№ 2818
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110206118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-883 от 02.04.2021
година на заместник кмет на Столична община, с което на Г. Д. К. ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.
178е от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че наказанието е наложено в нарушение на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, като е изтекла една година от извършване на нарушението, както и че
НП, съставено на базата на АУАН, серия А №000326/26.02.2021 г. е в нарушение на
Решение № 1867 от 28.02.2022 г. по адм. д. № 10567 по описа за 2021 г. на ВАС, за
обявените за нищожни чл. 133 и чл. 140, ал. 1,3 и 4 и отменения чл. 137 и чл. 137, ал. 2
от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община,
поради което жалбоподателят моли процесното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Пенева, която пледира за потвърждаване на НП, като прилага писмена
защита, в която посочва, че не са налице процесуални нарушения, като АУАН и НП са
правилно съставени от компетентни лица. Смята, че фактическите обстоятелства,
вписани в съставения АУАН се потвърждават от свидетелските показания и
1
представения снимков материал. Всички обективни признаци на нарушението са
описани ясно и разбираемо, с което е доказано извършеното нарушение. Счита
твърденията на жалбоподателя за необосновани и неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2021г., около 08.55 часа в гр.София, жалбоподателят Г. Д. К., паркирал
личния си лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № №№№№№, върху тротоара на ул.
„Дедеагач“ №4 към бул. „Петко Ю. Тодоров“, с което пречил на преминаването на
пешеходците.
Това било установено от свидетеля Н., който издал констативен протокол и
наложил ПАМ – принудително преместване на ППС. М. М. – инспектор при ЦГМ, на
базата на така изготвения КП, съставил АУАН № 000326 от 26.02.2021 г., с който
срещу К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
26.02.2021г., около 08.55 часа в гр.София, жалбоподателят Г. Д. К., паркирал личния си
лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № №№№№№, върху тротоара на ул. „Дедеагач“
№4 към бул. „Петко Ю. Тодоров“, с което пречил на преминаването на пешеходците, а
мястото не било определено за паркиране, квалифицирано като нарушение на чл. 94,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия, който при
съставянето му е отразил възражение, че правата му са нарушени във връзка с
установена корупционна схема на Столична община, която носи отговорност.
В рамките на тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № СОА21-РД11-883 от 02.04.2021 година на заместник кмет на
Столична община, с което на Г. Д. К. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 178е от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3, пр.2 от ЗДвП. Като описание на
нарушението било посочено, че паркирайки върху тротоара К. пречи на преминаването
на пешеходците, но не било посочено дали мястото на което К. е паркирал, е
определено за паркиране, или не.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите М. и Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и на
база приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН;
2
наказателно постановление, Заповед №СОА21-РД95-28/30.01.2021 г., Заповед № РД-
09-20/10.02.2021 г., Трудов договор №РД-12-1П-08.10.02.2020 г., инструкции за
работа, Заповед № СОА21- РД95-62/11.03.2021 г., Заповед № СОА20- РД09-
1060/13.01.2020 г., трудов договор № РД-12-1П-16/15.05.2020 г., длъжностна
характеристика на инспектор „Контрол паркиране“ и списък на служителите от сектор
„Контрол паркиране“, запознати с инструкцията, протокол за предприети действия от
дирекция „Паркиране и мобилност“ по изпълнение на решение №1 по протокол №
20/13.10.2021 г. на Съвета на директорите, констативен протокол от 26.02.2021 г.,
снимки изготвени на 26.02.2021 г. при установяване на нарушението, писмо, както и
другите писмени документи, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите М. и
Н., като същите са логични и последователни, и кореспондират с приобщените по
делото писмени доказателства по отношение на основните обстоятелства от предмета
на доказване. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост,
тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок,
срещу подлежащ на обжалване акт с оглед, на което се явява допустима, а разгледана
по същество и в рамките на правомощията на съда, същата се явява основателна
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че НП е издадено от
компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е подписан от нарушителя.
Актосъставителят има право да съставя АУАН на основание чл.189, ал.1 вр. чл.167,
ал.2, т.2 от ЗДвП и приложените по делото заповеди. Изрично в цитираните
разпоредби е посочено, че кметът на община може да възложи контрола върху
спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Чл.189,
ал.12 от ЗДвП дава правото на кмета на община да определи длъжностно лице, което
да издава НП, за което по делото е налична изрична заповед.
Съдът намира обаче, че при издаването на НП неправилно АНО е определил
санкционната разпоредба, съответно санкцията, неправилно е описано нарушението,
което е съществено нарушение, ограничаващо правото на наказаното лице да разбере
какво нарушение му е вменено в отговорност.
Съгласно нормата на чл. 178е от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице,
което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
3
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.“.
Според чл. 94, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП за паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
Съдът намира, че от доказателствата по делото категорично се установи, че К. на
26.02.2021 г. в 08:55 часа в гр. София е паркирал върху тротоара на ул. „Дедеагач“ №4
към бул. „Петко Ю.Тодоров“, с което е пречил на преминаването на пешеходците. В
тази насока са наличните по делото писмени доказателства, изготвените фотоснимки и
показанията на разпитаните свидетели.
В НП обаче липсва констатация на наказващия орган, че мястото, на което К. е
паркирал, не е определено за паркиране. От така описаното нарушение в НП
единственият възможен извод е, че К. е наказан за това, че е паркирал на тротоар, на
който е разрешено паркирането (доколкото не е посочено друго от наказващия орган и
не е посочено в НП), но паркираното МПС пречи на преминаването на пешеходците, в
което всъщност се изразява неправомерното му поведение. Дори не е описано словесно
правилно и обстоятелството дали е оставено нужното разстояние, посочено в чл.94,
ал.3 от ЗДвП.
Както бе посочено обаче, чл.178е от ЗДвП не съдържа санкция за неправилно
паркиране върху тротоар въобще или в случай,ч е МСП пречи на пешеходците,
каквито единствени констатации е направил АНО, а санкционира само и единствено
паркирането върху тротоари в населените места извън разрешените за това места и не
държи сметка дали МПС пречи на пешеходците. След като в НП липсва посочване на
този изискуем признак от обективната съставомерност на административното
нарушение, то и поведението на жалбоподателя не би могло да бъде подведено именно
под този състав на административно нарушение. Липсата на посочване в НП, че МПС е
паркирано на място, на което не е разрешено това действие, прави описанието на
нарушението непълно, а посоченото от АНО деяние – обективно несъставомерно по
посочената разпоредба на чл.178е от ЗДвП.
При тези мотиви, този съдебен състав намира, че следва да отмени атакуваното
наказателно постановление.
Само за пълнота следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не е спазен срокът на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е изтекла една
година от извършване на нарушението. АУАН е издаден в деня на установяване на
4
нарушението – на 26.02.2021 г., а НП е издадено на 02.04.2021 г., като по този начин е
спазен 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно и релевираното от жалбоподателя възражение за
това, че НП е в нарушение на Решение № 1867 от 28.02.2022 г. по адм. д №10567 по
описа за 2021 г. на ВАС, за обявените за нищожни чл. 133 и чл. 140, ал. 1, 3 и 4 и
отменения чл. 137 и чл. 137, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община. Жалбоподателят не е санкциониран за нарушение на
описаните разпоредби, като съдът установи, че посоченото решение е неотносимо към
настоящото производство. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е протекло изцяло по реда на ЗДвП, като не намират
приложение, а и органите на административнонаказателното производство не са се
позовали на подзаконови нормативни актове, издадени от местната власт. Както
съставът на административното нарушение, така и санкционната разпоредба са
разпоредби, съдържащите са в ЗДвП, а не в цитираната от жалбоподателя наредба.
При този изход на делото право на разноски има жалбопдоателят, който не
претендира такива.
Водим от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД11-883 от 02.04.2021 година
на заместник кмет на Столична община, с което на Г. Д. К. ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 /петдесет/ лева на осн. чл.
178е от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение по чл. 94, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда
на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5