№ 48
гр. Берковица, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200296 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2400160/ 11.09.2024 г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Д.“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. ....... № 4-6,
ет. 4, ап. 10, с представляващ О. М. П., в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
административно нарушение по смисъла на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. Нарушението не е установено по несъмнен начин.
Поддържа, че отношенията между страните, дружеството и лицето Т.И.С., са
били на етап обективизиране на очакванията на последния от предложената
му позиция „общ работник“, във връзка с което С. се намирал на обекта за
провеждане на интервю за работа. Наред с горното, дружеството запознавало
1
бъдещият си служител с естеството на работа. Счита, че сочените в НП
обстоятелства не отговарят на обективната истина и че
административН.казващия орган по никакъв начин не е представил
неоспорими и категорични доказателства, които да доказват виновните
действия на „Д.“ ЕООД.
В съдебно заседание въззивника се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител в лицето на юрисконсулт Новев,
който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка. Във
фазата по съществото на делото сочи, че поддържа изцяло подадената жалба и
моли НП да бъде отменено на основанията посочени в нея. Навежда
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани, както
и липса на годни доказателства. Моли за присъждане на сторените в
производството разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна- Директор Дирекция ”Инспекция по труда” –
Монтана, чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмена
защита и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно,
поради неправилно отразяване на действителната фактическа обстановка.
При извършена проверка на 18.06.2024 г. по спазване на трудовото
законодателство, административно наказващия орган е констатирал
нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 61,
ал. 1 от КТ.
2
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението.
Актът е съставен на 12.08.2024г., в отсъствие на управителя, тъй като в
дадения му с покана по чл. 40, ал 2 от ЗАНН срок за явяване в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Монтана, управителя или упълномощено лице, не са
се явили и не са посочили уважителни причини за това. АУАН е с известие за
доставяне на Български пощи на 21.08.2024 г., за запознаване със
съдържанието му, което е удостоверено с подписа на служителя Александър
Гаврилов, както и за възможността в 7-дневен срок от връчването да направи
писмени възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН има подадени писмени възражения по така
съставения АУАН, в които се сочи, че за дружеството остава необяснимо
обстоятелството по каква причина Т.С. е потвърдил пред проверяващите, че
има трудов договор и работи на процесния обект, като същевременно същият
бил придружен до обекта на дружеството, за да наблюдава извършването,
организацията и динамиката на работа и нищо повече от това.
Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното
дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е
организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е
възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
начин се установява, че при извършена проверка на място на 18.06.2024 г. в
14:30 часа по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" -
Монтана в обект „ремонт на пътя за хижа Ком“, находящ се в гр. Берковица,
обект на „Д." ЕООД – София, е установен да работи Т.И.С., ЕГН **********,
като „общ работник". Същият на място дал сведения пред проверяващите, че
има сключен трудов договор и че работи с работно време от 08:00 до 17:00
часа, както и останалите работещи в обекта. При справка в регистъра на НАП
"за уведомления по чл.62 от КТ" се установило, че лицето има сключен трудов
договор от 24.06.2024 г. От горното се установява, че дружеството в
качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като е допуснало на 18.06.2024 г. до работа лицето Т.И.С.,
ЕГН ********** да работи в обекта с работно време от 08:00 до 17:00 часа,
без лицето да има сключен трудов договор, преди постъпване на работа.
След приключване на проверката по работни места, на дружеството е извършена
проверка по документи, относно правоотношението с Т.И.С., от която се установило, че Д.
3
ЕООД е сключило с Т.С. безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 4 от КТ на 24.06.2024 г.
С оглед гореизложеното е установено, че „Д." ЕООД - София в качеството си на
работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 18.06.2024 г. не е
сключил писмен трудов договор с Т.И.С., който бил йерархически и дисциплинарно
подчинен, за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от търговеца обект -
„ремонт на пътя за хижа Ком“, находящ се в гр. Берковица.
За прецизност, настоящият съдебен състав отбелязва, че по делото бе допуснат до
разпит в процесуално качество свидетел лицето Т.И.С., при режим на довеждане от страна
на административно наказаното дружество, но същият не бе подсигурен и съответно бе
заличен като свидетел на „Д." ЕООД – София.
От гласните показания на разпитаните свидетели Л. К. Р. и С. О. Ш. се
установява, че при извършената от тях проверка по спазване на трудовото
законодателство на 18.06.2024 г., лицето Т.И.С. извършвал трудова дейност
кат общ работник в обект на дружеството жалбоподател, като С. полагал труд
с фиксирано работно време и работно място, без да има сключен трудов
договор в писмена форма. При извършване на проверката на обекта работели
още три лица, работници на „Д." ЕООД – София, които потвърдили, че Т.С. е
работник на дружеството. По този начин „Д." ЕООД – София е извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните
си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, а и същите
не са заинтересовани от изхода на делото.
В хода на административно наказателното производство е разпитан и
свидетел на административно наказаното дружество- М.И.М. Същият до края
на 2024 г. бил технически ръководител в „Д." ЕООД – София. Запознат е с
проверката, извършена от инспектори на Дирекция „ИТ" - Монтана в обект
„ремонт на пътя за хижа Ком“, находящ се в гр. Берковица на 18.06.2024 г.
Въпросният ден лицето Т.С. било на обекта, за да се запознае с естеството на
работа. М. му извършил инструктаж за безопасност на работа, тъй като
присъствал на обекта. Вписан бил и в инструктажната книга. Не знае какво е
наложило С. да стои цял ден на обекта.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между
работника и работодателя да бъде сключен преди постъпване на работа, като
4
чл. 62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена
форма.
Разликата между трудов и граждански договор се състои в техния
предмет – с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова
функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат, като
съществените елементи от съдържанието на трудовия договор се съдържат в
нормата на чл. 66 от КТ.
И двата вида трудови договори се декларират в съответното поделение
на НАП.
Съществено значение за определяне характера на договора като трудов
или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия
договор, и при договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, едната страна се
задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се
дължи работна сила – жив труд в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа.
По гражданския договор се дължи т.нар. обществен труд – постигане на
определен резултат.
При трудовия договор работникът се намира в зависимост и
подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова
дисциплина. Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от
възложителя и му дължи само „изработване на нещо” – на уговорения
резултат.
При съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички
останали белези за полагане на труд – работно време, месторабота, работно
място, уговорена периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от
съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на дружеството-жалбоподател за запознаване със съдържанието
им и съдържат всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбите на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
неяснота в съдържанието им.
С оглед на изложеното, процесният АУАН и издаденото въз основа на
5
него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на
ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Д." ЕООД - София,
е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по
чл.61, ал.1 от КТ.
При индивидуализацията на административното наказание за
извършеното нарушение, съдът съобрази, че законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на "глоба" или "имуществена
санкция" в размер от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство, а именно чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2 от КТ.
В конкретния случай на „Д." ЕООД - София е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева. Като аргументи за определяне на санкцията в
посочения размер, наказващият орган е посочил,
че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, в частта
наемане на работещи, а именно липса на сключен трудов договор в писмена
форма, липсата на който може да създаде предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. Посоченото
обстоятелство обаче не представлява отегчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на закона, доколкото е присъщо за всяко едно административно
нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира наличието на
отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, които да
характеризират извършеното административно нарушение като такова с по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. Същевременно, следва да се
отчете, че по делото не са събрани доказателства за други извършени
административни нарушения на трудовото законодателство от страна на
дружеството-жалбоподател.
Предвид горното, съдът намира, че безспорно се установи, че „Д.“ ЕООД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. ....... № 4-6, ет.
4, ап. 10, с представляващ О. М. П., като работодател не е изпълнило задължението си по чл.
61, ал. 1 от КТ.
По вида и размера на наказанието:
6
Законосъобразно за нарушение на визираната разпоредба отговорността на
работодателя е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която: Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В случая е
санкционирано юридическо лице, поради което правилно е определен вида на наказанието.
Размерът на наложената санкция е към минималния такъв, предвиден от законодателя,
поради което съдът намира същата за правилна по размер.
Съдът счита, че така извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.
415в от КТ, тъй като за да се приложи тази разпоредба следва да са налице предвидените в
нея две кумулативни предпоставки- нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са настъпили вредни последици. В настоящия случай
следва да се отчете както характера на защитените с нарушената разпоредба обществени
отношения, свързани със засилена защита на трудовите права на работниците и
служителите, така и факта, че нарушението няма как да бъде отстранено, тъй като е
осъществено в минал период.
В случая се касае за формално нарушение, за осъществяването на фактическия
състав на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат, поради
което съдът приема, че не се касае за маловажно нарушение.
РАЗНОСКИ- При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 3
и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и че защитата в настоящото производство се изразява в явяване в две съдебни
заседания и представяне и на писмено становище относно законосъобразността на
наказателното постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза
на ИТ- Монтана следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер, а именно 100 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН Районен съд -
Берковица
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2400160/
11.09.2024 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана, с което
на „Д.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. ....... № 4-6, ет. 4, ап. 10, с представляващ О. М. П., в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 61,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
„Д.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: град
София, район Витоша, ул. ....... № 4-6, ет. 4, ап. 10, с представляващ О. М. П.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София, към
което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана, разноски по съдебното
производство в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен
срок от уведомяването пред Административен съд – гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8