№ 1178
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720104007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
*************************, чрез пълномощника си адв. Ц., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване
по давност на сумата 327,95 лв. – главница за доставка на питейна вода за периода
05.11.2003 г. до 07.02.2006 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 06.04.2006 г. по
ч.гр.д.№ 1082/2006 г. на РС – Перник и образувано изп. д. № 610/2007 г. на ЧСИ С.Б.,
поради погасяването й по давност.
Ищецът излага, че срещу него в полза на ответника по реда на чл. 237 ГПК /отм./ е
издаден изпълнителен лист от 06.04.2006 г. по ч.гр.д.№ 1082/2006 г. на РС – Перник за
вземането и по молба на ответника е образувано изп. д. № 610/2007 г. на ЧСИ С.Б.. Твърди,
че след 02.03.2016 г. по изпълнителното дело не са извършвани действия по принудително
изпълнение, поради което вземанията са погасени по давност. С оглед изложеното, моли
предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник не е депозирал отговор на исковата молба.
С писмено становище по хода на делото ответното дружество чрез пълномощника си
1
юрк. Стефанова излага съображения, че липсва правен интерес за ищеца от предявения иск,
тъй като изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и ответното
дружество не е дал повод за завеждане на иска. Сочи, че вземането продължава да
съществува, но не може да бъде събрано по принудителен начин, тъй като е придобило
качеството на ествествено вземане. Моли за присъждане на разноските за производството,
евентуално – разноските на ищеца за адвоактско възнаграждение да бъдат определени в
минимален размер за един иск.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е представена в заверен препис молба от 20.11.2015 г. от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД-гр. Перник до ЧСИ С.Б. за образуване на изпълнително дело въз основа
на изпълнителен лист от 06.04.2006 г., издаден на основание чл. 237 и 242 до 248 от ГПК по
ч.гр.д. № 1082/2006 г. в полза на взискателя срещу Г. И. Н. за сумата образувано изп.д. №
01799/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. сумата 327,95 лв. – главница за доставка на питейна
вода за периода 05.11.2003 г. до 07.02.2006 г., сумата 66,35 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 02.01.2004 г. – 17.03.2006 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 327,95 лв., считано от 27.03.2006 г. до окончателното изплащане на
сумата, катко и сумата 10,89 лв. – разноски.
Представена е сметка, изготвена по изп.д. № 01799/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б., за
размера на дълга.
Видно от резолюцията, поставена върху писмо от НАП с вх. № 13916/10.12.2015 г., че
на 11.12.2015 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника и посочените в справката
МПС, за което е изпратено съобщение до КАТ.
На 10.12.2015 г. е изпратено запорно съобщение до длъжника за налагане на запор
върху пенсията.
Съгласно писмо от 01.03.2016 г. лицето Г. И. Н. не е пенсионер в НОИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
По възраженията на ответника, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения
иск, тъй като изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и не е дал повод за
завеждането му, съдът намира следното:
Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.
Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск
(когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или
2
е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на
новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване
на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Титулярът на вземане има право
да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността
за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е
не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено
неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да
се е лишил добросъвестно от издадените разписки /в този смисъл Определение № 549 от
29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 г. на ВКС/. С оглед изложеното и предвид
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство, съдът приема, че предявеният иск е
допустим /в този смисъл и Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на
ВКС/.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./. С оглед действалата по отменения
ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242
ГПК отм. се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на
вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и
относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./. Правните последици на акта
по чл. 242 ГПК отм. не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение /в т.см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. и
Решение № 45/30.03.2017 по дело № 61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о./.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията за главница се погасяват с
кратката тригодишна давност, независимо че кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист
по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „к“ ГПК.
3
Предвид липсата на доказателства за уговорен падеж на вземането за главница, следва,
че изискуемостта му е настъпила с изтичане на периода за който се отнася, т.е. на 01.03.2006
г. /тъй като крайният период на потреблението е месец февруари 2006 г./, от който момент е
започнал да тече тригодишният давностен срок.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. По делото
липсват данни за датата, на която е образувано първото изп.д. № 610/2007 г. по описа на
ЧСИ С.Б., но доколкото вземанията за главница и лихва не са били погасени към тази дата,
съдът приема, че с образуването му /което е било най-късно на 31.12.2007 г./ давността за
вземанията по изпълнителния лист е прекъсната, на основание чл. 116 б „в“ ЗЗД. По делото
не са ангажирани доказателства, че след 17.10.2007 г. /удостоверената от съдебния
изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист/, взискателят е поискал или са извършени
изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по
силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 17.10.2009 г.,
следователно изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 18.10.2009 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Датата на прекратяването е преди постановяването на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, поради което относно погасителната давност е приложимо
тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, и новата
давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 18.10.2009
г.
С оглед изложеното, съдът приема, че давностният срок за вземанията за главница е
изтекъл на 18.10.2012 г. - преди подаване на молбата от 26.11.2015 г. за образуване на изп.д.
№ 01799/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б..
По горните съображения, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По изложените съображения съдът прави извод, че предявените искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, и
300,00 лв. – за платено в брой адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора
4
следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
*************************, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“
№ 11, принудително изпълнение на сумата 327,95 лв. – главница за доставка на питейна
вода за периода 05.11.2003 г. до 07.02.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от
06.04.2006 г. по ч.гр.д.№ 1082/2006 г. на РС – Перник и образувано изп.д. № 610/2007 г. на
ЧСИ С.Б., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Н., ЕГН
**********, с адрес: *************************, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5