Решение по дело №2400/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………./………………..2017 г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,IX - ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Веска Петрова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2400 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Д.Д. от ШАК против „Енерго – Про Мрежи“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сграда Варна Тауърс, представлявано от всеки от всеки двама от членовете на УС Н. Й. Н., К. Т. И. и Р.Г.Л. с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 51 455, 38 лева, или 856,41 лева месечно, претендирана като обезщетение за ползване на собственият на ищеца трафопост, придобит чрез покупко–продажба, обективирана в нот. акт № 138/2010 г. на нотариус № 465 с район на действие Районен съд – Девня за периода от 19.04.2011 г. до датата на подаване на исковата молба 15.12.2016 г., на основание чл. 59 от ЗЗД и сумата от 2903.00 лева, претендирана като мораторна лихва за забава да периода 01.01.2012 г. – 19.04.2016 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, на основание чл. 86 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на съображение – трафопост и представя доказателства за придобивно основание. Сочи още, че трафопостът се полза от ответника като обслужването става след предварителна уговорка за достъп. Сочи, че последното искане за достъп е от 05.10.2016 г. и от съдържанието прави заключение, че трафопостът е част от цялостната схема за захранване на гр. Вълчи дол и чрез него се гарантира и осигурява непрекъснатостта на захранването с електрическа енергия на цялото населено място.

Излага, че са водени преговори за изкупуване на съоръжението, но ответникът е отказал предложението. Твърди, че е отправил нотариална показана за заплащане на обезщетение за ползване в размер на 1000 лева месечно, връчена на 10.01.2012 г. С друга покана било отправено алтернативно предложение за преговори, но представител не се явил на посочената дата и час. Претендира разноски в производството.

Ответникът в писмен отговор, оспорва възникването на договорно облигационно отношение, както и твърдението, че ответникът ползва съоръжението и че ищецът е предоставил достъп до съоръжението. Възразява срещу размера на претенцията, като несъответстващ на методиката на определяне на обезщетението. Оспорва още правото на собственост на ищеца върху съоръжението, като се твърди, че сделката е нищожна поради това, трафопостът не може да бъде обект на прехвърляне на право но собственост при наличие на законова забрана. Твърди, че към датата на продажбата веща е била държавна собственост. Ответникът обосновава възражение, че не са налице елементите от фактически състав на неоснователното обогатяване.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, фактите които се установяват с тях и относимостта им към материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че „Енерго-Про Мрежи“ АД притежава качеството „енергийно предпиятие“ по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, както и че представлява „оператор на електроразпределителната мрежа“ съгласно § 1, т. 34б от ЗЕ. В разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия е предвидено, че ответното дружество извършва експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса на електрическа енергия, като е и единственото дружество, притежаващо лицензия за извършване на горепосочените дейности.

Видно от Акт № 1471/03.08.1998 г. недвижим имот № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. на Нотариус per. № 465 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Девня, вписан в Служба по вписванията при PC - Девня с вх. per. № 3311/22.11.2010 год., акт № 184, том 11, дело № 1970/2010 г. се установява че ищеца е придобил от ЕТ „ТДК - Тодор Караянев" с ЕИК ********* правото на собственост върху следния недвижим имот, сгради и съоръжения: Урегулиран поземлен имот Х-2012 (десети двеста и дванадесет), в квартал 17(седемнадесет) по плана на гр. Вълчи дол, Варненска област, с площ от 2 100 кв.м. (две хиляди и сто квадратни метра), заедно с построените в имота масивен склад едноетажен с разгъната застроена площ от 780 кв.м. (седемстотин и осемдесет квадратни метра), склад метална конструкция, едноетажен с разгъната застроена площ от 408 кв.м. (четиристотин и осем квадранти метра) и ТРАФОПОСТ, масивна конструкция, едноетажен, с разгъната застроена площ от 37, 5 кв. м. (тридесет и седем цяло и пет десети квадратни метра), при граници: улица, УПИ IX-213, УПИ II- 215, УПИ IV-219, УПИ VII-220, У ПИ ХП-211 и ПИ 1179 е актуван като частна държавна собственост на основание §34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП и чл. 148, ал. 1 от ППЗДС. Същият е отписан от актовите книги за държавна собственост, като погасяването на държавната собственос" се установява от Удостоверение № ДИ-16-2600-2/1/15.04.2016г., издадено от Областен управител на Област Варна.

С Разпореждане № 62/25.07.1994 год. на Министерския съвет Държавна фирма „Семена и посадъчен материал" се преобразува в търговски дружества с държавно имущество.

С Решение от 17.10.1994г. по ф.д. №4858/1994г. по описа на ВОС е вписано акционерно дружество „Сортови семена" ЕАД със седалище гр. Варна. Дружеството е правоприемник на активите и пасивите на държавно предприятие „Семена и посадъчен материал-Варна", по баланса към 31.12.1993г., в това число и правото на собственост върху недвижимите имоти, включени в капитала на същото. Част от тези имоти, вписана т.З, подточка 3. в Акт № 1471/03.08.1998г. за частна държавна собственост, представлява и процесното съоръжение трафопост: ЗП - 37.5 кв.м., 1 ет., констр.: масивна, год.стр.: 1981г.ст/ст: 249 023 лв.

С Решение от 25.02.1999г. по ф.д. № 4858/1994г. по описа на ВОС са вписани промени в обстоятелствата, регистирани за „Сортови семена" ЕАД гр. Варна, а именно промяна в наименованието, като същото става „Сортови семена" АД, приемане на нов предмет на дейност, нов устав и промени в органите на дружеството. Така, при приватизацията на дружеството през 1998 год. трафопостът, заедно с оборудването и кабелната линия е преминал в активите на „Сортови семена" АД.

От нотариален акт за покупко-продажба № 151, том IV, per. № 3059, дело № 873 от 2001 год., вписан в Служба по вписванията гр. Девня с вх. per. № 16392/26.11.2001 год. № от дв.вх.рег. № 2772/26.11.2001 год. „Сортови семена" АД прехвърля целия имот, в това число трафопоста, оборудването му и кабелната линия в собственост на ЕТ "ТДК-Тодор Караянев".

От представения по делото нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. на Нотариус per. № 465 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Девня, вписан в Служба по вписванията при PC - Девня с вх. per. № 3311/22.11.2010 год., акт № 184, том 11, дело № 1970/2010 г. се установява че ищеца е придобил от ЕТ „ТДК - Тодор Караянев" с ЕИК ********* правото на собственост върху следния недвижим имот, сгради и съоръжения: Урегулиран поземлен имот Х-2012 (десети двеста и дванадесет), в квартал 17(седемнадесет) по плана на гр. Вълчи дол, Варненска област, с площ от 2 100 кв.м. (две хиляди и сто квадратни метра), заедно с построените в имота масивен склад едноетажен с разгъната застроена площ от 780 кв.м. (седемстотин и осемдесет квадратни метра), склад метална конструкция, едноетажен с разгъната застроена площ от 408 кв.м. (четиристотин и осем квадранти метра) и ТРАФОПОСТ, масивна конструкция, едноетажен, с разгъната застроена площ от 37, 5 кв. м. (тридесет и седем цяло и пет десети квадратни метра), при граници: улица, УПИ IX-213, УПИ II- 215, УПИ IV-219, УПИ VII-220, У ПИ ХП-211 и ПИ 1179.

Видно от удостоверение с изх. № РД 08-01-484/05.04.2016 г. на Община Вълчи дол е, че имотът описан в нот акт. № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. – УПИ Ж-212, кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол е идентичен с УПИ IX – 132, кв. 21 по стария план на града.

Между страните е спорен въпросът дали праводателят на ищеца е бил собственик на процесния обект, като ответникът „Енерго – Про Мрежи“ АД излага че продавачът – „Сортови семена“ ЕАД не е могъл да бъде носител на правото на собственост върху трафопоста, поради наличието на изрична забрана, предвидена в чл. 2, ал. 1 от ЗЕл (обн. 1975 г. отм.), ограничаваща възможността на всякакви други лица освен държавата, да притежават собственост върху енергийни обекти, като всички машини съоръжения, инсталации, сгради и други, които имат връзка с производство, преноса, трансофрмацията на ел. енергия.

Между страните не е спорен факта, че процесният трафопост е изграден при действието на Закона за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.), който отменя ЗЕл (обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г.). Горното обстоятелство се установява и от заключението на проведената допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът кредита като обективно и компетентно дадено, съгласно което ТП № 19 е изградено през 1981г. и представлява ТП (трансформаторен пост 20/0,4 kV) - съоръжение за понижаване на трифазно линейно напрежение от 20 kV до трифазно линейно напрежение 0,4 kV. Техническите съоръжения, чрез които се осъществява достъпът до средно напрежение (СрН) е КЛ (кабелна линия) 20 kV и в настоящия случай ТП № 19. Сградата е едноетажна, монолитна, с площ 37.5 кв.м., находяща се в поземлен имот по кадастрална карта УПИ Х-212 в кв. 17 по плана на гр. Вълчи дол, община Вълчи дол, област Варна. Покривът е новоизграден (видно от представените документи за извършен ремонт). Оборудването на ТП е от 1981г. и се състои от помещение за съоръжения СрН- три килии, помещение за трафомашина 400 kVA и табло НН, в което са монтирани електромер тип NP73E с фабр. № 1125091010003141 и рутер. Конструктивното изпълнение на ТП е закрит, с присъединени подземни кабелни линии към страна СрН и въздушни изходящи линии от страна ниско напрежение (НН).

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за електростопанството / 1976г./ енергийните обекти /електрически уредби и мрежи/ се диференцират на общи и вътрешни, като общите са тези, които захранват няколко потребители, поради което те се изграждат и подържат от Асоциация „Енергетика”, а вътрешните обслужват само един потребител и се изграждат и подържат от него. На основание чл. 2, ал. 2 от същия закон, кооперации и други обществени организация могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за собствени нужди. За да бъде разрешен спорният въпрос дали праводателят на ищеца е можел да придобие процесния трафопост, следва да се установи, дали същият е използван за собствени нужди, т.е. отговаря ли на дефиницията „вътрешен“ по смисъла на чл. 8 от посочения нормативен акт. Видно от отговора на исковата молба на „Енерго-Про Мрежи“ АД, този факт се признава, като изрично се посочва, че трафопостът е построен за задоволяване на порасналите нужди от електрическа енергия на зърнобаза на ДП „Сортови семена и посадъчен материал“ Варна, същото се потвърждава още веднъж от ответника - от отказа му да изкупи процесното съоръжение единствено поради факта, че то захранва само един потребител - ищеца. Обстоятелството, че процесният трафопост е изграден за обслужване на нуждите на неговия собственик се потвърждава още и от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, съгласно която съоръжението е изградено за да обслужва неговия собственик – единствен потребител.

По посочените съображения процесният трафопост отговаря на изискванията за вътрешен енергиен обект по смисъла на чл. 8 от ЗЕл /1976 г. отм./, поради което по отношение на същия не е налице законова забрана за придобиването му от субект на частното право. Още повече, че той е изграден от държавно предприятие, което също представлява основание да се приеме, че за пускането му в експлоатация не е било необходимо разрешение от Асоциация „Енергетика”. Съгласно § 4 от Закона за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.) кооперативни и други обществени организации, които при влизането му в сила притежават електроенергийни обекти, запазват правото си на собственост върху тях. Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Предвид гореизложеното, материалната доказателствена сила на нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот № 138, том V, per № 5142, дело 779 от 19.11.2010 год. на Нотариус per. № 465 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Девня, вписан в Служба по вписванията при PC - Девня с вх. per. № 3311/22.11.2010 год., акт № 184, том 11, дело № 1970/2010 г., легитимиращ ищеца като собственик на имота не е оборена, поради което следва да се приеме, че ЕТ „Ивона – Д.Н.“ притежава правото на собственост върху прцесното съоръжение.

Параграф 4, алинея 1 от ПЗР на ЗЕ, отменил Закона за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.), предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат ли на трети лица следва да бъдат изкупени от тях в определен от закона срок. По аргумент от разпоредбите на §. 67, т. 2 и т. 7 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност от 1999 г. задължение за изкупуване на притежаваните от потребителите или от юридически и физически лица от енергийните предприятия, енергийните обекти, възниква когато тези обекти представляват елементи от общата съответно преносна или разпределителна мрежа, когато чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител. Макар към настоящия момент към процесното съоръжение да е постоянно включен само ищеца, от ангажираните пред настоящата съдебна инстанция устни доказателства и кредитираната допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че ТП 19 е част от електрозахраването на потребителите в гр. Вълчи дол. Свидетелят П. Г. Л. сочи, че Трафопост 19 е чужда собственост - на ЕТ „Ивона-Д.Н.“ и представлява иззидан градски трафопост. Той е част от пръстена на гр. Вълчи дол. Така е устроена системата, че всички трафопостове са свързани един за друг, за да може през аварийни ситуации да може да подаваме обратно захранване. Без трафопост 19 няма да работи кръга. По принцип всички трафопостове си имат захранване, но при една аварийна ситуация от другата страна няма как да се върне напрежението. Това се слъчва от трафопост 11, когато се налага подаване през трафопост 19 към 11, т. е. отива в подстанция Вълчи дол. Ако се изключи този кабел, напрежението е разделено в трафопост 19. От тук трябва да се заключи, че за да дойде до 11 и да захраним абонатите. Трафопост 11 може да се захрани само чрез трафопост 19, от 19 към 11, т. е. при авария трафопост 11 може да се захрани само от 19. Трафопост 11 е собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД. Към него са присъединени битовите потребители на гр. Вълчи дол и част от центъра. В трафопост 20 имаме въздушно и кабелно захранване. По принцип третата посока е трафопост 19. В трафопост 20 се влиза от север. Там има и кабелно захранване. Може да се захрани, но въздушно. Възможно е да се направи захранване при евентуална авария на трафопост 20 от трафопост 19. Преди години трафопостовете са имали имена – „БГ АГРО“, „МОНОМЕНТ“, „АГРОС“. Трафопост 21 беше на „БГ АГРО“. Служителите на дружеството ответник са искали много пъти достъп от собственика на трафопост 19 за извършване на манипулации в него, защото се налага при аварийна ситуация и при планови ремонти. Например преди години подменяли част от кабелите на трафопостовете 11 и 19. Тогава лицензиант е бил „Е.ОН“ и се е налагало да влизат вътре. Понякога се налага да ползват това съоръжение на годината пет пъти, понякога пет пъти на месец. Няма как да се поправи трафопоста, ако не влезем в имота. По принцип във всеки трафопост трябва да влязат при аварийна ситуация, за да огледат. Понеже е чужд имота, докато свидетелят е работил при ответника по принцип са звъняли преди посещение. Напоследък кореспондирали с ищеца чрез имейли, но и по телефона. Звънели на собственика и той им отварял, а ако се случи през нощта – влизали без предупреждение.

От показанията на свидетеля Г. Петрова И., кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че работи като офис-секретар в ищцовото дружество. Сочи още, че с представители на ответника контактуват с имейли. Те им изпращат съобщения в електронната поща и тя уведомява управителя. Представители на ответното дружество посещавали офиса, като последно през месец октомври-ноември са били там. Когато дойдат искат свидетелката да уведоми управителя на ищцовото дружество, че искат да влязат в границите на трафопоста, за да извършват ремонтни работи. Трафопостът е собственост на фирмата. Когато поискат достъп, той им е предоставен от управителя. Той отива на място и се среща с представители на ответника. Това се случва приблизително на около два месеца веднъж или два-три пъти долу-горе, не мога точно да каже. Лицата, които идват във фирмата и искат достъп до трафопоста са екип на „Енерго-Про“, с облекло, имат си и стикери, но не са ми представяли пълномощно.

От заключението на вещите лица по т. 4.1 от допълнителната съдебно-техническа експертиза от 04.07.2017 г., която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена в посочената й част, се установява, че процесният ТП19 е част от електрозахранването на потребителите на град Вълчи дол. При възникване на аварийна ситуация по трасето Сортови семена до ТП 11 или при планов ремонт на същото трасе, единственото възможно захранване на ТП 11 без прекъсване е през ТП19. Това означава, че чрез процесния ТП 19 е гарантирана непрекъснатост и качество на захранване на ТП11 и неговите абонати. Процесното съоръжение се явява като „резервен вариант“ за осигуряване на непрекъснато и качествено електроподаване на потребителите на гр. Вълчи дол, но в същото време не „резервира“ енергия.

От анализа на изложените доказателства по отделно, и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че собственият на ищеца трафопост е ползван от ответника - енергийно предприятие за целите на преобразуване и преноса на електрическа енергия до други, различни от собственика потребители и за предотвратяване на аварии, както и при ремонти. Ответното дружество в процесния период е използвало съоръжението за резервен вариант за захранване в посочените случаи, което му е позволявало да гарантира изпълнението на вменените му със Закона за енергетиката (ЗЕ) задължения за непрекъснато и качествено захранване на потребителите с електрическа енергия, което би било невъзможно без ТП 19 по схемата на гр. Вълчи дол. Макар трафопостът да е изграден за нуждите на праводателя на ищеца и ЕТ „Ивона – Д.Н.“ единствено да се захранва постоянно от него, качественото и непрекъснато предоставяне на електрозахранване за всички потребители в рамките на електроразпределителната схема в град Вълчи дол е невъзможно без процесния трафопост. В случай на авария представители на ответното дружество са принудени да посещават собственото на ищеца съоръжение, тъй като трафопост 11 от схемата може да се захрани само от 19, а ТП 11 е собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД и към него са присъединени битовите потребители на гр. Вълчи дол и част от центъра, чието електрозахранване е невъзможно при авария без ТП 19. По изложените съображения, се достига до безспорния извод, че процесният трафопост непрекъснато осигурява изпълнението на вменените задължения електроразпределителното дружество по Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което налице са изискванията от разпоредбите на §. 67, т. 2 и т. 7 от ПЗР на Закона за енергийната ефективност от 1999 г., ангажиращи задължението за ответника да изкупи притежавания от потребителя енергиен обект, тъй като този обект представлява елементи от общата разпределителна мрежа, без който е невъзможно предоставянето на качествена и непрекъсната услуга, макар първоначално да е построен за покриването на нуждите от електричество на праводателя на ищеца.

Доколкото липсват данни за сключен договор от страните по чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката, а и такъв не се твърди от никоя от тях, предявената от ищцовото дружество искова претенция намира своето правно основание в нормата на чл. 59 от ГПК, тъй като при отсъствието на съглашение с ответника за достъп до притежаваният ищеца трафопост, спорът за заплащане на цената за неговото ползване по чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката следва да се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване. Както в доктрината, така и в практиката на ВКС е застъпено становището, че всички задължения се опират на закона, но законът не ги поражда сам и затова не следва да се поставя сред източниците на облигационните отношения. Той е юридически факт от друг порядък, поражда други правни последици – създава норми, но не и задължения, на които да противопоставят права, каквото е съдържанието на облигационното правоотношение. Разгледан в този контекст, чл.117, ал.7 ЗЕ следва да се квалифицира като юридически факт, от който за визираните в него субекти възниква правото да сключат двустранен договор, насочен към уреждане на имуществените им отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, определена по одобрената от ДКЕВР/КЕВР/ Методика. Ползването на такъв достъп без наличието на сключено между страните съглашение се явява без правно основание, поради което възникналият между страните спор следва да се разглежда по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор по чл.117, ал. 7 ЗЕ.

Фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД съдържа елементите – 1. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването, 3. липса на правно основание за имущественото разместване, 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг, с който може да се защити – проявление на неговия субсидиарен характер. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Неоснователно се явява инвокираното оспорване на ответника относно осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, със становището, че не е доказано обедняването в патримониума на ищеца. Във връзка с посоченото твърдение следва се изложи, че в случаите, когато собственикът на една вещ (движима или недвижима) неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага следва да бъде присъдена на собственика на вещта – ЕТ „Ивона – Д.Н.“.

Относно размера на претендираното обезщетение:

При липса на сключен договор по чл.117, ал.7 ЗЕ между страните, отношения по повод предоставения от едната страна достъп до съоръженията в собствения й имот срещу заплащане от другата страна на цената, размерът на дължимата сума се определя съгласно одобрената от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Съгласно т.3.1 от Методиката лицата, предоставящи достъп през собствените си уредби и/или съоръжения, определят разходите за тяхното обслужване по следната формула: P= ДМА*К_обсл_i_,където Р са разходите на лицето предоставящо достъп, за обслужване на уредби и/или съоръжения; ДМА – стойност на дълготрайните материални активи в уредби и/или съоръжения, до които се предоставя достъп; обслi К – коефициент на обслужване в i-тия сектор; i – индекс за секторите: пренос и разпределение на електрическа енергия,пренос на топлинна енергия, разпределение на природен газ. Изключение от правилото, че стойността на ДМА в уредби и/или съоръжения е балансовата им стойност от инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи достъп, към края на годината, предхождаща прилагането на цената за предоставен достъп се допуска в три алтернативно нормативно предвидени хипотези: в случай, че лицензиантът изрази несъгласие с определената по предходната точка стойност на дълготрайните материални активи или лицата, предоставящи достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, или когато в случаите, в които собственика на уредби и/или съоръжения, чрез които се предоставя достъп, е физическо лице. При съществуването на която и да е от хипотезите се прилага пазарната стойност на ДМА. В настоящия случай собственика на съоръжението е физическо лице, макар и извършило декларативна регистрация по чл. 6 от ЗТР като едноличен търговец, поради което следва да бъде взета предвид пазарната стойност на трафопоста. За определяне на дължимата стойност, изчислена на база количествата посочени от „Енерго-Про Мрежи“ АД в приложените справки за консумация от клиенти на ТП 11 и ТП20, при условие че няма монтиран балансов електромер, е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира окончателния вариант на заключението на вещите лица ел.инж. Л.Б. и инж. Б.П., като обективно и компетентно дадено и отговарящо в най-пълна степен на установените факти по делото, съгласно което цената за предоставения достъп за процесния период е в размер на 51 455, 38 лева. Именно с посочените парични средства ответното дружество, за сметка на обедняването на ищеца, се е обогатило посредством неправомерното използване на собствения на ЕТ „Ивано-Д.Н.“ трафопост.

По акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка, трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение, и субектите на правоотношението, независимо дали се касае за търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 от ЗЗД). В хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В този смисъл е установената съдебна практика по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. (решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр.д. № 1310/1993 г., ІV г.о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/1995 г., ІV г.о.,) и формираната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК - решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т.д. № 237/2011 г., ІІ т.о. по въпроса от кога се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД и необходима ли е покана за възникване на това задължение. Покана е връчена на ответника на 17.03.2017 г., поради което следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава именно на посочената дата, като дължимата законна лихва върху главницата за периода от 17.03.2016 г. до 19.04.2016 г. е в размер на 486.94 лева. В горницата до размера на претендираната сума от 2903 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Подлежи на присъждане също законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Разноски в настоящото производство:

И двете страни своевременно са претендирали присъждането на разноски в производството, като в срока по чл. 80 от ГПК са представили списъци, обобщаващи размера на техните искания.

Претенцията ЕТ „Ивона-Д.Н.“ е в общ размер на 5066,38 лева, от които 2055, 38 лева за заплатена държавна такса, 950 лева депозити за вещи лица, копия на доказателства – 18 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2043 лева. От всички претендирани разноски единствено тези за направени ксерокопия остават недоказани, поради което не следва да бъда присъждани. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно уваЖ. част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 4824,71 лева.

Ответникът „Енерго-Про Мрежи“ АД е извършил съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, като съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му бъде репарирана сума в размер на 17,72 лева.

Мотивиран от изложеното съдът,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна 9009, р-н Владислав Варненчик, „Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН ********** СУМАТА ОТ 486.94 лева, представляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от поканата – 17.03.2016 г. до 19.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Д.Д. от ШАК срещу Енерго – Про Мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна 9009, р-н Владислав Варненчик, „Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за горницата до пълния размер от 2900 лева на претендираната като мораторна лихва за забава сума за периода 01.01.2012 г. – 19.04.2016 г.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна 9009, р-н Владислав Варненчик, „Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН ********** СУМАТА ОТ 4824,71 лева /четири хиляди осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „Ивона – Д.Н.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Вълчи дол, ул. „Кирил и Методий“ № 11, представляван от Д.И.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ „Енерго – Про Мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна 9009, р-н Владислав Варненчик, „Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 НА СУМАТА ОТ 17,72 лева /седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 78 от ГПК.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	1560
Дата:	25 октомври 2017 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия:	Даниела Светозарова Христова

Дело:	20163100102400
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 декември 2016 г.

Решение по дело №2400/2016 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта Свали акта