Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
8.11.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 6 октомври 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 877 по описа за
2020 година.
Предявени са искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ищецът К.Х.А. твърди в исковата
си молба, че с нот. акт № ***год. се снабдил заедно с лицата ** Х.А. и ** с
право на собственост върху два недвижими имота, като втория имот представял
дворно място, находящо се в с. ***, Старозагорска община, с площ 413 кв.м, от които 109 кв.м, отредени за улица с.о. т. 113-115:126 кв.м. неуредени
дворищнорегулационни отношения, предаваеми към УПИ XIX-35 в кв. 40 и 178 кв.м, предаваеми към УПИ XIV-93 в
кв. 40а, представляващ Поземлен имот № 471 в кв. 40 и кв. 40а по подробния
устройствен план - план за регулация на селото, утвърден със Заповед №
10-00-2256 от 13.X.2013 год., с граници на ПИ: от североизток - тупик и УПИ
V-92, от северозапад - ПИ 85, от югоизток - ПИ 93, заедно с построената в
западната част на дворното място полумасивна жилищна сграда, използваема като
стопанска сграда – плевня.
С нотариален акт № ***год.
Наследниците на ** Х.А. и **, а именно лицата Г. **ов А., ** **ов А., **, ** й В.Г.
Д. му продали 12/48 идеални части от двата имота, респ. и същата идеална част
от процесния имот. Пояснява, че съобразно първия нот. акт, по сочен по-горе,
лично бил собственик на 1/3 идеална част от двата имота, респ. от втория имот.
Междувременно лицата М. С. Г.-Т., И. Н.Т. и С. Н. Т. с нот. акт № ***год. се
снабдили по обстоятелствена проверка с право на собственост върху 178/900 кв.м.
идеални части от дворно място, находящо се в с. ***, Старозагорска община, за
което бил отреден УПИ XIV – 93, кв. 40а по плана за регулация на селото, като
било отбелязано, че 178 кв.м. били предаваеми от ПИ № 417. Сочи,че процесиите
173 кв.м. влизали в територията на имота с площ 413 кв.м., отразен подробно,
по-горе в нот. акт № ***год.
След издаването на нотариалния
акт по обстоятелствена проверка, с нот. акт № ***год., горепосочените лица били
продали на ответника УПИ ХIV-93, кв. 40а по плана за регулация на с. ***, като
в тази площ се включвали и процесиите 178 кв.м., придаваеми от ПИ №417. Правило
впечатление, че в този нотариален акт не били отразени всички придаваемо места,
а само било отразено продаваемо място от 2 кв.м.
Твърди, че явно нотариусът
знаел, че процесиите 178 кв.м. не били собственост на продавачите, но и трите
придаваеми места били посочени в нот. акт № ***год. И двата нотариални акта
били издадени от един нотариус.
От всичко изложено било
безспорно, че ответникът не е собственик на 178/900 ид. части от имота, който
закупил от продавачите.
Твърди, че разговарял с
ответника по станалата измама, а той му заявил, че след като вече платил имота,
включително и процесната площ, нямал намерение да я плаща втори път. Моли съда
да има предвид, че не желае да му се плаща тази част от имота, а желае да му
бъде върнат противозаконно отнетия имот.
Моли съда да постанови решение,
с което да признае, че е собственик на 178/900 идеални части от дворно място,
находящо се в с. ***, Старозагорска община, съставляващо имот УПИ ХVI-93,кв.
40а по плана за регулация на селото, което дворно място, е описано подробно в
нот. акт № ***год.,по отношение на ответника.
Моли съда да приеме, че ищецът е
собственик на процесиите идеални части, след което да постанови и втори
диспозитив, а именно да му бъде предадено владението върху процесиите 178/900
идеални части от подробно описания в нот. акт № ***год.
Моли да бъде отменен нотариален
акт № ***год.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от Г.И.И.,
в който заявява, че видно, от представения от ищеца Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № ***г. на нотариус Стефка Чавдарова, е
peг. №181 в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този
на PC - Стара Загора, с който ищецът К.А. твърди, че придобил собствеността
върху целия Поземлен имот №471 и се установявало, че същият този имот е с площ
от 235 кв.м., а не както бил описан в нотариален акт издаден от нотариус Д.Н. с
площ от 413 кв.м. От представената от ищеца Скица № 2339/20.09.2019 г. също се
установявало, че съгласно подробният устройствен план - план за регулация на
село Змеево, община Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688/13.08.1993г., ПИ
471, в кв. 40 също бил с площ от 235
кв.м, от тях за отчуждаване за улица били 109 кв.м и за УПИ XIX - 85 били още
126 кв.м, както и правилно било записано в издаденият от Нотариус Стефка
Чавдарова peг. № 381 на НК - НА № № ***г. т.е., по актуална скица към датата на
съставяне на нотариалния акт на нотариус Стефка Чавдарова от площта на поземлен
имот № 471 били извадени придаваемите към УПИ XIV-93, кв. 40а, 178 кв.м. (413
кв.м. — 178 кв.м. = 235 кв.м.).
Сочи, че представената от ищеца
по настоящото дело Скица № 2339 от 20.09.2019 г. относно Поземлен имот № 471
също доказвала, че има грешка в площта на имота на ищеца и той не бил с площ от
413 кв.м, както било записано в издаденият на ищеца и праводателите му -
Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти № ***г. на
нотариус Д.Н., с peг. № 181 в регистъра на НК на Република България, с район на
действие - този на PC - Стара Загора. Така посочената квадратура от 413 кв.м
била неправилна и невярна, поради което напълно оспорва верността на този
нотариален акт, като твърди също, че нито ищеца, нито праводателите на ищеца
след 1993г. били собственици и владелци
на процесният имот, за който се претендирало с площ от 178кв.м.
Следователно, предвид изложеното
по-горе, твърди, че ищецът никога не е бил собственик на претендираните от него
178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93, кв. 40а. по плана за регулация на с. ***,
общ. Стара Загора, утвърден със Заповед № 1688 от 13.08.1993 г., и поради тази
причина нямало правно основание да предяви претенциите си, поради което
предявеният иск бил процесуално НЕДОПУСТИМ.
Съгласно константната практика на съдилищата с иска по чл. 108 от ЗС
собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Следователно, при иск с правно основание чл. 108
от ЗС активната материалноправна легитимация на ищеца предполагала той да е
собственик на вещта, предмет на иска, вещта да се намира във владение или
държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание. В
случая, съгласно приложимия закон към датата на отчуждаването на процесиите
178/900 ид.ч., а именно ЗТСУ (отм.), дворищнорегулационният план имало
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти,
придадени към имоти на други физически или юридически лица, и разместването на
собствеността настъпвала още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. А видно от представените документи по отношение на процесния УПИ XIV-93,
кв.40а, планът за регулация на с. ***, общ. Стара Загора бил утвърден със
Заповед № 1688 от 13.08.1993 г. От представената от ищеца Скица №
2339/20.09.2019 г. се установявало, че съгласно подробният устройствен план -
план за регулация на село Змеево, община Стара Загора, утвърден със Заповед №
1688/13.08.1993 г., ПИ 471, в кв. 40 бил с площ от 235 кв.м, от тях за
отчуждаване за улица били 109кв.м и за УПИ XIX - 85 още 126 кв.м, така както и
правилно било записано в издаденият от Нотариус Стефка Чавдарова peг. № 381 на
НК - НА № № ***г.
Съгласно Тълкувателно решение №
3 от 15.07.1993 г., постановено по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС,
дворищнорегулационният план следвало да се счита за приложен от момента, когато
настъпвала трансформация на регулационните линии в имотни граници. Така,
спорният въпрос в настоящото производство било именно за собствеността върху
придаваемите 178 кв.м. от Поземлен имот № 471 към УПИ XIV-93, кв. 40а. Същите
178 кв.м. били придадени към УПИ XIV-93, кв.40а, по силата на регулационния
план от 1993г., поради което счита, че ищецът не бил активно легитимиран да
предяви иска, защото не бил собственик на имота. Поради посоченото, счита, че
ищецът К.А. не е активно легитимиран в материалноправен аспект да претендира
ревандикация на имота.
В случай, че съдът приемел, че
исковите претенции били процесуално допустими, то счита, че същите са напълно
недоказани и неоснователни, поради което, моли, като такива да ги отхвърли
изцяло. Излага следните съображенията за това:
За доказване на собствеността си
върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. ищецът се позовавал на нотариален акт за
собственост по давностно владение и наследство (Нотариален акт № 1, том IX,
peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Д.Н.) и на нотариален акт
за покупко-продажба (Нотариален акт №3 том III, peг. №4409, дело №346 от
27.08.2019г. на нотариус Стефка Чавдарова). И първият акт за собственост
издаден от нотариус Д.Н. рег.№181 на НК процесиите 178 кв.м. ид.ч. били
отразени като придаваеми към имот УПИ XIV-93, кв.40а, а във вторият нотариален
акт, издаден от Ст.Чавдарова, нотариус рег.№ 381, спорната квадратура липсвала,
тъй като по отношение на отчуждените квадратури ищеца вече нямал качеството на
собственик. Такова качество нямали и не били могли да придобият и неговите
праводатели. Съгласно представените с исковата молба документи, ищецът К.А. за
пръв път бил признат за собственик на Поземлен имот №471 през 2013г., т.е след
изтичането на период от 20 години, считано от 1993г. и то след като било
настъпило отчуждителното действие на приложения дворищнорегулационен план на с.
***, утвърден именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г. Твърди, че изминалият
период от повече от 10 години, какъвто бил срокът за придобИ.е на недвижим имот
по давност, дори ако се приемело, че владението било недобросъвестно бил
достатъчен, за да придобият правото на собственост върху процесният имот
праводателите на му. Нещо повече, прилагането на регулационния план несъмнено
било налице, предвид факта, че придаваемите части били заети по установения в
закона ред и владението върху тях продължавало повече от 10 години.
Съществуващата ограда на място на границата на имота му била построена преди
повече от 50 години, първоначално изградена от камъни и хоросан, в последствие
от бетон.
В подкрепа на гореизложеното
представя като доказателство заверен препис на Поименен стопански справочен
регистър към регулационен план на с. ***, относно УПИ XIV-93, кв.40а, от който
безспорно се установявало, че регулацията била приложена и процесиите 178кв.м
били собственост на праводателите му, като никъде в разписният списък ищецът К.А.
не фигурирал като собственик на спорният имот. От записите се установявало, че
именно със Заповед №1688 от 13.08.1993г. към имота на ответника официално били
придадени 178 кв. м. от Поземлен имот №471, за което и били издадени
последващите документи, установяващи правото на собственост на праводателите му
и неговото собствено право на собственост върху процесният имот.
В подкрепа на твърдението си, че
регулацията била приложена още преди плана от 1993г. било, че на място била
изградена и улицата, за което имало съответното отчуждаване от съседните имоти,
вкл. от имота на ищеца и ответника, за което представя и моли съда да приеме -
Протокол №51-65год. издаден от Градски Общински Народен съвет - гр.Стара Загора
от 27.04.1965г. от които се установявало, че праводателите на ищеца и на
ответника били обезщетени за придаваемите за улица идеални части от дворните им
места. Обстоятелството, че в скицата на ищеца, издадена от Община Стара Загора,
било записано, че се придавали за улица съответните квадратни метри от дворното
място, не означавало, че те вече не били предадени.
Видно от скица №
2433/09.11.2018г, от Община Стара Загора, която представя като доказателство се
установявало, че е собственик на имот с площ от 907кв.м, от които за улица се
отчуждавали 9 кв.м, съответно от улица се придавали още 2 кв.м, или общата площ
на имота У ПИ XIV- 93 на ответника била 900кв.м и нямало неуредени отношения с
имот на ищеца.
Следователно придобитият от
ответника имот Г.И. по силата на Нотариален акт №***г. на нотариус Р.Б., имот
съставлявал УПИ XIV-93 в кв.40а по плана за регулация на с. ***, Община Стара
Загора, одобрен със Заповед №1688 от 13.08.1993г. бил собственост на неговите
праводатели по силата на Нотариален акт №157, том II, дело №798/1977г. С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №***г., имотът бил прехвърлен срещу издръжка и гледане на наследодателя
на праводателите на ответника, като сделката била в рамките на една и съща
фамилия. С Нотариален акт Нотариален акт №***г. на нотариус Р.Б., праводателите
му били признати за собственици на 178/900 кв.м. ид.ч. от дворното място, като
владението върху същите било непрекъснато повече от 10 години. Твърди, че
придобитият от него имот по силата на Нотариален акт №***г. на нотариус Р.Б., и
към този момент бил със заварената ограда, която била на повече от 30 години и
никога през годините не е имало претенции към площта на имота, не било
оспорвано кой е негов владелец.
Относно представеното от ищеца
като доказателство Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0002571БЦ от
20.02.2020г., издадено от Община Стара Загора, от което било видно, че Поземлен
имот №471 е описан с площ от 413 кв.м., моли съда, да има предвид, че в този
документ се отразявало това, което собственикът е декларирал. Тъй като ищецът
бил декларирал, че имотът му е с площ от 413 кв.м., това било и отразено в
удостоверението за данъчна оценка, но това не означавало, че именно такова било
действителното положение (в случая - площта на имота), както и че ищеца бил
собственик на 413кв.м, в които се включвал и процесният недвижим имот, а и не
било годно основание, за да го направи собственик.
Като се имало предвид всичко
описано, твърди, че ищецът по никакъв начин не бил доказал с исковата си молба
правото си на собственост върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93 в
кв.40а по плана за регулация на с. ***, Община Стара Загора, одобрен със
Заповед №1688 от 13.08.1993г., поради което иска бил неоснователен и недоказан.
В случай, че съда приемел иска
за допустим, моли, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни
и недоказани предявените от ищеца К.Х.А. искови претенции.
Моли съда, на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК да признае за установено, че ищеца не е собственик на процесният
имот, като отмени Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти
№1, том IX, peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Д.Н., с peг.
№181 в регистъра на НК на Република България, с район на действие - този на PC
- Стара Загора, в частта относно придобИ.ето по наследство и давностно владение
на Поземлен имот №471 в кв.40 и в кв.40а по плана за регулация на с. ***,
Община Стара Загора, утвърден със Заповед №1688 от 13.08.1993г., за площта над
235 кв.м. до площта от 413 кв.м.
Претендира направените по
настоящото дело разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
С нотариален
акт за право на собственост върху недвижими имоти № 1 т. IX, рег. №
16086, дело № 1258/2013 г. на нотариус Д.Н., ** Х.А., ищецът Колю Х.А. и ** са
признати са съсобственици при равни квоти по наследство и давностно владение на
празно дворно място, находящо се в с. Змеево, община Стара Загора, цялото с
площ от 631 кв.м. и дворно място в с. Змеево , цялото от 413 кв.м., УПИ 16-472,
кв. 40а, и на дворно място в с. Змеево от 413 кв.м., от които 109 кв.м.,
отредени за улица.
С нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот акт № 35 от 1.02.2018 г. на
нотариус Р.Б., т. Първи, рег. № 926, дело № 22/2018 г., М. С. Г.-Т., И. Н.Т. и С.
Н. Т. – Динева са признати за собственици по наследство и давностно владение на
178/900 кв. м. ид.ч. от дворно място в с. Змеево, община Стара Загора, УПИ
14-93, кв. 40А. и от ПИ 417 – 178 кв.м., при съответните квоти.
С нотариален
акт за покупко продажба на недвижим имот № 86, т.II, рег. № 7357, дело № 193/2018 г. на
нотариус Р.Б., М. С. Г.-Т., И. Н.Т. и С.
Н. Т. – Динева продават на ответника Г.И.И. свой недвижим имот – дворно място в
с. Змеево, община Стара Загора, представляващо УПИ 14-93, в кв. 40а, с площ от
900 кв.м.
С нотариален
акт № 3, т.III, рег. №
4409, дело 346/2019 г. на нотариус Стефка Чавдарова , К.Х.А., като пълномощник
на Г. **ов А.; ** **ов А.; **; **; В.Г. Д. продават на купувача и техен
съсобственик – ищецът К.Х.А., собствените си общо 12/18 ид.ч. от недвижими
имоти: празно дворно място в с. Змеево от 631 кв.м., УПИ 16-472 в кв. 40а и
поземлен имот № 471, в кв. 40 на с. Змеево с площ от 235 кв.м., от които
подлежат на отчуждаване 126 кв.ч. към УПИ 19-85 и 109 кв.м. за улица с площ на
ПИ 471 по нот. Акт 413 кв.м.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът
възприема като добросъвестно и компетентно изготвено и отговарящо на всички
въпроси по делото. Вещите лица сочат в заключението си, че площта от 178 кв.м., посочена в Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давност №35, том I, per. №926, дело №22 от 01.02.2018г. на
нотариус Р.Б., и в Нотариален акт №1, том IX, peг. №16086, дело №1258 от 18.12.2013г. на нотариус Д.Н., е
идентична. Сочат, че в Нотариален акт №86, том И, per. №7357, дело №193 от 10.10.2018г.
на нотариус Р.Б., няма описана площ от 178/900 кв.м. ид.ч., но тя реално е част
от площта на целия УПИ XIV-93, кв.40а в размер на 900кв.м. В експертизата вещите лица установяват, че имот
пл. №471 е с площ от 413 кв.м., съгласно разписната книга. За него обаче няма
обособен УПИ, а целият имот се отчуждава, както следва: за улица - 109 кв.м.;
за УПИ IXI-85 - 126 кв.м.; за УПИ XIV-93 - 178 кв.м. Съгласно разписните
книги за УПИ XIV-93 и Имот пл. №471, въпросните 178
кв.м. са придаваеми от Имот пл. №471 към УПИ XIV-93. От експертното заключение става
ясно, че процесната площ от 178 кв.м. реално попада в УПИ XIV-93, кв.40а по сега действащия
регулационен план на с. ***. Вещите лица са констатирали, че процесиите 178
кв.м. попадат в оградената от оградата на ответника територия за УПИ XIV-93, кв.40а, като оградата видимо е
стара, изпълнена от бетон, метални колове и мрежа и очевидно е непроменена от
преди ответникът да придобие имота. Експертите сочат също, че в разписната
книга на Община Стара Загора е отразено, че регулацията е уредена, но твърдят,
че не им бил предоставен документ за това. Сочи се също, че сред представените
материали по делото във връзка с издаването на Нотариален акт №35, том I, per. №926, дело №22 от 01.02.2018г. на
нотариус Р.Б., е налице Протокол №12/25.06.1998г., в който е определено, че
наследниците на И. Н.Т. трябва да заплатят на наследниците на ** К.А. сумата от
192 660 лв., представляваща цена за придаваемите от имот пл. №471 169 кв.м.
Вещите лица твърдят, че към този Протокол в Общината няма открити съпътстващи
документи, доказващи уреждането на отношенията между страните.
От представеното по делото Писмо
с изх. №10-11-6612/07.06.2019г., издадено от Община Стара Загора се установява,
че част от ПИ №471, кв.40 по действащия план на с. ***попада в улица и за тази
част от имота не е провеждана процедура по отчуждаване.
За установяване на обстоятелства
по делото бяха събрани гласни доказателства.
От показанията на св. С.К.Т. ***
от 2015г.) се установи, че ответникът Г.И. живее в с. ***, а ищецът К.Х.А. не
живее там, но има имоти в селото. Свидетелят посочи, че северно от кметството
ищецът има два наследствени имота - единият около 600 кв.м., а другият - над
400 кв.м. Св. Т. уточни, че това са празни места, и в тях няма нищо. Свидетелят
заяви, че като длъжностно лице към Община Стара Загора е виждал регулационен
план на селото и че между двата имота има улица. Св. Т. посочи, че имало
запитване към общината и улицата щяла да бъде направена, когато има средства за
нея. Сега фактическото положение било, че хората минавали от улицата, която
съществува в момента, през единия от имотите на ищеца.
На свидетелят бе предявено писмо
от Община Стара Загора с изх. №10-11-6612 от 07.06.2019г. до кмета на с. ***.
Във връзка с него св. Т. заяви, че ищецът Г.И. си купил къща преди около 2
години. Имотът му се намирал в съседство на този на ищеца К.А.. Имало ограда
между тях, но свидетелят не можел да каже дали имотът на ищеца бил завзет.
Посочи, че не знае какъв е статутът на въпросните места по регулация. Твърди,
че не знае за уговорка между страните за предаване на частните имоти. Сподели,
че не е запознат с процедура за отчуждаване на имота на ищеца, но според
документа от Община Стара Загора такава процедура не била провеждана.
Предишните собственици на имота на ответника го имали от много отдавна, вървял
по наследство в семейството от прадядовци. Свидетелят твърди, че оградата между
ищеца и ответника е ниска, външна, към улицата, построена е и съществува в
настоящият си вид от около 2002г. Бившият собственик на имота бил Никола Т. и
той направил оградата преди около 20 години. Свидетелят посочи, че не знае да е
имало спорове относно тези имоти. Заяви, че оградата е с бетон и камък около
1м. от земята, а нагоре е с метални колове и мрежа. Добави, че за имота се е
грижел предишният собственик - Никола Т., който починал. Посочи, че ответникът Г.И.
не е правил промени по оградите. Св. С.Т. твърди, че празните места са от
2002г., като до момента сграда не е имало. Заяви, че си спомня къщата като
дете, но вече я нямало. В имота на ищеца нямало никой, който да го стопанисва
или обработва.
От показанията на свидетелката С.
Н. Т. стана ясно, че същата живее в гр. София, но имали наследствен имот в с. ***,
който продали през 2019г. Заяви, че не познава ищеца. Посочи, че Г.И. е купувачът
на къщата, която наследили, и ответник по делото. Сподели, че имотът бил на
фамилията й и нейното детство минало там. В къщата живеел прадядо й, после баба
й и дядо й. Този имот се стопанисвал до 2015г. от родителите на свидетелката.
Св. Т. твърди, че имотът винаги е бил ограден, в началото бил с дувари от
плоски камъни, без хоросан, поставени един върху друг, но започнал да се руши.
Заяви, че оградата е масивна, като я правили брат й и баща й, около 1993-94г. А
сегашната ограда е с бетон с ажурни мрежести платна - около 40-50см. Св. Т.
посочи, че не са имали спорове със съседа К.А. (ищеца), нито те са имали
претенции към имота. Свидетелката добави, че баща й се занимавал с уреждането
на документите по плана, като през 1993-94г. направили имота в новите граници.
Баща й по някакъв план търсил наследници от съседен имот, с много усилия и
проверки намерил някого от собствениците, но те били далеч - в село в
Хасковско. Вероятно ставало дума за тази част от имота, която е придаваема. Св.
С. Т. заяви, че била запомнила, че в съседния имот - този на ищеца К.А., около
1977-80г. имало остатъци от къща, нямало ограда, никога не били живели хора.
Този имот никога не бил стопанисван и никога не бил ползван. Св. Т. твърди, че
ищецът предявява претенции към сегашния собственик, но към тях никога не е имал
такива. Свидетелката заяви, че около 1993г. били заградени около 300 кв.м. от
имота на ответника. При продажбата имотът бил около 900 кв.м. По старите
документи бил около 700 кв.м. Твърди, че срещу баща й не е имало образувани
изпълнителни дела. Статутът на имота, за който се води делото - 178 кв.м. -
това място било тяхно и те го ползвали като дворно място от преди 1993г., то
било със статут на дворно място и било заградено в техния двор, когато влязъл в
сила новият регулационен план. Твърди, че нейният баща не се е снабдявал с акт
по регулация за мястото.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са логични и последователни, взаимно се допълват и
не си противоречат, като съответстват и на останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е
представен Протокол № 12/25.06.1998г., съставен от Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ
назначена от Кмета на Община Стара Загора, в който комисията на основание чл.
268, ал.1 от ППЗТСУ за резултатите от проучванията е съставила горният протокол
с мотивирано предложение. Въз основа на предложението на комисията органът по
чл. 95 следва да е издал заповед за отчуждаване на процесните части от
собственият на праводателите на ищеца недвижим имот. Видно от протокола
комисията е извършила оценка на придаваемите 169 кв.м и е определила, че
наследниците на И. Н.Т. трябва да заплатят на наследниците на ** К.А. сумата от
192 660 лв., представляваща цена за придаваемите от Имот пл. №471 169 кв.м. В
протокола е отбелязано, че същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
датата на връчване. По делото липсват данни този протокол да е обжалван от
н-ците на ** К.А.. Следователно, въз основа на влезлият в сила протокол е
издадена нарочна заповед и отчуждено правото на собственост на насл. на ** К.А.,
като всички останали отношения за
заплащане на парични суми са облигационни отношения и затова за тях се прилага
общата пет годишна погасителна давност.
От съвкупната преценка на
представените от страните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено следното:
Придобитият от ответника Г.И. по
силата на Нотариален акт №86, том II, per. №7357, дело №193 от 10.10.2018г. на нотариус Р.Б., имот
съставлява УПИ XIV-93 в кв.40а с площ от 900 кв.м по плана за регулация на с. ***,
Община Стара Загора, одобрен със Заповед №1688 от 13.08.1993г. Имотът е
собственост на праводателите на ответника по силата на Нотариален акт №157, том
II, дело №798/1977г. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №***г., имотът е прехвърлен срещу издръжка и
гледане на наследодателя на праводателите на ответника. С Нотариален акт №35,
том I, per. №926, дело №22 от 01.02.2018г. на
нотариус Р.Б., праводателите на ответника са признати за собственици на 178/900
кв.м. ид.ч. от дворното място, като владението върху същите е непрекъснато
повече от 10 години. По делото се установи също, че придобитият от ответника
имот по силата на Нотариален акт №86, том II, per. №7357, дело №193 от 10.10.2018г.
на нотариус Р.Б., и към този момент е със заварената ограда, която е на около 30
години.
По делото липсват безспорни
доказателства, че ищецът и неговите праводатели, считано от 1993г. владеят и
ползват имота. Липсват и данни, че между страните има завеждани съдебни
производства в годините за защита на правото на собственост на ищеца.
Съгласно константната практика на
съдилищата с иска по чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно, при
иск с правно основание чл.108 от ЗС активната материалноправна легитимация на
ищеца предполага той да е собственик на вещта, предмет на иска, вещта да се
намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи
вещта без основание. В случая, съгласно
приложимия закон към датата на отчуждаването на процесиите 178/900 ид.ч. а
именно ЗТСУ (отм.). дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително
действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към имоти на други
физически или юридически лица, и разместването на собствеността настъпва още от
деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план (чл.110, ал.1). Видно от
заключението на вещите лица, съгласно разписните книги, за УПИ 14-93 и имот пл.
№ 471 се установява, че процесните 178 кв.м. са предадени от имот с пл. № 471
към УПИ 14-93. Това е видно и от скица № 1098 от 30 май 2017 г., заверена на
25.01.2018 г. от Община Стара Загора, от която е видно, че в границите на УПИ
14-93 в кв. 40а, попада част от имот с пл. № 471, както и че между имот пл. №
471 и имот пл. № 93 е отразена полумасивна ограда.
Съдът не споделя твърдението на
ищеца, че липсват документи в Община Стара Загора, от които да се установява,
че процесиите 178/900 ид.части са заплатени от праводателите на ответника на
праводателите на ищеца. Тези твърдения не касаят преминаването на правото на
собственост, а облигационните отношения, които възникват между страните при
прилагането на плана. Видно от представените документи по отношение на
процесния УПИ XIV-93, кв.40а, планът за регулация на с.
***, общ. Стара Загора е утвърден със Заповед №1688 от 13.08.1993г. Регулацията
получава значение на безусловно придобивно основание от деня, в който планът е
приложен. Съдът приема, че е настъпило съвпадение на имотните граници с
регулационните линии и е приложен дворищнорегулационния план (в този смисъл са
Решение №167 от 03.07.2014г., постановено по гр. д. №1366/2014г. по описа на
ВКС, ГК, I ГО; Решение №304 от 12.07.2010г., постановено по гр. д. №263/2010г.
по описа на ВКС, ГК, II ГО, и др.). както и такова разрешение е застъпено и в
Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993г., постановено по гр. д. №2/1993г. на
ОСГК на ВС, съгласно което дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на
регулационните линии в имотни граници.
Правният спор в настоящото производство е именно за
собствеността върху придаваемите 178 кв.м. от Поземлен имот №471 към УПИ XIV-93, кв.40а.
С оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че
процесиите 178 кв.м. са придадени към УПИ XIV-93, кв.40а, по силата на
регулационния план от 1993г. По делото не е спорно също, че праводателите на
ответника са изградили оградата и доброволно са завзели процесните идеални
части още през 1993г., като още тогава е изградена оградата, която и до момента
е в същия вид, отремонтирана през 2002г. (показанията на С.Т. и С. Т. и
заключението на В.Л.).
Ето защо съдът намира,
че правото на собственост върху процесните 178/900ид.ч е преминало върху
праводателите на ответника, тъй като Дворищнорегулационният план е приложен, а
са останали неуредени единствено облигационните отношения, тъй като
праводателите на ищеца са бездействали, а от собственото си бездействие не биха
могли да черпят права.
Съгласно приложимото
право към момента на прилагане на плана от 1993г., ТР 3/15.07.1993г. на ОСГК, с
дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ /отм./, е
допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в
тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на
придаваемите части. В случая, придаваемите части са заети по установения в
закона ред и владението върху тях от новия собственик е продължило повече от 10
години. Съдът намира за безспорно, че праводателите на ищеца и самият ищец са се
дезинтересирали от правото на собственост върху въпросните 178/900 ид. части,
тъй като никой от тях, считано от 1993г. от влизане на дворищно-регулационният
план и завземането на идеалните части от праводателите на ответника през същата
година не е предявил съдебни претенции против тях, за защита на правото им на
собственост, което означава, че предаването на частите е станало напълно
доброволно и е вероятно дори и обезщетението да е заплатено, както твърди св.Т.,
но поради дългият период от време да не се пазят документи за това.
Предвид изложеното
по-горе, съдът намира, че ищецът към датата на подаване на исковата молба не е
собственик на претендираните от него 178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93, кв.40а. по плана за регулация на
с. ***, общ. Стара Загора, утвърден със Заповед №1688 от 13.08.1993г., и поради
тази причина искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Ищецът по никакъв начин не успя да докаже правото си на собственост
върху процесиите 178/900 кв.м. ид.ч. от УПИ XIV-93 в кв.40а по плана за регулация на
с. ***, Община Стара Загора, одобрен със Заповед №1688 от 13.08.1993г.
По делото беше
безспорно установено, че ответникът е собственик и е придобил на годно правно
основание процесните 178/900 ид.части, които владее, тъй като
Дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен. Настъпила е
трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.
33, ал. 1 и 2 ЗТСУ, считано от 2003г. тъй като праводателите на ответника са
заели придаваемите части още към 1993г., когато е влязъл в сила плана, ищецът
не е оспорил завземането и давността за търсене на паричното обезщетение за
компенсация на праводателите на ищеца е изтекла през 2003г.
Относно претенцията
на ответника за отмяна на нот. акт за право на собственост върху недвижими
имоти № 1, дело № 1258/18.12.2013 г. на нотариус Д.Н., в частта относно
придобивнето по наследство и давностно владение на поземлен имот 471, в кв. 40
и кв. 40а по плана на с. Змеево, за площта над 235 кв.м. до площта от 413
кв.м., съдът намира същата за неоснователна, тъй като в това охранително
производство са участвали и други лица,
наследници на общия наследодател, които не са страни в настоящия процес.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ищецът не е
собственик на процесните 178/900 кв.м. ид.ч. от дворно място, описано подробно
в н.а.№35, н.д. № 22/2018 г., по описа на нотариус Р.Б., поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 1205
лв., представляващи възнаграждение за един адвокат и възнаграждения за вещи
лица.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х.А., ЕГН ********** *** против Г.И.И.,
ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че К.Х.А. е собственик на 178/900 идеални части от дворно място, находящо се в с. ***,
Старозагорска община, съставляващо имот УПИ ХVI-93,кв. 40а по плана за регулация
на селото, което дворно място, е описано подробно в нот. акт № ***год.,по
отношение на ответника Г.И.И., както и за предаване владението на 178/900
идеални части от подробно описания в нот. акт № 86, том II, peг. № 7357, дело №
193/2018 год., както и за отмяна на нотариален акт № ***год.на нотариус Р.Б.
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на Г.И.И., ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер на 1205 лв.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: