№ 17
гр. Тутракан , 23.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в закрито заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Частно наказателно дело №
20213430200053 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.244 ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на
адвокат Д.С. от Русенска адвокатска колегия,в качеството му на повереник на
М.М. М. от гр.Тутракан, срещу постановление за спиране на досъдебно
производство № 149/2020г.по описа на РУ на МВР.Тутракан /преписка вх.№
580/2020г. по описа на РП-Силистра.В жалбата са изложени съображения за
необоснованост на изготвената в досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза и възникналата във връзка с това правилност на
същата.Посочва се,че наблюдаващия прокурор без аргументи и приел,че не се
касае евентуално за престъпление по чл.325 от НК или 131 т. п12 от НК.
Направено е искане постановлението на наблюдаващия прокурор да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано и делото да бъде върнато
на ТРП за допълнително разследване.
Жалбата е подадена в срок и от лице, участник в наказателното
производство,упълномощено като повереник на лице,което е прието от
разследващия полицай и наблюдаващия прокурор за потърпевшо от деянието
за което е образувано досъдебното производство. Поради посочените
обстоятелства, съдът счита, че жалбата е допустима.
Досъдебното производство е образувано с постановление от
22.06.2020г. от заместник окръжния прокурор на ОП-Силистра,след отмяна
на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15-
04.2020г. на прокурор от РП-Силистра.Производство е образувано за това,че
на 25.02.2020г. в гр.Тутракан обл.Силистра е била причинена средна телесна
повреда на М.М. М. от гр.Тутракан-престъпление по чл.129 ал. 1 от НК.
След приключване на разследването по ДП № 149/2020г., с
постановление от 23.02.2021г. наблюдаващия прокурор,на основание чл.25
ал. 1 т. 6 от НПК е спрял производството и е уведомил жалбоподателя М.М.
1
за правата му произтичащи от чл.80 и следващите от НПК,тъй като е стигнал
до извода,че деянието за което е водено разследването е престъпление по
смисъла на чл.130 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Наказателното преследване
по този текст от НК се води по тъжба на пострадалия пред съответния
районен съд.
За да се произнесе с атакувано постановление за спиране на досъдебно
производство № 149/2020г.,наблюдаващия прокурор е приел за установено от
фактическа страна следното:
Семействата на пострадалия М.М. и на св. Н.Р. от няколко години са
във влошени отношения и враждуват помежду си. По този повод в РУ на
МВР - Тутракан, в тогавашната РП - Тутракан, а в последствие и в РП —
Силистра, са постъпвали много оплаквания от двете страни срещу техните
опоненти.
На 25.02.2021 г. между 12,00 и 13,00 часа св. М.М. вървял по стръмна
улица в гр. Тутракан, минаваща край оградата на училище „Йордан Йовков“.
Горният край на тази улица излизал на ул. „Вит“, а долният край - на ул.
„Васил Априлов“. Св. М.М. се движел нагоре по улицата, вървейки по
пътното платно. Когато свидетелят бил по-близо до горния край на улицата,
по нея с мотопед започнал да се спуска св. Н.Р.. Св. М.М. видял
приближаването му и отстъпил към края на уличното платно. Там, обаче,
имало преграда, която отделяла тротоара от улицата. Св. М.М. застанал до
тази преграда. Св. Н.Р. от своя страна забелязал св. М.М.. Спрял мотопеда си,
оставил го настрани и се насочил към св. М.М..
В това време с колелото си по ул. „Вит“ се придвижвал св. С.Ч..
Приближавайки до стръмната улица на която били св. Н.Р. и св. М.М., св.
С.Ч. ги видял и установил, че те се карали.
Св. С.Ч. завил по стръмната улица, за да се изкачи по нея. В този момент
видял как св. Н.Р. ритнал два-три пъти с крак св. М.М.. Св. С.Ч. не се
намесил, а продължил пътя си. В това време край двамата свидетели с лекия
си автомобил преминал св. К.Ч.. Този свидетел видял, че св. М.М. и св. Н.Р.,
край които преминал, били настроени агресивно един към друг. Св. Ч. не
видял св. Н.Р. да нанася удари на св. М.М.. Св. Ч. спрял автомобила си,
отишъл при двамата и ги призовал да преустановят пререканието си. Св. Н.Р.
си тръгнал.
Св. М. изпитвал силни болки на мястото, където попаднали ударите
нанесени му от св. Р. а именно в областта на дясната подбедрица. Той бил
облечен с тясно долнище на анцуг и това не му давало възможност
непосредствено да огледа нараненото място.Поставяйки ръка върху
2
местото,където попаднали ударите, усетил, че се е образувал хематом.
Свидетелят се обадил в ЦСМП и на РУ на МВР — Тутракан. Съобщил за
инцидента и се прибрал в домът си, защото нараненото место много го
боляло.
На сигнала за инцидента се отзовали служители на РУ на МВР -
Тутракан - св. Т.Ф. и св. И.И.. Те отишли на мястото на инцидента, но там
нямало никой. След справка с ОДЧ при РУ на МВР - Тутракан, свидетелите
разбрали, че сигналът бил подаден от св. М.. Те посетили дома му и го
намерили там. Десния крачол на анцуга на свидетеля бил навит до коляното и
двамата служители на полицията видели, че на подбедрицата имало масивен
хематом. По който имало следи от прясно текла кръв. Скоро пристигнал и
екип на ФЦСМП - Тутракан, който откарал св. М. в сградата на ФЦСМП -
Тутракан и там му била оказана медицинска помощ. Бил издаден Фиш за
спешна медицинска помощ № 1808/25.02-2020 г.
На 26.02.2020 г. св. М.М. посетил отделение по съдебна медицина към
УМБАЛ *** АД - Русе и се сдобил със съдебно-медицинско удостоверение №
8042/2020 г., издадено от д-р М.М. - лекар в Отделение „Съдебна медицина“.
Издалия СМУ лекар е установил и описал по вътрешната повърхност на ляво
коляно синкаво кръвонасядане с размери около 2,5 см. на 1,5 см., по
вътрешната повърхност на дясна подбедрица едно кръвонасядане с размери
около 5,5 см на 5 см. по което имало охлузване с оскъдно кървене.
Установили се и няколко дребни охлузвания с коричка и размери около
0,3/0,4 см. Областта била с изразен оток. По външната повърхност на дясна
подбедрица се установило още и разлато бледо синкаво кръвонасядане с
размери 12 см. на 10 см. Д-р М., която издала удостоверението, преценила
телесните увреждания, нанесени на св. М.М. като „болка и страдание“. При
прегледа били изготвени фотоснимки, които в последствие са приложени към
материалите по делото.
На 09.03.2020 г. св. М.М. отново посетил УМБАЛ *** АД — Русе. По
повод това посещение бил издаден Амбулаторен лист № 142 от дата
09.03.2020 г. от д-р И.П. лекар от Отделение „Съдова хирургия“.
На 27.03.2020 г. св. М.М. посетил хирургичния кабинет на ЕТ-***-д-р
Т.Ц. в гр. Тутракан. При прегледа лекарят установил, че нямало данни за
наличие на остатъчна кръв в хематома и съпътстващо възпаление. Д-р Ц.
обработил раната и издал Амбулаторен лист 276/27.03.2020 г. Във връзка с
лечението на хематома, св. М.М. посетил хирургичния кабинет на д-р Т.Ц. на
30.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. За тези посещения и за извършените при тях
манипулации били издадени съответно Амбулаторен лист № 278/30.03.2020 г.
и Амбулаторен лист № 284/01.04.2020 г.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,
на 25.02.2020 г. св. М.М. получил механични увреждания, които му
3
причинили „болка и страдание“. Вещите лица не установили на св. М.М. да е
било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. В
заключението си те сочат, че установеният масивен хематом се намирал само
под кожата, над фасцията и не прониквал под нея в дълбочина.
При предявяване на материалите по делото, жалбоподателя,в качеството
си на повереник на пострадалия, изразил становище, че се касаело за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК или такова по чл. 325 ал. 2 от
НК.Той и втория повереник са направили искания за извършване на
определени процесуално-следствени действия.С две отделни постановления
наблюдаващия прокурор е взел отношение по направените искания,като
отхвърлил същите.
Наблюдаващия прокурор, от установеното в хода на разследването, е
стигнал до извода,че на 25.02.2020г. на св. М.М. е била причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2, във връзка ал. 1 от НК.
Съгласно особената разпоредба на чл. 161 ал. 1 от НК, за лека телесна
повреда по чл. 130 от НК, наказателно преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия пред съответния първоинстанционен съд.С атакуваното
постановление на основание чл.244 ал. 1 т. 1 във връзка с чл.25 ал. 1 т. 6 от
НПК,наблюдаващия прокурор е спрял досъдебно производство №
149/2020г.Препис от същото е било връчено на пострадалия М.М..
Съдът счита,че в хода на разследването по досъдебно производство №
149/2020г.са събрани всички необходими и достатъчни доказателства,щото да
се направи извод има или извършено престъпление,правилно да се определи
неговата квалификация,както и кой е пострадал и кой е извършител на
деянието.Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при
извършване на процесуално-следствените действия.Всички те са извършени в
съответствие с разпоредбите на НПК.
Съдът намира,че установената и възпроизведена от наблюдаващия
прокурор фактическа обстановка напълно съответства на събраните по делото
доказателства.Направения извод,че в конкретния случай се касае за
причиняване на лека телесна повреда на жалбоподателя е
правилен,достатъчно обоснован и съответства на събраните при
разследването доказателства.По същество именно с този извод на
наблюдаващия прокурор не е съгласен жалбоподателя и неговия процесуален
представител,тъй като той обуславя спирането на наказателното
производство.
За да направи извода,че на пострадалия М. е било причинена лека
телесна повреда,наблюдаващия прокурор се позовава най-вече на
заключението на назначената и изготвена в досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза от професор Д.Р. и доцент А.А. от УМБАЛ
4
„***“ гр.Варна.За разлика от жалбоподателя, съдът намира,че изготвената
експертиза е пълна,компетентно изготвена и дава отговор на всички
многобройни въпроси свързани с начина на причиняване на телесните
увреждания на пострадалия М.,техния характер,връзката им с налични
заболявания на пострадалия и последиците от нараняванията. Не може да има
никакъв спор,че вещите лица са доказани специалисти в своята област и за
тяхната безпристрастност. Изводите им се позовават на представения им
обилен доказателствен материал-протоколи за разпит на свидетели,в това
число и на пострадалия,официални медицински документи, изхождащи от
лекари,извършили прегледи и/или медицински манипулации на
пострадалия.Всички те са детайлно посочени в експертизата и е обсъдено
тяхното съдържание.
Единствено не е коментирана предоставена от пострадалия, изготвена
от д-р Ц.Г. „съдебно-медицинска експертна справка“.Това съдът намира за
правилно.И това е така защото не органите на досъдебното производство са
искали такава „справка“ от д-р Г.,а някой си адвокат М.,с неустановено по
наказателното производство процесуално качество и за това,че не е известно
кой,кога, по какъв начин и какви медицински документи е предоставил на
изготвилия справката.Ето защо по никакъв начин не може да се
противопоставят изводите от заключението на тази „справка“ със
заключението на назначената и изготвена в досъдебното производство
комисийната съдебно-медицинска експертиза. Тук следва да се отбележи,че
органите на досъдебното производство имат оперативната самостоятелност да
определят вещите лица,на които да възложат изготвянето на съответните
експертизи.
Съдът намира за необосновано искането на жалбоподателя и
процесуалния му представител за разпит на д-р Ц.Г. в качеството му на
свидетел.Не е ясно какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени с
този разпит.Липсват доказателства той да е извършвал медицински преглед
на пострадалия и да има лични впечатления от уврежданията му на какъвто и
да етап след получаването им.Разпит за изготвената от него „справка“ е
безсмислен и недопустим.
Необосновано според съда е и искането за разпит на д-р Т.Ц. в
качеството му на свидетел.Жалбоподателя не посочва какви факти и
обстоятелства цели да бъдат изяснени с този разпит.Вярно е,че д-р Ц. е
извършил три прегледа и манипулации на получените от жалбоподателя
наранявания,но всички негови констатации, извършени манипулации и
назначени лечения са описани подробно в издадените за амбулаторни
листи.Последните,ведно с писмо до разследващия полицай,в което
допълнително подробно са описани констатациите,манипулациите и
назначените лечения,са били предоставени от д-р Ц. при
разследването.Последните са били обсъдени в изготвената
5
съдебномедицинска експертиза.
Необосновано е и искането за извършване на очна ставка между
пострадалия М. и св.Ч..Напълно е възможно свидетеля да не е видял
зацапания с кръв крачол на анцунга на пострадалия.Факта,че е имало кръв по
единия крак на пострадалия М. е доказан чрез разпита в качеството им на
свидетели на двамата служители на РУ на МВР-Тутракан. Отделно от това
този факт не е от значение за спиране на досъдебното производство.
Настоящия състав на съда намира за правилен извода на наблюдаващия
прокурор,че в конкретния случай не се касае за извършено престъпление от Р.
по смисъла на чл.325 ал. 1 от НК или по смисъла на чл.131 ал. 1 т.12 от
НК.Очевидно е,че действията на разпитания като свидетел в досъдебното
производство Н.Р.,са били мотивирани и са целели не нарушаване на
обществения ред,а саморазправа на основата на съществуващата вражда
между тях лично и семействата им,ноторно известна не сама на служителите
от РУ на МВР-Тутракан и РП-Силистра,ТО-Тутракан,но и на съда.За
престъпленията по цитирания текст от НК водещо е нарушаването на
обществения ред,което се осъществява чрез причиняване на лека телесна
повреда.Казано по друг начин извършителя демонстрира своето
пренебрежение към обществения ред и изразява своето неуважение към
обществото с действията си по причиняването на лека телесна повреда на
едно или по-вече лица.
Макар и да е извършено на публично място-улицата, деянието е станало
достояние и то в различна степен,само на двама –свидетелите Ч. и Ч. и в
конкретния случай липсват предпоставки то да е станало достояние или да е
възможно да стане,на широк кръг от граждани.Не е налице грубо нарушаване
на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.Ето
защо това деяние не би могло да бъде квалифицирано като престъпление по
смисъла на чл.325 ал. 1 от НК,още по-малко по чл.325 ал. 2 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано
постановление на РП гр. Тутракан от 23.02.2021 год., с което на основание чл.
25, ал. 1, т. 6 от НПК е било спряно досъдебно производство № 149/2020 год.
по описа на РУ на МВР- Тутракан /ПП № 580/2020 год. по описа на РП
Тутракан/.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя адвокат Д.С. и
М.М..
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7