Р
Е Ш Е Н И Е
№4169/11.10.2019г.
гр.
Варна, 11.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№14705/2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата
молба ищецът „А****“ ЕАД твърди, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „И.А.М.“ АД и „Ф****“ ЕООД /с предишно наименование “П**** Ф**** Б****“
ООД/ по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски
кредит № ****/15.08.2015г. сключен
между “П**** Ф**** Б****“ ООД и ответницата Б**** Р**** е
прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Сочи се, че с Приложение №1 към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. “И.А.М.“
АД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземането произтичащо от договор за потребителски
кредит №****, като ищеца е
упълномощен в качеството си на цесионер по Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. да изпраща
уведомления за извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от законния представител
на цедента. Ищецът твърди, че до ответника е
изпратено уведомително писмо от 23.11.2017г. за станалата продажба на вземания
по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, като по силата на сключения договор за
потребителски кредит от 15.08.2015г., кредитодателят се
е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 700лв., като сумата е предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя. Твърди, че
подписвайки договора за кредит, страните са се съгласили договорната лихва за
срока на договора да бъде в размер на 138,06лв., а общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита е в размер на 838,06лв., които се
заплащат на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 13,97лв. Твърди, че
с подписване на договора за кредит, кредитополучателя е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 35лв., която е разделена на 60 броя равни вноски всяка в
размерна 0,58лв. Твърди, че кредитодателят се е
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга изразяваща се в
доставка на взетата сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита по местоживеенето на кредитополучателя наречена
в договора услуга “Кредит у дома“ в общ
размер на 548,08лв., от които сума размер на 164,42лв. разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 2,74лв. платими на падежните дати на
погасителните вноски за предоставяне на кредита, и сума в размер на 383,66лв. свързана
с разходите на кредитодателя по събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя дължима през срока на кредита.
Твърди, че крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 10.10.2016г. Твърди, че на кредитополучателя от страна на
ищеца е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на
законната лихва за забава за периода от 01.07.2017г. до датата на подаване на
задължението в съда в общ размер на 102,62лв.
Твърди, че сумата която е
погасена до момента е в размер на 439лв., с която са погасени такса услуга
кредит у дома за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя в размер на 52,06лв., такса услуга кредит у дома за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на
121,41лв., такса оценка на досие в размер на 11,21лв. договорна лихва в размер на 70,39лв. и главница в размер на
183,93лв. Твърди, че предявява настоящия установителен
иск след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е
образувано ч.гр.д.№****
17-ти състав по описа на Районен съд гр.Варна. Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на П.С.К., че същата дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите
както следва 516,07лв. главница по договор за кредит, 67,67лв. договорна лихва
за периода от 4.01.2016г. до 10.10.2016г., 23,79лв.
такса за оценка на досие, за периода от 4.01.2016г. до 10.10.2016г.,
262,25лв. представляваща такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 28.12.2015г.до 10.10.2016г., 102,62лв. обезщетение за забава за периода от
1.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-31.05.2018г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е
подал писмен отговор на исковата молба, в който излага, че счита предявения иск
за допустим, но неоснователен. Прави възражение, че ответницата не е получила
посочената сума и не дължи връщането и. Възразява, че длъжника е следвало да
бъде уведомен за извършената цесия преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Счита, че договора за цесия е нищожен
поради липса на посочване на цена като съществен елемент от съдържанието на
договора. Възразява че дължи лихва за забава с оглед неизпълнението на
задължението на кредитора да го посещава в дома и да събира вноските. Възразява
срещу претенцията за такса оценка на досие, тъй като клаузата е
неравноправна и има за цел неоснователно
обогатяване на кредитора. Твърди, че на ответницата не е предадена посочената
сума от служител на кредитора в домът и и такава услуга никога не е била
извършвана. Твърди, че потребителския договор е недействителен като
противоречащ на чл.11, т.11 и т.12 вр. чл.22 ЗПК, тъй
като към него не приложен погасителен план. Твърди, че клаузите за дължими от
ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие са нищожни на основание
чл.21, ал.1 и 2 от ЗПК. Твърди, че така формулираната клауза в договора
заобикаля правилото на чл.19 ал.4 от ЗПК максимално допустимия процент на
разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не по висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Твърди, че
таксата за оценка на досие противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Твърди, че сключения договор за
потребителски кредит е недействителен тъй като не съдържа задължителните
реквизити регламентирани в чл.11 на ЗПК. Моли да се отхвърли предявения иск.
Съдът приема, че
предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и
събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№**** на ВРС, ХVІІ състав по реда на чл.410 от ГПК
е осъдил ответника да заплати на ищеца 516.07лв.
главница по договор за потребителски кредит
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 31.05.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, 67.67лв. договорна лихва за времето от 4.01.2016г.
до 10.10.2016г., 23.79лв. такса за оценка на досие за
времето от 4.01.2016г. до 10.10.2016г., 190.34лв.
неустойка за неизпълнение за периода от 26.03.2016г. до 25.05.2016г., 112.36лв.
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредит в брой по местоживеене
за времето от 28.12.2015г. до 10.10.2016г., 262.25лв.
такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски за периода от
4.01.2016г. до 10.10.2016г., 102.62лв. обезщетение за
забава за периода от 1.07.2017г. до 31.05.2018г. и 75лв. разноски.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор от 15.08.2015г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Ищеца за доказване на твърдението си за възнакване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за цесия и
заместване в дълг от 1.07.2017г., договор за потребителски кредит от
15.08.2015г., формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за сключена
цесия , допълнително споразумение към рамковия договор от 16.11.2010г. сключено
на 1.11.2017г., потвърждениее за сключена цесия от
1.11.2017г., приложение №1, уведомяване за извършено прехвърляне на вземания от
23.11.2017г., уведомително писмо от 23.11.2017г. с обратна разписка,
уведомително писмо от 3.09.2018г. и уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от същата дата и обратна разписка и ССчЕ.
От фактическа страна от горните
доказателства се установява следното:
Предвид неоспорения от външна страна договор за кредит решаващия
състав приема, че ответникът и „П**** Ф**** Б****“
ООД на 15.08.2015г. са сключило договор за кредит за сумата от 700лв., като
отпуснатата сума е следвало да се изплати на 60 равни седмични вноски в срок
считано от 22.08.2015г., като освен това са начислени и 35лв. такса за оценка
на досие и 138.06лв. лихви, 548.08лв. такса „Кредит у дома“. Кредиторът съгласно
представения договор за цесия и заместване в дълг от 1.07.2017г. се е договорил
с „И.а.м.“ АД да му прехвърли процесното вземане,
като страните не спорят относно валидността на този договор. От своя страна „И.а.м.“
АД по силата на другия представен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. и последвалото го допълнително споразумение от
16.11.2010г. е придобивало различни вземания сред който и това на ответницата,
като прехвърлянето на конкретното задължение е станало на 1.11.2017г. съгласно
представеното приложение №****
Видно е на следващо място от представеното уведомително писмо и
обратна разписка, че ищеца в изпълнение на получените правомещия
е отправил известие до ответницата, че е придобил правата върху дълга и, и я е
поканил да го погаси в пет дневен срок от поканата, като последната видно от
представената обратна разписка, е останала непотърсена от П.К., макар да е била
изпратена до адреса посочен от нея в договора за кредит и на който е
регистрирана като постоянно и по настоящем
живееща-гр.Варна, ул.“Макгахан“ №22. При това
положение решаващия състав приема, че уведомяването за извършената цесия е
надлежно проведено при условията на чл.47 от ГПК.
От правна страна решаващия състав намира, че ответницата е
встъпила в редовно заемно договорно отношение с „П**** Ф**** Б****“
ООД в качеството му на заемодател, като по силата на същото и е бил отпуснат
кредит в размер на 700лв. Посочения кредит е надлежно продаден като вземане и К.
е уведомена за това в смисъла на чл.99 от ЗЗД макар и по реда на чл.47 от ГПК.
Що се отнася до възражението направено от адв.Р.Е.
особен представител на ответницата, че отпуснатия кредит не й е бил
предоставен, съдът намира същонто за неоснователто, тъй като както е видно от представения още с
исковата молба договор за креди, чл.27 с подписването на същия
кредитополучателя удостоверява, че е получил договорената сума. От друга страна
вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в
заключението си, че от отпуснатите 700лв. са останали непогасени 516.07лв.,
като тази сума е напълно идентична с претендираната
от ищеца още в заповедното производство сума и с присъдената в същото такава.
При това положение претенцията за приемане за установено дължимостта
на посочената сума се явява доказана.
По отношение на претендираните 67,67лв.
договорна лихва за периода от 4.01.2016г. до 10.10.2016г.,
вещото лице в посочената вече ССчЕ е посочило, че
тази сума отговаря на договореното, което води също на извода за основателност
на претенцията и в тази и част, но без все още да са обсъдени възраженията на
ответника за недействителност на договора.
Относно претендираната сума от 23,79лв.
такса за оценка на досие за периода от 4.01.2016г. до 10.10.2016г.
и 262,25лв. представляваща такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 28.12.2015г.до 10.10.2016г., съдът намира следното:
На първо място липсва каквото и да било уточнение от страна на
ищеца за това какво се има предвид под „оценка на досие“ дали става дума за
еднократно действие или за перманентно извършвани действия за периода на целия
кредит, като следва да се има предвид, че ако е второто, то това действие би предствавлявало действие от кръга на тези предвидени в
чл.10а, ал. от ЗПК, ако ли пък става дума за еднократна такса, то тя би
следвало да се удържи още от първоначално отпускания кредит, тъй като обратното
- начисляването й за изплащане с основния кредит представлява отпускането на
нов кредит. При това положение следва да се приеме, че за отпускането на този
кредит в първоначален размер от 35лв. действат условията на основния договор по
отношение на период и начин на погасяване на задължението, като вещото лице е
посочило, че 23.09лв., поради което претенцията в тази и част следва да се
уважи до посочения размер, като се отхвърли за разликата до претендираните
23.79лв., но също при условие, че не се вземат предвид възраженията на
ответника за недействителност на договора.
По отношение на другата сума
претендирана като стойност на услуга „Кредит у дома“
решаващия състав приема, че това е симулативна клауза
при условията на относителна симулация и прикрива друга форма на отпускане на
кредит, като основанията за това са липсата на конкретика
на съдържание изпълващо тази услуга, а само общо е посочено предоставяне и
търсене на кредита в дома на кредитополучателя. За да бъде основателна
претенцията в посочената част следва кредитора да е доказал, че е предоставял
посочената услуга реално, тъй като следва да е на лице на първо място
изправност от негова страна по договора за да може той да търси заплащане на
съответно възнаграждение. При настоящия случай липсват дори твърдения за
надлежно изпълнение от страна на кредитора на задълженията му по услугата „Креди
у дома“ поради което следва да се приеме, че искането за посочената сума следва
да бъде отхвърлено.
По претенцията за заплащане на сумата от 102,62лв. обезщетение
за забава за периода от 1.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда-31.05.2018г. съдът приема следното:
По делото е доказано предоставянето на договорената заемна сума,
а от друга страна ответницата не е доказала изпълнение на задължението си за
погасяване на кредита при уговорените условия и в уговорения срок при което
положение тя би следвало да дължи обезщетение за забава в полза на кредитора за
времето на изпадането си в забава и за сумата от главницата останала непогасена
от нея. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило, че
непогасената главница е в размер на 516.07лв. при което лихвата за забава
възлиза на 48.03лв. за времето от 1.07.2017г. до 31.05.2018г., като при това
положение претенцията би следвало да се уважи до посочения размер и да се
отхвърли за разликата до търсените 102.62лв. отново без да се вземат предвид
възраженията на ответника за недействителност на договора.
Въпреки, че претенциите са разгледани по същество решаващия
състав намира, че следва да се обсъдят направените от ответника възражения
възраженията на ответника за нищожни договорни клаузи поради противоречието им
на ЗПК и размера на дължимите суми да се съобрази именно с тези изводи.
Твърдените за липса на погасителен план по смисъла на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК е основателно. Макар в самият договор да е записан броя на
погасителните вноски и размерът им следва да се вземе предвид, че липсва
посочена последователност на разпределяне на вноските между различните
неизплатени суми, а това е задължително съдържание съгласно посочения законов
текст.
Основателно е също така и възражението за нарушен чл.11, ал.1,
т.9а от ЗПК тъй като договора не съдържа изложение на методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент.
Липсват също така изложени уговорки който да покриват
съдържанието на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.
Воден от горното решаващия състав приема, че договора за кредит
е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК и при това положение следва да се
признае като дължима само чистата стойност на кредита посочена вече като
възлизаща на сумата от 516.07лв., а всечки други претендирани суми се явяват недължими.
Предвид частичното уважаване на претенцията ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 509.49лв. сторени по делото разноски
и 35.68лв. сторени по заповедното производство разноски.
При горните съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „А****“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** и
ответника П.С.К. ЕГН********** ***, че ответницата дължи на ищеца сумата от
516.07лв. останала неизплатени главница по договор за потребителски кредит от
15.08.2015г. присъдена в рамките на заповедното гр.д.№**** на ВРС, ХVІІ състав, заедно със законната
лихва от датата на сезиране на съда-31.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
другите суми 67,67лв. договорна лихва за периода от 4.01.2016г. до 10.10.2016г., 23,79лв. такса за оценка на досие, за периода от
4.01.2016г. до 10.10.2016г., 262,25лв. представляваща
такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 28.12.2015г.до 10.10.2016г.,
102,62лв. обезщетение за забава за периода от 1.07.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда-31.05.2018г., на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА П.С.К. ЕГН********** *** да заплати н. „А****“ ЕАД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление ***
сумите от 509.49лв. сторени по делото
разноски и 35.68лв. сторени по заповедното производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: