М О Т
И В И
към присъдата по ВНОХД № 662 по описа на
Варненския окръжен съд за 2018 г.,
наказателно отделение
Предмет на
въззивното производство е присъда № 12/ 18.04.2018 г. по НОХД № 456/17 г. на ДРС,
четвърти състав, с която подсъдимата В.Й.Х. е призната за невиновна и оправдана
по обвинението в извършено престъпление
по чл.290 ал.1 от НК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при ДРП с който се иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и осъждане на подсъдимата по предявеното и
обвинение.
В съдебно заседание представителят на
въззивната прокуратура поддържа протеста съобразно изложените в него мотиви,
като предлага осъждане на подсъдимата и налагане на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 /три/ години.
В срока по
чл.322 от НПК възражения срещу протеста не са постъпвали. В съдебно заседание
пред въззивната инстанция защитата на подсъдимата в лицето на адв. С.С. ***
счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и пледира за
потвърждаването и.
В последната си
дума подсъдимата Х. моли да бъде потвърдена присъдата и.
Окръжният съд
намира, че протеста е основателен по
следните съображения :
ВОС счита за безспорно
установена следната фактическа обстановка, която е сходна с фактическото обвинение по
обвинителния акт и чиито основни моменти са следните :
Подсъдимата
В.Й.Х. ***. Същата е с основно
образование, неомъжена, неосъждана.
Живее на съпружески начала с Я.К.Я. – свидетел по настоящето наказателно
производство и подсъдим по НОХД № 309/2016г. на ДРС респективно ВНОХД №
1526/2016г. на ВОС.с когото имат дете. Работи като продавач – консултант във
фирма „Дитрон – 88“ ЕОFД с
работодател И.Д. Д. – свидетел по настоящето наказателно производство, както и
свидетел по НОХД № 309/2016г. на ДРС.
По внесен от ДРП обвинителен
акт трети състав на ДРС е разгледал и решил НОХД № 309/2016г. С присъда №
56/15.11.2016г. съдът е признал подсъдимия Я.К.Я. за виновен по обвинението по
чл.343Вал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 12.10.2016г. в гр.Вълчи дол е
управлявал МПС – л.а.“Сеат“ модел „Ароса“ с рег № В ---- ВВ без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с НП на Началника на РУ на МВР – Девня. Съдът е констатирал
наличие на предпоставките на чл.78А от НК и е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.
Съдебния акт е бил проверен
по въззивен ред и е потвърден с Решение № 11/27.01.2017г. на ВОС по ВНОХД
№1526/2016г.
В хода на производството по
НОХД № 309/2016г. по описа на ДРС в съдебно заседание проведено на 15.11.2016г.
В.Х. била допусната до разпит в качеството си на свидетел. Била е запозната с
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК и правата си по
чл.119 и чл.121 ал.1 от НПК. След като обещала да говори истината и изрично
заявила, че е запозната с правата си по чл.119 и чл.121 от НПК тя заявила пред
съда : „ На 12.10.2016г. между 16,30 часа и 17,00 ч. П. /св.П. В. В./ дойде при
мен да иска ключа за колата и му го дадох. П. и Я. тръгнаха. Около 17,39ч. аз
бях на касата срещу вратата. Спряха и двамата слязоха.П. управляваше колата.Я.беше
от другата страна. След около пет минути дойдоха полицаи и ги отведоха“.
С показанията си Х. потвърдила версията изложена от подсъдимия Я.
Я., че не той е управлявал автомобила и на процесната дата, показанията на св.П.
В., който твърдял, че е шофирал автомобила на Х., както и показанията на
свидетелите И. Д. и И. Б. утвърждаващи пред съда, че са карали след „Сеата“ и
тя е била управлявана от св.П. В.. Показанията на всички горепосочени лица били
насочени към осуетяване на наказателната отговорност на св.Я..
За да приеме невиновност на
подсъдимата Х. за деянието за което е привлечена към наказателна отговорност
първоинстанционния съд е приел, че подсъдимата е възприела, че личния и
автомобил спира на паркинга пред магазина в който работи и е видяла, че от
шофьорското место слиза св.П.В., който е влязъл в магазина и и е върнал
ключовете. Според ДРС подсъдимата видяла как след няколко минути след нейния
автомобил перпендикулярно спира полицейски автомобил и двама полицаи отвеждат
мъжа с когото живее – Я.Я. и невръстното им дете. За да приеме, че подсъдимата е депозирала
верни показания съдът е приел, че Я. е управлявал автомобила на Х. по пътя към
язовира и обратно, но след като е преминал покрай полицейския участък в
гр.Вълчи дол е спрял и е сменил местото си със св.В., който е шофирал до
магазина в който е работела подсъдимата.
Подобни разсъждения
категорично не се възприемат от състава на ВОС. Задължение на съда е да
постанови решението си въз основа на доказателства и доказателствени средства
събрани по реда на НПК, като в мотивите следва да посочи възприетите
обстоятелства и въз основа на какви доказателствени материали е сторил това –
чл.305 ал.3 от НПК. В случая хипотезата на съда, че е възможно свидетелите Я. и
В. да са разменили местата си в автомобила на подсъдимата в участъка от
сградата на полицията в гр.Вълчи дол до центъра на града не почива на нито едно
доказателство събрано в процеса. Подобно развитие на събитията не се сочи нито
от „сменилите местата си“ Я. и В. – показания л.22 /гръб/ и л.23 /гръб/ по
делото, нито от подсъдимата /която би могла да разбере от Я./, нито от
допуснатите по делото в качеството на свидетели И. Д. и И. Б. – л.36 /гръб/ и
л.37 по делото, които би следвало да са се движили с автомобил непосредствено
след автомобила на подсъдимата. Въпреки липсата на каквото и да било
доказателство, /освен разбира се
изложеното в пледоарията на защитника на подсъдимата – л.39 /гръб/ по делото/
ДРС е възприел тази хипотеза и е постановил въз основа на нея и съдебния си
акт.
В мотивите си
първоинстанционния съд е посочил „Факта, че автомобила „Сеат Ароса“ е бил
застигнат в движение се твърди единствено от св. Р. И. и дори не се потвърждава
от другия полицейски служител – св.С. Д..
Подобно разсъждение според
ВОС лежи на неправилно тълкуване на думите на свидетеля Д. обективирани в протокол от съдебно заседание
проведено на 21.02.2018г. – л.21 /гръб/ и 22
по делото „Тръгнахме след него /Я./ и го настигнахме на центъра на Вълчи
дол пред магазина. Я. управляваше автомобила. … Спряхме зад него на паркинга
пред денонощния магазин във Вълчи дол на И. Д.. Водача Я. слезе от автомобила
….. Колата спря до самия вход на магазина“. Въззивния съдебен състав счита, че
показанията на полицаите и в частност на тези на Д. са достатъчно ясни и
категорични досежно факта кой е управлявал л.а. „Сеат“ при паркирането му в
центъра на гр.Вълчи дол и кое е било лицето излязло от шофьорското место. От показанията на св.Д. много ясно личи, че
той е видял как колата спира, което означава, че със колегата си – св„Р. И. са
били на разстояние след автомобила на Х. позволяващо им да следят движението
му.
За да мотивира невъзможността
двамата полицейски служители да застигнат автомобила на подсъдимата още в
движение ДРС е извел разсъждения, че ако се приеме, че двата автомобила са се
движили с позволената за градски условия скорост от 50 км/ч то физически няма
как да стигнат едновременно до крайното местоназначение. Това безспорно би било
така в случай, че по делото са били събрани доказателства за скоростта с която
са се движили автомобилите и имайки предвид, че пътя е известен като разстояние
/S/ и знаейки и скоростта /V/ бихме могли да изчислим и времето /T/ необходимо
на двата автомобила да достигнат до крайната точка. В случая формулата S = V.T не би могла да бъде използвана доколкото има
две неизвестни. Затова и разсъжденията на ДРС, че полицейските служители не са
могли да застигнат автомобила управляван от св.Я., респективно, че техните
показания са неверни в тази им част са произволни и неподкрепени от никакви
доказателства. Разсъждавайки по логиката на ДРС с основание би могло да се
приеме за житейски оправдано, че полицейски служители провеждащи преследване на
движещ се пред тях автомобил следва да се движат с по-висока скорост от него,
тъй като в противен случай не биха го настигнали никога.
Затова и настоящия състав
кредитирайки изцяло показанията на свидетелите Р. И. и С. Д., така както е
стрил и състава на ДРС разглеждащ НОХД № 309/16г. на ДРС, както и състава на
ВОС разглеждащ ВНОХД № 1526/16г. приема за безспорно доказано, че автомобил
марка „Сеат“ модел „Ароса“ с рег. № В ---- ВВ на 12.10.2106г. при паркирането
си пред денонощен магазин в центъра на гр.Вълчи дол е бил управляван от св.Янко
Я. и заявеното от подсъдимата Х. в качеството на свидетел по НОХД № 309/2016г.
пред трети състав на ДРС е неистина.
От друга страна състава на
ВОС счита, че подсъдимата Х. в качеството си на продавач - консултант в
магазина на фирма „Дитрон -88“ ЕООД е
напълно възможно да е била на условно наречената първа каса от която има
видимост към паркинга и да е видяла спирането на собствения си лек автомобил,
но не е било възможно да е видяла, че той е бил управляван от св. П. В.,
доколкото последния не е шофирал в процесния ден нейния автомобил. В тази
насока следва да се отчете, че доколкото е безспорно установено от показанията
на свидетелите И. Д. и И. Б., че автомобила на св.П. В. е бил паркиран през
деня пред магазина собственост на първия, съвсем житейски нелогично е В. да
иска ключове от Х. и да шофира чужд автомобил при условие, че и неговия по
същото време е бил паркиран на същия паркинг.
Гореизложената
фактическа обстановка ВОС счита за
безспорно установена и доказана от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. И., С.
Д. и К. Г., които съдът цени като обективни, безпротиворечиви, житейски логични
и изцяло в унисон с обективната истина по делото..
Обясненията
на подсъдимата съдебния състав счита за объркани, вътрешно противоречиви,
необективни и израз единствено и само на защитна позиция. Както и
първоинстанционния съд е констатирал обясненията на Х. относно часа на
спирането на автомобила и на паркинга се опровергават от констатациите в
АУАН.Тези разминавания се дължат вероятно на обстоятелството, че всеки ден от
17,30 часа до 17,45 часа подсъдимата е замествала колежката си на първа каса и
затова е посочила като час на връщане на колата 17,30 часа, а не по ранен час
както е констатацията в АУАН. От една страна при разпита си твърди, че П. / св.В./
е влязъл да и върне ключовете докато тя е била на първа каса и е имала „идеална
гледка“ към паркинга, а от друга, че след като е взела ключовете тогава е отишла на касата. Ако е верен втория
вариант възниква въпроса откъде е имала видимост към паркинга, ако е била все
още на втора каса.
Показанията на свидетелите П.
В., И. Д. и И. Б. съдебния състав не кредитира.
Свидетеля В. продължава
да твърди, че той е управлявал
автомобила и в двете посоки, въпрос който вече е разрешен със влязла в сила
присъда и че полицаите са дошли на паркинга след около 10 минути, което е в
противовес в установеното и в хода на наказателното производство срещу св.Я. Я.
и в настоящия процес.
В показанията си св.И. Д. в началото на разпита си сочи, че при
разговор с В. / подсъдимата/ тя му е разказала за случилото се – как е дала на
Пламен ключовете, как той е слязъл от шофьорското място в колата и и ги е
върнал, а след това на въпроси на защитата сочи „Когато се върнаха от язовира Я. и П. със „Сеата“ спряха до колата на П.“.Ако е
вярно това му твърдение то той би следвало да е очевидец на спирането на
автомобила, съответно да е видял полицаите а не да научава за случилото се от
своята служителка.
Св. И. Б. поддържа изложената
в първата част на показанията на св.И. Д. версия за проведения разговор между
последния и подсъдимата и за това какво последната му е съобщила за случилото
се.
Показанията в качеството на
свидетел на М.Д. съдът приема за добросъвестни, но тя не е свидетел на
случилото се на паркинга пред магазина в който работи и не може да даде
сведения за верността на изложеното от подсъдимата Х. пред съда.
При така установената
фактическа обстановка съдебния състав намира, че подсъдимата В.Й.Х. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.290 ал.1 от НК, тъй
като на
15.11.2016 г. в гр. Девня, обл. Варна, пред съд - III-ти състав на Районен съд – Девня, в
публично заседание по НОХД № 309/2016 г. по описа на РС – Девня, като
свидетел, устно и съзнателно потвърдила неистина - че на 12.10.2016 г. не Я.К.Я., а Пл.В.В.е управлявал лек автомобил „Сеат Ароса“ с рег. № В ---- ВВ,
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице. Доколкото
субект на престъплението лъжесвидетелстване може да бъде само лице имащо
процесуалното качество на свидетел то подсъдимата удовлетворява това изискване.
Тя е имала качеството на свидетел по НОХД № 309/2016г. по описа на ДРС и като
такава е била поканена да депозира своите възприятия относно факти включени в
предмета на доказване по делото, който по горецитираното наказателно
производство е бил дали на 12.10.2016г. подсъдимия по това производство Я. Я. е
управлявал л.а. „Сеат“ . Факта за който тя е свидетелства е включен в предмета
за доказване по делото и тя може да носи наказателна отговорност по чл.290 от НК. В тази насока е и практиката на ВКС на РБ – например Решение №
347/11.05.2004г. на ВКС по н.д. №1055/2003г. на 3-то н.о.
От
обективна страна подсъдимата е нарушила своето обществено и правно задължение
да каже всичко което и е известно по делото като възпроизведе собствените си
възприятия относно факти които са предмет на доказване в процеса. Възпроизвеждайки
ги добросъвестно – без да ги видоизменява, изопачава, или преивачава свидетеля
ще изпълни задължението си да кажи истината пред съда. В случая подсъдимата е
потвърдила неистина – тя е свидетелствала, че е възприела нещо – управление на
собствения и автомобил от свидетеля П.В. без действително това да е станало.
Изложеното от подсъдимата пред съда е било достатъчно ясно и категорично и тя е
била убедителна в твърденията си, като целта и е била да заблуди съда при
вземане на крайното му решение по делото.
Деянието
е извършено при пряк умисъл – подсъдимата е знаела ,че нарушава задължението си
да говори истина пред съда и подлежи на наказателна отговорност при неспазване
на това си задължение, но е депозирала показания в полза на подсъдимия с цел да
избегне реализирането на наказателна отговорност срещу него. Подсъдимата е
съзнавала както обществено опасния характер на извършеното – предвидената
наказателна отговорност, която и е била разяснена от съда, както и
възможностите и да не свидетелства и да
не дава показания които биха я уличили в престъпление, но въпреки това е целяла
и искала настъпването на обществено опасните последици – вземане на неправилно
решение от страна на съда и оневиняване на мъжа с който живее при условията на
фактическо съжителство.
Деянието
е довършено със завършване на разпита на подсъдимата в качеството на свидетел
по НОХД № 309/2016г. на ДРС.
Накърнени
са обществените отношения свързани с осъществяването на правосъдната дейност и
авторитета на органите на съдебната власт, тъй като е налице посегателство,
което възпрепятства вземането на правилни решение от последните. Това деяние
поставя в опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната
дейност, а именно разкриване на обективната истина относно факти предмет на
доказване в процеса.
За да определи вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата съставът на ВОС прецени :
Степента на
обществена опасност на деянието, въпреки, че то не е тежко по смисъла на чл.93
г.7 от НК е висока. Престъплението
рефлектира негативно върху системата на правораздаване в страната и препятства
правилното осъществяване на функциите и.
Обществената
опасност на подсъдимата не е висока. Тя
е с добри характеристични данни, работи на трудов договор, отглежда дете.
Ката смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете
младата възраст на подсъдимата, добрите и характеристични данни и липсата на
предходна съдимост.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха отчетени
Изложеното води
съда до извода, че не са налични нито многобройни, нито дори едно но
изключително по своята същност смекчаващо отговорността обстоятелство и
наказанието на подсъдимата следва да се индивидуализира при условията на чл.54
от НК.
Определяйки
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете,
че следва да го индивидуализира в размер около минималния, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Като взе
предвид, че подсъдимата не е осъждана и за постигане на целите на наказанието и
най-вече на тези на личната превенция не е необходимо изолирането на
подсъдимата от обществото съдът на осн. чл.66 от НК отложи изпълнението на
наказанието, като определи изпитателен срок от 3 /три/ години
По
изложените съображения въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: