Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 10.03.2023 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично
съдебно заседание на девети
февруари две
хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Петко Георгигев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №10 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по касационната жалба на К.К.К. ***, чрез
пълномощника си по делото адв. Е.М., против решение №509 от 24.11.2022 год.,
постановено по АНД №1826/2022 год. по описа на Старозагорски районен съд, с
което е потвърдено наказателно постановление №8245А-35/31.05.2022 год. на
Началника на Районно управление Стара
Загора при ОДМВР - Стара Загора, с което на К.К.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лв., на
основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение чл.264, ал.1 от същия закон.
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че е неправилно е прието от районният
съд, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не са описани с кои свои действия е осуетявал
извършването на полицейската проверка, както и какви точно са били полицейските
разпореждания. Налице е разминаване между описаната фактическа обстановка и
отразената такава в изготвената докладна записка. Докато обжалваното
наказателно постановление е описаното, че К. бяга в посока север, то в
докладната записка е записано, че Д.А. бяга в тази посока. Не може да се
установи какви точно действия е извършил К., които да са попречили или осуетили
проверката и какви точно разпореждания са му дадени. Изложени са оплаквания
относно посочената дата на съставяне на акта, както и че не е посочена нарушената
законова разпоредба. Посочен е чл.264, ал.1 от ЗМВР, която е санкционната
разпоредба. задължението за изпълнение на устни полицейски разпореждания е
регламентирано в чл.64, ал.4 във връзка с ал.2 от ЗМВР, но същото се
санкционира по чл.257, ал.1 от ЗМВР, а не по чл.264, ал.1 от същия закон. Не са
описани също така и обстоятелствата по извършването на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени Решение №509/24.11.2022 год., на Старозагорски
районен съд, постановено по АНД №1826/2022 год. и да се постанови друго, с
което да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация Началника на Втора районно
управление Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се
явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
жалбата е частично основателна. Счита, че по принцип решението е правилно, но
не са събрани всички доказателства за изясняване на фактическата обстановка по
делото. Намира, че решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав, който да събере необходимите гласни
доказателства от свидетелите на случая.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорски районен съд се е
развило по жалбата на К.К.К. *** против наказателно постановление №8245А-35 от 31.05.2022
год. год. на Началника на Второ РУ Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, с което
на К.К.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, за нарушение чл.264,
ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 17.04.2022
год. около 05:45 часа в гр. Стара Загора, на ул.“Цар Иван Асен II“№129, К.
осуетява извършването на полицейската проверка, като същият тръгва по ул.“Цар
Иван Асен II“ и същевременно отправя заплахи, обиди към полицейските служители
и дърпа ръцете на полицая. На лицето са отправени многократни устни полицейски
разпореждания да преустанови действията си спрямо полицейските служители, които
е възприел. С действията си К. противозаконно пречи на орган на МВР при
изпълнение на възложените им контролни функции по опазване на обществения ред, с
което виновно е нарушил чл.264, ал.1 от ЗМВР. Актът е предявен на лицето за
запознаване със съдържанието, отказва да подпише, както и да получи екземпляр
от съставеният документ. Отказът на К.К. е удостоверен с подпис на свидетел.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения за неговата правилност и законосъобразност.
Приел, е че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление. Според
районният съд, наказателното постановление отговаря на законовите изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в него е налице формулирано и конкретизирано
описание на нарушението. Безспорно е установено извършеното противоправно
поведение, като в решението се съдържат мотиви и относно неоснователността на
наведените от страна на нарушителя оплаквания и пороци на обжалваното
наказателно постановление. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Решението на районния съд е правилно.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи
имат право да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Дадените полицейски разпореждания
/независимо то тяхната форма, устни, писмени или чрез други разбираеми знаци/
са задължителни за адресатите си по силата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му. За да е съставомерно обаче и да е налице
административно нарушение попадащо под хипотезата на санкционната разпоредба на
чл.264 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е противозаконно, т.е. да е налице
дължимо поведение от страна на гражданина по силата на законовата разпоредба и
което поведение да не е било изпълнено. По делото се установява по безспорен
начин, че е налице неизпълнение на устното полицейското разпореждане, дадено от
надлежен орган.
Безспорно е, че неизпълнението на полицейските
разпореждания е съставомерно деяние за което е предвидена и санкционната
разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че съставомерно е и противозаконното
пречене на полицейските органи да изпълняват функциите си – чл.264, ал.1 от ЗМВР. Ето защо в наказателното постановление следва да е налице прецизно
описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение, както и да е ясно
изразена волята на наакващият орган, за кое административно нарушение е
санкциониран нарушителя – по чл.264, ал.1 от ЗМВР или по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Това е необходимо за да се осъществи надлежен съдебен контрол върху издаденото
наказателно постановление, респективно дали описаните и установени факти по
делото са подведени под приложимата материално правна разпоредба.
Ако се приеме, касатора е санкциониран по чл.264,
ал.1 от ЗМВР, то е следвало да бъде посочена нарушената законова разпоредба.
Като такава следва да се посочи чл.264, ал.1 от ЗМВР. Това е както нарушената,
така и санкционната разпоредба. Това е така, тъй като е налице противозаконно
пречене на орган на МВР да изпълни задължението си.
Неоснователни са касационните оплаквания, че не е
ясно с кои свои действия касаторът е пречил на полицейските служители. В
наказателното постановление е описано, че лицето е побягнало по улицата, както
и дърпането от негова страна на ръцете на полицейския служител. Видно от
фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление, в случая е налице както неизпълнение на дадените и възприети от
касатора полицейски разпореждания да не пречи на полицейските служители, които
са обстоятелства по извършването на административното нарушение, както и действия,
с които се пречи на полицейските служители – дърпане на ръцете на полицая. С
тези свои фактически действия лицето реално пречи на органа на МВР да изпълнява
задълженията си по опазване на обществения ред, изразяващи се в реализирането
на административно наказателната отговорност на касатора. В този смисъл, налице
са две описани административна нарушения, осъществени от касатора –
неизпълнение на полицейско разпореждане и пречене на орган на МВР на изпълнява
задълженията си, но е наложено административно наказание за едно от тях –
преченето на орган на МВР.
По тези съображения
касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №509/24.11.2022
год., постановено по НАХД №1826 по описа за 2022 год. на Районен съд Стара
Загора, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №509/24.11.2022 год., постановено по АНД №1826 по
описа за 2022 год. на Районен съд Стара Загора.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.