РЕШЕНИЕ
№ 4819
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110102340 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. СТ. Н.
против „Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи стойността на ВиК услуги, за които са
издадени фактури от 28.10.2021 г., 26.11.2021 г. и от 29.12.2021 г. на обща стойност
300,00 лв., начислени по партида с клиентски № **********.
Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в: гр. София, ж.к. . Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника. Алтернативно,
счита, че ответникът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което не е
налице основание за начисляване на процесната сума. Ответното дружество не спазило
и приложимите ОУ. Счита, че показанията са отчетени от несертифицирано средство за
търговско измерване, като оспорва и приложената методика за изчисление. Намира
освен това, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок,
тъй като фактурите включвали задължения за погасен по давност период. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение
при общи условия. Сочи, че на 25.10.2021 г. ищцата е подала самоотчет за водомерите
си. Сочи, че фактура № *********/28.10.2021 г. е изравнителна, като в нея е включен
периода на самоотчет от 21.10.2020 г. до 18.10.2021 г.Общата сума в посочената
фактура била в размер на 363,87 лв., като е извършено частично погасяване от ищцата
в размер на 152,24 лв. на 13.01.2022 г. Сочи, че непогасеният остатък възлиза на сумата
1
от 211,63 лв. Оспорва твърдението, че „Софийска вода“ АД не е спазило приетите ОУ.
Възразява срещу твърдението, че сумата е погасена поради изтекъл давностен срок.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
Приети по делото са фактури: № **********/28.10.2021 г. за сумата от 374,62
лева, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода от 24.09.2021 г.
до18.10.2021 г., № **********/26.11.2021 г. за сумата от 44,03 лева и период на
потребление от 19.10.2021 г. до 19.11.2021 г. и № **********/29.12.2021 г. с отчетен
период от 20.11.2021 г. до 23.12.2021 г. Посоченият в издадените от ответника фактури
адрес на потребление е процесният: гр. София,Като титуляр по счетоводните
документи е посочена ищцата Райна Стефанова Н..
Ищцата изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ответника по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че Райна Стефанова Н., на която е открита партида за
доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е
собственик на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено вещно право на
ползване. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал
доказателства, от които да се установява този факт /акт за собственост, изискан от
съответната Служба по вписвания и т.н./.
2
Същевременно, съдът е уважил искането на ответника за допускане изготвянето
на комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, вещите лица по която да
отговорят на поставените въпроси, но в указания срок ответникът не е представил
доказателство за внесен депозит за заплащане на възнаграждения на вещи лица, поради
което експертно заключение не е изготвено и прието по делото. Налага се извод, че не
е доказано и оспореното количество на потребени ВиК услуги.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно не се
установява между него и ответното дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги. Не се установява и реално потребление на
фактурираните ВиК услуги.
С оглед на изложеното, ищцата не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният от нея установителен иск за недължимост следва да се
уважи. Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните, както
и липсата на доказан факт извършена ли е доставка на услуги в имота и на каква
стойност, то обсъждането на въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява
безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса.
Направено е искане на осн. чл. осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът да бъде осъден на двама процесуални представители на ищцата сумата от
по 150,00 лева – в полза на адв. К.Б. и в полза на адв. Николай Илчев. Искането е
неоснователно. По арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК страната има право да й бъдат присъдени
разноски само за един адвокат, независимо и дали колко общо пълномощници има.
Допускането на възможността за присъждане на разноски в полза на всеки
упълномощен адвокат на страната, не може да цели добросъвестна защита на правата
на представлявания, а единствено утежняване положението на насрещната страна, като
й се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер и по отношение на
различни лица, всяко от които би имало правото да се снабди с отделен изпълнителен
титул, което може да доведе като резултат до мултиплициране на отговорността за
разноски и след това в евентуално инициирани изпълнителни производства.
Разпределението на присъдената сума измежду всички пълномощници на ищцата
/участие по делото е взел и трети пълномощник в проведеното о.с.з – адв. Виктор
Симеонов/ е въпрос на вътрешно разпределение помежду им.
На осн. чл. осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. К.И. Б., за която е посочено, че е изготвила и депозирала
исковата молба, сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата съобразно предвидения минимален размер
по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Р. СТ. Н., ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 300 лева,
3
представляваща стойността на доставена питейна вода за клиентски № **********, за
което са издадени фактури, както следва: № **********/28.10.2021 г. , №
**********/26.11.2021 г. и № **********/29.12.2021 г. за адрес на потребление: гр.
София,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на Р. СТ. Н., ЕГН: ********** сумата от 50,00 лева разноски в
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Софийска вода“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, у
сумата от 300,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищцата в производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4