено разпоредително заседание от
първоинстанционния съд, в рамките на което СРС, НО, 4-ти състав е взел отношение и по
молбата с пр.осн. чл. 270, ал. 1 НПК, депозирана от повереника, като е оставил същата без
уважение, приемайки, че поведението на подсъдимия в рамките на конкретното
наказателното производство не сочи основания за промяна на мярката за неотклонение.
Настоящата съдебна инстанция в принципен план счита, че молбата, изхождаща от
повереника на пострадалата с пр. осн. чл. 270, ал. 1 НПК се явява процесуално недопустима
и първата инстанция не е следвало да разглежда същата по същество. Този извод следва от
процесуалното качество на сезиращата страна, подпомагащата функция в процеса на
обвинение и обема от права, предоставен и от процесуалния закон.
Процесуалният закон е посочил обема от права на частния обвинител в разпоредбата
на чл. 79 НПК и сред тях е визирал правото на искания. Сравнителния анализ на
процесуалните норми обаче сочи, че законодателят е извел изрично случаите, в които
пострадалия, съответно частния обвинител/граждански ищец може да сезира съда с
конкретно искане, засягащо правната сфера на подсъдимия- искане за прилагане на мерки за
защита-чл. 67 НПК, искане за обезпечаване на граждански иск по смисъла на чл. 73, ал. 4
НПК, искане за обезпечаване на разноски по смисъла на чл. 73а, ал. 3 НПК. Процесуалния
закон включително и в хипотезата на чл. 270, ал. 1 НПК не е предвидил изрично
възможността в съдебната фаза на процеса пострадалият/частен обвинител да сезира съда с
искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия или вземане на такава.
Независимо от това, доколкото първоинстанционният съд е взел отношение по
същество и доколкото производството е инициирано единствено по частна жалба на
повереника на частния обвинител, настоящата инстанция, с оглед охраняване правата на
частния обвинител, намира, че следва да се произнесе по същество относно правилността на
определението, за да не влоши положението на оспорващия.
По същество крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания за
вземане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия е правилен.
В съдебната фаза на процеса, основания за вземане на мярка за неотклонение /тъй като
в процесния случай спрямо подсъдимия не се изпълнява каквато и да е мярка за
неотклонение/ е неявяването на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини
или промяна на местоживеенето без да уведоми съда, или нарушение на взета вече спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение, на осн. чл. 270, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НПК.
Предпоставки, които в случая не са били налице и не са обосновавали вземане на мярка за
неотклонение спрямо подсъдимия.
Твърдените в искането на повереника обстоятелства за противозаконно поведение от
2
страна на подсъдимия спрямо пострадалата и защитника и твърдени данни в тази насока за
извършени престъпления са обстоятелства, които имат отношение към сигнала, за който се
твърди от повереника, че е подаден в СРП и по евентуално досъдебно производство, което
може да се образува, в случай че прокуратурата установи данни за извършени престъпления,
както и са обстоятелства, които могат и следва да бъдат преценени в рамките на такова
производство, като обстоятелства имащи отношение към евентуална мярка за неотклонение
спрямо лицето, ако бъде привлечено в качеството на обвиняемо, но не и в настоящия
процес.
В случай че твърденията на повереника бъдат доказани, каквито доказателства липсват
към настоящия момент, то частният обвинител не е лишен от възможността за процесуална
защита, тъй като законодателят е предвидил такава хипотеза в разпоредбите на чл. 67, ал. 6
НПК-мярка за защита на пострадалия, която в случай на нарушаване от подсъдимия може да
доведе до вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимия или изменение на взетата
такава в по-тежка на осн. чл. 68а НПК.
В обобщение изводът на първата инстанция, че не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение спрямо подсъдимия към момента на произнасяне по молбата по чл.
270, ал. 1 НПК е правилен, поради което и определението на СРС следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IX-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022 година на СРС, НО, 4-ти състав по
НОХД 18472/2019 година, с което е оставена без уважение молбата на повереника за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Д.
ИЛ. П. на осн. чл. 270, ал. 1 НПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3