Решение по КНАХД №740/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Д. от ВТАК в качеството му на пълномощник на М. Й. М. от [населено място], срещу Решение №91/22.07.2025 г. по АНД №170/2025 г. по описа на Горнооряховски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №814060-[рег. номер] от 17.02.2025 г. на началник Сектор „Оперативни дейности”, [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК на М. М. е наложена глоба в размер от 1 000 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Счита, че въззивният съд е игнорирал противоречие, допуснато в Протокола за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол №010103341589-2/16.12.2024 г., което не е преодоляно от наказващия орган при съставяне на НП. Възразява, че вмененото нарушение не е доказано. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа жалбата. Не претендира за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност.

Ответникът по жалбата – началник Отдел „Оперативни дейности“, [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представеното по делото писмено становище от главен юрисконсулт Б., оспорва подадената касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е извел обосновани правни изводи. Претендира присъждане на разноски в това производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №91/22.07.2025 г. по АНД №170/2025 г. по описа на Горнооряховски районен съд е потвърдено Наказателно постановление №814060-[рег. номер] от 17.02.2025 г. на началник Сектор „Оперативни дейности”, [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК на М. Й. М. е наложена глоба в размер от 1 000 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 15.12.2024г. М. управлява МПС SCANIA с фирма превозвач „СИД“, движейки се от Република Гърция в посока към Република България. Около 21:30 часа при проверка на ГККП Кулата органи по приходите от ТД „Фискален контрол“ са установили, че превозваната стока – 19 313 кг замразени карантии от животни от рода на свинете, годни за консумация, представлява такава с висок фискален риск. На превозното средство и на ремаркето към него е поставено техническо средство за контрол. Водачът попълнил декларация, че стоката следва да бъде разтоварена на 16.12.2024г. в 14:00 часа в [населено място]. За проверката е съставен протокол, в който М. е декларирал, че е запознат с процедурата за поставяне и отстраняване на ТСК, както и с правата и задълженията за превоз и доставка на стоките, подлежащи на фискален контрол. На 16.12.2024г. в 14:00 ч. в [населено място], база на „Мултимес груп“ ЕООД приходните органи са извършили проверка, в хода на която е установено, че ТСК е с нарушена цялост, а шофьорът на камиона липсва. Съставен е Протокол №010103341589_2, в който има принципно бланкетно бланково съдържание, че „техническото средство за контрол не е с нарушена цялост“, но във формуляра е направена допълнителна изрична констатация, съдържаща индивидуализация, че ТСК №1024258 е с нарушена цялост. За установеното на нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК на М. М. е съставен АУАН №[рег. номер], който му е предявен и подписан без възражения. На 17.02.2025г. и издадено процесното НП.

Въз основа на събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства, въззивния съд е преценил, че М. М. е осъществил първото от двете независимо регламентирани в чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК изпълнителни деяния, а именно: не е запазил целостта на ТСК №1024258, поставено от орган по приходите. Изложени са мотиви, че в АУАН и в НП са цитирани и двете деяния, но доказателства за второто – да не поврежда ТСК, не са събрани. Въззивният съд е посочил, че двете изпълнителни деяния не са приложими кумулативно, тъй като в едната хипотеза водачът следва да извърши действия, свързани с наблюдение на ТСК и предотвратяване на противозаконни действия от страна на трети лица във връзка със засягане на целостта му, а в другата хипотеза водачът следва да се въздържа от извършване на противозаконни действия спрямо поставеното ТСК, водещи до нарушаване на целостта му. Преценено е, че кое е лицето, увредило ТСК, конкретните причини начини, по които се е стигнало до това, са неотносими. От значение за съставомерността на деянието е единствено неизпълнението на задължението от страна на водача на МПС за запазване целостта на ТСК. Не са намерени пороци в хода на административнонаказателното производство, спазени са изискванията за формална законосъобразност, не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Нарушението е формално, наказанието е наложено в минимален размер и нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. По тези мотиви РС – Г. О. е потвърдил обжалваното пред него НП.

 

Така постановеното решение е правилно.

 

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че по същество извършеното от касатора деяния е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на посоченото административно нарушение. Направените изводи от фактическа страна от въззивния съд са последователни, логични и обосновани от доказателствата по делото, поради което се споделят от настоящата инстанция. Не следва да се преповтарят и правните изводи на съда и мотивите, изложени по повод поддържаните и понастоящем възражения, тъй като те са правилни и обосновани от гледище на доказателствата по делото и на приложимото право.

Неоснователно се поддържа от касатора наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуални правила. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. Нито една от изброените хипотези не се установява.

По смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, каквито пороци в настоящия случай също не се констатират.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Оплакването за противоречие в Протокол №010103341589І2/16.12.2024г. е неоснователно. Същото се изразява в това, че освен изричната констатация на проверяващите, че ТСК №1024258 е с нарушена цялост, в протокола има изявление, че „техническото средство за контрол не е с нарушена цялост“. Очевидно е, че последното е част от бланката и неидентифицира съществен порок във формата или в процедурата. Действително, органите по приходите следва да бъдат по-прецизни в изготвянето на документите в хода на съответните производства и да не допускат подобни очевидни неточности. В АУАН и в НП подобно противоречие не се съдържа, санкционираният субект е подписал акта без възражения, такива не са постъпили и в законовия срок за това. Обвинението е ясно и безспорно, доколкото намира потвърждение и в събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. В случая, в НП не е налице противоречие между обстоятелствената част, вкл. установените факти и диспозитива. Същевременно изложението на съда – последователно, логично и обосновано, сочи законосъобразността на НП и неоснователността на жалбата.

Другото възражение, поддържано в касационната жалба, касае фактическите установявания, но по силата на чл. 220 от АПК за касационната инстанция е налице забрана за фактически установявания. Прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. Районният съд е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1 от НПК задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е приобщил допустими и относими доказателствени средства. Всички доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно са кредитирани от съда, при липса на безспорно оборващи ги такива. В производството пред ГОРС от М. не са оборени фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяване на обжалваното решение.

Заявените пред въззивния съд възражения са обсъдени подробно и адекватно в обжалваното решение и след като са преценени за неоснователни, мотивирано са отхвърлени. Касационният съд в пълнота споделя изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН прави препращане към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на Национална агенция за приходите – [населено място] искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като М. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Страната е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, изготвил и представил писмено становище по делото и взел участие в открито съдебно заседание. Претендира се възнаграждение в максималния предвиден по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /в сила до 01.10.2025 г./ размер – 190 лева, а спорът не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност е основателно и е справедливо да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на страна в минимален размер от 130 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/22.07.2025 г. по АНД №170/2025 г. по описа на Горнооряховски районен съд.

ОСЪЖДА М. Й. М., [ЕГН] от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите – [населено място] сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване