№ 8780
гр. С., 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20211110138847 по
описа за 2021 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на
Искова молба, вх. № 22177/02.07.2021г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.01.2021г. по ч.гр.д. №
64715/2020г. на СРС.
Ищецът „****************“ ЕАД чрез юрк. Ц.П. е предявил срещу Б. В. С., починала в
хода на производството и заменена като страна по делото от наследниците си по закон Л. С.
Г., П. Д. Ч., Г. Д. Ч., С. П. П., Й. А. Т., С. А. С. и Е. Е. Х. искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответниците, че същите дължат на „****************“ ЕАД във връзка
с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**********",
***********, аб. № **********, както следва:
1251,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.12.2020г.) до окончателното им
изплащане;
208,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.-11.12.2020г.;
19,32 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2017г.-м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (22.12.2020г.) до окончателното им изплащане;
4,14 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2017г.-11.12.2020г.
1
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и наследодателката на ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в
изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на същата топлинна
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от
юрк. Йоана Г.а, юрк. Катрин С.а или юрк. Биляна Д.. Предявените искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. С. Г. чрез адв. Р. Р. - АК-С., е подал Отговор на
исковата молба, вх. № 168356/11.08.2022г. на СРС. Обосновава, че исковете за заплащане на
главница за дялово разпределение и лихви върху нея са недопустими, тъй като се касае за
иск, с който е предявено пред съда чуждо право. Съответно се прави възражение за
неоснователност на предявените искове, като се сочи, че вземанията са погасени по давност.
Сумите за дялово разпределение били начислени произволно. Ответникът не бил изпаднал в
забава за заплащане на главниците по вземанията, а уредбата на падежа в общите условия
на дружеството била нищожна. Не оспорва, че ищецът е издал фактури за процесните
вземания и че те са осчетоводени, както и че ищецът е доставил твърдяното количество
топлинна енергия. Останалите ответници П. Д. Ч., Г. Д. Ч., С. П. П., Й. А. Т., С. А. С. и Е.
Е. Х. не са се възползвали от правото си да подадат отговор на исковата молба. От всички
ответници пред съда лично се явява само ответникът С. С., който не оспорва претенциите на
ищеца, като желае да се споразумее с него. Същото чрез процесуалния си представител адв.
Р. изразяват и останалите ответници, като следва да се има предвид, че за последното по
делото публично съдебно заседание ответникът Л. Г. е упълномощил адв. Д. Р., която
изрично е заявила, че не оспорва сумите и основанието за начисляването им.
Третото лице-помагач "Б." ООД е депозирало Молба, вх. № 290749/29.12.2022г. на СРС,
към която представя изискани му книжа и данни. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и възраженията на ответната страна, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Доколкото процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не
желае делото да бъде спряно с оглед постигнатата между страните спогодба, то липсват
основания по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК за това, както и съдът се е произнесъл в
хода на производството.
2
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно размера и основанието на начислените суми. С оглед
изявлението на адв. Р. от съдебното заседание, проведено на 16.05.2023г., съдът приема, че
това се отнася и до ответника Л. Г..
Видно от представеното към молба, вх. № 131993/12.05.2023г. на СРС, Споразумение от
11.05.2023г., ищецът е сключил с ответниците споразумение за разсрочване на
задълженията. В чл. 1, ал. 2 от същото страните са се съгласили относно размера на дълга,
включително съдебните разноски, като са се споразумели ответниците да изплатят сумите,
като платят авансова вноска от 614,84 лева в деня на подписване на споразумението, а
останалите суми изплатят на 6 вноски с падежи в периода 11.06.2023г.-11.11.2023г., всяка в
размер на по 239,11 лева. В чл. 3 е уговорено, че при плащане в срок топлоснабдителното
предприятие няма да начислява лихви за срока на разсрочено изпълнение. Видно от
представения на л. 171 фискален бон от 11.05.2023г., ответниците са заплатили авансовата
вноска от 614,86 лева, състояща се от 151,84 лева за законна лихва, 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 200,04 лева за съдебни разноски и 212,98 лева за
мораторна лихва.
Съдът намира, че със сключването на споразумението от 11.05.2023г. страните са
осъществили обективна новация досежно процесните задължения. Това е така, тъй като
всяка промяна на задълженията по едно облигационно отношение, в това число падежа, на
който следва да бъде изпълнено то, съставлява обективна новация по смисъла на чл. 107, ал.
1 ЗЗД, според която едно задължение се подновява тогава, когато се замени с друго по
съглашение с кредитора. В този смисъл е налице и практиката на Върховния касационен съд
- р.147/23.07.2012г.-гр.д.627/2011г.-ВКС, ІІІг.о. Дори и да се приеме за меродавновиждане в
обратна насока /че разсрочването на дълга не съставлява обективна новация/, то в крайна
сметка по съгласие на страните е променен падежът на задължението, т.е. към датата на
произнасяне на съда липсва изискуемо задължение - с настъпил падеж.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК при решаване на делото съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като
3
страните са уговорили нов начин и падеж на плащането на процесните задължения, тези
обстоятелства съставляват именно факти, които следва да бъдат съобразени при решаване на
спора. И, тъй като една част от сумите е платена на 11.05.2023г, а за другите са определени
нови падежи, които все още не са настъпили, то всички предявени искове следва да бъдат
отхвърлени, тъй като датата, на която същите следва да бъдат заплатени, все още не е дошла
В противен случай би се стигнало до там, че от ответника при установяване по реда на чл.
422 ГПК на дължимостта на сумите и влизането в сила на заповедта за изпълнение, може да
се иска да плати суми, чиято изискуемост не е настъпила.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство. Факт е, че предявените искове биват отхвърляни, но това е поради признаване
в хода на производството на задълженията по тях и постигнато съглашение между
кредитора и длъжниците за разсрочване на заплащането им, включително по отношение на
ответника Л. Г., който първоначално е оспорил исковете, но в последствие чрез
процесуалния си представител е заявил че не оспорва претенциите на ищеца като суми и
основание, като е признал дължимостта им в сключено с кредитора споразумение.
Разноските в заповедното производство, както и внесената от него исковото производство
държавна такса, са изцяло заплатени на ищеца, видно от фискалния бон на л. 171 от делото,
поради което липсва основание да му бъдат присъждани. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство от 100,00 лева, от която сума всеки ответник следва да заплати по 1/7 част.
Липсва основание за присъждане на разноски за процесуалните представители на ответника
Л. Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "****************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., срещу Л. С. Г. , ЕГН **********, от село Д.Д., община Р., П. Д. Ч., ЕГН
**********, от град Р., Г. Д. Ч. , ЕГН **********, от град Р., С. П. П., ЕГН **********, от
град С., Й. А. Т. , ЕГН **********, от град П., С. А. С., ЕГН **********, от град С., и Е. Е.
Х., ЕГН **********, от град С., в качеството им на наследници на починалата в хода на
производството първоначална ищца Б. В. С., ЕГН **********, от град С., искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат на „****************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"**********", ***********, аб. № **********, както следва:
1251,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
4
м.05.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.12.2020г.) до окончателното им
изплащане;
208,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.-11.12.2020г.;
19,32 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2017г.-м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (22.12.2020г.) до окончателното им изплащане;
4,14 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2017г.-11.12.2020.
ОСЪЖДА Л. С. Г., ЕГН **********, от село Д.Д., община Р., П. Д. Ч., ЕГН **********, от
град Р., Г. Д. Ч., ЕГН **********, от град Р., С. П. П., ЕГН **********, от град С., Й. А. Т. ,
ЕГН **********, от град П., С. А. С., ЕГН **********, от град С., и Е. Е. Х., ЕГН
**********, от град С., в качеството им на наследници на починалата в хода на
производството първоначална ищца Б. В. С., ЕГН **********, от град С.,да заплатят на
„****************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от общо100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 38847/2021г. на
СРС), като всеки от тях заплати по 1/7 част от посочената сума.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5