Р Е
Ш Е Н
И Е № 474
гр.
Хасково, 24.06.2013
год.
Том
V, стр.126-128
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на
двадесет и трети май
през две хиляди и тринадесета
година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Йорданка Делчева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията гр. д. № 1929 по описа
за 2011 год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявен иск
за делба на съсобствени недвижими имоти от С.Х. *** против Х.Х.С., А.Х.М., Н.Х.Р., Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М., Ф. Сейдахмед, М. Сейдахмед и Г. Сейдахмед, всички от същото
село.
В исковата молба
ищецът твърди, че всички страни
били наследници на общия им
наследодател Х. Смаилов Халилов, починал на 27.02.1980г. и
на А. Р. Хасан, починал на 19.10.2005г., съпрузи, б.ж. на
с.Големанци, Общ.Хасково, като последните шестима били наследници
по коляно. Посочва се, че
в наследство от общите им наследодатели
останал следния недвижим имот: Жилищна сграда на 60 кв.м., на етаж и половина
и Жилищна сграда /лятна кухня/ на
45 кв.м., построени
в общински имот № 000257, целият с площ 0.701 дка, находящ се
в местността „Дорука”, землището на с.Големанци,
Общ.Хасково, ЕКАТЕ 15429, при
съседи: имот № 000264-др. селищна територия,
№ 016034-нива на Нефие Сейдахмед Тасим, № 000210-дере на Община Хасково,
образуван от имот № 000206. В жилищната
сграда с площ 60 кв.м. до
смъртта си през 2005г. живял
А. Р. Хасан, а в жилищната сграда с площ 45 кв.м. живяло
семейството на ищеца С.Х. и продължавал да живее един
от синовете му. След смъртта на А. Р.
в жилищната сграда с площ 60 кв.м. заживял по
споразумение с останалите наследници Х.Х.С.. Те били владяли и
продължавали да владеят имота от
името и за сметка на всички
наследници. Без да имал каквото и да било правно
основание, единият от наследниците – Х.Х. Стаилов, се снабдил
с нотариален акт за собственост по давност и наследство
на описаните две жилищни сгради.
Ищецът сочи, че те
били съсобствени на всички наследници-страни
по делото, които не можели
доброволно да ги поделят. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени
до размер над 3/18 ид.ч. Нотариален акт № 252, т.II, н.д. № 18282011г.,
съставен от Нотариус Христина Колева с № 081 в регистъра на НК на РБългария,
с вх. № 172, т.V
от 20.04.2011г. на
СВ Хасково, с който съделителят Х.Х.С. е бил признат за собственик
по давностно владение и наследство на процесните жилищни
сгради, като допусне делба на
същите при квоти: за ищеца
С.Х.С., за ответниците А.Х.М.,
Х.Х.С., Н.Х.Р. - по 3/18 ид.ч.,
за останалите съделители и наследници по коляно Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М.,
Ф. Сейдахмед, М. Сейдахмед
и Г. Сейдахмед – по 1/18 ид.ч.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците Х.Х.С.,
А.Х.М., Н.Х.Р., М. Сейдахмед, Ф. Сейдахмед
и Г. Сейдахмед подават отговор, в който заявяват, че предявеният
иск по чл.537, ал.2 от ГПК е недопустим. Недопустимостта
на този иск
ответниците считат, че влече недопустимост
и на иска за делба. В изложения смисъл
намират, че следва производството по делото да
бъде прекратено. Алтернативно заявяват, че исковете
са неоснователни.
Назначеният
особен представител на ответницата Н.М.М. – адв. Т.Т., подава
отговор, в който заявява, че не
оспорва предявения иск.
Назначеният
особен представител на ответницата Н.М.М. – адв. Т.З., подава
отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който взема становище
за допустимост и основателност на предявения иск.
Назначеният
особен представител на ответника Н.М.М. – адв.Ю.А. също
подава отговор, в който заявява, че признава предявения
иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно по делото се установи, че
страните са наследници на общия наследодател Х. Смаилов
Х., починал на 27.02.1980година и на А. Р. Хасан,
починала на 19.10.2005 година. Видно от представените Удостоверения за
наследници и Удостоверение за семейно и гражданско състояние, заверено от МВнР, Дирекция „Консулски отношения” на дата 25.03.2013г. –
Сектор „Заверки и легализация” е, че ищецът С.Х.С. и ответниците Х.Х.С., А.Х.М.
и Н.Х.Р. са техни деца, а ответниците Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М. са наследници /съпруга
и деца/ на починалия на общите наследодатели син М.Манолов М.. Останалите
ответници – Ф. Сейдахмед, М. Сейдахмед
и Г. Сейдахмед, са наследници на починалата на общите
наследодатели дъщеря Н.Х. Са.
По делото се представи като доказателство
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 252 от 2011г. на Нотариус Христина Колева, рег. № 081., според
който ответникът Х.Х.С. е признат за собственик на посоченото по-горе основание
върху жилищна сграда на 60 кв.м. на един етаж и жилищна сграда /лятна кухня/ на
45 кв.м., построени в общински имот № 000257, целият с площ от 0.701 кв.м. в
местността „Дорука”, землището на с.Големанци.
По делото беше разпитан като свидетел лицето Ерджан
М.М.. Същият твърди, че познава процесния имот, в
който имало две къщи. Познава и общата наследодателка
А. Р. Хасан. Заявява, че до смъртта си, настъпила
преди 7-8 години, баба А. живяла в долната къща. Свидетелят дава още показания,
че синът на ищеца – Севдин, при завръщанията си в
страната, тъй като работел в чужбина, оставал в горната къща. Ищецът заедно със
сина си Севдин направили ремонт на къщата. Свидетелят
заявява, че не му е известно кой живее в долната къща. Виждал е да идват хора
там, включително и ответника Х.С., но повече подробности не излага.
Съдът прие като писмени доказателства Жалба, подадена от ответника Х.Х.С. ***0.02.2103г.,
към която е приложено Заявление от свидетеля Ерджан М.,
нотариално заверено. От така представените доказателства се установява, че
свидетелят се отказва от показанията си, дадени по настоящото дело, като
твърди, че казаното не е вярно, т.е., че е лъжесвидетелствал.
Предвид казаното, съдът намира, че следва да изключи от доказателствата по
делото събраните гласни такива чрез разпита на свидетеля Ерджан
М..
По делото съдът разпита и свидетелите Я.Х. и А.А.. Първият от тях твърди,
че живее в село Големанци повече от 30 години, като
последните 10 от тях е кмет на селото. Познава имота, както и че в същия има
построени две сгради. Твърди, че към момента в тези къщи живее ответникът Х.С..
Освен това твърди, че в тези къщи са живели наследодателката
на страните, както и единият от братята им Мюмюн. Свидетелят
заявява, че откакто той живее в с. Големанци, т.е.,
отпреди 30 години, ищецът – С., живее в друга къща, която е различна от
спорните. Освен това нито децата му, нито съпругата му са живели някога в тези
две процесни къщи. Нещо повече, ищецът не живеел в
село Големанци повече от 25-30 години. Известно му е,
че същият живеел в село Мост, но понастоящем не знае къде точно живее. Ищецът
напуснал селото след развода със съпругата си, която заедно с децата останала
да живее в селото и в годините имали много спорове с ответника Х.С.. Свидетелят
твърди още, че процесните две къщи са били
собственост на баба А., като тя живеела в долната къща, а в горната живеел
Митко-Мюмюн. Известно му е още, че е бил извършен
ремонт от ответницата А., ответникът Х. и ответницата Н. като пред него казали,
че правят ремонта с цел да освежат наследствения имот, за да могат през лятото
да ходят там и да имат удобства. Такъв ремонт действително бил извършен, но
ищецът не одобрил това и започнал да руши вратите и прозорците на сградата,
което наложило дори намесата на органите на полицията. В заключение заявява, че
след смъртта на баба А. ответниците Х., А. и Н. поддържали имота.
Показанията на свидетеля А.А. са в същата насока, а именно, че в имота има
две къщи, в които е живяла майката на ответника Х.С., както и средният им брат
Митко. След тяхната смърт ответникът Х. продължавал да живее там. Знае, че Х.,
който е съпруг на сестра му, поддържа тези къщи, като никой друг от братята и
сестрите не е живеел там. Заявява, че са нямали проблеми до преди две години и
че проблемите започват, когато ответникът Х.С. направил ремонт и тогава ищецът
се противопоставил, като заявил, че къщата е построена от него и никой няма
право да влиза в нея. Дори разрушил ремонтираното. Заявява още, че от 20 години
ищецът живеел в с.Мост, а сестрите им – в Турция. Те понякога при идването си в
България отсядали в къщата на родителите си. Твърди още, че сестра му и
съпругът й – ответникът Х.С., живеят в гр.Одрин заедно с децата си.
При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че процесният имот не е загубил наследствения си характер и
следва същият да бъде допуснат до делба. Ответникът Х.Х.С., за когото няма
спор, че е от кръга на наследниците по закон на Х. С.Х. и А. Р. Хасан, макар й да се е снабдил с нотариален акт за
собственост, придобит по наследство и на основание давностно
владение върху целия имот, съдът счита, че този извод не може да се потвърди от
събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. В конкретния случай от момента на настъпването на
смъртта на общата наследодателка А. Р. Хасан, починала 2005 година до момента на снабдяването на
ответника Х.Х.С. с въпросния нотариален акт / 2011 год./ е видно, че не е бил
изтекъл нужния 10 годишен срок. Съдът също така счита, че не са налице
условията и на чл. 79, ал.2 от ЗС за прилагане разпоредбите за кратката придобивна давност. Не се установява по неоспорим начин, че
ответникът Х.С. след смъртта на своите наследодатели, първият от които е
починал през 1980г., а вторият от тях през 2005г., е започнал да владее имота с
намерение да го свои. Не е достатъчно само да ползва същия, а следва неговото
намерение да го счита за свой да стигне до знанието на останалите наследници и
то по един недвусмислен начин същите да разберат това, като същевременно не се
противопоставят. От всички доказателства по делото съдът не може да направи
такъв извод. Преди всичко липсват каквито й да са писмени доказателства, а от
събраните гласни такива се налага по-скоро противния извод. От разпита на
свидетелите Х. и А. се установи, че майката А. Р. Х.е живеела в процесния имот до смъртта си през 2005г. В този имот до
смъртта си е живял и един от братята на страните – М. М. М. /починал 2007г./. Събраха
се данни, че когато сестрите, които живеят постоянно в Турция, са се завръщали
в България, са отсядали именно в този имот, който са считали за наследствен.
Особено показателни в тази насока са твърденията на свидетеля Х., пред който в
качеството му на кмет те са заявявали, че искат да отремонтират
наследствения имот, за да могат през лятото да ходят там и да имат удобства и
са търсили неговото съдействие, за да проведат процедурата по включване на
имота в регулационния план на селото. Търсили са неговото съдействие и това на
кварталния отговорник на полицията, за да потушават спорове между всички
наследници, възникнали именно по повод собствеността върху този имот.
Не се събраха и доказателства приживе общите на страните наследодатели да са извършили някаква
неформална делба и по този начин ответникът Х.С. да е започнал да упражнява на
такова основание владение върху имота или върху част от него.
По изложените съображения ще следва да се отмени на основание чл. 537, ал.2
от ГПК Нотариален акт № 252/2011г. на Нотариус Христина Колева в частта над 3/18
ид.ч.
При така установеното, съдът счита, че предявения иск за делба е
основателен и следва да се уважи, като делбата бъде допусната при следните
квоти: за ищеца С.С., за ответниците Х.С., А.М. и Н.Р. - по 3/18 ид.ч. за
всеки един от тях. За ответниците Н.М., Н.М. и Н.М., като наследници на своя съпруг
и баща Митко М. - по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях и за последните три ответници Ф.
Сейдахмед, М. С. и Г. С. – също по 1/18 ид.ч., като наследници на своята майка Назмие
Смаилова.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Нотариален
акт № 252, том II, рег. № 1842, дело № 182/2011г. на Нотариус Христина Колева,
рег. № 081, с който Х.Х.С.,***, е бил признат за собственик по давностно владение и наследство върху недвижим имот, а
именно: Жилищна сграда на 60 кв.м., на един етаж и Жилищна сграда /Лятна кухня/
на 45 кв.м., построени в общински имот № 000257, целият с площ 0.701 кв.м.,
находящ се в м.”Дорука”, в землището на с.Големанци, ЕКАТТЕ 15429, Община Хасково, при съседи: имот №
000264-др.сел.тер. на
Община Хасково, № 016034-нива на Нефие Сейдахмед Тасим и № 000210-дере
на Община Хасково, в частта над 3/18 ид.ч.
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между С.Х.С., ЕГН **********,***, Х.Х.С., ЕГН **********,***,
А.Х.М.,***, Н.Х.Р.,***, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.М.,
ЕГН **********,***, Ф. Сейдахмед, М. Сейдахмед и Г. Сейдахмед, със
съдебен адрес ***, адв.Й. Йорданов и С.Йорданов, на
следния техен съсобствен недвижим имот: Жилищна
сграда на 60 кв.м., на един етаж и Жилищна сграда /Лятна кухня/ на 45 кв.м.,
построени в общински имот № 000257, целият с площ 0.701 кв.м., находящ се в м.”Дорука”, в землището на с.Големанци,
ЕКАТТЕ 15429, Община Хасково, при съседи: имот № 000264-др.сел.тер. на Община Хасково, № 016034-нива на Нефие Сейдахмед Тасим и № 000210-дере на Община Хасково, при квоти: по 3/18 ид.ч.
за С.Х.С., Х.Х.С., А.Х.М. и Н.Х.Р. и по
1/18 ид.ч. за Н.М.М., Н.М.М., Н.М.М., Ф. С., М.
С.и Г. С.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза с вещо лице Веселина Русева, което да даде
заключение за пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот, както и
за неговата поделяемост съобразно определените квоти,
при депозит в размер на 300лв., платими по сметка на Районен съд-Хасково от
страните по делото, както следва: С.Х.С., А.Х.М., Х.Х.С. и Н.Х.Р. – по 60лв.
всеки един от тях, Ф. С., М. С. и Г. С. – по 20лв. всяка една от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.