№ 724
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20223100500385 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Въззивникът „К.А.-98“ ЕООД, редовно призован, не се явява лично
законният представител, не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба-становище от „К.А.-98“ ЕООД вх.
№ 9492/19.04.2022г. за даване ход на делото в отсъствие на представител на
дружеството.
Въззивникът „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, редовно призован, не се
явява лично, представлява се от адв. Т.Н.-С., редовно упълномощена и
приета от съда от първата инстанция.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ел. Ил. Б. е редовно призована, явява се лично.
АДВ. Н.С: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 783 от 24.02.2022 година.
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „К.А. – 98“ ЕООД чрез процесуален
представител адв. К.П. срещу решение № 262799/11.11.2021 г., постановено
по гр.дело № 12208/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта, в която съдът е
отхвърлил предявения от „К.А.-98" ЕООД срещу „Изворово Агро" ЕООД иск
за разликата от 1935,11 лв. до 2418,90 лв., представляваща част от стойността
1
на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена и нереализирана био
продукция слънчоглед за 2016/2017 г. от имот № 052025, представляващ нива
с площ от 7.999 дка в местност „Турски гробища" по плана за земеразделяне
на с. Изворово и в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от „К.А.-98"
ЕООД срещу „Изворово Агро" ЕООД иск за разликата от 1028,18 лв. до 3 317
лв., представляваща част от стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучена и нереализирана био продукция царевица за 2016/2017г. от имот
№ 056019, представляващ нива с площ от 6.634 дка в местност „Баира" по
плана за земеразделяне на с. Изворово, и е осъдил жалбоподателя да заплати
на „Изворово агро" ЕООД сумата от 578,23 лв. разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита,
че съдът, относно слънчогледа, неправилно е приел, че поради поредно
засяване на имота с културата слънчоглед добивите биха били по-ниски с
около 20 % при наличие на сигурни данни за добивите от други имоти
съгласно САТЕ и Дневника на проведените ATM, доколкото сеитбооборотът
не е единствен фактор, който влияе върху намалението на добивите и не
следва да се взема изолирано от климатичните фактори и условия. По
отношение на биопродукцията царевица счита, че съдът неправилно е приел,
че следва да вземе предвид обработваемата площ от ПИ № 056019, която
съобразно САТЕ е 1697 кв.м., като останалата част от 4963 кв.м. е залесена и
не подлежи на обработка, тъй като този извод противоречи на събраните по
делото свидетелски показания, от които се установява по категоричен начин
намерението на ищеца да изчисти тази залесена част и да я обработва. Излага
подробни съображения и анализ на събраните доказателства. Искането е за
отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваните части и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по жалбата е подал писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Счита, че ВРС задълбочено е анализирал събраните
по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи по съществото на
спора. Иска потвърждаване на съдебния акт в обжалваната част и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Подадена е и въззивна жалба от „Изворово агро" ЕООД срещу решение
№ 262799/11.11.2021 г., постановено по гр.дело № 12208/2020 г. по описа на
РС – Варна, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 1
935,11 лева, представляваща стойността на пропуснати ползи, изразяващи се
в неполучената и нереализирана био продукция слънчоглед за 2016/2017 г. от
имот № 052025, представляващ нива с площ 7.999 дка в м-ст „Турски
гробища" по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, при
граници и съседи: имоти с № № 052026; 052006; 052024; 051021, полски път
на кметство ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание
чл.79,ал. 1 вр. чл.82 ЗЗД и сумата от 1 028,18 лева, представляваща
стойността на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената и
2
нереализирана био продукция царевица за 2016/2017г. от имот № 056019,
представляващ нива с площ 6.634 дка в м-ст „Баира", землище на с. Изворово,
общ. Антоново, при граници и съседи: имоти с № № 056020; 000199; 056018;
056026, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска 30.09.2020г. до окончателното изплащане, на основание
чл.79,ал. 1 вр. чл.82 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост като постановено в
противоречие със събраните но делото доказателства. Относно договора за
контрол и сертификация на биологично производство от 30.01.2013 г. и от
30.04.2020 г., сключен между ищеца и "Кю Сертификейшън" АД и
сертификати за съответствие за стопанските 2013-2017 г. вкл.,
жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е
сертифициран за биологично растениевъдство, тъй като това не се установява
от доказателствата по делото, както и с оглед на постановеното съдебно
решение по гр.д. № 19656/2019 г. на Районен съд – Варна за същия процесен
имот за предходните две стопански години. Видно от влязлото в законна сила
решение по гр.д. № 14902/2015 г. по описа на PC-Варна и за следващата
стопанска 2015/2016 г. ищеца би следвало да е лишен от правото да ползва
процесните имоти. Оспорва доказателствената сила на издадените от „Кю
Сертификейшън" АД - Пловдив документи по отношение на релевантните за
спора факти. Относно договор от 10.11.2014 г. с контрагент Х.К. излага
съображения за неотносимост на същия към предмета на делото. Относно
представения по делото „дневник на стопанството" оспорва доказателствената
сила на вписаните в същия данни и на самия дневник по изложени
съображения. Акцентира върху обстоятелството, че вещото лице е
определило какъв е средния добив от процесния имот изцяло от данните в
дневника, като същият е два пъти по-висок от стандартна продукция в пълен
противовес с нормите за добив на биологична продукция, която винаги по-
малка, поради което и е по-скъпа. Позовава се и на добива от биологична
продукция за същия процесен имот за предходните години – 2014/2015 г. и
2015/2016 г., установен в производството по гр. д. № 19656/2019 по описа на
PC - Варна. Относно размера на сумата, която е осъден да заплати, обръща
внимание, че исковата претенция на ищеца е за пропуснати ползи, което
предполага, че от пазарната стойност на дадена продукция следва да се
извадят производствените разходи. Счита, че неправилно съдът е пропуснал
да извади от нереализираните добиви стойността на евентуални мероприятия,
ако бяха извършени такива. Изтъква необоснованост на заключението на
вещото лице при определяне на стойността на добивите от двете земеделски
култури - „слънчоглед" и „царевица", която е „константно еднаква“ като
житейски и пазарно е невъзможно две отделни съставки да струват една и
съща сума. Изтъква и обстоятелството, че съгласно данните от Общинската
служба по земеделие в гр. Антоново цената на различните видове култури за
стандартна продукция е различна за всеки един вид култура /слънчоглед -
3
0.70 лв/кг и 0.30 лева за царевица/, а тази за биопродукция по настоящото
производство е абсолютно еднаква за двете култури, както и на всички
останали култури в общо единайсетте текущи производства по описа на РС-
Варна и все на една стойност, била тя бобова, зърнена или житна. Отправя
искане за отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и отхвърляне на
исковата претенция.
АДВ. Н.С: Поддържам изцяло въззивната жалба.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 8822/12.04.2022 г. по
допуснатата допълнителната съдебно-агротехническа експертиза и
констатира, че заключението е в границите на срока по чл. 199 от ГПК, и
пристъпва към снемане на самоличност и разпит на вещото лице:
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: 65 години, българка, българска гражданка, омъжена,
без родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл. 291
НК, дала заключение по съвест и знания.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Поддържам заключението си.
АДВ. Н.С: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ също няма въпроси към вещото лице и намира, че
заключението на допълнителна съдебно-агротехническата експертиза, следва
да бъде приобщено, към доказателствата. На вещото лице следва да се
изплати възнаграждение в размер на внесения депозит, съобразно
представената справка-декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-агротехническата експертиза, ведно с
представената справка-декларация.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на
допълнителната съдебно-агротехническата експертиза в размер на 100,00
/сто/ лева, съгласно представената Справка-декларация от вещото лице ,
което ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице (издаден и получен в съдебно
заседание от вещото лице РКО за сумата от 100,00 лева).
СЪДЪТ докладва молба-становище на „К.А.-98“ ЕООД вх. № 9492 от
19.04.22 г. в частта, в която се изразява становище по съществото на спора и
се представя списък на разноските и предоставя на адв. Н.С за запознаване.
АДВ. Н.С: Не правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Представям списък по чл. 80 ГПК, ведно с Договор за правна
защита и съдействие. Нямам други искания.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
АДВ. Н.С: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите така
подадената въззивна жалба от „К.А.-98“ ЕООД, като неоснователна. Моля да
уважите подадената от „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД въззивна жалба срещу
решение на първоинстанционния съд по гражданско дело №12208/20 г.,
Районен съд – Варна, с което довереното ми дружество е осъдено да заплати
на „К.А.-98“ суми като пропусната печалба за процесните култури слънчоглед
и царевица. При условие на евентуално, ако счетете, че произведената
култура представлява биологична такава и следва да бъде присъдена по-
високо обезщетение, моля да имате предвид, че и двете стопански култури в
експертизата по първоинстнанционното производство са установени от
вещото лице, като стойност от 1,08 лв. на декар, което е равно на цената по
частния договор с гръцкия контрагент, представен от ищцовото дружество в
първоинстанционното производство, а същата цена там е определена на база
смес от зърно и детелина, докато в конкретния случай говорим за
монокултура. Моля да обърнете внимание на това, че в първоинстанционното
производство не е изведена чистата печалба, която ищцовото дружество би
следвало да получи при уважаване на иска, а прихода, така изчислен, както в
експертизата.
Моля да присъдите сторените от довереното ми дружество разноски и
да постановите решение в тази насока.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,27 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5