МОТИВИ към Присъда № 260026 от 15.12.2020 г. по НОХД №
430/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Районна
прокуратура гр. Дупница е
повдигнала обвинение на Ц.К.Н. *** за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В обвинителния
акт се сочи, че на 27.12.2018г., около 11:40 ч. на ПП Е 79 при км. 355+100 в
района на пътен възел Кочериново, обл. Кюстендил, в посока Кулата е управлявал
моторно превозно средство – автобус ,,Мерцедес” с рег. № СО 82 09ВМ, след употреба
на наркотични вещества: ,,OPI” /опиати/, установено по надлежния ред с
техническо средство Drug Check 3000, съгласно чл. 3 от
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Дупница поддържа обвинението, счита същото за доказано
от обективна и субективна страна и предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно ,,лишаване от свобода”
за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален ,,Общ” режим и
глоба в рамките на 500-1000 лв.
Подсъдимият дава
обяснения по обвинението. В последната си дума заявява, че не е употребил
наркотици в деня на проверката. Единственият му отказ да даде кръв за
изследване бил на пътя, където бил спрян за проверка от полицейските служители.
Моли да бъде оправдан.
Защитниците на
подсъдимия адв. В. и адв. Г. пледират за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението. Излагат доводи, че действително в медицинското
заведение подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване, но преди да изтече
определения час се е върнал отново и е заявил, че желае да даде кръв, но му
било отказано вземането на кръвна проба, тъй като времето за това било изтекло.
Убеден в своята невинност Н. е направил всичко възможно и е дал кръв и урина за
изследване в ,,Пирогов” и ВМА. Считат, че предложеното от прокурора минимално
наказание би било прекомерно тежко. Акцентират на факта, че към настоящия
момент Н. работи на две места, а жената с която живее на съпружески начала не
работи, а полага грижи за дъщеря им, която е във втори клас и една осъдителна
присъда би била пагубна за цялото семейство.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства, както и заключенията
на вещите лица, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Ц.К.Н.
е роден на *** ***, живущ ***7, българин, с българско гражданство, неженен, със
средно специално образование, работещ, осъждан, с ЕГН **********.
На 27.12.2018
г. около 11:40 ч. подсъдимият Ц.К.Н. управлявал автобус ,,Мерцедес”с рег. № СО 8209
ВМ по главен път ПП Е 79, в района на ,,пътен възел Кочериново” с посока на
движение Кулата /гр. Благоевград/. По същото време при км. 355+100 докато
управлявал автобуса по главния път, Н. бил спрян за проверка от служителите на
РУ на МВР Дупница, свидетелите А.Г. и С.Н., които изпълнявали служебните си
задължения по контрол на движението по пътищата, съгласно предварително
утвърден график. От представените им документи те установили самоличността на
водача, а именно Ц.К.Н. ***. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство ,,Алкотест дрегер” като пробата била отрицателна. Тъй като
се усъмнили в поведението на подсъдимия, полицейските служители го изпробвали и
за употреба на наркотични вещества с техническо средство ,,Drаgеr Drug Check
3000” с фабричен № ARKM-0261. Проверката била
извършена при спазване на указанията в методическото ръководство за работа със
средството, която приключила в 11.55 ч. на 27.12.2018 г. Дисплеят на
техническото средство отчел положителен резултат ,,OPI” - наличие на опиати.
Резултатът от пробата бил представен на водача. Свидетелят А.Г. съставил Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, който
бил подписан от провереното лице. Свидетелят Г. издал талон за изследване с №
0017324, в който посочил, че Н. следва да се яви във ФСМП гр. Рила до 13.30 ч.
за извършване на изследване. Талонът бил връчен на провереното лице в 12.30 ч.
на 27.12.2018 г. Бил съставен и АУАН на Н. с № 580120 за извършено нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като били иззети като доказателства: СУМПС № *********,
СРМПС част II №
*********. Срещу така съставения му акт водачът не направил възражения, след
което бил закаран от полицейските служители до ЦСМП – Рила за даване на кръвна
проба за изследване, но там водачът отказал даване на такава, което било отразено
в изготвения фиш за спешна медицинска помощ, в книга за рапорти на ФСМП-Рила и
в амбулаторния журнал. Полицаите разяснили на водача, че автобусът трябва да
бъде управляван до местоназначението си от правоспособен и трезвен водач. Поради
това подсъдимият се обадил на управителката на фирмата, собственик на автобуса,
за която работил по това време, а именно свидетелката Т.А. и я уведомил за
случая, както и да осигури друг шофьор на автобуса. А. пристигнала на място и
заедно с подсъдимия отишли отново в ЦСМП Рила, който междувременно променил
решението си и решил да бъде подложен на изследване. В здравното заведение
обаче това му било отказано, тъй като определеният час за даване на кръвна
проба бил изтекъл. Тогава подсъдимият заявил на пристигналия на място в ЦСМП
Рила служител на РУ Рила свидетелят Й.В., че ще даде кръв за изследване в друга
лаборатория, а резултатите ще представи по делото.
При
предявяване на материалите от разследването на обвиняемия и неговия защитник,
извършено на 22.05.2019 г. от разследващия полицай, същите са представили
протокол от извършено токсикологично изследване на проба кръв от Ц.Н. от ВМА,
лаб. № 0089 от 03.01.2019 г. и изследване на урина извършено в УМБАЛСМ ,,Н.И.
Пирогов” ЕАД като е направено искане за назначаване на съдебно-химическа
експертиза въз основа на тези документи. Искането е било уважено с
постановление на РП Дупница от 06.06.2019 г. Видно от изготвената по делото
съдено-химическа /токсикологична/ експертиза от д-р В.А. – съдебен токсиколог
към ВМА София е, че Ц.Н. е посетил химико-токсикологичната лаборатория на ВМА
София, на 03.01.2019 г. и е предоставил кръв за изследване на наркотични
вещества по негово желание. На предоставената проба кръв е извършено
предварително /скринингово/ имуноаналитично изследване, резултатите от което са
представени в протокола лаб. № 0089/03.01.2019 г. Вещото лице е посочило в т. 3
от заключението си, че изследването на кръвна проба за наркотични вещества може
да даде информация за употребата им със средно в период до 24-48 часа преди
вземането на кръвната проба. В този смисъл, при скрининговото изследване
извършено на 03.01.2019 г. не може да се даде заключение за употреба на
наркотични вещества от изследвания от 27.12.2018 г. – изминалия период от време
е прекалено голям и дори да е била реализирана инцидентна еднократна употреба
на наркотични вещества към посочената дата 27.12.2018 г., то към момента на
изследването – 03.01.2019 г. наркотичните вещества няма да се открият в
биологичните проби кръв и урина.
От
заключението на съдебно-медицинската токсикологична експертиза, възложена на
УМБАЛ ,,Н. И. Пирогов” София е видно, че след запознаване с документацията от
токсикологичен кабинет и Клиника по токсикология, отделение – при възрастни към
болница ,,Пирогов” е установено, че Ц.Н. не е посещавал токсикологичен кабинет,
не му е извършван преглед и не са му взимани материали /кръв и урина/ за
химико-токсикологичен анализ в периода 28.12.2018 г. – 03.01.2019 г. В
експертизата изрично е посочено, че са представени резултати от
химико-токсикологичен анализ на урина, за чиято достоверност клиничен
токсиколог не може да отговаря.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Н. /присъединени
при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, Т.А., В.Т. /присъединени
при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, М.Г., Й.В.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, А.Г.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, С.Т.
/присъединени при усл. на чл. 281, ал. 5 от НПК/, както и от останалите
приложени по делото писмени доказателства:
Протокол за оглед
на веществено доказателство с фотоалбум, АУАН с бл. № 580120 от 27.12.2018 г.; талон
за изследване № 0017324, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 27.12.2018 г.; фиш за спешна медицинска
помощ от 27.12.2018 г. с амб. № 764 на ЦСМП-Кюстендил, филиал гр. Рила; справка
за съдимост; справка за нарушител/водач; пътен лист серия А № 1594 на автомобил
,,Мерцедес Спринтер” с рег. № СО8209ВМ за дата 27.12.2018 г., пътническа
ведомост за случаен превоз по маршрут София-Банско-София; извлечение от книга
за рапорти на ФСМП-Рила; Методически указания за реда за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален
тест ,,Drаgеr Drug Check 3000”, трудов договор №
20/09.06.2020 г., сключен между ,,Легафин” ЕООД и Ц.Н., професионална
характеристика на Н. от управителя на дружеството; Заповед № 26/15.09.2020 г.
за назначаване на Н. от управителя на Ливанско училище – София за превоз на
деца от дома им до училище и обратно; извлечение от амбулаторен журнал от дата
27.12.2018 г., съдебно-токсикологична експертиза, изготвена от доц. Д-р В.А. –
съдебен токсиколог във ВМА и съдебно-медицинска токсикологична експертиза,
изготвена от доц. Д-р М. Гешева – началник на Клиника по токсикология към
УМБАЛСМ ,,Пирогов”-София.
От показанията на свидетелите Г. и Н. по безспорен и
категоричен начин се установява, че при извършената проверка за употребата на
наркотични вещества, пробата на Н. е била положителна. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Г., Н., Т., Г. и В., които са категорични относно
обстоятелството, че в спешния медицински център в гр. Рила, Н. е отказал да
даде кръв за изследване и си тръгнал. Отказът на лицето да даде кръв за
изследване е отразен в съставения фиш за спешна медицинска помощ, рапортна
книга и амбулаторен журнал от 27.12.2018 г. Показанията на тези свидетели са
изцяло последователни и категорични и по отношение на заявеното от тях, че
подсъдимият се е върнал в спешния център и е пожелал да даде кръв за
изследване, но като представил талона за изследване се установило, че времето
определено за вземане на кръвна проба било изтекло и поради тази причина не му
била взета кръв за изследване. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите, тъй като те не са в противоречие помежду си, както и със събраните
писмени доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в
която заявява, че и при първото си отиване в спешния център е искал да даде кръв,
но медицинските лица оформили отказа му въпреки, че такъв не е имало. Тези
твърдения на подсъдимия са изцяло изолирани и неподкрепени от останалата
доказателствена съвкупност – гласни доказателствени средства и писмени
доказателства. Нещо повече – дори свидетелката А., негов работодател в
показанията си заяви, че Н. й казал, че полицаите са го завели да даде кръвна
проба в спешния център в гр. Рила, където обаче се уплашил и отказал. Съдът
кредитира показанията на св. А. в частта, в която заявява, че когато отишли с
подсъдимия в спешния център да даде кръв се оказало, че е твърде късно.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
От така изложената фактическа обстановка се
установява, че подсъдимият Ц.К.Н. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 27.12.2018г.,
около 11:40 ч. на ПП Е 79 при км. 355+100 в района на пътен възел Кочериново,
обл. Кюстендил, в посока Кулата е управлявал моторно превозно средство –
автобус ,,Мерцедес” с рег. № СО 82 09ВМ, след употреба на наркотични вещества
,,OPI” /опиати/, установено по надлежния ред с техническо средство Drug Check 3000, съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
От обективна страна, подсъдимият
е осъществил всички елементи от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. На посочените в обвинителния акт време и място, Н. е управлявал МПС - автобус
„Мерцедес“ с рег. № СО 8209ВМ, след употреба на наркотични вещества - ,,OPI“ /опиати/. Налице е извършено съставомерно деяние по посочения
текст на НК. Авторството на деянието се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на свидетелите Н., Г., В., както и от останалите приложени и
присъединени по надлежния процесуален ред писмени доказателства. От показанията
на свидетелите, приложения по делото Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества се установява и факта на
управление на МПС от страна на подсъдимия след употреба на наркотични вещества.
Употребата на наркотични вещества е установена съобразно реда предвиден в Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в конкретния случай с техническо
средство Drager Drug Check 3000.
Наличието на наркотично вещество в организма на подсъдимия е установено по
надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието.
Редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични е
определен в Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/, като наименованията на наркотичните вещества са посочени в
списъци съгласно приложенията към нея. Опиатите
са химични вещества, които са извлечени от растението опиев
мак, което пък е посочено в Списъка на растенията и веществата с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина към същата
наредба.
Показателите на техническото средство са отчетени съобразно изискванията на Методическите
указания относно реда за установяване и употреба на упойващи и наркотични
вещества от водачите на МПС с орален тест Drager Drug Check 3000. Протоколът за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества е попълнен стриктно
съгласно посочените указания. От показанията на свидетелите Г. и Н. не се
установи по никакъв начин да е извършено нарушение при осъществяване на
посочената в методическите указания процедурата за вземане на проба с орален тест Drager Drug Check 3000.
За съставомерността на
деянието е без значение времето на употреба - дали е непосредствено преди управлението на МПС или в
по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на наркотични вещества в момента на управление
на МПС, което е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Г., Н., В., писмените
доказателства – протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, талон за изследване, АУАН с бл. № 580120, протокол за
оглед на веществени доказателства - Drug Check 3000, албум към него.
Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на транспорта.
Изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества. За изпълване със съдържание на обективния
състав на престъплението е без значение, че употребата на наркотичното вещество
в конкретния случай не е установена по кръвен път. Това е така, тъй като съгласно
специалната Наредба № 1/2017 г., при отказ на водача да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или отказ да
даде кръв (какъвто е настоящия случай), употребата на алкохол и/или друго
упойващо вещество се установява въз основата на показанията на съответното
техническо средство. Законодателят не е поставил условие в какъв период преди
управлението следва да е употребено наркотичното вещество. Не се изисква и
минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на
алкохол. Използваното техническо средство – ,,Drager Drug check 3000“, е годно
за проверка употребата на наркотични вещества и по силата на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Следва да се посочи още, че състава на
престъплението се осъществява чрез управление на МПС след употреба на
наркотично вещество, като не е необходимо да се установява и доказва дали
водачът е бил под въздействие на наркотично вещество.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието виновно при форма на вината - пряк
умисъл. Той е имал ясното съзнание, че управлява автобус ,,Мерцедес” с рег. № СО
82 09ВМ след като е употребил наркотично вещество – ,,OPI“
/опиати/, установено с техническо средство ,,Drug Check 3000“, съгласно чл. 3
от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът не
споделя направеното от защитниците възражение, че по делото няма никакви
доказателства, от които да се установи по безспорен начин в колко часа Н. е
отишъл за втори път в здравното заведение, за да даде кръв за изследване. От
талона за медицинско изследване на л. 61 от ДП се установява, че талонът е
връчен на подсъдимия в 12.30 ч., като в същия е посочено, че времето за явяване
на Н. във ФСМП гр. Рила е до 13:30 ч. От представените по делото писмени
доказателства: фиш за спешна медицинска помощ, копие от амбулаторен журнал и
рапортна книга, се потвърждава по безспорен начин относимия по делото факт, че Н.
е отказал да даде кръвна проба за употреба на наркотични вещества, като и в
трите цитирани документа е посочен един и същ час – 13.00 ч. Ирелевантно за
съда е обстоятелството в колко часа се е върнал Н. в спешния център и е заявил,
че вече желае да даде кръв за изследване и дали това се е случило в рамките на
определеното в талона за изследване време. От медицинското изследване подсъдимият
сам се е отказал и този отказ е отразен в документацията съгласно чл. 15, ал. 7
от Наредба № 1/2017 г. С манифестирания отказ на подсъдимия да се изследва, той
се е съгласил с показанията на техническото средство, отчело наличието на наркотично
вещество - опиати.
Причините за
извършеното от подсъдимия деяние се коренят в ниското му правосъзнание и правна
култура, незачитане на законите в Република България.
Относно вида и размера на наказанието:
За извършеното
от подсъдимия деяние, в чл. 343б ал. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
съобрази всички обстоятелства, имащи значение за неговата отговорност, както и
целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока.
Нарушени са обществени отношения, свързани със задълженията на водачите на МПС
при движението им по пътищата. Степента на обществена опасност на дееца
е ниска, независимо от данните за предишните му осъждания,
последното от които е било през 2010 г. За формиране на този извод съдът взе предвид
добросъвестното процесуално поведение и добри характеристични данни на
подсъдимия, семейна и трудова ангажираност, оказано съдействие за разкриване на
обективната истина чрез даване на обяснения по обвинението. От представените по
делото писмени доказателства се установи, че подсъдимият работи на две места,
като в ,,Легафин” ЕООД е назначен на безсрочен трудов договор на длъжността
,,отчетник”, а в Ливанско училище ,,Джубран Халил Джубран” – София е назначен
да превозва деца от дома им до училището и обратно. Видно от изготвената
професионална характеристика от управителя на ,,Легафин”, Н. изпълнява съвестно
и отговорно служебните си задължения, резултатите от дейността му са ефективни
и качествени. Предвид гореизложеното съдът прие, че по отношение на
подсъдимия са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при което съдът
счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното от него
престъпление, би се оказало несъразмерно тежко, поради което определи наказание
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно ,,Лишаване от свобода“ за
срок от 8 /осем/ месеца.
Тъй като в
настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК да се отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок,
съдът постанови същото да се изтърпи ефективно.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ,,Общ” режим
на изтърпяване на наложеното наказание ,,лишаване от свобода”.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на подсъдимия
по-лекото предвидено в закона наказание наред с наказанието ,,лишаване от
свобода”, а именно ,,глоба” като взе предвид данните за семейното и материално
положение на Н., който е единствения
работещ и като такъв осигуряващ средства за препитание на семейството.
На основание
чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия
наказание - ,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 8
(осем) месеца, като при определянето
му, съдът взе предвид посочените по-горе многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
На основание
чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това свое право, считано от 27.12.2018 г.
Съдът счита,
че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК
– да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.
Относно разноските:
Съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОДМВР Кюстендил направените по делото разноски в размер
на 84.00 лв. за изготвяне на експертиза и по сметка на Районен съд - Дупница сумата
в размер на 06.00 лв. – пътни разноски за свидетел.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: