Р Е Ш Е Н И Е
град София, 11.08.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….………… разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3471 по
описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20284906 от 29.12.2020г., постановено по гр.д.№58011/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, е признато за установено по предявените от "ЧЕЗ Е.Б." АД срещу Г.Г.З. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
ответникът - Г.Г.З. дължи на ищеца - "ЧЕЗ Е.Б." АД сумата от 207.15 лв.,
представляваща стойност на услугата "достъп до разпределителната мрежа" в периода от
07.06.2016г. до 02.06.2019г., ведно със законна лихва от 18.07.2019г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 31.13 лв.,
представляваща дължима мораторна лихва върху неплатената главница, за периода
от 27.06.2016г. до 12.07.2019г., относно
имот с клиентски номер №200074035675, находящ се
на адрес: с.*******та" №2-4, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 26.07.2019г. по
ч.гр.д. №41295/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти с-в.. С решението е осъден Г.Г.З. да заплати
на "ЧЕЗ Е.Б." АД сумата от
712.00 лв., представляващи направени разноски в исковото производство, както и сумата от 83.00 лв., представляващи направени разноски в заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г.Г.З., чрез адв.И.И.,
с която се обжалва изцяло решение №20284906
от 29.12.2020г., постановено по гр.д.№58011/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав, с което са
уважени предявените при условията
на обективно съединяване установителни искове
с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Наведени са оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа
се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта, че
ответникът е собственик или ползвател на процесния електроснабден имот в с.*******та" №4 - помпа, в
който е доставяна от ищеца ел.енергия, за доказването на който факт носи
доказателствена тежест ищеца. В тази връзка се твърди, че по делото не е
доказано, че ответникът притежава качеството потребител на ел.енергия досежно
процесния имот, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ. Поддържа се
още, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че от представените по делото фактури е видно, че за исковия период в имота няма реална консумация на ел.енергия, предвид на което не следва да
се заплаща и претендираното от ищеца вземане за цената на услугата "достъп до разпределителната мрежа". Излага се още, че през процесния период в имота е бил сменен електромера, като за времето, през което е нямало монтиран
електромер, не се дължи цената
на услугата "достъп
до разпределителната мрежа". Предвид
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение
на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна – "Е.П." АД с предишно наименование "ЧЕЗ Е.Б." АД /съгласно допусната
промяна в наименованието на дружеството с определение от съдебно заседание на
09.06.2022г./, чрез адв.Р.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че по делото са ангажирани
доказателства, от които се установява факта, че ответникът е собственик на
процесния електроснабден имот през исковия период, респективно, че е страна по
облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ел. енергия и се явява небитов
клиент на ел.енергия, поради което макар и да не е консумирал ел.енергия дължи
на крайния снабдител цената на
услугата "достъп
до разпределителната мрежа". Моли съда да постанови съдебен
акт с който да потвърди обжалваното решение на
СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Предявени са от "ЧЕЗ Е.Б." АД срещу Г.Г.З. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното
първоинстанционно решение, с което са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№41295/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав въззиваемият - ищец- "ЧЕЗ Е.Б." АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 18.07.2019г.
и е постановена на 26.07.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Г.Г.З. за заплащане на сумите, посочени в
заявлението. В срока по чл.414 от ГПК
е подадено от длъжника - Г.Г.З. възражение,
поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са
предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от "ЧЕЗ Е.Б." АД срещу Г.Г.З. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието
е от решаващия съд, че по
делото е доказано качеството на ответника - Г.Г.З. на потребител на ел.енергия за стопански
нужди, доставяна до ползвания от него в периода 07.06.2016г. до 02.06.2019г.
имот, находящ се в с.*******та" №2-4, за нуждите на
инсталираната в обекта помпа, посредством която ответника е снабдявал имота с
вода. СРС сочи в
мотивите на постановеното решение, че по делото е установено, че при сключването на договора за продажба на
ел.енергия през 2007г. имота на ответника е регистриран при дружеството - ищец като „сграда за строителни материали“,
поради което ползваната в имота ел.енергия е остойностявана като такава за
стопански нужди. Въз основа на така приетите за доказани констатации
първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че ответникът като стопански
клиент на ел.енергия има вменено по закон задължение да заплаща на крайния снабдител на
ел.енергия цената на услугата "достъп до
разпределителната мрежа" независимо дали е консумирал реално ел.енергия през исковия период, което е основание за
уважаване на предявените установителни искове. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявените при условията на
обективно съединяване установителни искове
с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да
обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставил ел.
енергия и е предоставил достъп до мрежови услуги на посочената от него
стойност. В тежест на ответника е
да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
В разглеждания
случай от анализа на събраните доказателства – договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 23.02.2007г. и нотариален
акт за собственост №97, том ІІ, рег.№5274, дело №280/2008г., се установява, че ответникът като собственик на имот, находящ
се в с.*******та“ №4, в който се намира обект „сграда за строителни материали“,
се е съгласил доставяната от
ищеца до имота му ел.енергия да се ползва за стопански
нужди. В тази връзка
и противно на поддържаното във въззивната жалба съдът намира, че по делото е
доказано, че ответникът притежава качеството небитов клиент на
ищцовото дружество. Съобразно чл.98а, ал.1 ЗЕ крайният
снабдител продава ел.енергия при публично
известни общи условия, а съгласно, ал.4 на същия член публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния потребител, без да е необходимо
изрично писмено съгласие. Ето защо следва да се приеме, че ответникът като
клиент е обвързан от същите. Общите
условия, приложени от ищеца, не съдържат регламентация относно заплащане на цена за достъп до разпределителната мрежа, на която се основава претенцията на ищеца. Ето защо
приложение следва да намерят Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ - обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г./,
които уреждат отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата през исковия период. Според нормата на чл.29, ал.1 ПТЕЕ мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху използваната/отдадената
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. С изменение на тази норма, с
ДВ, бр. 39 от 2014 г., е уредено, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т.3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. С решенията си ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, които
заплащат клиентите на ответника, съответно цена за достъп за стопанските потребители и цена за достъп за битови потребители, но не се произнася по
условията и предпоставките, при които се дължи цената за достъп до електроразпределителната
мрежа, които са предмет на
регулация в Правилата. Следователно
с приетите по законовата делегация на чл.91, ал.2 ЗЕ Правила
от 2013г. мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена
електрическа енергия, още и/или и върху предоставената мощност в местата на
измерване. Налага се извода, че при действието на новите правила, относими към исковия период, /за
разликата от действащите преди тях/, се
дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално
доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена
само мощност до местата за измерване. Т.е.
чл.29, ал.1 от Правилата от 2013г. предвижда две хипотези, при които се дължи
заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така
и в условията на алтернативност - използвана/отдадена електрическа енергия
и/или предоставена мощност. В случая, първата не е налице, ел.енергия не е използвана, видно от приетите по делото
фактури и СТЕ. Според заключението на приетата СТЕ обаче на процесния обект ищцовото електроснабдително дружество е предоставена
мощност 9 KWh, която съвпада с фактурираната такава.
От това следва, че ответникът дължи заплащане на мрежови услуги по
представените фактури за исковия период на обща стойност 207.15 лв., въпреки че не е консумирал ел.енергия за същия
период. Битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител /чл.28,
ал.1 от Правилата от 2013г./, каквато услуга е и достъпът до
електроразпределителна мрежа, съгласно §7
от ДР на Правилата от 2013г.. В конкретния случай ответникът не представя доказателства, от които може да бъде установено, че
същият е погасил задълженията си по описаните фактури, с оглед на което е налице
основание в закона за ангажиране на неговата договорна отговорност и искът за главница следва да се уважи
изцяло.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод и като е уважил
изцяло предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.107 ЗЕ е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт в тази част, който следва да бъде потвърден.
Относно иска
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД:
С оглед
уважаването на главния иск подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на
ищеца. Правилно и законосъобразно е обжалваното
решение и в частта на уважения установителен иск за признаване за установено на
вземане на ищеца спрямо ответника за мораторна лихва. Във въззивната жалба
липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на съдебното решение в
частта, в която е уважен предявения установителен иск за признаване за
установено на вземане на ищеца спрямо ответника на обезщетение за забава върху
дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само с доводите във въззивната
жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на конкретни възражения за
незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на обжалваното решение в
частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения и поради
съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода
на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция право на разноски има въззиваемия – ищец, който своевременно е заявил претенция
в този смисъл. По делото е приложена фактура за платени правни услуги по
договор относно извършване на необходими действия срещу ответника на стойност
10.00 лв., която сума на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК следва
да бъде присъдена в полза на въззиваемия. Доказателства за други сторени от
въззиваемия-ищец разноски в настоящото производство не са направени, поради
което такива не се присъждат.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20284906 от
29.12.2020г., постановено по гр.д.№58011/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 164-ти състав.
ОСЪЖДА Г.Г.З., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати
на “Е.П.“ АД /с предходно
наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център; на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 10.00 лв. /десет лева/, сторени разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./