РЕШЕНИЕ
№ 1398
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110122404 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против И. М. Т. след развило се заповедно производство по ч.гр.дело № 52562/2021 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу И. М. Т. за следните суми: 688,82 BGN
/шестстотин осемдесет и осем лева и 82 стотинки/, представляваща цена на потребена
от ответницата вода в процесния имот за периода от 07.10.2019 г. до 10.07.2020 г.,
ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, 4,29 BGN /четири
лева и 29 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 07.11.2019 г. до
10.07.2020 г., държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по договор за
жилище с адрес: гр. София, ж.. Посочва, че ответникът е собственик и ползвател на
недвижимия имот, до който са доставяни ВиК услуги. Твърди, че за периода от
07.10.2019 г. до 10.07.2020 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми
за потребление общо в размер на 688,82 лв. Ищецът претендира установяване
дължимостта на посочената сума, ведно със законната лихва върху начислените суми,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до погасяването, както и мораторна лихва за забава за периода от
1
07.11.2019 г. до 10.07.2020 г. в размер на 4,29 лв. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен
представител, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва факта, че по делото е
установено правото на собственост на Т. върху процесния имот. Счита исковете за
недоказани поради факта, че ищецът не представя издадени фактури за процесните
суми, както и издадени месечни отчети, от които да се установи кое лице е титуляр на
партидата. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. че
се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
На първо място, по делото не са представени доказателства, че В и К услуги в
претендираното количество действително са били доставени и потребени от ответника
по силата на възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват категорични доказателства, че ответникът, на когото е открита партида
за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот,
е собственик на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
ползване. Това обстоятелство не се установява от заключението на допуснатата по
делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза – вещите лица са
работили единствено въз основа на едностранно съставени и предоставени от
ответника частни документи (копия от издадени фактури и карнети, справка-
извлечение от сметка за начислени суми и извършени плащания, и др.), които не са
представени по делото и не се установява същите да са подписани от ответника. По
делото е приета справка, издадена чрез отдалечен достъп от Служба по вписванията гр.
2
София, съдържаща данни за ответника, в която на 01.11.2019 г. е отразено, че е в
качеството й на длъжник е наложена възбрана върху процесния недвижим имот или на
вещно право върху него. В същата е отразено, че собствеността на имота е
прехвърлена чрез покупко-продажба на 22.05.2020 г. /по време на процесния период/
на трето лице. С приетата по делото справка обаче не може да бъде проведено пълно
доказване на факта на собственост, който се установява със съответния нотариален или
друг акт, обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от ответника.
Нещо повече, в приетата по делото справка дори не е налице отбелязване на
придобиването на имота от ответницата, а правото на собственост на ответницата в
процесния период е изрично оспорено с отговора на исковата молба
От приложената към експертното заключение справка за формирани задължения
единствено е констатирано, че като титуляр на откритата клиентска партида в
ищцовото дружество е вписан ответникът, но не става ясно на какво основание същият
е посочен като потребител на ВиК услуги в имота – дали е собственик или ползвател
на жилището и от какви доказателства ищецът прави извод за това негово качество.
Освен това, от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че при
посещение на адреса, вещото лице С. е открило други лица, които са заявили, че са във
владение на имота в продължение на 2-3 години.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните
обсъждането по същество на въпроса налице ли е реално доставяне на услугите и в
какво количество, се явява безпредметно.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Не са налице доказателства
същият да е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу И. М. Т., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 688,82 лева
/шестстотин осемдесет и осем лева и 82 стотинки/, представляваща цената за
доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София, ж.к. за периода от
07.10.2019 г. до 10.07.2020 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 4,29 лева /четири лева и 29 стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от 07.11.2019 г. до 10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2021 г. по ч. гр. дело № г.
3
по описа на СРС, 33 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4