ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 19.04.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети април 2019г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №6201 по описа
за 2018 година:
Предявена е искова молба от „САМ БС” ЕООД София против
„ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора.
Ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора е представил
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявения иск е допустим намира, че следва да внесе делото за разглеждане в
о.с.з.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните документи: платежно нареждане от
02.10.2018г.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.дело №4644/2019г. по
описа на СтРС.
УКАЗВА на ищеца „САМ БС” ЕООД София, че в исковата молба
са посочени, а не са представени по делото изброените в раздел „Доказателства”
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът „САМ БС” ЕООД София твърди
в исковата си молба, че 09.03.2017г.
между ответника в качеството на купувач и ищеца в качеството на доставчик е сключен договор за
доставка на стоки, по силата на който доставчикът се е задължил да доставя и
продава стоки, предназначени за фураж и хранителни добавки за животни, а
купувачът се задължава да купува стоките и да изплаща сумите своевременно. След
направена заявка от страна на служители на ответното дружество ищецът доставил
следните стоки: чували
Въпреки множество покани дружеството не заплатило сумата
по посочената фактура. Поради това със заявление за издаване на заповед за изпълнение
ищецът поискал заповед за изпълнение за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК.
Старозагорският районен съд уважил
искането и е издал заповед за изпълнение от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. №4644/2018г.
С преводно нареждане след издаване на заповедта за изпълнение ответникът заплатил на ищеца
сумата по фактурата в размер на 1059.60 лева, като не били заплатени сумите за
законна лихва и разноски във връзка с образуването и воденето на заповедното
производство. Впоследствие по делото е постъпило възражение от длъжника, с
което твърдял, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, в законоустановения срок по чл. 415
ал. 1 от ГПК ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има действително и подлежащо на
изпълнение вземане по отношение на ответника за сумата от 163.39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата по фактура
**********/09.03.2017г. от датата на забава до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира направените в заповедното и исковото производства
разноски.
Ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва,
че имал неплатено задължение към ищеца
по фактура **********/09.03.2017г. в размер на 1059,60 лв., както и че
задължението било платено със забава - на 02.10.2018г, поради забава в
плащането от страна на клиенти на дружеството. Заявява, че плащането било
извършено след издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4644/2018г. по
описа на РС Стара Загора, поради което за ответника възниквало и задължение за
заплащане на посочената в заповедта лихва за забава за периода от 10.03.2017г.
до 14.09.2018г. в размер на 163,39 лв.
Поради изложеното признава предявения иск за сумата от
163,39 лв., представляваща присъдена със Заповед № 2630/18.09.2018г. по ч.гр.д.
№ 4644/2018г. лихва за забавено плащане на сумата от 1059,60 лв., дължима по
фактура **********/09.03.2017г. за периода от 10.03.2017г. до 14.09.2018г.,
както и за сумата от 25,00 лв. - разноски по същото производство за държавна
такса и 25,00 лв. - разноски по настоящото производство за държавна такса.
Оспорва претенциите на ищцовото дружество за законна
лихва върху претендираната сумата (също законна лихва), считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, като счита същата за
недължима на основание чл.294, ал.2 от ТЗ.
Оспорва претенциите на ищцовото дружество за разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №4644/2018г. и в
настоящото производство, като счита същите за прекомерни с оглед разпоредбата
на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед на фактическата и правна сложност на
делата. На основание чл.78, ал.5 ГПК, моли съда да намали дължимия адвокатски
хонорар и по двете производства до половината от минималния размер по Наредба №
1/2004г., а именно: 150,00 лв. за всяко от двете производства.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск следва да бъде
квалифициран с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД. По този иск, който
има за предмет установяване вземането за лихва в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е изпаднал в забава.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните са налице договорни отношения по
договор за покупко-продажба от 09.03.2017г., по силата на който ищецът доставил
на ответника стоки: чували
НАСРОЧВА
делото за 21.05.2019г. от 10,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и
препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: