№ 216
гр. Шумен, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200376 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №КХ – 1/01.02.2022г. на Директора на
ОДБХ - Шумен, с което на С.Й. В., ЕГН ********** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.5 т.1 б.“а“, във вр. с т.2 и т.3 от
Регламент ЕО 853/2004г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните
от животински произход. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и
несправедливо, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Счита, че в съставения
АУАН и в НП не било посочено мястото на извършване на нарушението, доколкото не било
конкретизирано на кой общински пазар е извършено. Оспорва вмененото нарушение и по
същество, излагайки че Регламент ЕО 853/2004г., не се прилага за производство
предназначено за лично домашно потребление, какъвто бил настоящият случай. Сочи също
така, че не е налице предлагане на продукти за продажба. Контролните органи не са
констатирали извършена продажба и продуктите не са били разположени на обособените за
това места на пазара. От друга страна излага доводи, че се касае за маловажен случай, както
и че размера на наложената санкция е несъразмерно тежка, предвид стойността на иззетите
продукти и факта, че се касае за първо нарушение.В съдебно заседание, редовно призован,
не се явява лично. Явява се процесуален представител – адв. Д. Д. от ШАК. Поддържа
жалбата и моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 24.12.2021г. свидетелите В. В. М., ГР. П. ГР. и Д.И. П. - служители на ОДБХ –
Шумен, извършили проверка на Общински пазар /кооперативен пазар/, находящ се в
гр.Шумен, бул. „Симеон Велики“, във връзка с постъпил сигнал за нерегламентирана
продажба на храни. При проверката служителите констатирали, че в района на пазара на
маса разположена извън обособените места за продажба, жалб. С.Й. В. предлагала за
1
продажба на открито, при неконтролирана температура на сурово месо, храни от
животински произход - месни продукти, сланина и свинска мас в индивидуални опаковки,
върху които нямало идентификационна или здравна маркировка в съответствия с
изискванията на Регламент ЕО 853/2004г. относно определяне на специфични хигиенни
правила за храните от животински произход. Предлаганите неидентифицирани и
немаркирани продукти от животински произход, без етикет и без документ за произход
били - 2.055 кг. свинско месо в полиетиленови пликове, 0.975 кг. овча пастърма в
полиетиленов плик, 1.030 кг. пръжки в полиетиленов плик, 1.480 кг. говежда пастърма в
полиетиленови пликови, 0.990 кг. суджуци, 1.180 кг. сланина, 5 бр. х 0.400 кг. свинска мас в
пластмасови опаковки. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол от
24.12.2021г.
На 10.01.2022г. св. В. В. М. съставила срещу жалб.В., в нейно присъствие, АУАН №
0000857 за извършено нарушение, осъществяващо състава на чл.5 т.1 б.“а“, във вр. с т.2 и
т.3 от Регламент ЕО 853/2004г. относно определяне на специфични хигиенни правила за
храните от животински произход. При предявяване на акта В. саморъчно отразила, че ще
бъдат предоставени възражения, но в законоустановения срок такива не са били депозирани.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление
като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушение на чл.5 т.1
б.“а“, във вр. с т.2 и т.3 от Регламент ЕО 853/2004г.
С.Й. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000
лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката В. В. М., ГР. П. ГР. - свидетел при
съставяне на акта и при установяване на нарушението и Д.И. П. – свидетел при
установяване на нарушението Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй
като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са
логични и безпротиворечиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
В хода на съдебното призводство по искане на представителя на жалбоподателя беше
допуснат и разпитан в качеството на свидетел В.В.В.. Показанията на свидетелите В. В. М.,
ГР. П. ГР. и Д.И. П. не се опровергават от показанията на св.В.В., който подкрепя версията
на жалбоподателката, че продуктите не са били изложени с цел продажба, а са били за лична
консумация и с цел да се почерпят със свои познати и колеги от пазара. Съдът намира, че
показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на
останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по –
горе съображения. При преценка показанията на този свидетел съдът съобрази и
обстоятелството, че има индиция за неговата заинтересованост казусът да се реши в полза на
жалбоподателката, доколкото е нейн съпруг Показанията на св.В.В. настоящият съдебен
състав намира за недостоверни и сами по себе си не опровергават изложената по-горе
фактическа обстановка. От показанията на служителите на ОДБХ се установява, че
продуктите са били изложени на масата, поставени в полиетиленови пликове и
пластмасови опаковки, а не нарязали като за почерка, както сочи св. В.. Предвид всичко
изложено съдът намира изложената от св. В. версия за недостоверна. В процеса не се
доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
лично или чрез негов представител и дали това лице го е извършило виновно.
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 853/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 29 април 2004 година определя специфичните правила за хигиената на храните от
животински произход за предприятията за хранителни продукти като допълват правилата,
предвидени с Регламент (ЕО) № 852/2004. Отнася се за непреработени и преработени
2
продукти от животински произход. Не се прилага за: първичното производство,
предназначено за лично домашно потребление; домашното приготвяне, обработване или
съхраняване на храни за лично домашно потребление; директната доставка, извършена от
производителя, на малки количества първични продукти на крайния потребител или на
местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен
потребител; директната доставка, извършена от производителя, на малки количества месо
от птици и лагоморфни, заклани във фермата, на крайния потребител или на местни обекти
за търговия на дребно, които директно доставят такова месо на крайния потребител като
прясно месо; ловците, които доставят малки количества дивеч или дивечово месо директно
на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които извършват
директни доставки на крайния потребител.
Съгласно чл.5 т.1 б.а от Регламент (ЕО) № 853/2004 предприятията за хранителни
продукти не пускат на пазара продукт от животински произход, обработен в обект, който
подлежи на одобрение в съответствие с изискванията на член 4, параграф 2, освен когато
той има: здравна маркировка, направена в съответствие с Регламент (ЕО) № 854/2004 или
ако цитираният регламент не предвижда поставянето на здравна маркировка,
идентификационна маркировка, направена в съответствие с изискванията на приложение II,
раздел I, от Регламент (ЕО) № 853/2004, поставена от предприятията за хранителни
продукти, когато продуктът е произведен в съответствие с регламента в обекти, които са
регистрирани и одобрени, съгласно изискванията на член 4 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
853/2004.
Дефиницията за предприятие е дадена в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно хигиената
на храните и РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на
законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност
на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, към който
препраща чл.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 853/2004.
Съгласно чл.2 т.1 б.в от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 852/2004 за целите на регламента
„предприятие“ означава всяка единица на бизнеса с храни, а съгласно чл.3 т.2 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/2002 - „предприятие за производство на храни“ означава всяко
предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от
дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение
на храни. Съгласно чл.3 т.8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/20028. „пускане на пазара“
означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за
продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане,
продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне.
Съдът намира за установено по несъмнен и безспорен начин, че на 24.12.2021г., на
общински пазар в гр.Шумен, находящ се на бул.“Симеон Велики“, жалбоподателката е
пуснала на пазара като е предлагала за продажба следните храни от животински произход
– 2.055 кг. свинско месо, 0.975 кг. овча пастърма, 1.030 кг. пръжки, 1.480 кг. говежда
пастърма, 0.990 кг. суджуци, 1.180 кг. сланина, 2 кг. свинска мас, без здравна или
идентификационна маркировка, поради което е нарушила чл.5 т.1 б.а от Регламент (ЕО) №
853/2004. За да направи този извод съдът взе предвид писмените доказателства, събрани в
настоящия процес,както и показанията на свидетелите В. В. М., ГР. П. ГР. и Д.И. П. -
същите са последователни, непротиворечиви и достоверни. Съдът не дава вяра на
показанията на св.В.В., че продуктите били за собствена консумация, предвид установеното
количество, както и предвид обстоятелството, че видно от показанията на св. Д.И. П.,
продуктите са били разположени върху масата. Обстоятелството, че контролните органи
при извършената проверка не са установили продажба е ирелевантно, тъй като чл.5 т.1 б.а от
Регламент (ЕО) № 853/2004 касае пускане на пазара на продукти от животински произход,
което предвид дадено определение в чл.3 т.8 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 178/20028. касае
притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба
или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата,
разпространението и други форми на прехвърляне. Т.е. за да е налице нарушение на чл.5
т.1 б.а от Регламент (ЕО) № 853/2004, не се изисква извършена продажба, достатъчно е
храните да се предлагат за продажба, както и всяка друга форма на прехвърляне, безплатно
3
или срещу заплащане. Видно от обстоятелствената част на НП отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за това, че е пуснала на пазара храни от животински
произход, които нямат идентификационна или здравна маркировка, а не за извършена
продажба.
Съдът счита възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото
НП,тъй като в съставения АУАН и в НП не било посочено мястото на извършване на
нарушението, доколкото не било конкретизирано на кой общински пазар е извършено, за
неоснователно. Действително не е конкретизирано точното местонахождението на
общинският пазар, но това по никакъв начин не нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Контролните органи са извършили проверкана на мястото на извършване на
нарушението и по време на извършването му, в присъствието на жалбоподателката, поради
което същата е наясно за кой общински пазар става въпрос. Правото й да узнае какво
нарушение й е вменено, не е нарушено.
От друга страна съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна само на
това основание. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по
съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са
условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени всички изисквания относно
процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. Неспазването
на императивни процесуални изисквания обосновава отмяната на НП като
незаконосъобразно.
В акта и в НП е прието, че жалбоподателката виновно е нарушила – чл.5 т.1 б.“а“,
във вр. с т.2 и т.3 от Регламент ЕО 853/2004г. Текстовото описание на нарушението
съответства на посочената за нарушена разпоредба. На това нарушение съответства
санкционна разпоредба на чл.79 ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига.
Съдът констатира противоречие в обстоятелствената и диспозитивна част на
издаденото НП. В обстоятелствената част на НП е цитирана нормата на чл.79 ал.1 от Закона
за управление на агрохранителната верига, докато в диспозитивната част, с която на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева е
посочено, че същото се налага на основание чл.79 ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, т.е. административно-наказващият орган е ангажирал
административно – наказателната отговорност на жалбоподателката по чл.79 ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.5 т.1 б.“а“, във вр. с т.2
и т.3 от Регламент ЕО 853/2004г. Приложената като санкционна разпоредба не съответства
на нарушението, поради което наложеното административно наказание е
незаконосъобразно. Съдът намира, че нарушението не се изразява в допусната техническа
грешка, а по същността си представлява налагане на наказание въз основа на разпоредба,
която няма санкционен характер, регламентира отношения в друга област, част е от друг
нормативен акт, а не от приложимия закон. ЗАНН, както и НПК, не предвиждат технически
грешки относно задължителните реквизити на НП, нито възможност за поправката на такива
от съда. В издаденото НП три пъти се цитира Закона за ветеринарномедицинската дейност,
който няма отношение към процесния казус, нито към процедурата по съставяне на АУАН,
издаване на НП или обжалването му.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-
наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на
ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП е издадено при неправилно приложение на
закона, тъй като административно – наказващият орган неправилно е ангажирал
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.79 ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и като такова следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид изходът на производството основателно се явява искането на жалбоподателя
4
за присъждане на разноски. Същият е направил разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение, поради което ОДМВР - Шумен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направени по делото разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КХ – 1/01.02.2022г. на Директора на ОДБХ
- Шумен, с което на С.Й. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.5 т.1 б.“а“, във вр. с т.2 и т.3 от Регламент
ЕО 853/2004г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от
животински произход.
ОСЪЖДА ОДБХ – Шумен ДА ЗАПЛАТИ на С.Й. В., ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5