Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………… / 11.11.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично
заседание,
проведено на 11.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16086 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по
искова молба, уточнена с молба вх.№ 4073/18.01.2019г., с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от ТБ „Ю.Б.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Р.Т.Б. ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
- 5 187,30 евро - главница по
Договор за кредит № 258 -32/2008г., за периода от 23.08.2013г. до 19.08.2018г.
-10
439,71 евро - договорна лихва за периода от 23.07.2015г. до 19.08.2018г.,
-2
950,93 евро - наказателна лихва за периода от 23.07.2015г. до 19.08.2018г.,
-498,69 евро - такси за
периода от 23.06.2016г. до 19.08.2018г.
-166,40 лева - нотариални
такси за подновяване на вписана ипотека, за периода от 04.09.2015г. до 19.08.2018г.,
присъдени с издадена заповед по
ч. гр. дело № 12630 по описа на съда за 2018г.
Настоява се с исковата молба и
присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че
вземането произтича от сключен Договор
за кредит № 258 -32/2008г. Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт между „Алфа банка" АД, чрез „Алфа Банка -
клон България" КЧТ (чийто правоприемник на дейността е Ю.Б. АД) като
кредитодател и Р.Т.Б., като кредитополучател, по силата на който кредитодателят
е предоставил на ответника кредит в размер на 57 000,00 евро /тридесет и две хиляди и
двеста евро/, от които 55 000,00 евро за покупка и 2 000,00 евро за ремонт на недвижим имот.
Съгласно
чл.4 от договора за кредит, за първите 15 години върху главницата ще се
начислява лихвен процент в размер на 6,2% годишно. В срок от един месец
преди изтичането на този срок кредитополучателят се е задължил да се яви в клон
на банката за предоговаряне на лихвения процент. В случай, че
кредитополучателят не приеме новия лихвен процент, той се задължава да издължи
остатъка от кредита в срок до един месец след изтичане на посочения 15
годишен срок.
Съгласно
чл.5 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща следните
такси на банката:
-
Такса за
разглеждане на документите - 30 лева;
-
Такса за управление
на кредита - 1% върху размера на разрешения кредит, дължима
при подписване на кредита, а за останалия период от действие на договора - по 0,5% годишно върху
остатъчния размер на разрешения кредит;
-
Такса за предсрочно
погасяване - 3%;
-
Такса за предоговаряне - 0,5%.
Настъпила е предсрочна
изискуемост поради неплащането на 60
броя погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 23.08.2013г. до
20.08.2018г., като общия размер на просрочената и неиздължена сума е
34224.04евро.
Поради просрочието се настоява за
дължимост и на уговорени в чл.4 вр. с чл.12 от Договора лихви – лихва върху
редовна главница и наказателна лихва. Претендира се на основание чл.5 от договора
и заплащане на договорени такси.
Поради липсата на постъпило
плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
по която длъжникът е депозирал възражение.
Съгласно
чл.6.2 от договора за кредит, кредитът се изплаща на 348 месечни
анюитетни вноски, включващи лихва и главница, съгласно погасителен план. Към
договора за кредит страните са подписали погасителен план, съгласно който
кредитът се издължава за периода от 23.06.2008 г. зо 21.05.2037 г., като в него са конкретизирани всяка една погасителна вноска като
сума и падеж.
Общите
условия (ОУ) на Алфа Банк Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и
Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство са неразделна част от процесния
договор.
Съгласно
чл. 12 от ОУ, в случай на забавяне на плащане на погасителна
вноска и/или лихва по кредита Кредитополучателят заплаща наказателна лихва
равна на лихвения процент, договорен между страните в съответния индивидуален
договор и/или Анексите към него, увеличен както следва: за кредити в български
лева - лихвеният процент, договорен в индивидуалния договор
плюс надбавка от 10% (десет процента) годишно. За
кредити в чуждестранна валута - лихвеният процент, договорен
в индивидуалния договор плюс надбавка от 2,5 % (две цяло и пет десети
процента) годишно.
С
подписването на настоящите ОУ Кредитополучателят се е съгласил в чл. 13,
че Банката има право едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки
един от следните случаи: 1. При съществени изменения в
икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското
законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка. 2.
В случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс,
която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение
с цената на ресурса към момента на подписване на процесния договор.
Кредитополучателят
не е заплащал на банката дължимите месечни вноски по кредита, за периода,
посочен в извлечението от счетоводни книги. Тези месечни вноски са с настъпил
падеж и са просрочени, поради неплащането им. Съгласно представеното извлечение
от счетоводни книги, ответникът не е заплатил 60
броя погасителни вноски за периода от 23.08.2013 г. до 20.08.2018 г., като общият размер на просрочената (неиздължена в договорения
срок) сума е в размер на 34 224,04 евро. Датата, от която
ответникът е изпаднал в забава (т.е. спрял е плащанията по кредита) е 23.08.2013 г.
Тъй
като Р.Т.Б. е изпаднал в просрочие, банката е подала заявление по чл. 417
ГПК въз основа на представен документ /извлечение от счетоводни книги/ за
просрочените суми по кредита, включващи просрочена главница, просрочени лихви,
такси и разноски срещу длъжника, като въз основа на него е образувано ч.гр.д. 12630/2018, по описа на Районен съд -
гр. Варна. С това заявление банката е преценила да не претендира всички
просрочени и дължими суми, а само част от тях -
така, както ги е индивидуализирала в заявлението по чл.417 г. На страница 4
от заявлението банката изрично е декларирала, че си запазва правото на по-късен
етап да претендира и останалите неплатени суми по договора за кредит. По
посоченото заповедно производство PC-Варна издава изпълнителен
лист и заповед за изпълнение, въз основа на които е образувано изп.д.№ 721/2018 по описа на ЧСИ 807 - Надежда Денчева.
С
уточнителна молба № 4073/18.01.2019г., ищецът сочи, че претендираната от банката
главница в размер на 5 187,30 евро представлява просрочена
(с настъпил падеж), но неплатена от длъжника главница за периода от 23.08.2013 г. до 19.08.2018 г.
Претендираната от банката
възнаградителна (договорна) лихва върху редовна главница в размер на 10 349,71 евро, представлява част от начислената, но неплатена от длъжника
договорна лихва в общ размер на 24 573,63 евро, начислена за периода 23.08.2013 г. - 19.08.2018 г.
Претендираната
частично договорна лихва в размер на
10349,71 евро е начислената, но неплатена договорна
лихва за периода
23.07.2015г. до
19.08.2018г., както е посочено в заявлението по чл.417 от ГПК и в исковата и молба. В
самото заявление по чл.417 от ГПК банката изрично е посочила, че претендира
само част от дължимите й суми по извлечение от счетоводни книги. Общата
начислена и неплатена договорна (възнаградителна) лихва е посочена в
извлечението от счетоводни книги и тя е в размер на 24 573,63 евро, като
периодът, за който е начислена тази лихва е 23.08.2013г. -19.08.2018г. Банката е преценила в този случай да претендира не цялата й се дължима
договорна лихва, а само част от нея. Сочи се, че право на кредитора е да
прецени дали да претендира цялата дължима лихва или част от нея.
Съгласно чл.6.2 от договора за кредит,
предоставеният кредит се издължава на 348 месечни анюитетни погасителни вноски,
всяка от които включва в себе си главница и лихва. Конкретния размер и падеж на
всяка една месечна вноска е посочен в погасителния план, който е приложен по
делото. Видно от този погасителен план, всички дължими месечни анюитетни вноски
за периода 23.08.2013 -
19.08.2018г. (т.е. това е периодът, през който ответникът не е
заплащал на банката дължимите месечни вноски) са в размер на 353,29 евро. В погасителния план ясно е посочено за всяка една погасителна
вноска каква част е главница и каква част е лихва. Така за посочения период от 23.08.2013 - 19.08.2018г. не са платени общо 60 (шестдесет) месечни анюитетни вноски.
Претендираната наказателна лихва в
размер на 2950,93 евро е начислена за периода 23.07.2015 до 19.08.2018г., която не е платена от длъжника. Тази лихва е начислена върху
просрочената (неплатена на падеж) главница. Правното основание за нейното
начисляване е чл.12 от приложените по делото Общи условия.
Претендираните от банката такси в размер
на 498,69 евро, са начислените, но неплатени от длъжника такси по обслужване на
кредита за периода от 23.06.2016г. до 19.08.2018г. Общият размер
на неплатените такси за обслужване на кредита е посочен в извлечението от
счетоводни книги и той е 1549,15 евро. Както и в случая с договорните
лихви, и тук банката е решила да претендира не целия размер на дължимите й се
лихви, а само част от него. Правното основание за начисляване на тези такси е
чл.5 от договора за кредит, в който се посочва, че за първата година от
предоставянето на кредита се дължи такса в размер на 1% от размера на
предоставения кредит, а за останалия период - по 0,5% годишно.
Неизправността на длъжника се състои в
това, че същият не е заплащал на банката дължимите й се месечни погасителни
вноски и дължимите й се такси по обслужване на кредита. При ясно уговорени
месечни вноски в погасителния план към договора за кредит, ответникът е спрял
плащанията си, считано от 23.08.2013г. От тогава е и неговата забава. В
извлечението от счетоводни книги ясно е записано, че началната дата на изпадане
в забава както за главницата, така и за лихвите, е 23.08.2013г.
В настоящия случай банката претендира само
просрочени суми по договора за кредит (т.е. суми с настъпил падеж), без да е
обявила целия кредит за предсрочно изискуем. И то, претендира не цялото й вземане, а част от него, тъй като това е
нейно право да прецени дали да претендира всички суми, които й се дължат или
част от тях.
Искането е съдът да установи със силата
на пресъдено нещо, че ответникът Р.Б. дължи на „Ю.Б."АД като правоприемник
на дейността на „Алфа Банка - клон България" КЧТ следните суми:
Сума в размер на 5 187,30 евро -
представляваща просочена (падежирала) главница по Договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 22.08.201 8 г. до окончателното и изплащане, която главница е начислена за периода 23.08.2013 - 19.08.2018 г.
Сума в размер на 10 439,71 евро -
представляваща начислена и неплатена лихва върху редовна главница по договора
за кредит за периода 23.07.2015 г. до 19.08.2018 г. (както
посочихме банката претендира в настоящото производство само част от начислените
и неплатени договорни лихви, като общо дължимите неплатени договорни лихви за
периода 23.08.2013 г. до 19.08.2018 г. са в общ размер на 24 573,63 евро);
Сума в размер на 2 950,93 евро -
представляваща неплатена наказателна лихва върху просрочена главница за периода 23.07.2015 г. до 19.08.2018 г. (банката претендира в настоящото производство само част от
начислените и неплатени лихви);
Сума в размер на 498,69 евро - част от
дължими такси за кредита за периода 23.06.2016 до 19.08.2018 г. (от общо дължими такси в размер на 1 549,1 5 евро);
Сума в размер на 166,40 лева -
нотариални разноски за подновяване на вписаната ипотека.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК ВКС, в сила от 18.06.2014г., се иска да бъде осъден ответникът
да заплати и разноските, който банката - кредитор е направила в заповедното
производство, а именно:Сума в размер на 748,10 лева - държавна
такса в заповедното производство; Сума в размер на 1309,28 лева -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство; Направените и в
настоящото производство разноски – държавна такса, заплатен адв.хонорар,
депозит за в.лице и др. разноски, направени от ищеца.
В срока за отговор е постъпил такъв,
с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорват се твърдения, че между
страните е налице валидна облигационна връзка.
Оспорва се, че в полза на
ответника е предоставена кредитната сума в размер на 57 000 евро и че същият я
е усвоил. Оспорва се ответникът доброволно да е изплащал каквито и да е било
вноски по кредита.
В чл. 3 от Договора, се сочи, че
е видно, че средствата ще бъдат усвоени изцяло за ползване от
кредитополучателя, от които 55 000 евро за закупуване на недвижим имот, находящ
в град Варна, ул. „***" № 6 и 2 000 евро - за ремонт на собствен недвижим
имот, находящ се в град Варна, ул.„***" № 5.
Оспорва се, че е закупен недвижим
имот, находящ се в град Варна, ул. „***" № 6 с договорената кредитна сума.
Оспорва се, че е извършен ремонт
на собствен недвижим имот.
Съобразно чл. 8 от ОУ на Банката
е предвидено, че: „Преди усвояване на кредита, Кредите/получателят е длъжен да
предостави на Банката цялата необходима документация по придобиване на недвижим
имот и удостоверение за липса на други тежести и други ипотеки върху закупения
имот, с изключение на ипотеката, учредена в полза на Банката".
В разглеждания случай, се сочи,
че нито е закупен недвижим имот, нито е извършен ремонт, поради което се счита,
че дори и да се установи, че процесния договор за кредит е разписан от
отвенкика не са изпълнени изисквания, въведени в него за валидно усвояване на
кредитната сума.
Счита се, че и представеното към
исковата молба извлечение от счетоводни книги, не е счетоводен документ по
смисъла на чл. 6 ЗСчет., а е частен свидетелстващ документ. Той не се ползва с
доказателствена сила, тъй като с него издателят му удостоверява изгодни за себе
си факти.
Счита се, че при разглеждане на
настоящата искова претенция следва да се има предвид и обстоятелството, че с
депозирано заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано частно
гражданско дело № 11 804 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, 17 състав
и е била издадена Заповед № 6012 за незабавно изпълнение на парично задължение
от 25.09.2015г. банката е вече е заявила, че обявява процесния кредит за
предсрочно изискуем, считано от 03.06.2015 г.
Горното се счита, че се
потвърждава и от приложеното към заявлението извлечение от счетоводни книги.
В разглеждания случай, ищецът е
посочил, че са дължими договорни лихви, наказателни лихви и такси за управление
за периода от 23.7.2015г. до 19.8.2018 г., а именно след датата на
настъпване на предсрочната изскуемост.
Обстоятелството, че предсрочната
изискуемост на кредита, поражда задължение за кредитополучателя да върне
получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, считаме, че изключва
наличието на основание за формиране на договорна и наказателна лихви, имащи
възнаградителен характер. След настъпване на предсрочната изикуемост считам, че
възнаградителна лихва не следва да се начислява поради отпадане на
преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита занапред.
При неплащане се счита, че
кредиторът може да поиска обезщетение за забава, което е в размер на законната
лихва, но не може да претендира заплащането на уговорените в договора лихви,
тъй като те се дължат за срока на договора, който обаче по волята на банката е
изменен с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
След датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, се счита, че неоснователно се явява и
начисляваното на такси за управление.
Оспорва се дължимостта на
претендираните нотариални разноски, като се счита, че такива не са заплатени
изобщо и не са предвидени за заплащане от кредитополучателя в самия договор.
Нещо повече през периода от 04.9.2015 г. до 19.8.2018 г. се оспорва ипотека да
е подновявана.
В исковата молба и уточняваща
такава, ищецът твърди, че наказателната лихва в размер на 2 950,93 евро, е начислена
върху просрочената /неплатена на падеж/ главница на основание чл. 12 от ОУ на
банката.
В чл. 12 от ОУ е прието, че: „В
случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/ или лихва по кредита
Кредитополучателят заплаща наказателна лихва равна на лихвения процент,
договорен между страните в съответния индивидуален договор и/ или Анексите към
него... "
При граматическото тълкуване на
чл. 12 от ОУ, се счита, че страните са
уговорили какъв е размера на лихвата, но не и върху каква база следва да бъде
начислява тя. Следователно счита се, че твърденията на ищеца, че наказателната
лихва следва да бъде начислявана върху просрочената /неплатена на падеж/
главница не кореспондират с действително договорената клауза между страните.
В исковата молба се твърди, че с
подписването на ОУ на банката ответникът
се е съгласил със съдържанието на чл. 13 от ОУ и то следва да намери приложение
в отношенията между страните.
В чл. 13 от ОУ на Банката е
предвидено - „С подписването на тези Общи условия Кредитополучателят се
съгласява Банката да има право едностранно да променя договорния лихвен процент
във всеки един от следните случаи: 1/ при съществени изменения в икономическата
ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство,
които правят неизгодна за банката кредитната сделка и 2/ в случай на увеличение
с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за
рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към
момента по подписването на договора за кредит".
В чл. 13.2 от ОУ на Банката е
допълнено, че: „С подписването на тези Общи условия Кредитополучателят дава
своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 13, т.1 и т.
2 да се отразят едностранно от банката е погасителния план и да се считат за
приложими от деня на изменение на плана. По искане на Кредитополучателя Банката
му предоставя новия погасителен план. В случай на неприемане на увеличението от
страна на Кредитополучателя, изразено в писмена форма, остатъкът по кредита
става предсрочно изискуем, кат
Кредитополучателят се задължава в
тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от Банката на
уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него
на основание сключения договор суми".
Сключеният между страните договор
за кредит, се счита, че макар да съдържа препращане към Общите условия на
банката /чл. 8/, те не са приети от ответника
съобразно въведеното правило в чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и те не могат
да намерят приложение в отношенията между страните.
При осъщественото по реда на чл.
20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на чл. 4 от договора за кредит,
смисълът, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността,
лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити, разпределението на
риска и теориите при избор на лихвения процент, считаме, че общата воля на
страните е била годишният лихвен процент по договора да не променя своята
стойност за първите 15 години от срока на договора за кредит.
Този извод, се счита, че следва,
както от обстоятелството, че обсъжданата клауза е изразена на ясен и разбираем
език, така и от значението на думата „фиксиран", в т.ч. и като утвърден
банков термин. При този тип лихва размерът на месечната анюитетна вноска не се
променя /за което свидетелства и погасителния план, неразделна част от
договора/ и кредотополучателят знае колко точно дължи за определено време
напред.
Допълнителен аргумент в подкрепа
на това разбиране, се счита, че може да се черпи по аналогия и от нормата на
чл. 57, ал. 4 ЗКИ, която има тълкувателен характер.
Същевременно в чл. 13 от Общите
условия, се посочва, че е установено правото на банката едностранно да променя
договорения лихвен процент в две хипотези.
Банковите кредити с фиксиран
лихвен процент са насочени към клиенти, които имат колебание заради променливия
размер на вноската в несигурна икономическа креда /евентуално повишаване на
лихвените проценти/, като по този начин им се осигурява предсказуемост за
бюджета на домакинството. Съответно, тъй като банката се ангажира да осигури
финансов ресурс за обезпечение на кредита за целия период, в който лихвата е
фиксирана, заемите с такъв лихвен процент са обикновено по-скъпи /чисто
икономически/ от тези с плаващ лихвен процент. Във фиксираната лихва е
калкулирана и цената на финансовия инструмент, с който банката е застраховала
пазарния лихвен риск.
Следователно и от горното, счита
се, че клаузата на чл. 13 от Общите условия, се явява несъвместима с чл. 4 от
договора за кредит.
Възможността лихвеният процент да
се променя с оглед измененията в конюнктурата обезмисля напълно уговарянето му
като фиксиран, поради което трябва да се счита за дерогирана. А щом е така,
счита се от ответната страна, че следва да се приеме, че за исковия период
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на 6.2 %.
Противното разбиране се счита, че би означавало да се поощри даване на невярна
информация относно лихвения процент, което представлява заблуждаваща търговска
практика, тъй като подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе
решение за сделка, която в противен случай не би взел.
Освен това се счита, че
оспорената клауза е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Тази норма позволява при
мнимо влошаване положението на банката, тя да облекчава условията по договора в
нейна изгода, но клиентът от своя страна не разполага с такава привилегия.
Клаузата не е и индивидуално договорена, а представлява част от бланковите обши
условия на банката.
Счита се, че условията за
едностранна промяна от страна на банката за изменение на уговорения фиксиран
лихвен процент са формулирани по много неясен начин, при който не става ясно
как и в какъв размер може да се увеличи договореният лихвен процент. Налице е
неяснота относно механизма за увеличение на лихвения процент, като потребителят
не е защитен, защото предварително не са му ясни условията за изменение на
договора.
В случая уговорката по чл. 13 от
ОУ се счита, че е във вреда на потребителя, тъй като предоставя възможност на
банката едностранно да увеличава размера на лихвения процент, което засяга
неговите имуществени интереси. Текстът на чл. 13 дава на банката възможност да
изменя лихвения процент по отпуснати кредити, като го увеличава със ставка,
която не е точно фиксирана и определена, а е уредена като определяема в
зависимост от недостатъчно ясни критерии и при неустановен размер. Липсва
взаимно съгласие на страните относно методология за формиране на стойността на
лихвен процент в зависимост от факторите, посочени в чл. 13 от ОУ, което
предпоставя възможността при каквато и да е промяна, банката да определя
желаната от нея стойност на лихвения процент.
По изложените съображения, се
счита, че клауза, в която е уговорено при какви условия банката може
едностранно да измени лихвения процент, без обаче да е посочен методът за
определяне на размера при настъпване на уговореното условие, е неравноправна на
основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Счита се, че клаузата на чл. 13.2
от ОУ също е неравноправна, на основание чл. 143, т.10 ЗЗП, тъй като тя
предвижда изменението на лихвените проценти на основание чл. 13.1, т. 1 и т.2
да се отразява едностранно от банката в погасителния план и да се считат за
приложими от деня на изменението в плана, т.е. касае се все до действия на
банката, представляващи промяна в условията на договора.
Клаузата на чл. 13, според
ответника, се явява неравноправна и на основание чл.143, т. 12, предл. 2-ро
ЗЗП. Тази разпоредба прогласява за неравноправна клаузата, която дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
В случая в т. 13 от ОУ не
предвижда възможност за отказ от договора. Такава възможност не се предвижда и
по т.13.2. Там само е записано, че в случай на неприемане на увеличението на
лихвата от страна на кредитополучателя, изразено в писмена форма, остатъкът от
кредита става предсрочно изискуем, като кредитополучателят се задължава в
тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката на
уведомлението за неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него
на основание сключения договор суми. Не е предвидена възможност за отказ от
договора, а само се предвижда настъпването на предсрочната изискуемост на
всички суми, като до плащането им облигационната връзка ще продължи да
съществува и неправомерно начислената лихва ще бъде също дължима.
В отношенията с банката,
кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента
му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря,
поради което в случаите, в които търговецът използва това и се стига до
приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова
вреда създават неравновесие между правата и задълженията на страните, считаме,
че безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите.
Ето защо, се настоява, че е
налице фактическият състав на чл. 143, т. 12 ЗЗП и двете процесии клаузи са
неравноправни и на това основание.
От представения по частно
гражданско дело № 12 637 по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, XVIII
състав погасителен план е видно, че най - късно считано от 12.04.2009 г. е
начисляван лихвен процент в размер на 7 %, а не договорения такъв в Договора за
кредит в размер на 6,2%.
Следва да бъде отчетено, че за
периода от 2015 г. до настоящия момент банката принудително е получила от
изпълнителни производства, заведени срещу доверителя ми сумата в общ размер на
53 798,03 лева, която сума обаче ответната страна счита, че не е намерила
отражение при предявяване на настоящата искова претенция.
Горецитираната сума, се сочи, че
е сбор от суми както следва 48 169, 47 лева и
2 576,56 лева, получени по изпълнително дело № 783 по описа за 2013 г. на ЧСИ
Румяна Тодорова, образувано във връзка с издадени изпълнителен лист и Заповед №
7386 от 29.08.2013 г. по частно гражднско дело № 12 637 по описа за 2013 г. на
Варненски районен съд, XVIII състав.
Сумата от 3 052 лева по
изпълнително дело № 721 по описа за 2018 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева,
образувано по изпълнителен лист и Заповед № 6271 от 24.08.2018 г., издадена по
частно гражданско дело № 12 630 по описа за 2018г. на Варненски районен съд, 14
състав.
Прави се възражение за погасяване
по давност на процесиите вземания.
По допустимостта на производството :
От приобщеното
в настоящото производство ч.гр.д.№ 12630/2018г. по описа на
ВРС, 14-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.08.2018г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед №6271/24.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по
силата на която е разпоредено на длъжника Р.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***0, да заплати на кредитор Ю.Б. АД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес
- Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ № 260, сума в размер на 5187.30 евро /пет хиляди сто осемдесет и
седем евро и 30 евроцента/ евро – дължима ГЛАВНИЦА по Договор нза кредит №
258-32/ 2008 год.; сума в размер на 10439.71 евро /десет хиляди четиристотин тридесет и
девет евро и 71 евроцента/ евро – ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 23.07.2015
год. до 19.08.2018 год.; сума в размер на 2950.93
евро /две хиляди деветстотин и петдесет евро и 93 евроцента/ евро – НАКАЗАТЕЛНА
ЛИХВА, за периода от 23.07.2015 год. до 19.08.2018 год.; сума в размер на 498.69 евро /четиристотин деветдесет и осем
евро и 69 евроцента/ евро – ДЪЛЖИМИ ТАКСИ за периода от 23.06.2016 год. до
19.08.2018 год.; сума в размер на 166.40
лв. /сто шестдесет и шест лева и 40 ст./ лева – НОТАРИАЛНИ ТАКСИ за периода
от 04.09.2015 год. до 19.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.08.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 748.10 лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и 10 ст./ лева –
ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 1309.28 лв. /хиляда триста и девет лева и 28 ст./ лева
– АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: дължими суми
по Договор за кредит № 258-32/ 2008 год.,
както и че присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова
сметка ***/кредитора IBAN ***;
BIC: ***-
В ЛЕВА; IBAN ***; BIC: *** – В ЕВРО.
Заповедта е връчена по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен
е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването
му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 12630/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав.
С
оглед на гореизложеното, предвид изложеното и поради наличието на идентитет на
процесните вземания и заповедта , съдът намира, че е налице правен интерес от
предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна
От приетия като доказателство по делото Договор
за кредит № 258 -32/2008г. Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт, се установява, че „Алфа банка" АД, чрез
„Алфа Банка - клон България" КЧТ
(чийто правоприемник на дейността е Ю.Б. АД), в
качеството си на кредитор е предоставила на Р.Т.Б., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 57 000,00 евро /тридесет и две хиляди и
двеста евро/, от които 55 000,00 евро за покупка и 2 000,00 евро за ремонт на недвижим имот.
От заключението на вещото лице Е.Й.Т.
по допуснатата и приета съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че общият размер на реално усвоената сума по банковата
сметка на титуляра Р.Т.Б. на дата 23,06,2008г. сума само по процесният договор,
се равнява на 57 000 евро.
На
въпроса какъв е общият размер на
погасената (заплатената) от ответника главница за целият срок на договора,
вещото лице сочи следното: В ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 посочва подробно задълженията по дати, като в лявата част
са начислените задължения по договора за договорни лихви, за главници, за
просрочени мораторни лихви върху просрочени главници и за такси за управление,
а в дясната част съм посочила усвоената сума и извършените плащания по кредита.
Погашенията по кредита в евро са както следва:
|
ОСНОВАНИЕ |
За главн. |
За дог.
Лихви |
За проср.
Лихви |
За такса
управл. |
ВСИЧКО |
|
Платено от
титуляра |
478.91 |
2375.96 |
1 |
|
|
|
От ЧСИ по
ИЛ от 29.08.13г. |
3388.55 |
17174.27 |
707.37 |
847.73 |
|
|
ОБЩО: |
3867.46 |
19550.23 |
708.37 |
847.73 |
24973.79 |
Само за
главница са платени общо 3 867,46 евро.
Относно обстоятелството какъв е общият размер на дължимата по договора
главница, вещото лице е констатирало следното: Общият размер на дължимата
по договора главница остава 53 132,54 евро. (57 000 евро -3 867,46 евро)
Относно общият размер на погасената (заплатена) от ответника лихва - възнаградителна и/или мораторна, за целият срок на договора, е посочено: Лихвите за
просрочие върху неплатените в срок главници се изчисляват на база на
мораторната (законна) лихва върху неплатената в срок главница за периода, за
който е била в забава.
Заплатените
само лихви са както следва: За договорни лихви - 19 550,23 евро; За просрочени законни лихви - 708,37 евро;
Относно общият размер на дължимата
по договора лихва - възнаградителна и/или мораторна, и наказателна лихва, за претендирания с
исковата молба период, вещото лице констатира следното: Остатъкът от дължимите лихви
по договора в евро са както следва:
|
основание |
Дължимо
общо |
Платено
общо |
остатък
общо |
|
за дог.
Лихви |
37586.27 |
19550.23 |
18036.04 |
|
за
просроч. Законни лихви |
3659.3 |
708.37 |
2950.93 |
|
ОБЩО: |
41245.57 |
20258.6 |
20986.97 |
Оставащата
дължима договорна лихва се равнява на 18 036.04 евро.
Оставащата
дължима просрочена законна лихва се равнява на 2 950,93 евро.
Заплатените
такси за управление на кредита общо се равняват на 847,73 евро.
От
общо дължимите такси за управление на кредита в размер на 2 396,88 евро, след приспадане на заплатените такси в размер на 847,73 евро остават дължими такси в общ размер на 1 549,15 евро.
Дължимите
падежирали главници се равняват на 5 187,30 евро;
Дължимите
договорни лихви се равняват на 18 036,04 евро; Дължимите просрочени
законни лихви се равняват на 2950,93 евро;
Дължимите
такси за управление се равняват на 1 549,15 евро.
В
ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към експертизата, е посочено
от вещото лице, че редовното погасяване от страна на ответника е започнало от
датата на последното плащане, която е 23,02,2009г. към която е заплатена
частично сумата от 28,55 евро, с която е прихваната
частично дължимата договорна лихва към дата 23,02,2009г.
Главницата
към същата дата не е била заплатена.
Следващото
плащане по кредита е извършено след заведено ИД по ИЛ от 21,08,2013г. по който
на дата 05,08,2015г. е постъпила и погасена по кредита сума в общ размер на 22 117,92 евро с левова равностойност на 43 258,89лв., с която са погасени
всички задължения до дата 22,07,2013г. и след тази дата няма
извършвани плащания по кредита.
Забавата
по кредита е за периода от 23,07,2013г. до 19,08,2018г. или към дата 22,08,2018г. забавата се равнява на 60
календарни месеца.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, както следва: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на
настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че между страните е бил
сключен действителен договор за кредит, по силата на който на ответника е
предоставен кредит
в посочения размер;
наличието на уговорка за заплащане на претендираните
суми; размерът на
вземането; че ответникът е изпаднал в забава и дължи
претендирания размер на вземането; че длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост.
При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи
тежестта да установи всички евентуално наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване/плащане на процесните
суми, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между
ищцовата страна в качеството й на кредитодател и ответника, в качествот на кредитополучател,
въз основа на сключен Договор за кредит. Договорът е обективиран в писмена
форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване
и предмета на сделката, поради което следва да се приеме за доказано, че
страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.
Възникването на твърдяната облигационна връзка между
кредитора и кредитополучателя се установява от представения Договор за кредит,
като кредитополучателят се е подписал лично в договора.
Изправността на банката кредитор досежно задължението й за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя, се
установява от приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна
експертиза, в която е посочено ,че представеният кредит е усвоен от
кредитополучателя.
На изследване в настоящото производство подлежи и въпроса за
наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на процесните
вземания. Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ урежда субективното
потестативно право на кредитна институция да трансформира дилатирани кредитни
задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки.
Механизмът за упражняване на потестативни материални права се свързва с
достигане до правната сфера на длъжника на съответното преобразуващо изявление,
за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до кредитополучателя.
С достигане на това волеизявление до последния целият или неплатеният остатък
по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по
отношение на поръчителя /в този смисъл и постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 23 от 24.03.2015 год. на ВКС по т.д. № 1717/2013 год., І т.о.,
решение № 40 от 17.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 601/2014 год., І т.о./.
С оглед така даденото разрешение меродавна за преценката
настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в
договора обективна предпоставка и упражненото от страна на банката субективно
право за отнемане преимуществото на срока, достигнало до кредитополучателя.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича
от клаузата на чл.28 и чл.29 от процесния договор. Предвидено е при допусната
забава в плащанията на която и да е
погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви, такси и комисионни в
сроковете за плащане, банката да обяви неизплатения остатък от кредита за
предсрочно изискуем.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че последното плащане по договора е на 23.02.2009г. ,
но по данни на банката кредита не е обявен за предсрочно изискуем.
Според задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на
предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
В
настоящият случай, вещото лице по приетата ССЕ установява, че забавата по
кредита е за периода от 23,07,2013г. до 19,08,2018г. или към дата 22,08,2018г., забавата се равнява на 60
календарни месеца.
Според
експертът, оставащата дължима договорна лихва се равнява на 18 036.04 евро.
Оставащата дължима просрочена законна лихва се равнява на 2 950,93 евро; Заплатените такси за
управление на кредита общо се равняват на 847,73 евроц; От общо дължимите
такси за управление на кредита в размер на 2 396,88 евро, след приспадане на заплатените такси в размер на 847,73 евро остават дължими такси в общ размер на 1 549,15 евро; Дължимите падежирали главници се равняват на 5 187,30
евро; Дължимите договорни лихви се
равняват на 18 036,04 евро; Дължимите просрочени
законни лихви се равняват на 2950,93 евро; Дължимите такси за управление се равняват на 1 549,15 евро.
Изложеното налага извода на съда за основателност на
предявените искове, за чиито размери, съдът съобрази заключението по приетата
ССчЕ.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за доказване
факта на заплащане на горните суми, не
ангажира доказателства в този смисъл. При това положение, съдът намира, че в
полза на ищеца съществува изискуемо вземане по договора за кредит в посочените
по-горе размери, поради което и предявеният установителен иск в рамките на
предявените размери като основателен следва да бъде уважен.
Ответникът е оспорил разпоредбата на чл. 13 от Общите
условия, с която е установено правото на банката едностранно да променя
договорения лихвен процент в две хипотези.
Счита, че клаузата на чл. 13 от Общите условия се
явява несъвместима с чл. 4 от договора за кредит.
Сочи,
че възможността
лихвеният процент да се променя с оглед измененията в конюнктурата обезмисля
напълно уговарянето му като фиксиран, поради което трябва да се счита за
дерогирана. А щом е така, счита се от ответната страна, че следва да се приеме,
че за исковия период кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в
размер на 6.2 %. Противното разбиране се счита, че би означавало да се поощри
даване на невярна информация относно лихвения процент, което представлява
заблуждаваща търговска практика, тъй като подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, която в противен случай не би взел.
Освен това се счита, че
оспорената клауза е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Тази норма, според
изнесеното, позволява при мнимо влошаване положението на банката, тя да
облекчава условията по договора в нейна изгода, но клиентът от своя страна не
разполага с такава привилегия. Клаузата не е и индивидуално договорена, а
представлява част от бланковите обши условия на банката.
Посочените
възражения, настоящия състав счита за неоснователни.
Клаузите, които дават право на
търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива
случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП.
В разпоредбата на чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин / в
този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.
Неоснователно е и
възражението за погасяване по давност на вземанията по договора за кредит.
Касае се за договор за банков кредит, при който престациите представляват
задължение за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни
вноски, съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за
периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение
на отделни части. Ето защо приложим по договора за банков кредит се явява общия
петгодишен давностен срок, който тече считано от изтичане срока по кредита,
респ. настъпване на предсрочната изискуемост/каквато не е обявявана в процесния
случай/. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по
гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о. Задължението по договора за кредит за заплащане
на лихва по смисъла на чл.430 ал.2 от ТЗ, е такова за заплащане на
възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения паричен ресурс. То е
част от уговореното общо задължение, което просто се изпълнява разсрочено на
отделни части. За това задължение също е приложим общия петгодишен давностен
срок.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски, направени в настоящото производство, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК/л.86/. Претендираните от ищеца съдебно деловодни разноски са за
платена държавна такса /805,48лв./, депозит за вещо лице /250,00лв. за
съдебно-счетоводна експертиза/. С оглед
на изложеното, съдът намира, че ищецът има право на разноски в исковото
производство с правно основание чл.422 ГПК, в общ размер на 1055,48 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК , в полза
на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 748.10лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и 10 ст./ лева
– ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 1309.28лв. /хиляда триста и девет лева и 28
ст./ лева – АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, или общо 2057,38 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, в отношенията
между ищецът
ТБ „Ю.Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, от една страна и
ответника Р.Т.Б. ЕГН **********,***0, от друга страна, че ОТВЕТНИКА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- 5 187,30 евро - главница по
Договор за кредит № 258 -32/2008г., за периода от 23.08.2013г. до 19.08.2018г.
-10
439,71 евро - договорна лихва за периода от 23.07.2015г. до 19.08.2018г.,
-2
950,93 евро - наказателна лихва за периода от 23.07.2015г. до 19.08.2018г.,
-498,69 евро - такси за
периода от 23.06.2016г. до 19.08.2018г.
-166,40 лева - нотариални
такси за подновяване на вписана ипотека, за периода от 04.09.2015г. до 19.08.2018г.,
за които суми е издадена Заповед №6271/24.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№12630/2018г. по описа на ВРС, 14-ТИ състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Т.Б. ЕГН **********,***0, ДА ЗАПЛАТИ на ТБ „Ю.Б.“АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер на 1055,48лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата в размер на 2057,38лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д.№ 12630/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав.
УКАЗВА на
ответникът Р.Т.Б. ЕГН **********, че присъдените с настоящото
решение суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца, посочена
в исковата молба с вх.№69411/24.10.2018г./л.4 от делото/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: