РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100500804 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба
на процесуалния представител на К.Т. Д. -ищец по гр.д. № 43 /2021год.
по описа на Карнобатския районен съд против решение № 260038/18.03.2021
год. в частта ,с която е отхвърлен предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ
вр.чл. 225 ал. 1 КТ за разликата над присъдената сума от 5450 лв. до пълния
размер на предявения иск от 8 175 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи се на първо място ,че при наличието на основание за отмяна на
уволнението и уважаване на претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и предвид
обстоятелството ,че от постановяване на първоинстанционното решение до
подаване на въззивната жалба ищцата продължава да е без работа /за което
представя трудова книжка и регистрационна карта от Д“Бюро по труда“-
Карнобат,филиал Сунгурларе /,както и че до настоящия момент не е била
1
възстановена на предишната си длъжност ,няма основание за отхвърляне на
претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за целия
изискуем период.В тази връзка въззивникът заявява ,ченяма промяна по
отношение приложените копия от трудовата книжка и регистрацзионната
карта ,установяващи оставането ебез работа и тъй като 6-месечният срок ,за
който се дължи обезщетението е изтекъл след постановяване на решението ,се
моли за уважаване на претенцията в пълния й предявен размер от 8 175 лв.
съгласно заявеното в исковата молба,като заедно с това се претендира за
увяжаване претенцията за разноски изцяло .
Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и
уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ
изцяло ,в претендирания размер,както и й бъдат присъдени направените пред
първата инстанция разноски в пълен размер .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Постъпила е и въззивна жалба от представителя на Община
Сунгурларе –ответник по настоящото дело ,против решението в частта ,с
която са уважени исковите претенции на осн.чл. 344 ал. 1 т.1-3 КТ .
Излагат се доводи за наличие на валидно прекратяване на трудовия
договор с ищцата на посоченото в заповедта за уволнение
основание.Подчертава се ,че субективното право на работодателя да
прекрати трудовия договор на осн.чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ подлежи на съдебен
контрол ,но същият не е всеобхватен .Счита се ,че не подлежи на съдебен
контрол преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената
работа и съдът не може да извършва проверка дали е налице съответствие на
дадената оценка ,в точа число професионалните качества,като се излагат
подробни съображения за тази теза :На първо място мотивите са ,че в тази
хипотеза законът е предоставил възможност на работодателя да прекрати
трудовия договор ,като това не е в интерес на работника/субективната
преценка не може обективно да се установи пред съда/.Освен това тази
възможност е дадена в интерес на работодателя ,който разполага с цялата
информация ,като в негов интерес е след извършване на уволнението
трудовият процес да продължи с тези ,които работят най-добре/работодател
2
,който цели по-голяма ефективност и качество /.
Счита се ,че решението е постановено при непълнота на
доказателствата ,като се цитира практика на ВКС във връзка със служебно
попълване на доказателства,но не се сочи какви точно доказателства не са
събрани от районния съд във връзка с факта на мотивираност на заповедта за
уволнение .Моли се назначаване на експертиза ,вещото лице по която да
отговори на въпроси относно оценките от годишното атестиране на ищцата
,като се настоява да изискване на справка от РЗИ-Бургас за настанените в
ДПЛД Славянци-община Сунгурларе лица ,които са боледували от Ковид-19
през 2020 г. и колко от тях са починали.
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба на ответника и счита ,че при постановяване
на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения.Сочи
,че цитираните в жалбата даводи и основания ,вкл. и съдебна практика ,са
несъотносими със спора .Подчертава се ,че ответникът не е подал писмен
отговор по чл. 131 ГПК,нито в срока по цитираната разпоредба нито е взел
становище в по-късен етап,не е поискал ангажиране на доказателства ,не е
оспорил разпределената доказателствена тежест от съда ,не е оспорил и
доводите и основанията ,наведени в исковата молба .Предвид избора на
ответника да не участва и да не упражнява правата си по чл. 211 ал. 1 ,чл. 212
и чл. 219 ,по смисъла на чл. 133 ГПК той губи възможността си да направи
това по-късно ,освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства ,каквито не се сочат в случая.Затова се сочи ,че възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на
срока на отговор по чл. 131 ГПК,поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд.Не се твърдят и някакви процесуални
нарушения от страна на съда в първоинстанционното производство ,за да
обоснове ответника допустимост на нови доказателства и въвеждане тепърва
на твърдения и тези.
Подробно се обосновава становището ,че липсата на ясни и
контретни обстоятелства в обжалваната заповед ,от които да става ясно въз
основа на какво и защо е уволнена ищцата и при допуснати съществени
нарушения на императивни правни норми при издаването й ,не може да бъде
3
преодоляно в съдебния процес с някакви доказателстваЗатова се счита ,че
направените доказателствени искания са недопустими предвид разпоредбата
на чл. 266 ГПК.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника
част и присъждане на разноски в полза на ищцата ,направени пред
настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били обективно съединени искове с правно основание
чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ,чл.225 ал. 1 КТ –за отмяна като незаконосъобразна на
заповед № 592/17.11.2020 г. на кмета на Община Сунгурларе ,с която
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн.чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ
,за възстановяване на ищцата на предишната й длъжност –„Директор на
Специализирана институция –Дом за пълнолетни лица с деменция/ДПЛД/в с.
Славянци ,община Сунгурларе ,код по НКПД : 13447002,както и за осъждане
на ответната Община да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за
времето ,през което е останала без работа ,считано от датата на уволнението
в размер на 8 175 лв.,ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба до изплащане на главницата ,както и за заплащане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски .
За да постанови атакуваното решение с което са уважени исковете
по чл. 344 ал. 1 т 1 и т. 2 КТ , районният съд е приел, че уволнението на
ищцата от длъжността „Директор на Специализирана институция –Дом за
пълнолетни лица с деменция/ДПЛД/в с. Славянци ,община Сунгурларе ” със
заповед от 17.11.2020 г. г. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно.
Заповедта е немотивирана / – в нея е посочено само правното основание , без
да се сочат качествата и уменията, които следва да притежава и които
ищцата не притежава , тя не съдържа каквато и да е конкретика като
основание за тези изводи – пропуски в работата, неизпълнение на служебни
задължения, факти относно липса на качества, Посочването само на правното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е достатъчно за
проверка относно това дали работодателят правилно и законосъобразно е
4
упражнил правото си да прекрати договора .За да бъде заповедта мотивирана
трябва да се посочат конкретните обстоятелства ,въз основа на които
работодателят прилага това правно основание .
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд в тази връзка ,към които препраща на осн.чл. 272 от
ГПК
Когато работодателят претендира, че работникът не притежава
необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той
трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна
проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали
наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат
посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в
друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните
качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се
справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които
работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да
бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да
бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на
работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати.
Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или
по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или
посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
По материалноправния въпрос относно съдъбражанието на заповедта
по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ по реда на чл. 290 ГПК са постановени поредица
решения (вж. Решение № 320/07.03.2016 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. №
6501/2014 и посочените в него решения по гр. д. № 1611/2009 г. на IV ГО, по
гр. д. № 1382/2011 г. на III ГО, по гр. д. № 804/2011 г. на IV ГО, по гр. д. №
531/2010 г. на IV ГО, по гр. д. № 728/2009 г. на IV ГО, по гр. д. № 1363/2010 г.
на IV ГО, по гр. д. № 1774/2011 г. на IV ГО, по гр. д. № 49/2012 г. на IV ГО,
по гр. д. № 1201/2014 г. на IV ГО, по гр. д. № 295/2015 г. на III ГО), съгласно
които заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно
мотивирана, ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на
работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа,
5
и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят се справя с
работата.Така дори в решение № 150/11.06.2015 г. на ВКС, III ГО по гр. д.
№ 5166/2014 (и посочените в него Решение № 425/18.10.2011 г. на ВКС, IV
ГО по гр. д. № 1966/2010 и Решение № 54/21.02.2012 г. на ВКС, III ГО по г. д.
№ 865/2011) не е поставено изискване работодателят да посочи в заповедта
за уволнение кога и при какви обстоятелства е установена липсата на
отделните качества, а обстоятелствата, които са го мотивирали да приеме, че
на работника липсват съответните качества. Същият резултат може да бъде
постигнат и като работодателят посочи, с кои възложени задачи (в кръга на
трудовата функция) работникът/служителят не се справя ефективно.
Когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на
виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни
професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на
физическите му дадености, то се касае до обективно трайно състояние,
несвързано с виновно поведение на работника или служителя. В този случай
трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от
работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ,при което действително става
дума за субективно потестативно право на работодателя ,което се упражнява
с едностранно писмено волеизявление /както се посочва във въззивната
жалба на ответната страна /. Когато обаче работодателят претендира, че
работникът или служителят не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои
качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката
дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те
отсъстват у работника. Липсващите качества може да се посочат както в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника или служителя документ. Наличието или липсата на качествата не
може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по
поведението на работника или служителя - неговите действия и бездействия и
по получените резултати.
В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните
качества. Доказването на отрицателните факти "липса на качества" се
осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат
отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа
6
и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно
значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на
определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на
конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други
подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на
едно от тях.
Когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на виновно
поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални
знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му
дадености, то се касае до обективно трайно състояние, несвързано с виновно
поведение на работника или служителя. В този случай трудовото
правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по
реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Когато работодателят претендира, че
работникът или служителят не притежава необходимите качества за
ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои
качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката
дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те
отсъстват у работника. Липсващите качества може да се посочат както в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника или служителя документ. Наличието или липсата на качествата не
може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по
поведението на работника или служителя - неговите действия и бездействия и
по получените резултати.Доказването на отрицателния факт, предпоставил
правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК се осъществява посредством
положителните факти относно начина, по който служителят се справя с
възложената работа, необходимите за това качества и проявлението им от
страна на конкретния работник или служител в трудовия процес, като
способност. Положителните факти се въвеждат и установяват от работодателя
при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото
основание, като са допустими всички доказателствени средства. При
ангажирани от работодателя доказателства в тази връзка, съдът има
задължение да ги обсъди в изпълнение на изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК.
7
В съответствие с гореизложеното е даденото разрешение на въпроса в т.
3 от ТР № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. ОСГК,в която се сочи :
„Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.
Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са
правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото
съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от
страна на работодателя е основанието за 8 прекратяване. Чрез посочването му
се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ е формулирано като общо оценъчно
и неопределено понятие- „липсата на качества за изпълнение на работата“.
Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно
неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във
времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса
на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване
на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят
следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в
заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита
произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или
служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да
посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до
неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за
уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било
налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде
длъжен в 2- месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на
уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената
заповед за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.5 КТ да се изброят кои знания,
8
умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се
справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига
целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си
на защита“.
С оглед на горното несъстоятелни са въведените доводи във въззивната
жалба на ответника ,като по този въпрос районният съд правилно е
съобразил и приложил съдебната практика при постановяване на решението
си ,имайки предвид и че в случая в атакуваната заповед за уволнение липсва
посочване на каквито и да било фактически основание за прекратяването на
договора на соченото основание ,липсва посочване на каквито и да е причини
за прекратяването му.
Затова в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено ,а
въззивната жалба на ответната Община –оставена без уважение.Не са
представени от ответната страна никакви доказателства относно "липса на
качества" у ищцата ,което доказване ,както стана по-горе се осъществява чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по
който работникът се справя с възложената работа и способността му да
изпълнява определени свои задължения.Нещо повече –липсват каквито и да е
твърдения в тази връзка пред първоинстанционния съд ,доколкото
ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ,не е
изпратил свой представител за явяване по делото в открито съдебно заседание
.Разсъжденията за задължението на съда да попълни делото служебно с
доказателства ,изтъкнати във въззивната жалба на ответника,са несъотносими
към настоящия случай ,при това липсват оплаквания за процесуални
нарушения на първоинстанционния съд при събирането на доказателства
.Напротив-на ответника-работодател е било указано с доклада на районния
съд ,че носи тежестта по доказване на законосъобразността на издадената
заповед за уволнение и че следва да докаже ,че е упражнил законосъобразно
правото си да прекрати трудовото правоотношение на соченото основание
.Нещо повече – дори във въззивната си жалба ответникът не въвежда
конкретни твърдения за „липса на каквито и да е качества „у ищцата за
ефективно упражняване на трудовата си дейност с оглед на длъжностната й
характеристика .Непосочването както в заповедта за уволнение ,така и по
9
делото на това кои знания,умения или навици липсват на ищцата , или
посочване в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата
на ищцата (начинът по който се справя с възложената работа/,бездействието
на ответника пред първоинстанционния съд ,въпреки указаната му тежест на
доказване на законосъобразността на атакуваното уволнение ,не могат да
бъдат санирани от съда чрез попълване служебно делото с доказателства и в
тази връзка цитираната от въззивника-ответник практика на ВКС не може по
никакъв начин да бъде приложена към настоящия случай.
Основателна е въззивната жалба на ищцата против решението в
отхвърлителната му част – с която се отхвърля иска по чл. 225 ал. 1 КТ за
сумата над уважения размер от 5450 лв.-обезщетение за оставеното й без
работа до 18.03.2021 г. до претендирания размер от 8175 лв. – за обезщетение
за пълния срок от 6 месеца -от момента на уволнението до 17.05.2021 г..Това
е така ,защото , видно от представените по делото доказателства и след
последното съдебно заседание ,проведено пред районния съд,както и до
настоящия момент ищцата продължава да бъде без работа поради
незаконното уволнеие.За този факт свидетелства представеното копие от
трудовата й книжка ,както и регистрационна карта от „Бюро по труда „-
гр.Карнобат/с последна отметка на 21.05.2021 г. /.При наличието на основание
за отмяна на уволнението ,основателен се явява и иска по чл. 344 ал. 1 т. 3
вр.чл. 225 ал. 1 КТ в пълния му размер – за срок от 6 месеца ,изтекли
междувременно след постановяване на първоинстанционното
решение.Затова и в таи част решението следва да бъде отменено и вместо
това постановено ново ,с което искът за заплащане на обезщетение за
оставането без работа в 6-месечния срок от уволнението до 17.05.2021 г.
следва да бъде изцяло уважен –в пълния размер от 8175 лв.,още повече ,че
безспорно е било по делото ,че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месеца преди уволнението е бил 1362,50 лв.
При този резултат на делото в полза на ищцата – въззивник следва да
бъдат присъдени и направените от нея разноски по делото пред
настоящата инстанция ,които с оглед представените доказателства – договор
за правна защита и съдействие и фактура ,възлизат в размер на 1390 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260038/18.03.2021 г постановено по гр.д. №
43/2021 г. по описа на Карнобатския районен съд В ЧАСТТА ,с която е
отхвърлен иска на К. Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, обл.
***, ул. *** № ** ,представлявана от адв. Румяна Цветкова с адрес: гр.
Бургас, ул. „Шейново“ № 50, ет.3 против ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ
,представлявана от кмета Георги Кенов ,с адрес – гр.Сунгурларе ,ул.“Георги
Димитров № 2 за заплащане на разликата над уважения размер от 5450 лв.
до предявения размер от 8175 лв.-представляваща обезщетение за оставането
без работа на ищцата вследствие незаконното уволнение за времето
от18.03.2021 г. до 17.05.2021 г.и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СУНГУРЛАРЕ ,представлявана от кмета Георги
Кенов ,с адрес – гр.Сунгурларе ,ул.“Георги Димитров № 2 да заплати на К.
Т. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, обл. ***, ул. *** № **
,представлявана от адв. Румяна Цветкова с адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“
№ 50, ет.3 допълнително сумата от 2725 лв./две хиляди седемстотин двадесет
и пет /лева –обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ за оставането без работа на
ищцата вследствие незаконното уволнение за времето от18.03.2021 г. до
17.05.2021/или общо обещетението е в размер на 8175 лв.-за времето от
17.11.2020 г. до 17.05.2021 г./,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 15.01.2021 г. до окончателното й изплащане ,както и да заплати
сумата 1390 лв. – разноски по делото пред настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12