Р Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.*, 12.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2589 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата П.Х.Н.
от гр.*, чрез пълномощника си адв.И. К. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с
ответника са живeли в
условията на фактическо съпружеско съжителство до м. август
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Относно режима на лични отношения между бащата и детето моли да бъде определен без приспиване на детето при бащата, поради твърдяно неумение на бащата да се справи с обгрижването на детето.
Ответникът А.И.К. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.М.Н. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който не се противопоставя упражняването на родителските права спрямо детето да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето. Оспорва предложеният от ищцата режим на лични отношения на бащата с детето като твърде ограничен и моли да му бъде определен стандартен режим, съгласно съдебната практика, посочен в писмения отговор. Оспорва по размер иска по чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка на детето занапред като необосновано завишен, за разликата над 200лв. месечно до пълния претендиран размер от 1000лв. В СЗ лично и чрез пълномощника си адв.Н. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Не претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта, който се установява и от събраните доказателства, страните са живели от началото на 2014г. до м.август 2019г. в условията на фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено на ***г. малолетно дете С. А. К., на 4г. и 8м. към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство по делото соц. доклад за положението на детето, изготвен от ДСП *, че след раздялата между страните детето живее при майката и се отглежда от същата в жилище, находящо се в ***, собственост на ответника, предоставено им от последния, което, видно предлага отлични в комунално - битово отношение условия за живот, в която насока са и свид. показания на К.Я.. Между страните не е налице спор и че след раздялата им ответникът заплаща консумативните разходи за жилището му, в което живеят майката и детето, както и не е налице спор, че след раздялата на родителите бащата е предоставял на майката различни суми 200лв. - 300лв. на ръка, пазарува, сумарно сумата може да достигне 1000лв., купува на дъщеря си подаръци, играчки, храна, в която насока са обясненията на ищцата, дадени по реда на чл.59 ал.6 от СК, според които бащата предоставя солидни финансови ресурси и добри условия за отглеждане на дъщеря им, но чисто физически няма желание и готовност да полага грижи за детето. Видно от соц. доклад, наблюдава се наличие на силна емоционална връзка между майката и детето, като не е изследвана връзката между С. и нейния баща. Видно от соц. доклад, майката разчита на подкрепа при отглеждане на детето от страна на своята майка, живуща в гр.*, както и от страна своя съседка, като детето често гостува в семейната среда на своята баба, поради това, че трудовата заетост на майката често е свързана с кратковременни пътувания извън града. По делото не е спорно и се установи, че бащата е трудово зает като електроинженер на пасажерски кораб по сключвани контракти с различни компании, като доходът му от труд, според заявеното от К. лично по реда на чл.59 ал.6 от СК е, че има месеци, в които получава по 3000лв., по 5000лв., но има месеци, когато няма доходи, няма други родени деца, с висше образование е - инженер, притежава недвижимо имущество - жилището, в което живеят ищцата и детето и още един недвижим имот в гр.*, за който няма акт №16, не притежава МПС, не издържа други лица по закон. Установи се, че след раздялата на страните бащата не е прекъснал контактите с детето, като го е вземал няколко пъти за кратко, без преспиване, като кореспондиращи на обясненията на бащата, че майката не му е дала детето да го заведе лятото на 2019г. на море са свид. показания на К.Я..
С преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2019г. ответникът е превел на ищцата сума в размер на 1000лв. с основание за превода: издръжка за детето от м.09.2019г. до м.01.2020г. вкл., или за 5 месеца по 200лв.
Видно от допълнително споразумение №РД-11-609/06.03.2019г. към трудов договор №20/31.10.2007г., ищцата работи по безсрочно ТПО като логопед в институция в системата на предучилищното и училищното образование -РЦПППО с БТВ от 1144,15лв., като престира труд при работно време от 8ч., при петдневна работна седмица. Видно от Служебна бележка изх.№РД12-266/29.11.2019г., изд. от РЦПППО обл.В.Т., за уч. 2019/2020 майката не е ползвала болнични, респ. е ползвала 2 дни платен годишен отпуск. Видно от Служебна бележка изх.№РД 18-267/29.11.2019г., изд. от РЦПППО обл.В.Т., работните ангажименти на ищцата са свързани с пътуване в цялата област В.Т. и посещения в различни учебни заведения, като основните й посещения през текущата уч. година като логопед са в учебни заведения в с.К., с.К., двете от общ.*, гр.Д., в гр.*. Не е спорно, че детето посещава Детска градина "*" гр.*, като, видно от Служебна бележка изх.№77/29.11.2019г., изд. от ДГ "*" гр.*, след раздялата на родителите детето е отсъствало от ДГ 5 дни през м.09.2019г., 6 дни през м.10.2019г. и 12 дни през м.11.2019г., като не са посочени причините за отсъствието му.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - Й. И. и К.Я., последните обсъдени по-горе. Свидетелят И., бивша колежка на ищцата, пенсионирала се през пролетта на 2018г., установи, че, предвид работния график на ищцата, пътуванията й, налагащи по-рано излизане сутрин, прибиране по-късно вечер, затруднения кой на вземе детето от детска градина, на Н. се налагало да се обажда на близки, на познати, самата свидетелка й е помагала с детето, предполага, че на ищцата й се е налагало да заплаща за гледане на детето, за такси, за да го вземе от градина, ищцата пътува в рамките на областта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК, предмет на делото, е предявен пред родово и местно компетентният районен съд по настоящия адрес на детето и е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му, т.к. родителите на малолетната С. от м.08.2019г. не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по всички въпроси, визирани в чл.127 ал.1 от СК, в частност помежду им е налице спор само досежно режима на лични отношения на бащата с детето и размера на следващата се на детето издръжка, което обуславя и допустимостта на иска.
Съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК следва да постанови при кого от двамата родители ще живее ненавършилото пълнолетие дете, като предостави упражняването на родителските права спрямо детето на родителя, при когото постанови то да живее, и определи на другия родител подходящ режим на лични отношения с детето, както и определи издръжката на детето занапред, съгласно чл.142, чл.143 от СК.
При решаване на въпроса при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/.
В процесният случай между страните не е налице спор досежно упражняването на родителските права спрямо детето С. и че следва да бъде възложено на майката. Установи се, че след раздялата между страните детето живее и се отглежда от майката в семейната й среда, в жилището на ответника, предлагащо отлични в комунално - битово отношение условия на живот. Съдът, след като съобрази, че преките грижи по отглеждане и възпитание на детето се полагат от майката, желанието й да упражнява родителските права спрямо детето занапред, наличието у майката на родителски и морални качества, наличието на силна емоционална връзка между майката и детето, установена от соц. доклад, както и след като прецени пола и възрастта на детето, съобразно които майката се явява по-пригодният родител, счита, че в интерес на малолетното дете е същото да бъде отглеждано и възпитавано от майката, на която следва да бъде възложено упражняването на родителските права спрямо детето, както и местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката, с което уважи иска на ищцата.
Доколкото съдът възлага упражняването на родителските права спрямо детето на майката, следва да определи режим на лични отношения между бащата и малолетното му дете. Между страните е налице спор досежно режима на лични отношения на бащата с детето, във връзка с който съдът излага, че съдът не е обвързан от поискания от страните конкретен режим, а следва да определи същия, изхождайки от фактите по делото и водещия критерий, който е интереса на детето, който диктува да не се препятства възможността на детето да общува и с двамата си родители, в частност с родителя, който не упражнява родителските права спрямо него и да позволява възможност за по-пълноценно общуване. Съдебното решение в частта на определения режим на лични отношения на бащата с детето следва да бъде изпълнимо и възможността на родителя, неупражняващ родителски права, да осъществява лични отношения с детето, да не е предпоставена и да не зависи от извънсъдебно даване на съгласие от другия родител, предвид спор между страните относно съдържанието за режима. В този смисъл съдът счита, че поискания от ищцата режим на лични отношения на бащата с детето от една страна не позволява редовни, периодични контакти между бащата и детето, каквито следва да се осъществяват, с оглед поддържане на емоционална връзка помежду им, а от друга страна е предпоставен от условия, които биха могли да препятстват осъществяването му, и в този смисъл не е в интерес на детето, който диктува да общува пълноценно и с двамата си родители. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че по делото няма основания за определяне на поискания от ищцата по-стеснен режим на лични отношения на бащата с детето, доколкото не се установява да е налично поведение на ответника, което да обуславя определяне на по- стеснен режим, без приспиване на детето при бащата. Гласните доказателства, а именно показанията на св.Я., са в насока, че бащата обича дъщеря си и че малолетната С. е привързана към него, поради което в интерес на детето е пълноценно да общува и с баща си. Не намира опора в събраните доказателства ищцовото твърдение, че бащата не разполага с умения за отглеждане на детето и не познава потребностите му, при все и че с майката са отглеждали заедно детето от раждането му до м.08.2019г. Предвид горното, съдът счита, че в интерес на малолетната С. е да общува с баща си и на последния да бъде определен режим на лични отношения с дъщеря му, съгласно трайната съдебна практика, като съдът, доколкото не е обвързан от поискания от страните конкретен режим, а преценява същия, съобразно интереса на детето, счита за подходящ следния такъв, който следва да определи: право на бащата да вижда и взема детето си себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, право да взема детето при себе си всяка четна година - през първата половина от Великденските и Коледни празници, а всяка нечетна година - през втората половина на Великденските и Коледни празници. При определяне на конкретния режим на лични отношения на бащата с детето съдът съобрази, че работата на ответника като електроинженер на пасажерски кораб предполага негово продължително с месеци отсъствие от страната, но доколкото е свързана със сключване на отделни контракти и е налично и време, през което ответникът не е на плаване, счита, че следва да определи на бащата посочения по-горе режим, съобразно трайната съдебна практика, гарантиращ възможност за периодични контакти между бащата и детето.
На основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка на малолетната С. занапред, съгласно чл.142 от СК, чл.143 от СК. Доколкото упражняването на родителските права спрямо детето се предоставя на майката, заплащането на месечна издръжка на С. следва да се възложи в тежест на бащата. Макар и по делото да се установи, че след раздялата на родителите бащата е участвал в осигуряване издръжката на детето, в т.ч. и чрез заплащане на парични суми на майката, то наличният спор между страните относно размера на дължимата от бащата месечна издръжка обуславя и правния интерес от предявяване на иска по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на С. занапред.
Раздялата на страните е от м.08.2029г., като ИМ е предявена, считано от 21.08.2019г. Между страните не е налице спор, че след раздялата на родителите ответникът е предоставил на майката и детето жилището си, което обитават, с което участва в издръжката на дъщеря си, спестявайки на майката парични средства за заплащане на месечен наем, като осигурява издръжка на детето и чрез заплащане на консумативните разходи за жилището, които са част от отглеждането му. С оглед това участие на бащата в издръжката на детето, в т.ч. и предвид липсата на спор, че същият след раздялата на страните е заплащал на майката за издръжка на детето различни суми на ръка от 200лв.-300лв., като сумарно сумата може да е достигала 1000лв., пазарувал храна, счита, че ответникът не дължи издръжка за периода, считано от датата на предявяване на ИМ 22.08.2019г. до 31.08.2019г. вкл., доколкото извънсъдебно доброволно е осигурявал такава на детето.
Издръжката на детето съдът счита, че следва да присъди, считано от 01.09.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане. На основание чл.143 ал.2 от СК, родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът й, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможността на родителя, дължащ издръжка, да осигурява такава, която се преценява, съобразно доходите, имуществото и квалификацията му.
В процесният случай малолетната С. е на 4г. и 8м. към момента на приключване на устните състезания, на възраст, предполагаща посещаване на детска градина, и безспорно се нуждае от средства за издръжка за физическото и духовното си развитие. В разрез със събраните по делото доказателства е ищцовото твърдение на наличие на "изключителни нужди" на детето, които да обусловят присъждане на по-висок размер първоначална издръжка. Не се доказват, а и не се твърдят по-специални нужди на детето, свързани напр. с образованието или здравето му, които да бъдат квалифицирани като "изключителни нужди", като в това определение не се вписват заболявания на детето от вирусни инфекции, типични за детската възраст. Трудовата заетост на майката, налагаща посещение на обучителни мероприятия и посещения в учебни заведения в рамките на област В.Т., в частност Община В.Т. и съседната й Община *, безспорно й създава известни трудности като родител при полагане на преките грижи за детето, но сама по себе си не обосновава извод за "изключителни нужди" на детето, които да налагат присъждане на по-висок размер издръжка, доколкото, от една страна нуждите следва да са предизвикани от потребностите на самото дете, каквато хипотеза в случая не е налице, а от друга страна, ищцата, в чиято тежест е, по делото не установи в условията на пълно и главно доказване с преки доказателства твърдението си, че тази й трудова заетост налага да прави разходи за заплащане на други лица за полагане на грижи за детето, като свидетелските показания на И. не удостоверяват с нужната степен на категоричност този факт, доколкото свидетелят изказва предположение, че на ищцата й се е налагало да заплаща на друг за грижи за детето, а не свои лични възприятия за факта, при налични данни по делото в соц. доклад, че майката разчита на помощ при отглеждането на детето от страна на майка си, живуща във В.Т. и на своя съседка. За пълнота съдът излага, че присъждането на добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето, каквито в случая не са налице, предвид и че издръжката на С. не е определена по съдебен ред, а подлежи на определяне в настоящото производство, се реализира чрез специалния иск по чл.143 ал.4 от СК.
Безспорно ответникът, баща на детето, разполага с възможности за престиране на издръжка, предвид високият размер на получаван доход от труд - 3000лв., 5000лв., но не всеки месец, факта, че разполага с имущество и няма задължения за издръжка към други лица. Размерът на присъдената издръжка обаче се определя не само съобразно възможностите на дължащия издръжка, а и според нуждите на лицето, което има право на издръжка. При определяне размера на дължимата на С. месечна издръжка съдът съобрази, че ответникът доброволно осигурява частично такава, предоставяйки на майката и детето жилището си за живеене, чрез което й спестява разходи за месечен наем и участва частично при издръжката на детето, заплащайки консумативните разходи за жилището, както и предоставя и средства на ръка за храна, пазарува. Тези факти са налични обективни към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция и съдът ги съобразява при определяне размера на дължимата от ответника издръжка на детето за покриване на останалите негови нужди, свързани с образование, здраве, учебни помагала и т.н., като евентуално отпадането им след формиране СПН би било основание за провеждане от ищцата на иск по чл.150 от СК за изменение - увеличаване на присъдената издръжка. Отчитайки частичния принос на бащата в издръжката на детето и след преценка на критериите, визирани в чл.142 ал.1 от СК, съдът счита, че следва да определи месечна издръжка на С., считано от 01.09.2019г. в размер на 260лв., която следва да възложи в тежест на бащата, дължима до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане. Така определения размер издръжка на детето надхвърля минималния размер издръжка, визиран в чл.142 ал.2 от СК от 140лв. за периода от 01.09.2019г. до 31.12.2019г. и от 152,50лв., считано от 01.01.2020г. На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка съдът съобрази, че ответникът, след предявяване на иска, с преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2019г. е заплатил на ищцата месечна издръжка за дъщеря си в общ размер на 1000лв. за месеците от 09.2019г. до м.01.2020г. вкл. ,или за 5 месеца по 200лв., която следва да приспадне от определената на детето издръжка за този период от по 260лв. месечно, поради което съдът следва да уважи иска по чл.143 ал.2 от СК частично за месеците от 09.2019г. до м.01.2020г. вкл. в размер на 60лв. месечна издръжка, явяваща се разлика между определената месечна такава от 260лв. и заплатената от дължащия издръжка от по 200лв. на месец за този период, съответно присъди месечна издръжка на детето занапред, считано от 01.02.2020г. в размер на 260лв. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва при неплащане, като отхвърли иска по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1000лв. месечна издръжка, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, дължимата ДТ върху определената издръжка в размер на 386,40лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127 ал.2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете С. А. К., родена на ***г., с ЕГН **********, да бъде при майка й П.Х.Н. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. А. К., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката П.Х.Н. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А.И.К. ***, с ЕГН ********** и малолетното му дете С. А. К., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на бащата да вижда и взема детето си себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, право да взема детето при себе си всяка четна година - през първата половина от Великденските и Коледни празници, а всяка нечетна година - през втората половина на Великденските и Коледни празници.
ОСЪЖДА А.И.К. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря С. А. К., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител П.Х.Н. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на от по 60 лв. /шейсет лева/ на месец за периода м.09,10,11,12.2019г. и м.01.2020г. вкл., както и месечна издръжка занапред в размер на 260 лв. /двеста и шейсет лева/, считано от 01.02.2020г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на детето за периода, считано от датата на предявяване на ИМ 21.08.2019г. до 31.08.2019г., както и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1000лв. месечна издръжка за месеците м.09,10,11,12.2019г. и м.01.2020г. вкл. и за разликата над уважения до пълния предявен размер месечна издръжка от 1000лв., считано от 01.02.2020г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.И.К. ***,
с ЕГН ********** , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 386,40 лв. /триста осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща
дължимата ДТ върху определената издръжка, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………