ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас , 21.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500188 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Х. В. Х., Н.
Х. В., В. Х. В., П. Х. В. и М. С. Т., всички от гр. С., Ямболска област, чрез адв.
С.Ч., против определение №260105 от 18.02.2021г. по гр.д. № 597/2020г. на
Ямболския окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е спряно
производството по делото, образувано по предявени от тях срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София парични искове за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.Х.И. - баща на Хр. Х.,,
син на М.Т. и дядо на Н.В., В.В. и П.В., настъпила на 02.02.2019г. в резултат
на ПТП от 27.01.2019 г., причинено от П. А. Я., водач на лек автомобил,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, до
приключване на НОХД № 392/2020г. на Ямболския окръжен съд с влязла в
сила присъда.
Иска се отмяна на определението като неправилно, поради
необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се аргументи за липса на
предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, тъй като
решаващият съд не е посочил съществуваща невъзможност със средствата на
ГПК да бъдат установени определени факти и наложителността на
постановяване на присъда, която ще е задължителна на основание чл.300
1
ГПК. Сочи се, че след като по предявените искове не се претендира
установяване наличието на престъпление и това не е необходимо за
уважаване на иска, след като съставомерността на деянието не е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, то процесният деликт може
да бъде установен със способите на гражданския процес.
Постъпил е отговор от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Заявено е становище в
подкрепа на постановеното от първоинстанционния съд определение, с оглед
наличие на условията по чл.229, т.4 ГПК – висящо наказателно съдебно
производство срещу лицето и за деянието, причинило предявените от
ищците вреди, предмет на процесния спор. Налице е позоваване на
задължителна съдебна практика.
Бургаският апелативен съд, като съобрази становищата на страните,
доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По същество жалбата е неоснователна.
Ищците-жалбоподатели са предявили иск против ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на В.Х. И., настъпила при ПТП на 27.01.2019г., причинена от П. Я.
при управлението на лек автомобил „Фиат“ с ДК № *, поради виновно
нарушение правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и
ал.2, чл. 63, ал.2, т.1 ЗДвП, като при движение по пътя от с. З. към гр. С.
водачът е ударил ППС с животинска тяга, при което са причинени телесни
увреждания несъвместими с живота и по-късно, на 02.02.2019г., е настъпила
смъртта на В. И.. В исковата молба е посочено, че във връзка с процесното
ПТП е образувано сл. дело №41/2020г. по описа на ОСлО към ОП Я. и пр.пр.
№ 1026/2020г. на ОП-Я..
В отговора на исковата молба, застрахователят е заявил искане по чл.229,
ал.1, т.4 и 5 ГПК за спиране производството по делото до установяване
2
вината на деликвента П. Я. по висящото срещу него НОХД № 392/2020г. на
Окръжен съд – Ямбол, във връзка с процесното ПТП и последиците от него.
Видно от удостоверение от 16.02.2021 г. по извършена служебна
справка в Ямболския окръжен съд, НОХД № 392/ 2020 г. на този съд е
образувано по внесен обвинителен акт от ОП-Я. против водача Петър
Атанасов Янков за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК,
като са посочени наследниците на пострадалия В. И., между които ищците
Х.Х. и М.Т..
При горните фактически обстоятелства, несъмнено следва изводът, че
предявеното по процесния спор деяние, като елемент от непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД, е идентично с деянието, предмет на посоченото по-
горе НОХ дело. При така констатираната и неоспорена от страните
идентичност, наказателното производство се явява преюдициално спрямо
гражданското, разглеждащо последиците от увреждащото деяние. Това е така,
предвид разпоредбата на чл.300 ГПК, съгласно който, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Текстът на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно предвижда съдът да спре
производството по гражданско дело, когато в същия съд или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване
на спора. Настоящият случай покрива фактическия състав на цитираната
норма, с оглед посочената по-горе преюдициалност на висящото наказателно
дело по отношение на процесния спор, поради което гражданското дело
следва да бъде спряно.
Доводът в частната жалба за липса на преюдициалност, с оглед
възможността на гражданския съд да установи фактите по спора със
средствата на ГПК, е несъстоятелен. Тази теза е несъобразена с изрично
предвидената в чл.300 ГПК задължителна сила на присъдата за гражданския
съд, което означава, че последният, макар и да разполага с възможност по
реда на ГПК да установи фактите, сочещи на извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, следва да изчака
3
произнасянето на наказателния съд в тази насока. Очевидна е целта на
законодателя да се избегне противоречив резултат при разглеждане на
идентични въпроси в две отделни съдебни производства, като предимство по
изброените в чл.300 ГПК елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане е дадено на наказателното производство.
При горните съображения, обжалваното определение на
първоинстанционния съд за спиране на производството по предявения пред
него спор е правилно, като обосновано от доказателствата по делото и
съобразено с приложимия закон. Частната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. В. Х., Н. Х. В., В. Х.
В., П. Х. В. и М. С. Т., всички от гр. С, Я. област, чрез адв. С.Ч., против
определение №260105 от 18.02.2021г., постановено по гр.д. № 597/2020г. на
Ямболския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4