Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 14.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2439 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, чрез пълномощника - адв.М.Х.Х.,с адрес ***, оф.1 против Й.Д.К., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на 14.08.2015 г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска Банка“АД, вкачествотона кредитор и ответницата Й.К., в качеството на кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 3900,00 лв, за покриване на потребителски нужди. Съгласно договора редовната главница по кредита се олихвява с променлив ГЛП, формиран от РЛП – пазарен индекс с 6 – месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на БНБ и фиксирана надбавка от 6,10 пункта. Твърди се, че към датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент е в размер на 7,27% годишно, а ГПР – 9,44%. Посочва се, че при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, Банката олхвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, като при друго неизпълнение на клаузите на договора банката има право да начислява и неустойка в размер на действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Ищецът твърди, че с процесния договор е уговорено, че кредитополучателят се задължава да възстанови получените в кредит суми чрез 47 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 100,00 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия.
Наведени са твърдения, че след усвояване на кредита длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което към 26.01.2018 г. е останала общо непогасена сума в размер на 4627,89 лв, включваща 3741,28 лв. – главница, 163,01 лв. – договорна лихва и 723,60 лв. – такси и разнооски по договора за кредит.
Ищецът излага, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД, по силата на който процесното задължение е изкупено от „ЕОС Матрикс“ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД на 29.08.2019 г. на посочения в договора за кредит настоящ и постоянен адрес *** е изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента, но писмото не е връчено на длъжника и е върнато в цялост с отбелязване „ Отказ от получаване“. Същите съобщение са изпратени и на друг адрес на ответника,но пратката е останала непотърсена. Ищецът се позовава на чл.13, ал.4 от договора за кредит, според който кредитополучателя се е задължил да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения по адрес, се счита за редовно връчена, т.е. предвидена е клауза за фингирано връчване. Ищецът счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена дължимата грижа и добросъвестност от кредитора за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира зарезонно да се приеме, че е налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания.
В случай, че съдът не приеме основателността на гореизложеното, на основание чл.235, ал.3 от ГПК моли да се приеме, че по отношение на ответницата е налице валидно уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът твърс„ди, че „ЕОС Матрикс“ЕООД е придобило от „ОББ“АД едно ликвидно и изискуемо вземане. Изтъква, че липсата на доброволно изпълнениее мотивирало новия кредитор да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до РС – Ловеч за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът е упражнил правото си на иск за установяване на вземането със СПН.и
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответницата Й.Д.К. дължи на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД- гр.София следните суми: сумата от 3 741.28 лв. – неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, 163.01 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2015 г. – 28.06.2019 г. и 723.60 лв.- мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД, начислена за периода 29.09.2015 г. – 01.10.2019 г, посочени в заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1911/2019 г. по описа на РС – Ловеч, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са и съдебните разноски в заповедното производство, както и съдебни разноски по настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответницата е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че предявеният иск е процесуално допустим и исковата молба отговаря на изискванията по чл.127 от ГПК. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Счита, че с оглед датата на която задължението й е станало предсрочно изискуемо /26.04.2016 г./ , вземането е погасено по давност съобразно разпоредбата на чл.111, б.”б” и „в” от ЗЗД, като изтъква, че ч.гр.д.№ 1911/2019 г. е образувано на 02.10.2019 г. Заявява, че никога не й е било съобщавано за съществуването на сключен договор за цесия между „ОББ“ АД и ищеца, по силата на който задължението й по договора за кредит е преминало към „ЕОС МАТРИКС”ЕООД. Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че е търсена на пост. и наст. адрес в гр.Угърчин и писмото е връчено при условията на отказ. В тази връзка моли съдът да съобрази, че в Известие за доставяне№ 9100016618888 от 29.08.2019 г. на куриерска фирма „М и БМ Експрес” е отразено само „отказ от получаване”, без да е попълнена графата в известието „Свидетели при отказ на получателя да получи пощенска пратка”. Излага, че същото важи и за другото представено като доказателство Известие за доставяне №9100016618887 от 29.08.2019 г., което е на адрес, на който не живее и няма как да бъде намерена.
В о.с.з. ищeцът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответницата Й.Д.К. не взема лично участие в процеса.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1911/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЕОС Матрикс»ЕООД е издадена Заповед № 990 от 03.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Й.Д.К. да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, следните суми: главница – 3741.28 лв / три хиляди седемстотин четиридесет и един лева и 28ст /, дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.08.2015 г, 163.01 лв /сто шестдесет и три лева и 01ст/ - договорна лихва за периода от 28.09.2015 г. до 28.06.2019 г. и 723.60 лв/ седемстотин двадесет и три лева и 60ст/ - мораторна лихва за периода от 29.09.2015 г. до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /01.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 92.56 лв/ деветдесет и два лева и 56ст/.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта запизпълнение, поради което с Разпореждане № 3914 от 07.11.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 12.11.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД – частен правоприемник /цесионер/ на „ОББ“АД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1911/2019 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 14.08.2015 г. между Обединена Българска Банка“АД, от една страна като крведитор, и от друга страна ответницата Й.Д.К., като длъжник, е сключен по посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит без обезпечение. Съгласно договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3900 лв, който кредитополучателят се задължил да ползва с уговорените в договора цел /за покриване на потребителски нужди/, условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви. В чл.4 от договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент – пазарен индекс – 6 месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на БНБ и фиксирана надбавка от 6,10 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит лихвеният процент е в размер на 7,27% годишно, а ГПР – 9,44%. Така, общата дължима сума от кредитополучателя, при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в размер на 4570,10 лв. Според клаузата на чл.7 от договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, Банката олхвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, а при друго неизпълнение на клаузите на договора, вкл. При предсрочна изискуемост банката има право да начислява и неустойка в размер на действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
В Раздел III от Договора – чл.8 е предвидено, че кредитът се издължава на 47 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 95,24 лева, считано от 28.08.2015 г. на 28 – мо число на месеца. Страните по договора безусловно са приели погасяването на кредита да се извършва по предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност – разноски, лихви, главница. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита, съгласно чл.9 от договора, е 28.06.2019 г. С клаузата на чл.13, ал.4 от Договора кредитополучателят се е задължил да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса, e-mail адреса и другите данни, посочени в настоящия договор, като при неизпълнение на това задължение всяка писмени кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й. По силата на чл.18, ал.1 от договора, в случай на неизпълнение на някоя оот клаузите на договора от страна на Кредитополучателя, Банката има право:1. Да прекрати предоставянето на суми по разрешения кредит; 2. Да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при предоставяне на неверни данни при кандидатстване за кредита, без да е необходимо да уведомява кредитополучателя, или при неизпълнение на друго задължение по договора; 3. Да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по реда, предвиден в този договор и действащото законодателство; 4. Да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането си върху цялото секвестируемо имущество на длъжника.
Установява се, че приложеният договор за кредит носи подписа на ответницата Й.Д.К., като при подписването му същата е предоставил номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по кредита. С превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно уговорените условията и срокове.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че кредитът по Договор
за потребителски кредит без обезпечение от 14.08.2015 г. е усвоен по сметка № BG68UBBS80021026010520 на името на Й.Д.К. с дата 17 август 2015 г. в размер на 3900 лв.
Ответницата е направила две погасителни вноски – на 02.09.2015 г . – 61.00 лв.
и на 16.11.2015 г.- 110.00 лв. Вещото лице е установило, че сусвоения кредиит е
погасено друго просрочено задължение: за просрочени главници – 3798.89 лв,
просрочени лихви – 24,60 лв; просрочени наказателни лихви – 36.13 лв. и с
остатъка от 39.68 лв. са погасени задължения по процесния кредит: 8,66 лв. –
договорна лихва и 31.02лв. – главница. Съгласно заключението, с направената
вноска от 61,00 лв, сдата 02.09.2015 г. са погасени: 55,56 лв. – главница; 0,61
лв. – договорна лихва; 0,07 лв. –наказателна лихва и 4.76 лв.- застраховка. С
направената вноска от 110.00 лв., с дата 15.11.2015 г. са погасени: 72,14 лв. –
главница; 26,73 лв. – договорна лихва; 1,61 лв. – наказателна лихва;9,52 лв. –
застраховка. С горните плащания са погасени изцяло първите 2 вноски и част от
третата вноска – договорна главница за 4,24 лв, с което договорната лихва от
третата вноска е останала непогасена за 17,72 лв.и изцяло непогасена за
главница за 72,88 лв. Видно от заключението, Кредиторът е отразил като
погашения платените от кредитополучателя вноски, като последната направена
вноска в банката е с дата 15.11.2015 г. за 110,00 лв. След тази дата в
системата на банката и на „ЕОС Матрикс“ЕООД няма отразени плащания от страна на
кредитополучателя. Съгласно експертизата, неплатените задължения на
кредитополучателя Й.К. по процесния договор за кредит са, както следва: главница
– 3 741,28 лв, договорна лихва – 522,46 лв. и лихва за забава – 694.77 лв.
Не са платени 45 вноски /след втората вноска за главница/ и частично платена е
трета вноска за договорна лихва /останала неплатена за 17,72 лв/ и изцяло
неплатени 44 вноски. Дадено е заключение, че размерът на лихвата за забава по
чл.86 от ЗЗД върху главницата за претендирания период е в размер на 696.77 лв.,
а размерът на лихвата за забава върху претендираната главница за периода от три
години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /01.10.2016 г. –
01.10.2019 г./ е в размер на 494,18 лв.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 31.01.2018 г. между „Обединена
Българска Банка“АД, като цедент, и „ЕОС Матрикс“ЕООД, като цесионер, е сключен
Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който цедентът е
продал на цесионера вземания към свои длъжници, описани в списък с вземания –
Приложение № 1 към договора за цесия, съдъжащ списък на вземанията в размера и
състоянието им към 26.01.2018 г.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Обединена Българска Банка“АД е потвърдила извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Обединена Българска анка“АД, съгласно горепосочения Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение №1, представляващо неразделна част от Договора за цесия.
По силата на писмено пълномощно цедентът „ОББ“ АД е овластило Адвокатско дружество „Иванов и Денев“, адв.М.Х., адв.Преслав Василев, адв. Анита Колова, адв. Росица Маврова, адв. Галина Х., както и цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД с редица права, между които и с правото да уведомяват съгласно разпоредбата на чл.99, предл3 от ЗЗД и съгласно Приложение №1 към Дооговора за прехвърляне на парични вземания, всички длъжници за сключения на 31.01.2018 г. Договор за прехвърляне на парични вземания, както и да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия този договор, сключен между „Обединена Българска Банка“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.
В препис извлечение от Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на парични вземания между „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД от 31.01.2018 г. в позиция 39546 е посочено вземане към длъжника Й.Д.К. по договор №L1522910803 от 14.08.2015 г, по който към 26.01.2018 г. е дължим следния остатък: главница – 3 741.28 лв, лихва – 163.01 лв. такси и разноски – 723,60 лв. или общ размер на дълга 4 627.89 лв.
В писмо от 29.08.2019 г., адв. Жельо Денев /управител на „Иванов и Денев“ Адвокатско дружество/, действайки като пълномощник на „Обединена Българска Банка“АД е уведомил ответницата Й.К., че с Договор за цесия от 31.01.2018 г.задължението към „ОББ“ АД по Договор за предооставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.08.2015 г. е изкупено от „ЕОС Матрикс“ЕООД и считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо нея по посоченото вземане е „ЕОС Матрикс“ЕООД. От същата дата е и писмо от адв.Денев, адресирано до ответницата, с което същата е уведомена, че има непогасени задължения към „ЕОС Матрикс“ЕООД по Договор за потребителски кредит и е предоставен 15-дневен срок, в който да погаси всички свои задължения. Ответницата е предупредена, че в случай на неизпълнение от нейна страна, цялото задължение става незабавно дължимо /предсрочно изискуемо/, считано от шестнадесетия ден на неизпълнението, като кредиторът ще пристъпи къъм принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер.
Уведомителните писма са изпратено чрез куриер „МиБМ Експрес“ООД с номер на товарителница 910001661887 на посочения в договора адрес: гр.Угърчин, ул.“В.Левски“ №123, вх.А, ет.4, ап.12. Видно от отбелязването върху известието за доставяне, пратката не е доставена на адресата и е върната като „отказана“.
Представени са доказателства, че уведомленията са изпратени и на втори адрес на ответницата, за който ищецът е имал информация – гр.Ловеч, ул.“Княз Имеретински“№62, отново чрез оператор „МиБМ Експрес“ООД с номер на товарителницата 9100016618887, но пратката отново не е получена и е върната като „непотърсена“.
Съдът намира, че приложения
договор за цесия е валидно сключен между Кредитора по процесния договор за кредит
„Обединена Българска Банка“АД, в качеството му на продавач /цедент/ и „ЕОС
Матрикс“ЕООД, в качеството му на купувач /цесионер/. Към исковата молба е
представено извлечение от Приложение №1
към Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., в който под №39546 вземането
е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника,
размера на вземането. С оглед на горното съдът приема, че по делото по
безспорен начин е установено, че процесното вземане е било предмет на цесионния
договор и ищеца „ЕОС Матрикс“ЕООД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При
докладване на делото и разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът
изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответницата е
надлежно уведомена от стария кредитор за извършената цесия и същата е произвела валидно действие спрямо
нея.
Съдът намира, че в случая
поделото не е доказано, че отправеното от ищеца волеизявление за прехвърляне на
вземането е надлежно съобщено на ответницата.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че до ответницата са изпращани уведомления както на адреса, посочен в договора за кредит, така и на друг адрес, за който ищецът е имала информация, но съобщенията не са били доставени на длъжника и са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е получена. Следователно, уведомлението не е достигнало до длъжника, като направеното в обратните разписки отбелязване не е достатъчно, за да се приеме, че съобщението за цесия е редовно връчено.
Видно от от договора за кредит, с клаузата начл.13, ал.4 страните са договорили, че при промяна на адреса идруги данни, посочени в договора кредитопоручателят е длъжен да уведоми Банката, като при неизпълнение на това задължение е предвидена фикция, че всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й. Наличието на такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, се явява в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на правата на кредитора, но при условие, че ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се приеме, че е положена дължимата грижа и ако според договора опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване. Целта е да се осигури защита на Кредитора срещу евентуално недобросъвестно поведение на длъжника в случай, че същият се укрива или отказва да получи съобщението. В конкретния казус съдът намира, че в посочената клауза на чл.13, ал.3 от Договора за кредит липсва изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. Липсват точно и ясно въведени правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за адресата, съдът приема, че тази клауза не урежда фингирано връчване на съобщенията. Тук следва да се отбележи, че както в хода на заповедното производство, така и в настоящото исково производство не се установява промяна в адреса на ответницата, като именно посоченият по договора постоянен адрес *** фигурира в подаденото от нея възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, отговора на исковата молба и подадени по делото молби. Налице са данни, че е съобщението е изпратено за връчване, но не е доставено и на адрес в гр.Ловеч, ул.“Княз Имеретински“ №62, за който ищецът е имал информация, но няма данни да е правен опит за връчване на съобщението и по настоящия адрес на ответницата в гр.Ловеч, ул.“Бяло море“№1, вх.В, ап.6, съгласно приложената в заповедното производство справка за адресна регистрация. Въз основа на изложеното по-горе съдът гради своя извод, че ищецът не е положил дължимата грижа за намирането на ответницата и връчване на уведомлението за цедиране на вземането.
Независимо
от горното, съдът приема, че
цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответницата. В тази връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива
практика, според която няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „ОББ“АД, действащ чрез пълномощник./В този смисъл
е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и
Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по
реда на чл.290 от ГПК./Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник. Настоящият състав счита, че с горните действия по
никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече,
че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на
стария кредитор. При тези съображения намира
възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата с връчване на исковата
молба.
На следващо място, съдът намира, че по делото
не се установява предсрочната изискуемост на кредита да е настъпила на
твърдяната от ответницата дата- 26.04.2016 г.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014
г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на
ВКС, решение № 200/ 18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай, в чл.19 от процесния договор за кредит е уредено правото
на Банката, да направи предсрочно
изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски. Независимо от така постигнатата договореност между
страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото
кредитната институция не е ангажирала доказателства, че волеизявлението й, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника-кредитополучател. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема,
че в такива хипотези следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че
упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника чрез връчване на исковата молба, като този факт съставлява ново основание за подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение или за предявяване на осъдителен иск.
Поради изложените по-горе съображения съдът
счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем на твърдяната дата – 26.04.2016
г., която е посочена и в Приложение №1
към договора за цесия.
В случая съдът съобразява като правнозначим
за делото факта, че крайният падеж на договора е настъпил на 28.06.2019 г., т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и към тази
дата вземането на ищеца за главница и лихва е падежирало изцяло.
По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на процесния Договор за потребителски кредит без обезпечение. Видно от приложения към ИМ препис от договора, страните са постигнали съгласие да разсрочат изплащането на кредита на 47 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100.00 лв., с падеж на първата погасителна вноска – 28.08.2015 г. и последна погасителна вноска с падеж 28.06.2019 г. В случая вземането е изцяло изискуемо не поради обявена предсрочна изискуемост, а поради настъпване на крайният падеж по договора преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това вземането е изцяло изискуемо, като ще следва да се присъдят всички вече падежирали и непогасени вноски. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е направила само две погасителни вноски- на 02.09.2015 г. – 61.00 лв. и на 16.11.2015 г. – 110.00 лв. С горните плащания са погасени изцяло първите две вноски и част от третата вноска – договорна главница за 4,24 лв. Съгласно експертизата, неплатените задължения на ответницата по процесния договор са, както следва: главница – 3 741,28 лв., договорна лихва – 522.46 лв и лихва за забава – 694.77 лв. Размерът на лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД върху главницата за претендирания период от 28.09.2015 г. до 28.06.2019 г. е в размер на 696,77 лв. С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ съдът намира, че претенцията за главница се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер. Независимо, че експертизата е изчислила по-голям размер на договорната лихва /522,46 лв/, то с оглед диспозитивното начало в процеса претенцията на ищеца следва да бъде уважена до претендирания в исковата молба размер от 163,01 лв. Искът за заплащане на мораторна лихва се явява основателна до размера, установен от в.л. – 696,77 лв, а за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /01.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Възражението на ответницата за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Според
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане /главно или акцесорно за лихви/,
започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. Фактът, че страните са
уговорили връщането на кредита да стане на погасителни вноски на определени
дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а обективира съгласието на
кредитора да приеме изпълнението на части В съдебната практика трайно и
непротиворечиво се приема, че е налице единно и неделимо задължение, по
отношение на което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
В настоящия случай процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем. Същият е станал изцяло изискуем с лихвите на 29.06.2019 г., тъй като срокът на договора е изтекъл на 28.06.2019 г, когато е падежът на последната погасителна вноска. Следователно, на 29.06.2019 г. е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания по този договор-главница и уговорените лихви-договорни и за забава. При това положение от тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасяват договорни лихви и законна лихва за забава. Установява се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 01.10.2019 г.и към тази дата не е била изтекла нито кратката 3-годишна давност, приложима по отношение на лихвите, нито общата 5 – годишна давност по отношение на вземането за главница.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. От страна на ищеца в настоящото исково производство са направени и претендирани разноски, както следва: 157,09 лв. – платена държавна такса и 220.00 лв. – внесен депозит за ССчЕ или общ размер на разноските 377.09 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 374.90 лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство съразмерно с уважената чакст на иска, а именно – 92,02 лв .
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по отношение на Й.Д.К., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията №4-6, чрез пълномощника си адв.М. Христва Х., адрес ***, офис 1, следните суми: 3 741,28 лв /три хиляди седемстотин четиридесет и един лева и 28ст/ - неизплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.08.2015 г, 163,01 лв/ сто шестдесет и три лева и 01ст/ - договорна лихва за периода 28.09.2015 г. – 28.06.2019 г. и 696,77 лв /шестстотин деветдесет и шест лева/ -мораторна лихва за периода 29.09.2015 г. – 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението /01.10.2019 г/ до изплащане на вземането – предмет на Заповед № 990 от 03.10.2019 г , издадена по ч.гр.д.№1911/2018 г.по описа на Ловешки РС, а иска за заплащане на мораторна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 723.60 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Й.Д.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията №4-6, чрез пълномощника си адв.М. Христва Х., адрес ***, офис 1 сумата от 374.90 лв./ триста седемдесет и четири лева и 90ст/- разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 92,02 лв / деветдесет и два лева и 02ст/- - разноски по заповедното производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1911/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, V с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: