Мотиви към присъда по НОХД № 57/2017
год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият С.А.К. е предаден на съд за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че на 06.02.2017 год., в ******, ****, при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот, направил опит да отнеме от владението на В.Г.И. ***, чужди движими вещи –
1 бр. паровъздушен клапан за бойлер, с размер ½, 1 бр. тръба, 17 см., с
размер ½, 1 бр. предпазител за налягане, с размер ½, 3 бр.
трипътника с размер ½, 3 бр. колена с размер ½, 1 бр. холендер за
водомер – ¾, 1 бр. муфа с размер ¾, 2 бр. нипела с размер
¾, 6 бр. нипела с размер ½, 2 бр. спирателни крана с размер
½, 1 бр. спирателен кран с размер ¾, 1 бр. плоча от котлон,
средна по размер, 1 бр. диск за рязане на метал с размер ф300, алуминиева тръба
с дължина 50 см., с размер ½, , бр. „S“-образен преход от
½ на 1/3 и 1 бр. тръба от душ-батерия на обща стойност 50,20 лв., без
знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено поР.
независещи от дееца причини.
Производството е по реда на Гл. ХХІV
НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Подсъдимия С.А.К. се явява лично и с назначеният му при условията на чл.
94, ал. 1, т. 9 НПК служебен защитник, адв. Д.Ц., МАК, който счита, че по
делото е останало недоказано подзащитният му да е извършил престъпление против
собствеността – кражба, поР. което моли да бъде
оправдан.
Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна
присъда и наказание, определено при условията на чл. 54 НК, в размер около
предвиденият за това престъпление минимум.
В последната си дума подс. К. не се признава за виновен, като отрича да е
извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.А.К. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с начално образование, не женен, не работи,
осъждан с ЕГН: **********.
Подс. С.К. е осъждан с пет влезли в сила присъди за умишлени престъпления
от общ характер, както следва:
1.
С Определение от 07.01.2004 год. по НОХД № 1/2004 год.
на РС – Лом, в сила от с.д., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, извършено на 02.01.2003 год. му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
100 лв.;
2.
С Определение от 17.03.2004 год. по НОХД № 67/2004 год.
на РС – Лом, в сила от с.д., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1НК, извършено в грая на м. Март, 2003 год. му е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 150 лв.;
3.
С Определение от 15.05.2004 год., по НОХД № 214/2004
год. на РС Лом, вл.с. на същата дата, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и
7, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 09.05.2004 год. му е наложено наказание
от три месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване, на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години;
4.
С Присъда от 11.12.2012 год., по НОХД № 738/2012 год.
на РС Лом, влязла в сила на 26.12.2012 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на за периода
м. Януари, 2012 год. – 30.05.2012 год., му е наложено наказание осем месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно до
01.02.2013 год.
5.
С Присъда от 30.05.2014 год., по НОХД № 201/2014 год.
на РС Лом, влязла в сила на 27.10.2014 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на за периода м.
Февруари, 2013 год. – 24.05.2013 год., му е наложено наказание една година и
осем месеца „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим. Наказнието е
изтърпяно до 13.02.2015 год.
Подсъдимия живее в ******, ***. Грижи се сам, с подкрепата на своите
родители за две от трите си деца – момче на 10 години и момиче на 8 години.
Според възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, на
06.02.2017 год., подс. С. К. решил да извърши кражба на вещи от дома на свид. В.И.
***, находящ се в ******, ****, в който дом живеели
неговите родители. Необезпокояван, подсъдимия проникнал в имота и се насочил
към стопанска постройка, намираща се в двора. Разбил прозореца на една от
стаите, проникнал вътре и в чувал започнал да поставя инкриминираните вещи. Излизайки от постройката, бил забелязан
от свид. Р.Д., роднина на собственика. За това подсъдимия оставил приготвените вещи на място, в постройката и провел разговор
със свид. Р. Д. и пристигналия малко по-късно свид. П. П., като им обяснил, че търсел
бабата, за да й предложи да й продаде дърва за огрев. Те /двамата свидетели/ не
му повярвали и предложили да го заведат при кмета, но по пътя подсъдимият
избягал. За случая били сигнализирани органите на РУ Лом и при извършения оглед
в стопанската постройка, където бил проникнал подсъдимия, бил намерен
приготвения чувал с инкриминираните вещи.
Така възприетата от обвинението фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:
В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс. С. К. твърди, че отишъл в дома на
пострадалия, видял, че вратата на двора е отворена, подвикнал и отишъл към
кухничката. Било е около 14,00 часа, през деня. През това време се появил свид.
Р. Д., заедно с кучето си – немска овчарка, което куче свидетелят пуснал срещу
подсъдимия. За да се предпази, подсъдимия взел намиращото се до входната врата
на къщата желязо и помолил свид. Д. да махне кучето, след което излязъл и му
обяснил, че търси собственика, за да му предложи да му продаде дърва за огрев.
Подсъдимият работел на граждански договор като дървосекач. През това време
дошъл и свид. П. П., дядо на свид. Р. Д.. Двамата свидетели му предложили да го
заведат при кмета за изясняване на случая, но по пътя пак пуснали кучето и за
това подсъдимия избягал. Отрича да е ходил до стопанската постройка, търсел е
собственика. А в къщата живеела майката на собственика, баба Ф., която била
възрастна, на 90 години и не дочувала, нямало смисъл да вика нея. Като влязъл в
двора не е носел нищо. Желязото си било оставено пред вратата на стаята и той
го взел за да се предпази от кучето.
Свид. П.П.
***. Тъст е на пострадалия свид. В. И.. Бил си легнал след обяда за да си
почине и му се обадила по телефона съпругата му, за да му каже, че подсъдимия е
тръгнал към дома на баба Ф.. Бабата е на 96 години, недочува, ходи с „две
тояжки“ и по това време е била в центъра на селото, ходила е до магазина.
Подсъдимия я бил видял в центъра на селото и бил отишъл право в дома й.
Дъщерята на този свидетел, сестра на снахата на бабата, се обадила и на сина
си, свид. Р. Д. и му казала да отиде в дома й, защото видяла подсъдимия да се
отправя нататък. Знае, че „пакостите
стават винаги в понеделник, защото постр. В. И. *** и обикновено си тръгва от
селото в неделя следобед. За това свид. П. П.
бързо отишъл в дома на бабата и там видял внука си, свид. Р. Д. – на портата,
заедно с подсъдимия. Подсъдимия обяснил, че е дошъл да предлага дърва за
огрев на пострадалия. Според свидетеля, било ясно, че последният не е в селото,
защото колата му я нямало. В конкретния случай вратата на стаичката не била
разбита, била си заключена. Желязото било оставено до вратата. Много пъти са
ставали кражби от този дом, поне 10 пъти била разбивана вратата на стаичката, в
която живеела бабата. За това повели подсъдимия при кмета, но по пътя той
избягал. Обадили се на полицията и на постр. В.И., който пристигнал след около
половин час. Полицаите дошли преди него, правили оглед. През това време бабата
била в центъра на селото да си купува бонбони. Кучето било водено на синджир,
не било пуснато. От западната страна на двора на бабата по снега имало следи,
водещи към оградната мрежа. Мрежата била огъната. Но свидетелят не знае дали са
били заснети тези следи при огледа. На стопанската постройка прозореца бил
изкъртен от пантите. В едно чувалче били събрани муфи, диск за рязане – една
шепа желязо. Не било годно това желязо.
Свид. Р.Д.Д.
е внук на свид. П. П.. Сестрата на
майка му е омъжена за пострадалия, свид. В. И.. На
процесната дата тъкмо се прибирал вкъщи и майка му му звъннала по телефона и го
накарала да отиде до дома на баба Ф., която била излязла и да провери дали има
проблем. Имало е предишни кражби от имота.
Пристигайки на място, свид. Р. Д. видял
малко дете, на видима възраст около 12 години и го изгонил. Детето стояло в
близост до оградата, зад стопанската постройка, но на улицата. Свидетелят не
очаквал да види никой друг. Не е забелязал стъпки в снега. Запалил цигара и отишъл
на улицата пред портата на двора. Допушвайки цигарата, чул шум пред вратата. В същия момент подсъдимия си показал главата
/стоял пред входната врата на къщата, пред стаята, в която живеела
собственичката на имота/. Самата врата не се виждала от улицата. Подсъдимия
държал в ръка едно желязо, което оставил
и излязъл на улицата. Свид. Р. Д. бил с кучето си. Кучето било немска
овчарка и било пуснато свободно. Не
било агресивно. Нямало навик да напада хора. Освен по команда. Но не било
нападало подсъдимия. Не го било хапало. Подсъдимия пуснал кучето в двора и
затворил вратата след него. Обяснил, че не идвал да краде, а да продава дърва. После
свид. Р. Д. вързал кучето си. Този свидетел не е влизал изобщо в двора. Стоял
на около 15 м. от къщата и чул шум. Стаята на бабата не се виждала от мястото,
където стоял. Подсъдимия се показал, оставил желязото и тръгнал да излиза, като
пуснал кучето в двора и затворил вратата след него.
Свид. В.И. е пострадалия от
престъпното деяние. На инкриминираната дата той не е бил в селото. Прибрал се
бил предния ден. Знае, че подсъдимия е бил хванат от тъста му /свид. П./ и
племенника му /свид. Р. Д. вътре в двора.
Когато пристигнал на място, полицаите
вече били там, били влезли в двора. Били 10-ина човека. Снега вече бил отъпкан, но си личало къде е
минал крадеца – през оградата, която се пада на гърба на талканата. Защото
имало стъпки в снега. Тази ограда непрекъснато я срязвали крадци и на него му
омръзнало, за това само я навръзвал с тел. Видял
пред талканата чувал, в който били приготвени някакви неща. Предимно
ВиК-части. Стари, но годни. Прозореца на талканата бил изкъртен – пантите били
откършени, те били паянтови. Вратата на стаята, в която живее майка му била
разбивана многократно преди това, но конкретно в този случай си била заключена,
не била разбита. От улицата пред портата се виждало предверието, но не и самата
врата на стаичката.
Свид. П.А. познава и подсъдимия, и свидетелите. Живее
наблизо. На процесната дата бил на двора в дома си и разговарял по телефона.
Видял подсъдимия да влиза в двора му. След него вървели свидетелите П. П. и Р. Д.
с кучето си /вързано/. С тях имало и
друго момченце. Подсъдимия попитал откъде може да мине, свид. П. А. му казал да
изчака да приключи с разговора си, но подсъдимия пресякъл двора, прескочил през
оградата в двора на съседния имот, където живеел брат му и побегнал. Свид. П. А.
се обърнал да пита свидетелите П. и Д. какво се случва, но и те вече не били
там. Около половин час по-късно дошли полицаи и го разпитвали за случилото се.
Иначе, тъй като е съсед на брат му, този свидетел познава подсъдимия и знае, че
той ходи да работи частно на който го извика. Ходи и в някаква фирма да реже
дърва. Но на него не му е предлагал дърва, нито нищо, защото с него не успели
да говорят на процесната дата.
Свид. К.Ц. ***. Посетил е
адреса след подадения сигнал. Там установили свидетелите П. П. и Р. Д.. От тях
узнал, че вторият от тях чул шум и заварил подсъдимия в двора, както и, че последният обяснил, че идва да предлага дърва
за огрев, но след това е избягал. Заедно със свидетелите П. и Д. направили
"кратък оглед" – видели, че по входната врата на къщата имало следи
от интервенция, до вратата имало желязо, за което желязо свид. Р. Д. заявил, че
е видял подсъдимия да го държи в ръце. След
това отишли назад в двора, където имало селскостопанска постройка. Установили,
че прозореца на една от постройките е
свален. Имало и землен чувал – в навесчето отстрани на стопанската постройка.
В чувала били сложени ВиК части. По-късно дошъл и собственика, а оперативната
група дошла по-късно.
Свид. М.П. е дъщеря на свид.
П. П. и майка на свид. Р. Д.. Сестра й е омъжена за пострадалия свид. В. И..
Свид. М. П. е магазинерка в местния хранителен магазин, който се намира в
центъра на селото. На процесната дата била на работа. Свекървата на сестра й
дошла да си пазарува. След като възрастната жена си тръгнала, свидетелката
излязла след нея отпред пред магазина да пуши. Видяла, че бабата бавно върви
към дома си и подсъдимия С. К. буквално я подминал, движейки се в посока към
дома й. Веднага телефонирала на баща си и на сина си – да отидат да проверят
какво се случва. За всеки случай. Защото видяла подсъдимия да върви в тази
посока и знаела, че предната седмица е влизано в имота. Сина й отишъл с кучето.
По-късно сина й се обадил и казал, че подсъдимия е вътре в къщата. Разбрала от
сина си, че подсъдимия е бил в двора на къщата, в една постройка. Тя позвънила на
полицията. През седмицата бабата живее сама. Сина и снаха й я посещават през
почивните дни. Иначе живея в ****.
От показанията на свид. Ц.А., поемно лице по протокола за оглед на местопроизшествие се
установява, че той е изпратен на място от кмета. Като пристигнал полицаите вече
били там. Вършели си работата, описвали разни неща. Метални неща. Описването
започнало като пристигнали поемните лица. Имало някакви водопроводни части,
изхвърлени отвън. Не изглеждали да са
подготвени. Били си долу на земята. Може би имало един чувал и вещите били
изсипани на земята. Не е видял някой да изсипва вещите от чувала, нито да ги
слага в него. Черчевето било свалено на земята. Имало сняг. Към входната врата
била утъпкана пътеката. По време на огледа не са ходили зад къщата и зад
стопанската постройка.
Свид. Й.Й.
също е поемно лице при огледа на местопроизшествие.
Извикали го полицаите. Било преди обед. Показали му каквото било приготвено. Полицаите били вече вътре в двора, поемните
лица дошли по-късно. Не знае кой е
приготвил вещите в чувала. Подсъдимия не бил там. Полицаите му показали
откъде е влизано – имало някакво прозорче на магазата, което било счупено или
откачено. Имало чувалче с железа и други чували. Показали им откъде е влизано,
после вратата на стаята – със следите от взломяване, както и една щанга.
Вратата не била отворена.
От заключението на приетата със съгласието на страните, при условията на
чл. 282, ал. 3 НПК съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от в.л. О.Б.С. /л. 14 от БП/ се установява, че
отнетите вещи: 1 бр. паровъздушен клапан за бойлер, с размер ½, 1 бр.
тръба, 17 см., с размер ½, 1 бр. предпазител за налягане, с размер
½, 3 бр. трипътника с размер ½, 3 бр. колена с размер ½, 1
бр. холендер за водомер – ¾, 1 бр. муфа с размер ¾, 2 бр. нипела
с размер ¾, 6 бр. нипела с размер ½, 2 бр. спирателни крана с
размер ½, 1 бр. спирателен кран с размер ¾, 1 бр. плоча от
котлон, средна по размер, 1 бр. диск за рязане на метал с размер ф300,
алуминиева тръба с дължина 50 см., с размер ½, , бр. „S“-образен преход от ½ на 1/3 и 1
бр. тръба от душ-батерия на обща стойност 50,20
лв. към датата на извършване на деянието. Към същата дата, 06.02.2017 год.,
минималната работна заплата за страната е 460 лв., или причинената на
пострадалия щета е за 0,11 минимални работни заплати за страната.
По доказателствата:
Горното се установява от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите, обясненията на подсъдимия С.К., които съдът, отчитайки
качеството му в процеса кредитира само до колкото си съвпадат с останалите
доказателства, както и заключението на приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, които доказателства съдът кредитира изцяло, като обективни,
взаимосвързани и безпротиворечиви, наред с приобщените по реда на чл. 283 НПК,
чрез прочитането им доказателства от досъдебното производство – досежно
съставомерните факти и обстоятелства.
Фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие не
съответства на приетата за установена в обстоятелствената част на обвинителния
акт на прокурора.
От правна страна:
Срещу подсъдимия е повдигнато и се поддържа обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че на
06.02.2017 год., в ******, ****, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да
отнеме от владението на В.Г.И. ***, чужди движими вещи на обща стойност 50,20
лв., без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието останало недовършено поР.
независещи от дееца причини.
Съгласно правната теория и практика, изпълнителното деяние при кражба се
изразява в отнемането на вещта. Отнемането на вещта представлява
преустановяване, прекъсване владението върху нея от собственика или владелеца и
установяване, макар и краткотрайно, владение на дееца. Определящо е деецът да
може да се разпорежда с вещта като със своя собствена. Кражбата е започната с
извършването на действия, насочени към прекъсване на досегашното владение върху
вещта. Така например отделянето и скриването й с цел да бъде изнесена е вече опит да се открадне тази вещ.
Кражбата е довършена, щом като деецът, прекъснал владението на досегашния
владелец е установил вече свое. /*проф. К. Л./
Съставът на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195 ал.1 т.3,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18 от НК предполага установяването по несъмнен
начин на всички признаци както от обективната му, така и от субективната му
страна.
Липсата на който и да е от тях, обуславя несъставомерност
на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством
наказателна репресия.
При установените факти, обвинението срещу подсъдимия С.К. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1,
вр.чл.18 от НК е недоказано по
несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото не се установява съществен
елемент от обективната страна – не е доказано категорично авторството на деянието.
От показанията на свид. Р. Д. – единственият свидетел, който е видял
подсъдимия С. К. в двора на пострадалия, се установява и единственият безспорен
факт по делото, а именно, че подсъдимия се е намирал пред входната врата на
къщата, а не в стопанската постройка /талкана или дърварник – според
интерпретациите на различните свидетели/. Дали е взел металната щанга с намерение
да взломява входната врата на къщата или
за да се предпази от кучето на свидетеля, в случая е без съществено значение,
защото срещу подсъдимия не е повдигнато обвинение за опит за кражба от къщата
или за взломяване на нейната врата, а за други, конкретно определени вещи,
намиращи се в другата, в стопанската постройка.
Именно в тази стопанска постройка, а не в къщата се твърди от обвинението, че подсъдимият е
проникнал и е приготвил инкриминираните вещи.
Всички останали свидетели освен свид. Р. Д. са видели подсъдимия вече на
улицата. Дали инкриминираните вещи са били приготвени от него или от трето
лице, кога е станало това – не се установява от доказателствата по делото. Т.е.
по никакъв начин не се установява подсъдимият да е бил изобщо в стопанската
постройка.
Други преки или косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза не
са събрани нито на досъдебното производство, нито и на съдебното следствие.
Макар да са налице индиции за съпричастност на подсъдимия към престъпното
деяние, в каквато насока са показанията на свид. М. П. и Р. Д., тези
доказателства не водят до единствен и несъмнен извод, че подсъдимия е автор на
твърдяното от прокуратурата престъпление. От показанията на свид.
П. А. се потвърждават и обясненията на подсъдимия, че работи като дървосекач.
Вярно е, че осъдителна присъда може да се постанови и само въз основа на
косвени доказателства, но само когато те, в своето единство и последователност
обосновават несъмнен и категоричен извод за авторството и вината. Настоящият
случай не е такъв. Напротив, възраженията на подсъдимия останаха необорени от
доказателствата по делото.
Видно от показанията на свидетеля П. А., свидетелите П. П. и Р. Д. са се
върнали на местопрестъплението веднага щом подсъдимия избягал от тях. Там ги е заварил
пристигналия малко по-късно полицейски служител, свид.
К. Ц., който вместо да запази местопрестъплението, заедно със свидетелите
направил "кратък оглед". Поемните лица и пострадалия пристигнали по-късно.
Според поемните лица пък, инкриминираните вещи не изглеждали като да са
подготвени. Били си нахвърляни на земята.
Анализът на доказателствената съвкупност напълно разколебава обвинението
срещу подсъдимия, защото води до изводи, на които не може да почива една
осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на
съда, изградено въз основа на факти, недвусмислено изясняващи авторството и
механизма на извършване на деянието по начина, изискуем от чл. 303 ал.2 НПК.
За това и доколкото присъдата не може да почива на предположения, при
гореизложените мохиви, съдът оправда подс. С.К. по повдигнатото му обвинение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: