№ 84
гр. София, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600317 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по въззивни жалби,
подадени съответно от адв. В.И. от САК – защитник на подсъдимия К. К. К. и
от адв. М.М. от САК - повереник на частния обвинител С. Ф. Д., срещу
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 12/19 г. по описа на Районен съд – С.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия К. К. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК е определено общо наказание на подсъдимия по настоящото дело
и по н.о.х.д. № 306/2015 г. по описа на районен съд – С. по н.ч.х.д. №
475/2015 г. по описа на районен съд – С.и по н.о.х.д. № 376/16 г. по описа на
Софийския окръжен съд, а именно лишаване от свобода за срок от шест
години, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание 57,
ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. При изпълнението на наказанието на основание чл.
25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по н.о.х.д. № 376/16 г. по
описа на Софийския окръжен съд. На подсъдимия са възложени и разноските
1
по делото. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител С. Ф. Д.
сумата в размер на 1 300 лева за направените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият и неговият защитник,
който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. В жалбата се изнасят
доводи че обжалваната присъда е неправилна, постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Няма съмнение, че подадената от защитника жалба е срещу присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 12/19 г. по описа на районен съд – С. с която е
осъден подсъдимия К. К. К., независимо, че в нея защитникът е вписал друго
име за подсъдим (Н. Н.), което очевидно се дължи на техническа грешка. В
подкрепа на доводите за неправилност на обжалваната присъда се сочи, че
същата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Най-напред се
твърди недоказаност на авторството на подсъдимия на деянието, като в тази
насока се твърди, че събраните гласни доказателства не очертават ясна и
непротиворечива фактическа обстановка и се иска отмяна на присъдата с
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. На следващо място се твърди, че в
производството пред първоинстанционния съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, без да се
сочат конкретно такива. Алтернативно се претендира несправедливост на
наложеното наказание, като искането е за неговото намаляване, като в
подкрепа се сочат добри характеристични данни за подсъдимия и изминалия
дълъг период от извършване на престъплението, за което е осъден, които са
останали неотчетени от първия съд при индивидуализацията на наказанието.
С жалбата, подадена от частния обвинител чрез неговия повереник, се
претендира увеличаване наказанието на подсъдимия, тъй като определеното и
наложено от първия съд не е съобразено със съдебното минало на
подсъдимия, което сочи изградени у него трайни престъпни навици, липсата
на разкаяние за извършеното деяние, тежестта на извършеното и
характеристичните данни за него, поради което наложеното наказание не
може да изпълни предвидените в закона цели. Счита, че наказание към
2
максималния размер на предвиденото в закона би било справедливо и би
могло да изпълни целите си.
Не се предявяват искания за събиране на доказателствата от въззивния
съд.
Представителят на С. окръжна прокуратура в съдебно заседание оспорва
жалбата, като счита присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована.
Намира, че събраните гласни и писмени доказателства са обсъдени обстойно
и компетентно от първоинстанционния съд, като обосновават единствения и
безпротиворечив извод за виновността на подс. К. в извършено престъпление
по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК. Оспорва доводите във въззивната жалба за
неправилно и превратно тълкуване на доказателствата и отрича да е налице
противоречие в показанията между отделните групи свидетели. Изразява
съгласие с определения размер на наказанието и намира приложението на чл.
23 и чл. 25 НК за законосъобразно. Моли за потвърждаване на присъдата.
Защитникът адв. Б. поддържа въззивната жалба, като излага
допълнителни аргументи за наличие на основания за приложението на чл. 132
НК. Твърди, че понятието „силно раздразнение“ е по-широко от понятието за
физиологичен афект, като застъпва, че подзащитният му е извършил деянието
в такова емоционално състояние. В подкрепа на това твърдение сочи
показанията на свид. Г. и свид. С., останали необсъдени от
първоинстанционния съд. Алтернативно се твърди, че състоянието на
подсъдимия следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Отправя се упрек към съда, че е установил наличие на висока
обществена опасност, характеристични данни и подбуди на подсъдимия, но
не е уточнил в какво конкретно се изразяват тези обстоятелства. Моли съда да
квалифицира деянието по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК и да намали наказанието
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият К. поддържа становището на защитника си. В последната
си дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен
акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното:
Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното
3
съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваната присъда.
От фактическа страна се установява следното:
На 14.01.2017 г. пострадалият С. Ф. Д. участвал в спортно състезание по
борба заедно със свидетелите Д., К. и С.. След състезанието късно вечерта
отишли в дискотека „Планета Пайнер Клуб“ в гр. С. за да отпразнуват
победите от състезанието.
През тази вечер като охранители в дискотеката работели свидетелите С.,
П. и Илиев, а като сервитьори на смяна били свид. С. и свид. Георгиева.
В заведението до бара бил подс. К., заедно със свид. Г. и други лица от
компанията им.
В близост до тях, на сепаре в заведението седели пострадалият Д. и
свидетелите Д., К. и С..
Същата вечер след полунощ, на 15.01.2017 г., но преди 02,00 ч., между
постр. Д. и свид. Г. възникнал конфликт, двамата излезли от заведението,
навън се скарали – разменили си словесни реплики и се върнали в
заведението /от показанията на свид. Г. – л. 68 от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК/ .
По-късно същата вечер, около 02:00 ч., подс. К. се приближил до
сепарето, където седял постр. Д., и го ударил два пъти в областта на лицето.
Конфликтът между двете компании продължил вътре в заведението – към
бара били хвърляни чаши /от показанията на свидетелите Г., С., Георгиева/ и в
заведението настанала суматоха.
Тогава се намесили охранителите - свидетелите С. и Илиев, които
извели Д. и компанията на К. навън пред заведението, където се намирал и
портиерът – свид. И. П.. Свид. Илиев (охранител) се върнал обратно в
заведението.
Извън заведението конфликтът между Д. и К. продължил, като
пострадалият нападнал К. и му нанесъл удар в главата. Тогава отново се
намесили охранителите, за да раздалечат Д. и К.. Междувременно се събрали
над 10 наблюдатели на ситуацията. Свид. С. хванал Д., за да го възпре от
продължаване на сбИ.ето, но Д. буйствал и се дърпал, поради което, както и
4
поради хлъзгавата настилка отвън, двамата паднали на земята.
В този момент пред заведението излезли и свидетелите Д., К. и С., които
заедно със свид. П. забелязали, че Д., като бил на земята, се опитвал да се
изправи, като бил застанал на колене и се подпирал с двете си ръце. Именно в
тази поза бил забелязан от свидетелите, посочени по-горе. Тогава
подсъдимият се засилил срещу пострадалия и му нанесъл удар с крак в
областта на лицето. Ударът е характеризиран от свид. Д., К. и постр. Д. с
думата „шут“, а от С. и П. – „удар с крак“. След удара пострадалият започнал
да кърви в областта на лицето и да стене, като викал „изтече ми окото“.
Д. незабавно бил закаран в Спешно отделение в гр. С. а оттам бил
насочен за преглед и лекуван в различни лечебни заведения в гр. София.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
на пострадалия са причинени: една разкъсно-контузна рана по горния клепач
на дясното око под веждата, масивен оток и кръвонасядане по двата клепача
на дясното око с кръвоизлив под конюнктивата, оток на двете устни на устата
и охлузване по горната устна, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и са заздравели без последици за здравето на
пострадалия за около 15-20 дни от датата на травмата. Освен това от същото
експертно заключение се установява, че на пострадалия е причинен
кръвоизлив под ретината на дясното око в областта на макулата, довел до
трайно отслабване зрението на дясното око за повече от 30 дни.
От заключението на вещото лице се установява, че констатираните
травматични увреждания при пострадалия Д. са в резултат от действието на
твърди тъпи предмети със значителна сила, като могат да се получат при
удари с юмруци или ритници, но не и с плесници.
Подсъдимият К. К. К., с ЕГН: **********, е роден на **.**.**** г. в гр.
С. живее в град С. ул. „Ц. Б.“ III № 3 № 118, българин, с българско
гражданство, средно образование, неженен, осъждан, безработен.
Подс. К. е осъждан, като последно с присъда № 5 от 09.02.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 376/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2
НК, присъдата е влязла в сила на 23.04.2019 г. Установени са лоши
характеристични данни от представена характеристична справка /л. 82 от ДП/ -
налице са множество данни за нарушаване на обществения ред, извършване
5
на противообществени прояви, поддържане контакти с лица, представляващи
оперативен интерес, злоупотреба с алкохол.
Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.
3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали
фактическите му констатации и изводи. Анализирал е доказателствата
поотделно и във връзка помежду им, и в съответствие на действителното им
съдържание. Съдът е изложил аргументирани и убедителни доводи защо
възприема кредитираните доказателства, като е формирал своето вътрешно
убеждение по въпросите по чл. 301 НПК при съблюдаване на процесуалните
правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, в съответствие на
изискванията по чл. 14 НПК.
Съвкупната оценка на анализираните доказателствени източници налага
несъмнен и убедителен фактически извод за авторството на подсъдимия на
инкриминираната телесна повреда.
В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни упреците във
въззивната жалба на защитника за недоказаност на обвинението и превратно
тълкуване на доказателствата в мотивите на обжалвания съдебен акт.
Мотивите не съдържат сочените в жалбата недостатъци. Напротив, първият
съд е положил най-напред необходимите усилия да събере всички значими и
възможни доказателствени източници за изясняване на обективната истина по
делото, които впоследствие е използвал за решаване на делото, подлагайки ги
поотделно и съвкупно на прецизен анализ в съответствие с процесуалните
изисквания на чл. 305, ал. 3 НПК, като не е допуснал извращаването им, нито
е игнорирал неоснователно някои от тях. В основата на фактическите
констатации и изводи, възприети от районния съд, стоят показанията на
пострадалия и на свидетелите Д., К. и С., като в тази насока районният съд е
изложил убедителни и аргументирани доводи защо ги възприема за
достоверни.
Събраните гласни доказателствени източници могат условно да се
разделят на две групи. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд,
от събраните доказателства се установява възприетата фактическа обстановка
еднозначно и безпротиворечиво. От едната група гласни доказателства,
посочени по-горе, пряко се установява фактът на причиненото увреждане,
докато останалите гласни доказателства, въпреки че съдържат празноти по
6
отношение на отделни събития, не влизат в противоречие с доказателствената
съвкупност и спомагат за разкрИ.е на други факти във връзка с
инкриминирания случай.
Така от една страна показанията на постр. Д., свидетелите Д., К., С. и П.
кореспондират и се подкрепят от обективни данни по делото относно вида и
характера на уврежданията, причинени на пострадалия и механизма на
причиняването им, установени също от медицински документи и от СМЕ. От
друга страна, показанията на свидетелите С., Илиев и Г., макар да не
потвърждават, че е реализиран удар срещу постр. Д. от страна на подсъдимия
по установения начин, не влизат в противоречие с останалите гласни
доказателства и по-важното е – не ги опровергават. От своя страна
показанията на С., Георгиева и Владимиров потвърждават данните за
възникналия конфликт в заведението и за факта, че пострадалият и
подсъдимият били изведени навън, не съобщават обстоятелства относно
причиненото увреждане, но и не опровергават този факт.
Показанията на двамата полицейски служители – свидетелите К. и Х.,
не съдържат информация, годна да послужи за изясняване на обстоятелствата
относно механизма на увреждането, но споделят видяното по повод
извършената от тях проверка, поради което и са останали необсъдени от
първоинстанционния съд, тъй като не допринасят за изясняване на предмета
на делото.
С оглед на това, упрекът на защитника за превратно тълкуване на
доказателствата, следва да бъде отхвърлен. Кредитираните гласни
доказателства по делото очертават ясна и непротиворечива фактическа
обстановка и се подкрепят от останалите събрани доказателства.
Всичко изложено дава основание на въззивния съд да се съгласи изцяло
с направения доказателствен анализ от страна на първата инстанция. При
установената фактическа обстановка крайният извод на първоинстанционният
съд относно правната квалификация и авторството на деянието е правилен и
се споделя изцяло от настоящата инстанция.
С деянието си от обективна страна на 15.01.2017 г., около 02.00 ч. пред
дискотека „Планета Пайнер Клуб“ в гр. С. подсъдимият К. К. К., с ЕГН:
**********, чрез удар с крак в областта на дясното око е причинил на С. Ф.
Д. от гр. С.увреждане, изразяващо се в кръвоизлив под ретината на дясното
7
око, в областта на макулата, което е причинило на пострадалия трайно
отслабване на зрението на дясното око за период, по-голям от тридесет дни.
По своя медикобиологичен критерии причиненото увреждане представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 1 НК.
Доказана е и субективната страна на деянието. Подсъдимият е
извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Това психическо отношение на подсъдимия към престъпния
резултат е обективирано в неговите действия, описани по-горе, като първият
съд е изложил изчерпателни и обосновани доводи, с които настоящата
инстанция се съгласява.
Излагайки последователно своите фактически и правни изводи, първият
съд по същество е дал отговор на всички доводи на защитата, които се
поддържат и пред настоящата инстанция, към които въззивният съд няма
какво да добави.
Не намира опора в доказателствената съвкупност становището на
защитата, че деянието на подс. К. е извършено в състояние на силно
раздразнение, тъй като липсват данни пострадалият да е извършил действия, с
които да е предизвикал непосредствено нападението на подсъдимия, респ. не
се установява наличие на обстоятелства, обосноваващи квалификацията на
деянието като престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. За да е налице състава
на това престъпление е необходимо да се установи, че деянието е извършено
в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния или негови ближни. За това престъпление е характерно от една
страна, че решението за извършване на деянието възниква внезапно в
състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие
против виновния или неговите близки и, от друга страна, че то се извършва в
същото състояние. Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при
което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята
му се определя предимно от тях. Касае до състояние на физиологичен афект,
при което е налице само едно ограничение в значителна степен на
8
способността на дееца да ръководи постъпките си, което не изключва тази
способност по смисъла на чл. 33, ал. 1 НК. Средствата, с които се предизвиква
състоянието на силно раздразнение, са изчерпателно изброени в закона и това
са насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие
против виновния или неговите ближни. Затова, ако състоянието на силно
раздразнение е предизвикано с други средства, а не с тези, посочени в закона,
съставът на чл. 132, ал.1 НК няма да е налице.
По делото липсват конкретни данни пострадалият с насилие или тежка обида,
или клевета, или друго противозаконно действие срещу подсъдимия да е
предизвикал силно раздразнение у него и именно в такова състояние
подсъдимият да му е причинил инкриминираната телесна повреда. Нещо
повече – при първоначалния конфликт между двамата вътре в заведението
именно подсъдимият първи е нанесъл удар на пострадалия в областта на
лицето, а впоследствие навън, пред заведението, когато подсъдимият е
нанесъл на пострадалия удар с крак в областта на лицето и му причинил
инкриминираната телесна повреда, пострадалият Д. е бил в беззащитно
положение – паднал на колене на земята, поради което и този удар с крак не
може да се обсъжда като защитен. В този смисъл първоинстанционният съд е
дал обоснован и правилен отговор на доводите на защитата за
неприложимостта на чл. 132, ал.1, т. 2 НК в конкретния случай.
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години, като районният съд е наложил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години. При определяне
размера на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд е отчел
всички релевантни за индивидуализацията на наказанието обстоятелства. В
аспекта на отегчаващи отговорността обстоятелства първият съд е отчел
лошите характеристични данни за дееца и обществената му опасност – видно
от характеристичната справка на л. 82 от ДП за подсъдимия са налични
множество данни за нарушаване на обществения ред, извършване на
противообществени прояви, поддържане контакти с лица, представляващи
оперативен интерес, злоупотреба с алкохол. Правилно е отчетена и
опасността на конкретното деяние, както и предхождащото насилие,
упражнено над пострадалия. Не на последно място следва да се посочи, че с
деянието на подсъдимия са причинени и увреждания, непопадащи в рамките
9
на обвинението, покриващи признаците на лека телесна повреда. Наред с това
е отчел като смекчаващо обстоятелство младата възраст на подсъдимия, което
е отчетено със значителен превес при определяне размера на наказанието.
Тази оценка на установените обстоятелства, релевантни към
индивидуализацията на наказанието, се споделя и от настоящия съд, като
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години – под
средния размер, предвиден в закона, - съответства на целите по чл. 36 НК.
Първоинстанционният съд правилно е отчел, че наказанията, наложени
на подсъдимия по н.о.х.д. № 306/2015 г. на Районен съд – С. н.ч.х.д. №
475/2015 г. по описа на Районен съд – С.и по н.о.х.д. № 376/2016 г. на
Софийски окръжен съд, са за престъпления, извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, което обосновава приложението
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание за тях.
Първият съд е сторил това, като е определил и наложил на подсъдимия общо
наказание по посочените осъждания, а именно най-тежкото измежду тях –
лишаване от свобода за срок от шест години (по н.о.х.д. 376/2016 г. по описа
на Софийски окръжен съд). Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 НК, като при изпълнение на определеното общо наказание е
приспадната изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. 376/2016 г. по описа
на Софийски окръжен съд.
Правилно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на
определеното и наложено общо наказанието – строг (по арг. от чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „а“ ЗИНЗС).
Присъдата е правилна и в частта за разноските, като първият съд на
основание 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия
сумата в размер на 1300 лева за направените от него разноски по делото,
както и да заплати в полза на държавата сумата в размер на 131,64 лева за
направените разноски по делото.
При изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден изцяло като правилен.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК
10
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 23 от 18.07.2019 г., постановена
по н.о.х.д. № 12/2019 г. по описа Районен съд – С.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11