Решение по дело №1078/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „///” ООД, ЕИК ***, с адрес на управление ///, представлявано от управителя Г.Н.Д., срещу заповед №75- ФК/21.04.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“ – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ се на кооперативен пазар в гр. Варна и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Подателят на жалбата отправя искане за отмяна на атакуваната заповед поради преценка за нейната незаконосъобразност. Релевира оплаквания за неспазена форма и необоснованост на срока на наложената ПАМ, като сочи, че при определянето му е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като продължителността на налагането на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. Твърди, че изложените мотиви относно определената продължителност на ПАМ са бланкетни и не изпълняват изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява или представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата /л. 17 от делото/. При изследване на нейната основателност се установи следното:

На 19.04.2023 г. в 13:20 ч. инспектори по приходите при отдел „Оперативни дейности“ на ГД “Фискален контрол“ на НАП са посетили търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ се на кооперативен пазар в гр. Варна, стопанисван от „///“ ООД. При контролна покупка на 0.500 кг. чернокоп на стойност 6.00 лв., платена в брой, не е била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. При последвала проверка на разчетена и фактическа парична наличност в обекта е установена разлика от 35.00 лв. Бил е съставен писмен протокол за извършената проверка /л.11-12 от преписката/. Същите фактически данни се обективират и в съставен АУАН от 26.04.2023 г. /л.6-7 от преписката/.

Контролните органи са събрали като писмени доказателства – КЛЕН от ФУ за 19.04.2023г., опис на паричните средства в касата към момента на проверката, съкратен отчет на фискална памет и фактура.

Описаните факти в констативния протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като фактическо основание както в съставения АУАН, така и в издадената заповед № 75-ФК/21.04.2023 г. от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.3 и чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ се на кооперативен пазар в гр. Варна и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат вида и тежестта на извършеното нарушение, а именно неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на услуга на 19.04.2023 г. за сумата от 6.00 лв„ платена в брой, последиците от нарушението - отклонение от данъчно облагане за задълженото лице, местонахождение на обекта - в централен пазар на голям областен град, с голям човекопоток, други нарушения - констатирана е положителна разлика между разчетената от ФУ касова наличност и фактически установената такава в размер на 35.00 лв., установеното наличие на непогасени публични задължения на ЗЛ за които е образувано изпълнително дело в ТД НАП Варна, предходни административни наказания и наложени принудителни административни мерки, извършването на нарушението в условията на повторност по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС с посочване на 4 броя издадени наказателни постановления срещу жалбоподателя за идентични и различни адм. нарушения. Продължителността на мярката се обоснова ис необходимостта от защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

По повод даденото указание по чл. 171, ал. 5 от АПК на жалбоподателя / л. 8 от делото / същият депозира заповед на ответника по налагане на ПАМ № 223-ФК/25.11.2022г. , с която за идентично нарушение на жалбоподателя, извършено на 23.11.2022г. , му е била наложен мярката „ запечатване на търг. обект“ за срок от 5 дни . Съдебноизвестен факт е ,че тази заповед все още не е влязла в законна сила поради нейното съдебно обжалване . За същото адм. нарушение има издадено срещу жалбоподателя и нак. постановление на 04.01.2023г. , влязло в законна сила на 07.02.2023г. / л. 34-35 от делото/ .

Със заповед ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности “ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л.2 от преписката/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален административен акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Представената по делото заповед №ЗЦУ–1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“. В случая оспорената заповед изхожда именно от такъв административен орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен административен орган.

Оспореният административен акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .

В обстоятелствена част на заповедта има и мотиви относно срока на правно действие на ПАМ предвид изброяването на тежестта на извършеното нарушение, стойността на неотчетената търговска продажба, вид, големина и местоположение на обекта, извършени други предходни нарушения на данъчното законодателство от страна на търговеца. В тази връзка съдът приема ,че са спазени изискванията за форма на индивидуалния адм. акт, включително и мотивиране на срока на наложената мярка.

Не се релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и съдебната инстанция не констатира подобен порок на атакувания адм. акт.

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

В жалбата търговецът не оспорва факта на неиздаване на фискална касова бележка при извършената търговска продажба.

В производство по чл. 186 от ЗДДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Ако установи съществуването на описаните в хипотезата на правна норма факти, е длъжен да наложи посочената принудителна административна мярка, а по отношение на нейният срок на правно действие той действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на правната уредба се съдържа в решение № 13650/08.11.2018 на ВАС по адм. дело № 9808/2018 г. Тази юридическа конструкция на „преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е възможна /виж Л К., Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност, Фенея, 2000, с. 40/.

Обстоятелството, че ответникът при условията на дискреция определя продължителността на ПАМ, не изключва провеждане на съдебен контрол върху тази му деятелност, тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169 от АПК е вменено задължение за съда да проверява дали административния орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.

Нормативното предписание на чл. 186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на търговски обект до 30 дни, което навежда на съждение за законово очертани рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен максималния срок от 30 дни, който е обоснован с повторност на извършеното нарушение, но повторността е включена като квалифициращ признак само при административните нарушения , дефинирани в глава ХХVІ на ЗДДС , но не и в частта на правната уредба на принудителната мярка „ запечатване а търг. обект“.

Адм. орган твърди повторност т.е. извършено второ идентично нарушение и наложена на търговеца идентично предходна ПАМ по запечатване на търг. обект, но представените от него доказателства сочат единствено на издадена негова заповед № 223-ФК/25.11.2022г. , която обаче не е влязла в законна сила нито на 19.04.2023г., когато е била извършена проверката на обекта от контролните органи на НАП , нито към датата на постановяване на обжалвана по настоящото дело заповед.

Необоснован откъм фактически данни и нормативна уредба е подходът на ответника при второ идентично нарушение по чл. 185 от ЗДДС да се налага максималния размер на принудителната мярка от 30 дни. Административните органи са длъжни упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо по арг. от чл. 6, ал.1 от АПК. Според чл. 6, ал. 2 от същия кодекс административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава.

Ответникът не е анализирал в единство всички обстоятелства по случая , включително че конкретният търговски обект се намира на рибната борса на кооперативния пазар в гр. Варна т.е. има и други такива търговски обекти в близост. Не е съобразено, че в този обект се предлага ограничен асортимент от стоки за продажба- само риба и рибни продукти. Адм. орган не е събрал данни за дневен, седмичен или месечен оборот на този обект , за да се прецени и тази информация при определяне на справедлив размер на срока на мярката.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не е спазен принципът на съразмерност по конкретния случай, което обуславя отмяна на оспорената заповед на ответника . Същата съдът счита за незаконосъобразен индивидуален адм. акт и на друго основание. .

По повод установените от контролните органи факти на неиздаден фискален касов бон от жалбоподателя при търговска продажба на 19.04.2023г. не само е било издадена процесната заповед от ответника, но съща така е бил съставен АУАН за неспазване на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. – адм. нарушение по чл. 185 от ЗДДС.

Вписаното правно основание в обжалваната по настоящото дело заповед е чл. 186 от същия нормативен акт , който гласи, че се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

Тази правна регулация обуславя извод, че наложената по административен ред от ответника принудителна мярка обслужва целите на образувано административнонаказателно производство по повод съставения АУАН от 26.04.2023г, но според т. 49 от решение на съда на Европейския съюз по дело С-97/21г. принудителната адм. мярка по ЗДДС - „ запечатване на търговски обект“ е санкция с наказателно правен характер , а кумулирането на същата с имуществена санкция по чл. 185 от същия закон води до ограничаване на основно право, гарантирано от чл. 50 от Хартата на основаните права на ЕС. Именно поради тази причина в диспозитива на цитирания съдебен акт се посочва , че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г. на СЕС , bpost, С 117/20, т. 24 и др.).

Хартата на основаните права на ЕС е първичен източник на европейското право предвид член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) , според който „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз т.е. Хартата има същата юридическа сила като договорите, поради което тя служи като критерий за проверка на действителността на вторичното законодателство на ЕС и на националналното законодателство на държавите-членки.

Според решение от 09.03.1987г. на СЕС по дело С-106/77 националният съд, натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

В контекста на изложеното след като регламентацията на ЗДДС по кумулиране на санкции с наказателноправен характер води до нарушение на член 50 от Хартата за основните права на ЕС , то настоящият съд следва да отмени обжалваната заповед по налагане на ПАМ , прилагайки принципа за примат на общностното право спрямо българското законодателство и отчитайки противоречието на чл. 186 от ЗДДС с чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС.

Водим от горното и на основание чл. 173 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №75- ФК/21.04.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на „///“ ООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – обект 182 за продажба на риба и рибни продукти, находящ се на кооперативен пазар в гр. Варна и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

	Председател: