№ 773/13.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Здравена Янева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.а.н. дело № 958 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ф.А.Б., ЕГН **********
***, подадена чрез процесуален представител адвокат Д.С., срещу Решение № 390/22.08.2023
г. по АНД № 20225220201830/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
е потвърден електронен фиш, серия К № 6008368 на ОДМВР – Пазарджик, с който
ѝ е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, по които претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски
по приложен списък. По същество се твърди, че
районният съд е допуснал нарушение на производствените правила и е постановил
решение в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно възприел, че е
спазена процедурата по издаване на електронния фиш. Твърди се, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не
се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа от процесуален представител
адв. С., която поддържа касационната жалба и по изложени съображения моли
решението на районния съд да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Пазарджик в представен писмен отговор,
чрез процесуален представител юрисконсулт К.П., изразява становище за неоснователност
на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. За съдебно заседание ответникът редовно призован, не се
явява представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на
Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, XI с-в, като взе предвид доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Ф.А.Б. срещу Електронен
фиш, серия К № 6008368 на ОДМВР – Пазарджик, с който ѝ е наложена глоба в
размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
за това, че на 08.06.2022 г., в 15:34 часа, в гр. Пазарджик, бул. „Ст.
Стамболов“, пред парк „Остров“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Д.
Греков“, е управлявала автомобил „Хюндай Велостер“ с рег. № *** със скорост от
86 км/ч, след отчетен толеранс – 3 км/ч, при разрешена скорост за населено място
от 50 км/ч. Въз основа на това е бил издаден оспореният ЕФ.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се е доказал фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателката по чл. 182 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност била ангажирана на основание чл.
188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение
на което е регистрирано процесното нарушение. Съдът е констатирал, че при
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на санкционираното лице. Изрично е отбелязал, че съгласно чл.
189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посочил
е, че когато е налице нарушение – установено и заснето с техническо средство,
тогава се издава електронен фиш – в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, като е развил подробни мотиви, цитирайки приложимите правни норми. Съобразил
е, че на жалбоподателя са били издадени два електронни фиша за две отделни
нарушения в кратък времеви период, но на различни местоположения, като за
изясняване на фактическата обстановка е назначил съдебна-автотехническа
експертиза, като при постановяване на решението е ценил същата и се е
мотивирал, съобразно заключението на вещото лице.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз
основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била
дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими
към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил
мотивите на съдебния акт. Събрал е и относимите доказателства, установяващи годността
и изправността на техническото средство, с което е установено нарушението.
Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз
основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото
фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка
относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка
районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на
подадената жалба.
Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилно
приложение на материалния закон.
Електронният фиш е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите. Описано
е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, посочени
са нарушената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), санкционната
разпоредба (чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП), както и наложената глоба по размер,
място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената
скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен
участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става
ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Законосъобразно въз основа на представените по делото писмени доказателства
районният съд е приел вмененото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за доказано.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно
превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените
стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория
„В” за населеното място е 50 км/ч, извън населено място - 90 км/ч, а по
автомагистрала - 140 км/ч, а в ал. 2 е указано, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване
от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното ѝ
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Както бе посочено по-горе, процесният електронен фиш
отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. В
изречение първо на посочената разпоредба изрично е посочено, че при нарушение,
установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки
– какъвто е настоящият случай, доколкото предвиденото наказание за извършеното
нарушение е налагане на глоба, то тогава се издава електронен фиш за налагане
на глоба в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Настоящата инстанция намира, че нарушението е доказано от представените по
делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал.
Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство, за което
са представени доказателства за изправност и се установява от снимковия
материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават този извод,
не са посочени и ангажирани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени,
гласни и веществени доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за
доказаност на нарушението.
Неоснователни са възраженията на касатора, че районният съд е основал
изводите си на неизяснена фактическа обстановка. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.
Съобразно представените по делото доказателства нарушението е установено
посредством използването на ATCC ARH CAM S1 с посочен идентификационен номер на уреда. Техническото средство е от
одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно, за което по делото е представен протокол
от проверка на БИМ. В тази насока от представената към ЕФ снимка еднозначно и
недвусмислено се установява кое моторно превозно средство е засечено с
автоматизираното техническо средство. Снимката е достатъчно ясна и позволява
индивидуализация на заснетото МПС – марка и регистрационен номер, като съдържа
всички останали метаданни, характеризиращи нарушението (GPS координати, посока
на движение, дата и час на нарушението, установената с техническото средство
скорост на движение на МПС).
Не на последно място, по делото пред районния съд е прието заключение на
вещото лице по съдебно – автотехническа експертиза, съобразно което се
установява, че при спазване правилата за движение, в това число и за максимално
допустимите скорости и при съобразяване намаляването скоростта на движение при наличните
кръгови кръстовища и пешеходни пътеки тип „легнали полицаи“ в участъка между с.
Братаница, обл. Пазарджик, ул. „Първа“ № 61 и гр. Пазарджик бул. „Стефан Стамболов“,
пред парк Острова, времето за придвижване
с автомобил, движещ се със средна скорост от 54-55 км/ч., по двата възможни маршрута
от едното до другото населено място, отнема между 12-13 минути. От друга страна,
при движение със скорост, съответно от 82 км/ч и 86 км/ч, каквито са установените
стойности за процесния автомобил в двата ЕФ, посоченото време намалява до интервала
от 7 мин 41 сек до 8 мин 36 сек. Тоест заключението по съдебна автотехническата
експертиза подкрепя извода, че в случай че лицето е управлявало МПС с
установените в ЕФ скорости, то ще е преминало през двете посочени точки в двата
фиша именно за период по-малък от 10 минути. Последното опровергава и
твърдението на касатора, че се е движел със скорост близка до ограниченията
съгласно ЗДвП. От горните следва и, че правилно районният съд е кредитирал
заключението по съдебната автотехническата експертиза и се е мотивирал съгласно
изводите на вещото лице.
С оглед изложените правилно и обосновано районният съд е приел, че
електронният фиш следва да бъде потвърден.
В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на
нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по
издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения.
Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 400 лева съответства на
нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение, вкл. като
е отчетено намалението с 3 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.
Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 390 от 22.08.2023 г., постановено по анд №
20225220201830 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Ф.А.Б. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОД на МВР гр.
Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2.
(П)