Р Е
Ш Е Н И Е
№260018 04.03.2023г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На шести февруари две хиляди и двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията Костова т.д.№ 476 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано, след като с определение №
2328/02.12.2020 г. на Административен съд – Бургас производството по адм.д. №
2335/2020 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73,
представлявана от Изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски, чрез адвокат И.К.
***, със съдебен адрес:***, против Национална здравноосигурителна каса, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
,,Кричим“ №1, представлявана от управителя д-р Петко Салчев, чрез пълномощника П.Д.,
главен юрисконсулт в РЗОК - Бургас, със съдебен адрес:***, парк „Езеро“, с
която се иска да бъде осъден ответника
да заплати на лечебното заведение сумата от 2 072 280 лв. /два милиона
седемдесет и две хиляди двеста и осемдесет лева/, включваща главница в размер
на 1 868 333 лв. – незаплатената стойност на осъществена болнична помощ,
амбулаторни процедури и вложени медицински изделия по спецификации по договор №
020607/25.02.2015 год., договор № 020607/12.05.2017 год. и договор №
020607/17.05.2018 год., и лихва за забава в общ размер на 203 947 лв. за
периода от 01.01.2018 до 15.11.2020 год., както следва:
- 6 917 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.10.2016 - 31.10.2016 год. и 1 992 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.10.2016 - 31.10.2016 год., за които суми е издадено дебитно известие №
**********/10.11.2015год. към фактура №**********/10.11.2016 год. за сумата в
размер общо 8909 лв.;
- 84 115 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.11.2016 - 30.11.2016 год., за която сума
е издадено дебитно известие № **********/08.12.2016 год. към фактура
№**********/08.12.2016 год.;
- 8 321 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.12.2016 - 31.12.2016 год., за която сума
е издадено дебитно известие №**********/11.01.2017 год. към фактура
№**********/11.01.2017 год.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 30 373 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.02.2017 - 28.02.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
**********/10.03.2017 год. към фактура № **********/10.03.2017 год. и кредитно
известие към фактура № **********/10.03.2017 год. за сумата в размер на 18 907
лв.
- Дължим остатък за плащане в размер на 256 040 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.03.2017 - 31.03.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие
№**********/12.04.2017 год. към фактура № **********/12.04.2017 год.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 3 240 лв. по
спецификация за вложени медицински изделия за периода 01.03.2017 - 31.03.2017
год., за която сума е издадено дебитно известие №**********/12.04.2017 год. към
фактура №**********/12.04.2017 год.;
- 92 658 лв., по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.04.2017 - 30.04.2017 год., за която сума
е издадено дебитно известие № **********/12.05.2017 год. към фактура №
**********/12.05.2017 год.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 251 958 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.05.2017 - 31.05.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
**********/12.06.2017 год. към фактура № **********/12.06.2017 год. и кредитно
известие към фактура за сумата в размер на 999 лв.
- Дължим остатък за плащане в размер на 36 044 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.06.2017 - 30.06.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
**********/12.07.2017 год. към фактура № **********/12.07.2017 год. и кредитно
известие към фактура за сумата в размер на 3714 лв.
- 91 603 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.07.2017 - 31.07.2017 год., за която сума
е издадено дебитно известие № **********/10.08.2017 год. към фактура №
**********/10.08.2017 год.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 161 355 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.08.2017 - 31.08.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
**********/13.09.2017 год. към фактура № **********/13.09.2017 год. и кредитно
известие към фактура за сумата в размер на 1200 лв.;
- 38 142 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода 01.09.2017
- 30.09.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001016/10.10.2017 год. към фактура № 10000001011/10.10.2017 год.;
- 1 080 лв. по спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.09.2017 - 30.09.2017 год. за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001017/10.01.2017 год. към фактура № 10000001012/10.10.2017
год.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 134 357 лв. по
спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“ за периода
01.10.2017 - 31.10.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001035/10.11.2017 год. към фактура № 10000001025/10.11.2017 год. и
кредитно известие към фактура за сумата в размер на 5279 лв.;
- 3 240 лв. по спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.10.2017 - 31.10.2017 год.,
за която сума е издадено дебитно известие № 10000001036/10.11.2017 год. към
фактура № 10000001026/10.11.2017 год. и кредитно известие за сумата в размер на
1080 лв.;
- Дължим остатък за плащане в размер на 2 160 лв. по
спецификация за амбулаторни процедури за периода от 01.10.2017 - 31.10.2017
год., за която сума е издадено дебитно известие № 10000001037/10.11.2017 год.
към фактура № 10000001029/10.11.2017 год.;
- 128 966 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.11.2017 - 30.11.2017 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001050/08.12.2017 год. към фактура № 10000001045/08.12.2017 год.;
- 4 561 лв. по спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.11.2017 - 30.11.2017 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001051/08.12.2017 год. към фактура № 10000001046/08.12.2017
год.;
- 87 546 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.12.2017 - 31.12.2017 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 1000000105630/11.01.2018 год. към фактура №
10000001058/11.01.2018 год. и кредитно известие към фактурата за 8533 лв.
- 65 040 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.01.2018 - 31.01.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001078/12.02.2018 год. към фактура №
10000001073/12.02.2018 год.;
- 3 240 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.01.2018 - 31.01.2018 год. за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001079/12.02.2018 год. към фактура № 10000001074/12.02.2018
год.;
- 37 768 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.02.2018 - 28.02.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001099/13.03.2018 год. към фактура №
10000001087/13.03.2018 год.;
- 1 512 лв. по Спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.02.2018год. - 28.02.2018год. за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001098/13.03.2018год. към фактура № 10000001092/13.03.2018 год.;
- 122 988 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.03.2018 - 31.03.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001110/13.04.2018 год. към фактура №
1000000101101/13.04.2018 год.;
- 148 873 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.04.2018 - 30.03.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001117/21.05.2018 год. към фактура
№1000000101113/21.05.2018 год.;
- 4 400 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.04.2018 - 30.04.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001118/21.05.2018 год. към фактура №10000001114/21.05.2018
год.;
- 111 051 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.05.2018 - 31.05.2018год., за която сума е
издадено дебитно известие № 10000001133/12.06.2018 год. към фактура №
10000001127/12.06.2018 год.;
- 4 556 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001137/12.06.2018год. към фактура №10000001128/12.06.2018 год.;
- 930 лв. по Спецификация за клинични процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001136/12.06.2018 год. към фактура № 10000001135/12.06.2018 год.;
- 540 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001139/12.06.2018 год. към фактура № 10000001138/12.06.2018 год.;
- 3 246 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001141/12.06.2018 год. към фактура № 10000001140/12.06.2018 год.;
- 87 974 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода от 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която
сума е издадено дебитно известие № 10000001157/11.07.2018 год. към фактура №
10000001143/11.07.2018 год.;
- 1 200 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001156/11.07.2018 год. към фактура №
10000001146/11.07.2018 год.;
- 270 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001154/11.07.2018 год. към фактура № 10000001148/11.07.2018 год.;
- 375 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001153/11.07.2018 год. към фактура № 10000001149/11.07.2018 год.;
- дължима сума в размер на 775 лв. по спецификация за клинични процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001155/11.07.2018 год. към фактура № 10000001152/11.07.2018 год.;
- 3 450 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.07.2018 - 31.07.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001182/10.08.2018 год. към фактура №
10000001180/10.08.2018 год.;
- 180 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.07.2018 - 31.07.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001183/10.08.2018 год. към фактура № 10000001181/10.08.2018 год.;
- 10 252 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода от 01.08.2018 - 31.08.2018 год., за която сума е издадено
дебитно известие № 10000001206/13.09.2018 год. към фактура №
10000001201/13.09.2018 год.;
Лихва за забава в размер на 203 947 лв., както следва:
- 37 615,08 лв. за периода 01.01.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 128 966 лв.;
- 1 130 лв. за периода 01.01.2018 - 15.11.2020 год. върху
главница в размер на 4561лв.;
- 24 780 лв. за периода 01.02.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 87546 лв.;
- 17 904.07 лв. за периода 01.03.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 65040 лв.;
- 10 071.46 лв. за периода 01.04.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 37 768 лв.;
- 31 771.89 лв. за периода 01.05.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 122 988 лв.;
- 37 176.89 лв. за периода 01.06.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 148 873 лв.;
- 26 806.48 лв. за периода 01.07.2018 - 15.11.2020год. върху главница в размер на 111
051 лв.;
- 20 478.40лв. за периода 01.08.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 87 974 лв.;
- 2 212.73лв. за периода 01.10.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 10 252 лв.
В условията на евентуалност заявява претенцията за
главница на извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, ведно с мораторна лихва в същия размер и период, както и ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумите . Претендират се
и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 374 от ГПК,
съдът констатира следното: Исковата молба, подчинена на общите изисквания на
ГПК за предявяването ѝ отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК
и на основание чл.367 от ГПК преписи от нея са изпратени на ответника, като му
е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок задължителното му
съдържание и последиците от неподаването им и неупражняването на права.
Отговорът на исковата молба е постъпил в срок, като на ищеца е указана
възможността да подаде допълнителна искова молба. В срок е постъпила такава. На
ответника е предоставена възможност за депозиране по делото на допълнителен
отговор. Такъв е представен. При това положение съдът намира, че книжата по
делото са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на
ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно съединените
искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение
на договорено задължение и този вид нарушение на граждански субективни
материални права не може да се преодолее по друг начин освен по пътя на
принудителното изпълнение, което се предхожда от установяване на това правно положение
само по исков ред. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и
местна подсъдност. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице –
търговско дружество, което чрез законния си представител твърди нарушения на
материални субективни права, вследствие на които нарушения са възникнали и
допълнителни задължения за обезщетения за вреди. Исковете са насочени срещу
лице, за което се твърди, че нарушава материални субективни права чрез
неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения. Не са
направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на
предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
В исковата молба се твърди, че „УМБАЛ Бургас“ АД е лечебно заведение,
регистрирано по Закона за лечебните заведения съгласно разрешение №
МБ-42/08.05.2012 г. на министъра на здравеопазването. През 2015 г. страните
сключили договор № 020607/25.02.2015 г.,
с който ищецът се задължил да оказва на здравно осигурени и неосигурени лица болнична
медицинска помощ по посочените в договора клинични пътеки, а ответникът да
заплаща болничната помощ и дейностите в изпълнение чл.1 от договора до 30-то
число на месеца, следващ отчетния. Съгласно чл.40 от договора възложителят има
право да определя стойностите на дейностите за болнична помощ, а в ал.3 от
същия било предвидено ограничение за изпълнителя да отчита дейности,
лекарствени продукти и медицински изделия на стойност надвишаваща утвърдената в
приложение №2 за съответния месец. Договорът, вкл. и приложение № 2 бил
нееднократно анексиран, като действието му било продължено до 01.04.2017 г., а
смисълът на ал.3 се запазила във всяко допълнително споразумение.
Твърди се, че клаузата на 40, ал. 3 от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и всички останали клаузи, въведени с
последващи анекси, допълнения и споразумения, които регламентират ограничения в
отчитането на болничните дейности при надвишаване на определените месечни
максимуми, както и тези, определящи максимална месечна стойност на болничната
помощ. Счита, че на практика с подобен род клаузи се определя максимум на
стойността на извършваната болнична помощ за месец, без обаче тази разпоредба
да ограничава обема на медицинската помощ, оказвана от лечебното заведение. От
една страна ищецът не може да откаже оказване на болнична помощ въпреки
достигнатия месечен максимум на стойностите на болничната помощ, а от друга
страна е ограничен да я отчете.
Твърди се още, че лечебното заведение издало документи /фактури и
спецификации към тях/ за извършените от него дейности за съответните месеци на
2015, 2016 и 2017 год. за периода на действие на договора № 02607/25.02.2015
год., но ответникът не заплатил
надлимитна медицинска дейност за болнична медицинска помощ по КП за
месеците март, април, май, юни и ноември на 2015 год., март, октомври, ноември
и декември месец на 2016 год. и февруари и март на 2017 год. За част от
незаплатената дейност ищецът подал искова претенция, за което било образувано
т.д. 669/2018 год. по описа на БОС, като претенциите били уважени и потвърдени
с Решение от Апелативен съд Бургас. В претенцията по т.д 669/2018 год. не била
включена незаплатената медицинска дейност за болнична медицинска помощ по КП по
договор № 0260607/25.02.2015 год. в общ размер на 390 998 лв. за месеците октомври, ноември и декември 2016 год., февруари и март 2017 год., и която е предмет на настоящото
производство. Счита, че след изтичането
на срока, посочен в чл.32 от договора, ответникът дължи и лихви за забава.
Представя подробна справка по периоди, суми, издадени документи, извършени
плащания и дължими незаплатени суми.
През 2017 год. бил сключен нов договор между „УМБАЛ БУРГАС“ АД и НЗОК № 020607/12.05.2017 год., по силата на който
ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица (ЗОЛ) и на
здравнонеосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а
ответникът да заплаща извършената и отчетена дейност в изпълнение чл.1 от
договора при условията на раздел V от
договора и след проверка на изискуемите документи при условията и сроковете по
раздел IV от договора. Лечебното заведение издало документи /спецификации,
фактури и дебитни известия към тях/ за извършените и отчетени от него дейности
за съответните месеците от април 2017 год. до март 2018 год. включително в общ
размер на 1 099 263 лв., но плащане не било извършено. Представя подробна
справка по периоди, суми, издадени документи , извършени плащания и дължими
незаплатени суми. Счита, че с оглед падежа на задължението, ответникът изпада в
забава след изтичането на сроковете по чл.46 от договора, след която дата
ответникът дължи и лихва за забава.
През 2018 год. бил сключен нов договор между „УМБАЛ БУРГАС“ АД и НЗОК № 020607/17.05.2018 год., по силата на който
ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица (ЗОЛ) и на здравно неосигурени
лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а ответникът да заплаща
извършената и отчетена дейност в изпълнение чл.1 от договора при условията на
раздел V от договора и след проверка
на изискуемите документи при условията и сроковете по раздел IV от договора.
Лечебното заведение издало документи /спецификации, фактури и дебитни известия
към тях/ за извършените и отчетени от него дейности за съответните месеците от
април – август 2018 год. включително в общ размер на 378 072 лв., но плащане не
било извършено. Представя подробна справка по периоди, суми, издадени
документи, извършени плащания и дължими незаплатени суми. Счита, че с оглед
падежа на задължението, ответникът изпада в забава след изтичането на сроковете
по чл.46 от договора, след която дата ответникът дължи и лихва за забава.
Посочва, че договорите, споразуменията и приложение № 2 към тях
представляват едностранно изготвени от орган с властнически правомощия /НЗОК/ актове, които не подлежат на
договаряне, промяна и/или каквото и да е обсъждане от страна на изпълнителя на
медицинска помощ. Излага подробни аргументи за правната регламентация през
времето на действие на всеки един от трите договора.
По отношение на договора от 2015 г. твърди че извършената медицинска
дейност представлява уместно предприета и качествено извършена дейност при
наличие на императивни медицински индикации, а не по целесъобразност, като
по-голямата част от неплатената медицинска дейност представлява оказана спешна
медицинска помощ. Излагат се аргументи във връзка с действащата към процесния
период нормативна уредба. Счита, че нито в закона, нито в подзаконов нормативен
акт е въведен лимит за обем на медицински дейности, над който обем НЗОК се
освобождава от задължението си да заплаща за оказаната от изпълнителя
медицинска помощ на здравноосигурено лице. Клаузите лишавали здравноосигурените
лица от правото им да избират лекар и лечебно заведение. Позовава се на
обявяването за нищожно на Решение № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 год. на Надзорния
съвет на НЗОК, в частта му в която са определени лимитите на отделните болници,
като счита, че липсва законово основание да се определя лимит на ищеца.
Твърди се още, че цялата дейност на ищеца, включително и процесните
дейности по клинични пътеки е отчетена за заплащане и валидирана в електронната
система на НЗОК, като липсва отхвърлена дейност, която да е обявена на ищеца по
реда на Постановление № 57 от 16.03.2015 г.
Счита, че разпоредбите на чл.20, т.6, чл.40, ал.2 са нищожни на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, пред.1 във врз. с чл. 30, ал.2, т.1 от договора и чл.2, т.7
от Рамковия договор и чл.59 от ЗЗО, и като такива не произвеждат действие,
поради следното: тези клаузи са ограничителни, създават режим, който е
по-неблагоприятен от разписаното в Националния рамков договор/НРД/ и съответно
водят до изключване на заплащането за част от изпълнената и отчетена от ищеца
медицинска дейност, каквато правна възможност не е предвидена в НРД 2015 нито в
разпоредбите на ЗЗО, нито в ЗЗ. Налице е хипотеза на по-неизгодни условия по
смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗО. Твърди се още, че разпоредбата на чл.40, ал.6 от
същия договор е нищожна и като противоречаща с текста на чл.3, ал.2 от ЗСч,
въвеждаща задължението за осъществяване на текущото счетоводно отчитане на
всички операции в хронологичен ред, и на чл.19, ал.2 от Конституцията на
Република България.
В условията на евентуалност предявява претенция за ангажиране отговорността
на ответника на плоскостта на неоснователното обогатяване в размер на същите
суми. Позовава се на чл.52 от Конституцията, съгласно който всеки има право на
достъп до безплатна медицинска помощ при условия и ред, определени със Закон -
Закона за здравното осигуряване, а именно: пациентът да е здравноосигурено
лице; заболяването да е включено в основния пакет медицински дейности;
лечението да е извършено от ЛЗ, което има сключен договор с НЗОК за - оказване
на такъв вид медицинска помощ. Ищецът твърди, че в конкретния случай
предпоставките са налице , включително и множеството допълнителни условия,
предвидени в други нормативни актове, защото в противен случай изобщо не би бил
сключен договор за оказване на болнична помощ по КП между НЗОК и УМБАЛ Бургас
АД. Счита, че когато тези условия са изпълнени, НЗОК не може да откаже да
заплати за лечението на ЗОЛ. Липсата на финансови средства не е валиден
аргумент за отказ да се заплати лечението. Позовава се на мотивите на
Конституционния съд по к.д 6/2015 год. НЗОК извършва посредническа дейност
между пациента-платец, нуждаещ се от здравна услуга и изпълнителя-лечебното
заведение по арг.чл.1, ал.2 от ЗЗО. Посредническата дейност на НЗОК се изразява
в набиране на здравни вноски от задължително здравноосигурените лица и тяхното
управление и разходване, в случай на нужда за заплащане на извършена и отчетена
здравна дейност от изпълнител на медицинска помощ.
Твърди, че УМБАЛ Бургас АД е обедняло със стойността на съответната
клинична пътека, тъй като нито пациентът, нито НЗОК са заплатили лечението.
Обратното НЗОК, която е задължена да заплати за лечението на пациента
(независимо на коя болница), но не го е направила, се е обогатила неоснователно
със сумата равна на цената на КП за всеки един от случаите, като е спестила
плащането по нея. По тази причина болницата има право да претендира да бъде
платена сумата, която би получила ако пациентът не беше „надлимитен“ или която
НЗОК би платила на която и да е друга болница за лечението на същия пациент-
сума равна на определената с НРД цена на КП и договорена в индивидуалния
договор.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва исковете изцяло като
неоснователни. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума, тъй като
НЗОК не я дължи на основание договор № 020607/25.02.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и допълнителните споразумения към него №
80/19.05.2016 г. и № 141/13.02.2017 г.;
договор № 020607/12.05.2017 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
договор № 020607/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
и допълнителното споразумение към него №
45/20.02.2019 г.; договор № 021703/19.05.2016 за извършване на амбулаторни
процедури, договор № 021703/12.05.2017 г. за извършване на амбулаторни
процедури, и договор № 021703/17.05.2018 г. за извършване на амбулаторни
процедури, тъй като сумата е над определените стойности на медицинските
дейности в приложение № 2 и чл. 4 от ЗБНЗОК за съответната година. В случай че
съдът приеме, че НЗОК дължи суми за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки над определените стойности на медицински дейности в приложение № 2 към
договора, оспорва размера на иска, като счита че същият следва да се уважи само
дейностите по спешни хоспитализации. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за претендираните дейности за месец октомври - декември 2016 г., вкл. и
акцесорните задължения за лихва, на основание чл. 111 б. „в“ предл.2 и 3 от ЗЗД. Счита, че по своята същност главницата представлява сбор от периодични
платежи.
На първо място, посочва, че в случая се касае за медицински дейности, чийто
обем се определя нормативно със ЗБНЗОК за съответната година, НРД за
съответната година и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.
Позовава се на чл. 55а от ЗЗО. Излага подробен анализ на нормативната уредба на
финансирането на болничната помощ и на нормативните изисквания относно
първичните медицински и финансовоотчетни документи. Счита, че процесният
договор има характера на административен договор и като такъв в него са
определени точно какви са стойностите на закупуваната от НЗОК медицинска
дейност. Задължение на НЗОК по договора е да закупува за здравноосигурените лица
медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО в рамките на обемите, договорени
в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година, поради което няма задължение да заплаща стойността на
дейност, която е над определената стойност в Приложение № 2 към договора.
Посочва, че между НЗОК и ищеца са сключени договори и последващи анекси и
допълнителни споразумения за оказване на болнична помощ по клинични пътеки/КП/,
и договори за извършване на амбулаторни процедури/АПр/. Ищецът се е задължил да
извършва болнична медицинска помощ при условията, обхвата, обемите и цените,
посочени в договора. В чл.1 е формулиран предметът на договора, като неразделна
част от него са договорените стойности, отразени в Приложение № 2 .Случаите, които
подлежат на заплащане от страна на НЗОК следва да отговарят на изискванията,
посочени в чл. 20 от договора. За всеки изпълнител в приложение № 2 към
договора с НЗОК. съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 се определя месечна стойност по
видове дейности при условията и по реда на правилата по чл. 4, ал. 3 от ЗБНЗОК
за 2016 г. Представя детайлна справка от информационната система ПИС в
РЗОК-Бургас за процесните периоди. Посочва, че всички претендирани за заплащане
дейности са над лимитите, а видно от справката те включват не само спешни
хоспитализации, но и планови такива.
Съгласно чл. 221. ал. 8 от Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. (Решението)
при извършени медицински дейности от основния пакет по чл. 1. ал. 2 на Наредба
№ 2 от 2016 г. на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
приложение № 2. изпълнителят на болнична медицинска помощ подава в сроковете за
отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната
стойност. Според ал. 15 – „В случай, че на ниво РЗОК не са налични средства за
закупуване на допълнителни дейности, директорът на РЗОК извършва проверка на
всички изпълнители на болнична медицинска помощ и при невъзможност да се
приложи ал. 9 изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите от
извършените проверки, мотивирано искане за корекции на стойностите по ал. 1,
което управителят внася за разглеждане от НС на НЗОК, а според ал. 17
Надзорният съвет на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на РЗОК по реда на
правилата по чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК за 2016 г. в рамките на договорените обеми,
както и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК на
национално ниво, определени в ЗБНЗОК за 2016 г.
Конкретните правила за възможностите за изменение на първоначално
утвърдените стойности на лечебното заведение, като закупуване, прехвърляне и
коригиране за 2017 и 2018 г. са предвидени в Правилата за условията и реда за
прилагане на чл. 4, ал. 1. ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК съответно за 2017 и 2018 г.
Сочи, че с приемане на Решение №
РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК директорът на РЗОК-Бургас
извършил проверка на отчетена, но незаплатена дейност на лечебното заведение за
месеците октомври и ноември 2016 г.. след което в изпълнение на т.2 от Решение
№ РД-НС-04-11/17.01.2017 на НС на НЗОК е изпратено писмо изх. №
02/35-00-951/23.01.2017 г. с информация за необходимите средства за
закупуване/заплащане и Доклад за извършените проверки. Т. 3 от Решение№
РД-НС-04- 11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК обаче въвежда условието,
че проверените и потвърдени стойности, съгласно докладите и заявките по т. 2 от
същото, да бъдат изплатени след приемане от Надзорния съвет на НЗОК на месечно
разпределение на средствата по бюджета на НЗОК за 2017 г., в месеца в който са
осигурени заявените средства по т. 2. Последващо Решение на НС на НЗОК за
заплащане на претендираната стойност от лечебното заведение не било прието
,средства не били осигурени, за да бъдат заплатени.
Твърди, че НЗОК е изпълнила поетите с договора задължения, като е заплатила
на лечебното заведение извършената от него дейност до стойностите, определени в
Приложение № 2 и няма задължение да заплати на ищеца претендираните в исковата
молба суми, които твърди, че са за извършена медицинска дейност.
Позовава се на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. д. №12 от 2006 г. на
Конституционния съд, в което е прието, че правото на заплащано от държавата
здравно осигуряване подлежи на регулация посредством гласуван ежегодно закон за
бюджет на НЗОК, който се приема посредством управленски решения, които не могат
да се контролират от съда и представляват финансов план за разходването на
средства съобразен с икономическото състояние на държавата.
Твърди, че определеният нормативно и договорен обем/лимит на медицинска
помощ не ограничавал правото на гражданите на достъп до такава, нито приема на
пациенти в лечебното заведение, а само определял задължението на НЗОК да
заплати извършената и отчетена дейност в определения и индивидуално договорен
размер. Позовава се на разпоредбата на чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ.
Оспорва твърденията за нищожност на разпоредбите на договора, като сочи, че
същите са изцяло съобразени с разпоредбите на ЗЗО, ЗБНЗОК за съответната
година, НРД за 2015 г., 2017 и 2018 г. и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.
на НС на НЗОК.
Оспорва твърдението, че РЗОК не е изпращало месечни известие на изпълнителя
на болнична помощ, като заявява, че същите са налични в системата ПИС на НЗОК и
в тях се съдържа и информация за потвърдените за заплащане дейности.
Възложителят е довел до знанието на изпълнителя кои дейности са потвърдени, а
от там и кои са отхвърлени поради надлимит, а щом му е заплатена стойността на
издадените от него финансовоотчетни документи за процесиите месеци, той е узнал
за стойността на потвърдените, съответно за стойността на непотвърдените
такива.
Посочва още, че лечебните заведения имат възможност да участват в процеса
на договаряне и определяне съдържанието на НРД и съдържанието на договорите
именно чрез БЛС, като могат да правят писмени предложения и да участват в
обществените обсъждания на нормативни актове, а условията, заложени в
договорите, са условията, заложени и в НРД, в чието приемане страна е БЛС.
Счита, че обявеното за нищожно Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на
НЗОК не влияе върху определянето на т.нар. лимити или определяне на стойности
на разходите в рамките на приетите със закона стойности, защото се извършва с
нормативен акт - Закон за бюджета на НЗОК и с Правила за условията и реда за
прилагане на чл. 4, ал. 1 и ат. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната
година. Следва да бъдат прилагани разпоредбите на НРД 2015, въз основа на който
са сключени и процесиите договори, касаещи извършване на дейност през 2015 и
2016 г. Счита още, че правилата по чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК не следва да се
съгласуват от УС на БЛС, тъй като ЗБНЗОК е нормативен акт, приет от
законодателния орган - Народното събрание, а в чл. 4, ал. 3 от същия закон е
записано, че Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане
на ал. 1 и 2. Липсва разпоредба, която да указва, че същите следва да бъдат
съгласувани от Управителния съвет на Българския лекарски съюз и следва да се
прави разлика между Националния рамков договор и типовите договори, които
категорично са съгласувани от Председателя на УС на БЛС, преди да бъдат
обнародвани, съответно изпратени като образци на директорите на РЗОК за
подписване на индивидуалните договори, и Правилата за прилагане на чл. 4 от
ЗБНЗОК.
Счита, че претендираните от ищеца суми са извън предмета на сключените
договори между НЗОК и „УМБАЛ-Бургас“ АД, както и че НЗОК не се е обогатила без
основание и не е осъществен фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, поради което
евентуалните претенции също следва да бъдат отхвърлени. Предвид неоснователността
на главната претенция, счита за неоснователна и акцесорната претенция за
обезщетение за забава.
Ангажира доказателства. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на
исковата молба възражения. Счита, че платежите не са периодични и за тях се
прилага общата петгодишна давност. Счита, че след като ЗБНЗОК не освобождава
лечебните заведения от задълженията им да предоставят болнична помощ на
пациенти при спешни случаи, то и за НЗОК е налице задължение за заплащане на
тези дейности, въпреки лимитите. Същевременно сочи, че цялата дейност била
отчетена в електронната система на НЗОК, като липсвало изрично отхвърляне на
процесните дейности, както и индикации това да е станало поради неспазване на
диагностичния алгоритъм. Поддържа становището си за нищожност на клаузи от
договора. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът с допълнителния отговор допълва и пояснява първоначалния си
отговор, като не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Поддържа
възражението си за за изтекла 3-годишна давност на претендираното вземане за
дейностите за месеците октомври-декември 2016 год. и становището си за
валидност на клаузите на договора. Счита, че не е нарушено правото на
гражданите за достъп до здравеопазване. Счита, че ищецът не е легитимиран да се
позовава на твърдени нарушения на чужди права - тези на ЗОЛ /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Той може да защитава само собствените си права, които ответникът заявява,
че не са нарушени по никакъв начин чрез процесиите клаузи от договора, които
счита за противоречащи на закона и добрите нрави. Те постановяват единствено,
че възложителят НЗОК ще закупи от ищеца определено количество медицински
дейности на обща стойност, установена в приложение № 2 към договора, които, ако
са реално извършени, възложителят ще заплати на изпълнителя, и
финансово-отчетните документи следва да са до размера на тези определени
стойности. Нищо повече. В договорните отношения важи принципът за автономия на
волята - задължения се поемат само със съгласието на задължилия се.
Твърдението, че той бил длъжен да закупи по-голям или въобще неограничен обем,
противоречи на този основен принцип, тъй като би довело до натрапване на нещо
нежелано от него.
На следващо място заявява, че случаите, попадащи в надлимит, не подлежат на
проверка, а системата автоматично ги маркира като надвишаващи месечните
стойности, т.е. обстоятелството дали е спазен диагностичния алгоритъм за
претендираните дейности е спорно по делото.
Твърди, че във всеки един момент ищецът е бил наясно с уговореното
финансиране. Представя доказателства за това. Посочва още, че следва да се
направи и разграничение между спешна помощ и болнична медицинска помощ, какъвто
е конкретния случай, която включва амбулаторни процедури, клинични процедури и
клинични пътеки. Сочи, че в тази връзка е необосновано твърдението, че на
законоустановеното право на избор на осигуреното лице да избере лечебното
заведение, съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го
приеме. Задължение съществува само за спешните състояния, застрашаващи живота и
здравето на пациента.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че всички надлимитни дейности за
спешни. В надлимитната дейност има както планови, така и спешни случаи, което е
видно от детайлната справка КП-НМС за УМБАЛ Бургас АД, представена с отговора
на исковата молба, в колона 12 с „0“ са отбелязани спешните случаи, а с „1“-
плановите. В Протокол № 576/15.09.2020 г. също са отбелязани спешните и
плановите случаи.
Посочва още, че нито договорът, нито законодателна уредба въвеждат срокове
за заплащане на надлимитни дейности, поради което фактът на изпадане в забава
на възложителя по смисъла на чл. 84 ЗЗД не е установен и акцесорните претенции
за лихва за забава са неоснователни.
С доклада по делото е указано на ищеца, че следва да представи справка по
чл. 366 от ГПК, като при съставянето ѝ съобрази че сборът от главниците и
лихвите не съответства на посочената в исковата молба цена на иска и петитума. Указано
е също, че след като съобрази горното, както и изявленията в отговора на
исковата молба и представените с нея три договора за амбулаторни процедури
(договор № 021703/19.05.2016 за извършване на амбулаторни процедури, договор №
021703/12.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, и договор № 021703/17.05.2018
г. за извършване на амбулаторни процедури), да уточни исковата молба, като:
изложи ясни твърдения за това от колко на брой и от кои договори произтича
вземането му по всяка една от спецификациите; да посочи изрично кои от
претендираните за заплащане дейности по спецификации са спешни и кои не; да
изложи конкретни твърдения за това дали и как е спазил съответните за всеки от
договорите процедури за заплащане на надлимитни дейности; да се отграничат
претенциите за лихви по всеки от договорите; да заяви петитум съобразно горните
уточнения. Горното указание е изпълнено с молба от 13.04.2021 год. /л.420-430
от делото/.
В хода на производството страните са постигнали три
извънсъдебни споразумения – РД 29-774/23.09.2021 год. /л.620/, РД 29-02-1385/26.10.2021
год. /л.654/ и РД 29-02-1385 2/26.10.2021 год. /л.648/, които са оформени и
одобрени от съда като съдебна спогодма , по силата на която страните са се
спогодили по отношение на част от спора, представляваща претенцията за
заплащане на отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на § 1, ал.4
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2020 год. за периода от 01.10.2016 год. до
01.04.2018 год. Спогодбата, сключена от страните в изпълнение на извънсъдебните
споразумения е одобрена от съда в открито съдебно заседание на 22.11.2021 год.,
в което е прекратено производството по отношение на претенциите по главници за
посочения период – поради постигането на спогодба и е прекратено производството
по отношение на претенциите за мораторна лихва върху същите главници , поради
отказ от претенцията.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска,
приема предявените искове за допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Бургас“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73, представлявана от Изпълнителния директор д-р
Бойко Миразчийски, чрез адвокат И.К. ***, със съдебен адрес:***, против
Национална здравноосигурителна каса, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. ,,Кричим“ №1, представлявана от
управителя д-р Петко Салчев, чрез пълномощника П.Д., главен юрисконсулт в РЗОК
- Бургас, със съдебен адрес:***, парк „Езеро“, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на лечебното
заведение сумата от 842 818.50 лв.,
включваща главница в размер на 756 144 лв.
– незаплатената стойност на осъществена болнична помощ, амбулаторни процедури и
вложени медицински изделия по спецификации по договор №020607/17.05.2018 год.,
и лихва за забава в общ размер на 86
674.50 лв. за периода от 01.06.2018 до 15.11.2020 год., както следва:
- 148 873 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на
дейности“ за периода 01.04.2018 - 30.03.2018 год., за която сума е издадено
дебитно известие № 10000001117/21.05.2018 год. към фактура
№1000000101113/21.05.2018 год.;
- 4 400 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия за периода
01.04.2018 - 30.04.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001118/21.05.2018 год. към фактура №10000001114/21.05.2018 год.;
- 111 051 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на
дейности“ за периода 01.05.2018 - 31.05.2018год., за която сума е издадено
дебитно известие № 10000001133/12.06.2018 год. към фактура № 10000001127/12.06.2018
год.;
- 4 556 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия за периода
01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001137/12.06.2018год. към фактура №10000001128/12.06.2018 год.;
- 930 лв. по Спецификация за клинични процедури за периода 01.05.2018 -
31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001136/12.06.2018 год. към фактура № 10000001135/12.06.2018 год.;
- 540 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за периода 01.05.2018 -
31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001139/12.06.2018 год. към фактура № 10000001138/12.06.2018 год.;
- 3 246 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за периода 01.05.2018
- 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001141/12.06.2018 год. към фактура № 10000001140/12.06.2018 год.;
- 87 974 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“
за периода от 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001157/11.07.2018 год. към фактура № 10000001143/11.07.2018
год.;
- 1 200 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“
за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001156/11.07.2018 год. към фактура № 10000001146/11.07.2018
год.;
- 270 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за периода 01.06.2018 -
30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001154/11.07.2018 год. към фактура № 10000001148/11.07.2018 год.;
- 375 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за периода 01.06.2018 -
30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001153/11.07.2018 год. към фактура № 10000001149/11.07.2018 год.;
- дължима сума в размер на 775 лв.
по спецификация за клинични процедури за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год.,
за която сума е издадено дебитно известие № 10000001155/11.07.2018 год. към
фактура № 10000001152/11.07.2018 год.;
- 3 450 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“
за периода 01.07.2018 - 31.07.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001182/10.08.2018 год. към фактура № 10000001180/10.08.2018
год.;
- 180 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за периода 01.07.2018 -
31.07.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие №
10000001183/10.08.2018 год. към фактура № 10000001181/10.08.2018 год.;
- 10 252 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейности“
за периода от 01.08.2018 - 31.08.2018
год., за която сума е издадено дебитно известие № 10000001206/13.09.2018 год.
към фактура № 10000001201/13.09.2018 год.;
Лихва за забава в размер на 86674.50 лв., както следва:
- 37 176.89 лв. за периода 01.06.2018 - 15.11.2020 год. върху главница в
размер на 148 873 лв.;
- 26 806.48 лв. за периода 01.07.2018 -
15.11.2020год. върху главница в размер на 111 051 лв.;
- 20 478.40лв. за периода 01.08.2018 - 15.11.2020 год. върху главница в
размер на 87 974 лв.;
- 2 212.73лв. за периода 01.10.2018 - 15.11.2020 год. върху главница в
размер на 10 252 лв.
В условията на евентуалност заявява претенцията за главница на
извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, ведно с
мораторна лихва в същия размер и период, както и ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на сумите . Претендират се и направените по
делото разноски.
Страните не спорят по следните факти :
Ищецът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73, в
качеството си на лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по Закона за
лечебните заведения и Търговския регистър, осъществява лечебна дейност при условията на действащото законодателство и разрешителен режим.
На основание чл.59 от Закона за здравното осигуряване и Националния рамков
договор за медицински дейности в сила за
2018 год.
През 2017 год. бил сключен договор между „УМБАЛ БУРГАС“
АД и НЗОК № 020607/12.05.2017 год., по
силата на който ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица (ЗОЛ) и
на здравно неосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а
ответникът да заплаща извършената и отчетена дейност в изпълнение чл.1 от
договора при условията на раздел V от договора и след проверка на изискуемите документи
при условията и сроковете по раздел IV от договора. Лечебното заведение издало
документи /спецификации, фактури и дебитни известия към тях/ за извършените и
отчетени от него дейности за съответните месеците от април 2017 год. до март
2018 год. включително в общ размер на 1 099 263 лв., но плащане не било
извършено. Представя подробна справка по периоди, суми, издадени документи ,
извършени плащания и дължими незаплатени суми. По отношение на част от същите е
постигната съдебна спогодба.
През 2018 год. бил сключен нов договор между „УМБАЛ
БУРГАС“ АД и НЗОК № 020607/17.05.2018
год., по силата на който ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица
(ЗОЛ) и на здравно неосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични
пътеки, а ответникът да заплаща извършената и отчетена дейност в изпълнение
чл.1 от договора при условията на раздел V от договора и след проверка на
изискуемите документи при условията и сроковете по раздел IV от договора.
Лечебното заведение издало документи /спецификации, фактури и дебитни известия
към тях/ за извършените и отчетени от него дейности за съответните месеците от
април – август 2018 год. включително в общ размер на 378 072 лв., но плащане на
надлимитните дейности не било извършено.
В
настоящото производство се претендира незаплатената от ответника част за
оказаната в този период болнична помощ за месец април 2018 год. до месец
август 2018 год. включително, за дейности посочени в исковата молба и
индивидуализирани в приложените към същата доказателства, за които не е
постигната спогодба.
Не се спори,
че ищцовото дружество не е получавало, изготвено от ответника месечно известие
за процесния период за отхвърляне от заплащане на вече извършена и отчетена
дейност, поради надвишаване на лимита, въпреки, че от представените по делото
извлечения от персонална информационна система /ПИС/ и извлеченията от
счетоводствата на двете страни, както и от представените спецификации за
извършени и отчетени дейности от ищеца може да бъде установено кои от
извършените дейности са приети от ответника за надлимитни и не са заплатени.
Не се
спори по вида и броя на извършените здравни дейности, описани като неплатени в
исковата молба , нито по размера на възнаграждението, дължимо за така описаните
здравни дейности, определен като размер на заплащането на съответните клинични
пътеки от НЗОК.
Съдът приема исковете за неоснователни със следните аргументи :
Не е спорно че през периода април – август 2018 год. от
страна на ищцовото здравно заведение е налице надвишаване на месечните
стойности по клинични пътеки. Горното представлява нарушение на чл.43 вр. с
чл.38, ал.1 и чл.33, ал.3 от Договора е основание за отхвърляне на искането за
заплащане. От представените от страните писмени доказателства се установява, че
по предвидения в чл.37 и чл.40 от Договора от 12.05.2017 год. механизъм на
ищеца са заплатени част от извършените надлимитни дейности, извършени през
периода м. октомври 2016 год. – м. март2018 год. За същият период е й
постигнатата между страните съдебна спогодба.
В заключението на вещото лице се посочва, че са отхвърлени
заплащания по 8 клинични пътеки за процесния период поради прекъснати
здравноосигурителни права на пациента или по-малък от минималния престой по
клинична пътека.
От отговора на въпрос № 4 от заключението се установява ,
че като спешни са заявени дейности на стойност 114126 лв. – за м. април 2018
год. , 111051 лв. за м. май 2018 год. , 74711 лв. за м. юни 2018 год. и 180 лв.
за м. юли 2018 год.
Няма данни през процесния период да са направени искания
за корекции на договорените тримесечни стойности по Приложение № 2 от Правилата
по договори с изпълнители на болнична медицинска помощ за процесния период, три
такива са правени от предходния управител на ищцовата болница през 2017 год.,
следователно въпреки наличната в Договора възможност за заявяване за заплащане
на извършена надлимитна дейност , ищецът не е предприел необходимите действия
по отношение на извършените през периода надлимитни дейности , независимо , че
ги е заявил като спешни такива.
Приложимите нормативни актове към процесните отношения за
периода са ЗБНЗОК за 2020 г. /отм./; ЗБЗОК за 2019 г. /отм./, ПМС № 57 от 16.03.2015 г.
за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал.2, т.2
от ЗЗО и Правила № Р-НС-04-9 от 27.01.2015 г. за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване
на средствата от резерва по чл. 1, ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2018 г., приети от
НС на НЗОК.
Съобразно чл. 31, ал.1 от сключения между страните писмен
договор на 12.05.2017год. изпълнителят следва да отчита с финансово-отчетни
документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност, която не
надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месеца. Възложителят
заплаща само договорената , извършена и отчетена дейност, като трите условия
следва да бъдат налице кумулативно.
Възможностите за промяна в стойностите на дейностите е
предвидена в чл. 21 от ПМС № 57
от 16.03.2015 г. и в чл. 8 от Правилата за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване
на средствата от резерва по чл. 1, ал.2 ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2017 и 2018 г.
Възможност за промяна има основно в хипотеза на отчетени
дейности за случаи на спешна диагностика и лечение. Когато е отчетена дейност
над предварително договорената в приложение № 2 към индивидуалните договори и
болнична медицинска помощ може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение
на стойността на разходите за дейностите в болнична медицинска помощ за сметка на
стойности за следващите месеци от тримесечието или от следващо тримесечие. Промените
към индивидуалния договор се договорят между изпълнител на болнична медицинска помощ и
директора на РЗОК в срока за заплащане на дейността за съответния месец.
Предвидено е в чл. 41 от договора между страните корекцията на стойностите,
определени по реда на Правилата да се извършва на тримесечие, за което се
подписват допълнителни споразумения към договора.Видно от представените по
делото доказателства, такива искания за промени за корекция на стойностите на
дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти, не са подавани за
периода април – август 2018 год.
Изключение от сочените правила е допустимо само при
обективно възникнали обстоятелства, за което РЗОК следва да бъде информирана с
оглед приложението на специалния ред по чл. 8, ал. 5 от Правилата. Тази уредба
е залегнала и в договора, при случаи свързани с форсмажорни обстоятелства, като
информирането следва да се извърши незабавно с писмо, в което излагат мотиви за
заплащане. Според процедурата, случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за
разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, като
решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни средства.
Недоказана остава и втората предпоставка. Определянето
на финансови рамки / лимити/ за
дължимото по договора плащане, не противоречи на императивни законови норми,
напротив - ограничаването на паричната
престация от възложителя на болнична медицинска помощ е в изрично изпълнение на
законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетно
финансиране, разпределение и плащане. С приемането на ЗБНЗОК за съответната
година, се приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и
трансфери, с балансирано бюджетно салдо.
Доколкото с настоящия иск се претендира заплащане на
надлимитно извършени дейности, т.е. дейности, които не са договорени, съдът не
може в рамките на настоящото производство да прецени наличие на предпоставки за
плащане на суми, тъй като се касае за действия по администриране на бюджет,
представляваща дейност по целесъобразност, осъществявана от органите на НЗОК и
РЗОК в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна
самостоятелност. Така осъществената болнична помощ подлежи на заплащане в
изпълнения обем, само ако бюджетът на НЗОК в края на съответната година
позволява това, при изпълнение на предвидената за това процедура и при
приложение на общите принципи за изпълнение на парични задължения. При това
положение, механизмите за възмездяване на сторените за това разходи не се
подчиняват на реда, начина и сроковете за плащане, уговорени в договора, чийто
лимити са надвишени и претенцията не може да бъде уважена.
С оглед на така изложеното съдът намира, че претенциите
на ищеца, представляващи стойността на извършени от болницата разходи за
лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м.април 2018 г. и м.август
2018 г., включително над стойността на договорените в приложение № 2 към
договора стойности за съответните месеци са неоснователни .
Съдът е сезиран с иск за реално изпълнение на задължение
на НЗОК по договор оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Задължение на
НЗОК е да заплаща извършването на определените с договора дейности, отчетена по
съответния ред, но в рамките на предварително определените стойности по реда на
чл. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г. и 2018 г. Основание за отхвърляне на
заплащането е дейност, надвишаваща стойността по чл.34 от Договора. Няма
увеличение на стойността на разходите над предварително договорените по
предвидения ред и в предварително уговорените рамки. Поради което и не са
налице предпоставки за заплащане на извършени дейности за болнична медицинска
помощ над тези стойности.
С приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема
бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с балансирано
бюджетно салдо. Сред правомощията на НЗОК съгласно чл. 4, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018
г. е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна
обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на РЗОК е да
определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ, разпределени по месеци. Предвидено е също така изпълнението
на дейностите да се контролира по месеци и да се коригира на тримесечие в
рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на финансовата
рамка, очертана от РЗОК, става задължително за самия изпълнител на болнична
помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази
финансова рамка, става част от договорните клаузи на сключения договор, имащ
характер на административен договор.
Доколкото се касае за плащания на разходи в рамките на
предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет, коригиране
на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително заложените
проценти и в посочените срокове – по тримесечия. Заплащането на всички
извършени дейности от изпълнителите на болнична помощ от страна на касата би
довело до превишаване на разходната част на приетия бюджет. Коригиране на
стойностите може да се осъществи само при писмено искане в регламентирания срок
/за представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец – чл.
8, ал. 2 от Правилата на 2018 г./. При липсата на писмено искане, съдът не може
по иска за реално изпълнение за първи път да прецени наличие на предпоставки за
плащане на суми, тъй като се касае за действия по администриране на бюджет,
представляваща дейност по целесъобразност, осъществявана от органите на НЗОК и
РЗОК в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна самостоятелност.
Поради липса на специални знания, съдът не може да
определи кои от посочените от ищеца болнични медицински
дейности по процесните спецификации, са спешни, но отбелязва, че в
спецификациите са включени дейности, като например „амбулаторно наблюдение на пациенти с тежко
протичащи възпалителни полиартропатии“, „консервативно лечение на заболяване на
лицево-челюстната област“, „високотехнологична диагностика на
ушно-носни-гърлени болести“. Въпреки горното, съдът счита, че преценката
доколко това пациентът се нуждае от спешно лечение е лекуващия лекар и в
случай, че такова лечение е извършено и то попада след извършените над лимита
дейности, болничното здравно заведение е имало право да поиска увеличаване на
лимита за следващите месеци , по описаната в Правилата и в Договора процедура,
но това не е сторено в процесния период. Искания на това основание са били
правени през 2017 год. в същата болница и са уважени от НЗОК за сумата от общо
432 653 лв., за което по делото са представени доказателства и същото е
констатирано от вещото лице Ж..
По отношение на доводите за нищожност на клаузи на НРД и
Договора, допълнителните споразумения и анексите към същия, поради
противоречието им на закона и противоречие с добрите нрави, съдът намира същото
за неоснователно със следните аргументи :
На първо място се твърди нарушаване на закрепено в
Конституцията основно право – чл.52 от Конституцията ,, Гражданите имат право
на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон.” Касае се за основно право на гражданите, чието упражняване е
предвидено да се уреди със закон. Няма съмнение, че субект на правото е
физическото лице – гражданин, а не здравното заведение, което по силата на
договорните си отношения с държавния орган – Националната здравноосигурителна
каса оказва болнична помощ, следователно в отношенията между страните по
договора, този довод е ирелевантен.
По отношение на валидността на правните норми уреждащи
реда и условията за упражняване на правото на гражданите за достъп до
медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване е постановено
Решение № 2 от 22 февруари 2007 г., по конституционно дело № 12/2006 г., съдия-докладчик
Румен Янков, /обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г./, с което е тълкувана
Конституцията и в частност чл. 52, ал. 1, обсъдено е съдържанието на оспорените
разпоредби от ЗБНЗОК и е прието , че те не противоречат на Конституцията. Съдът
е приел, че „правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията
социални права. Типично за тях е, че не са универсални, отнасящи се до всички
граждани (закрила на жената-майка; на децата, останали без грижа; на стари хора
без близки), а в нашия случай само за нуждаещите се от здравна помощ. Друго
характерно за тях е, че не се ползват с пряка съдебна защита. Затова трябва да
се приеме, че не става дума за право от класически тип. Тази характеристика на
правата по необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата
Конституция да посочва, че здравното осигуряване и, общо казано, медицинската
помощ се осъществяват по ред, определен в закон.“. Съдът е преценил, че Законът
за бюджета на НЗОК по същество представлява финансов план за разходване на
средства, който е съобразен с общите принципи и цели, заложени в Закона за
здравното осигуряване. Гарантира се свободен достъп на осигурените лица до
медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи,
както и избор на изпълнител, договорил се с Касата, т.е. достъпът и обемът на
медицинската помощ не е неограничен.
Бюджетът на НЗОК и реда за разходването му са отражение на икономическото
състояние на държавата.
По отношение на второто наведено основание за нищожност ,
съдът констатира, че липсва изложение на конкретни мотиви за противоречие с
добрите нрави на оспорваните клаузи, касаещи предпоставките за извършване на
плащане по договора и визиращи договорения в приложение № 2 обем от дейности.
Уговарянето на максимален обем, който не следва да се превишава, не е в противоречие
с добрите нрави, а продължение на нормативно закрепената финансова рамка на
бюджета на НЗОК. Освен това, в договора са предвидени механизми, осигуряващи
спазването на тази рамка, в съответствие с действащото законодателство. Съдът
счита, че не се нарушава правото на достъп до здравеопазване и поради
обстоятелството , че на територията на гр.Бургас, общината и областта има
множество здравни заведения, както и център за спешна медицинска помощ.
Действително, здравно осигурените лица имат право да изберат личен лекар, който
след извършеният от пациента избор няма право на преценка дали да извършва извънболничните
здравни дейности, но такова право на пациента не е уредено по отношение на
болничната здравна дейност.
С оглед на така изложеното съдът намира искът на
изпълнителя на болнична помощ срещу НЗОК за заплащане на стойността на
извършено лечение на здравноосигурени пациенти надвишаваща месечната стойност
на определените в договора размер на разходите за неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на исковата претенция за главницата
е недължимо и акцесорното задължение за заплащане на законна лихва върху
главниците по фактури до датата на подаване на исковата молба, както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
датата на окончателното изплащан на главницата.
По отношение на предявения при условие на евентуалност
иск с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите за същите
суми, съдът намира, че същият е неоснователен със следните съображения :
Съгласно чл.59, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите искът по чл.59, ал.1 може да
бъде предявен само , когато няма друг иск , с който лицето да се защите. В
Тълкувателно Постановление № 1 от 1979 год. на Пленума на Върховния съд,
съдиите са приели , че „Субсидиарен е само искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не и
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Когато правоимащият може да защити правата си
с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само
този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не
и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в
установените от закона преклузивни или давностни срокове.“ Следователно при наличие
на сключен договор, от който ищецът черпи права и в който са уредени
отношенията му с ответника по повод на извършваната от ищеца болнична здравна
дейност, не може да претендира заплащане на извършената болнична дейност по
реда на чл.59 от ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът не е използвал наличните в
договора механизми, за да му бъдат заплатени извършените надлимитни дейности,
не го поставя в положението на този, който не разполага с иск за защита.
Независимо от горното, съдът счита, че по делото не е доказано
нито наличието на обогатяване на НЗОК, нито наличието на обедняване на ищцовото
здравно заведение. Това е така, защото ищецът нито твърди, нито доказва действителната стойност на извършените
болнични медицински дейности, както и не са представени фактури за закупуването
на вложените лекарства и медицински изделия при извършените дейности. Не може
да бъдат възприети посочените в спецификациите цени по клинични пътеки за стойност
на действително извършените разходи на болничното заведение по всяка от
клиничните пътеки, защото механизмът на формиране на цената по всяка клинична
пътека предполага осреднени стойности, условно заложени елементи на лечението,
за които изначално е ясно, че не могат винаги да съвпаднат с извършените
дейности във всеки конкретен случай. Поради това, съдът приема, че ищецът не е
доказал размера на обедняването си. Предвид обстоятелството, че НЗОК е
юридическо лице, създадено за да осъществява определена държавна политика,
както и че разполага с годишен бюджет, който се разходва по описаните по-горе
правила, включително правилата в ежегодния ЗБНЗОК, не е възможно да се направи
преценка, доколко е налице обогатяване. Това е така, защото бюджетът на НЗОК не
се формира единствено и изцяло от направените здравни вноски. С горните аргументи
, съдът счита , че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Претенцията за мораторна лихва е неоснователна и поради
обстоятелството, че такава се дължи след покана, в случаите на неоснователно
обогатяване по чл.59 , ал.1 от ЗЗД, за каквато може да бъде приета исковата
молба.
С оглед на отхвърлянето на претенциите, ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски, които са доказани в размер от 300 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73, представлявана от
Изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски, чрез адвокат И.К. ***, със
съдебен адрес:***, против Национална здравноосигурителна каса, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
,,Кричим“ №1, представлявана от управителя д-р Петко Салчев, чрез пълномощника П.Д.,
главен юрисконсулт в РЗОК - Бургас, със съдебен адрес:***, парк „Езеро“, с
която се иска да бъде осъден ответника
да заплати на лечебното заведение сумата от 842818.50 лв., включваща главница в размер на 756 144 лв. – незаплатената стойност на осъществена болнична помощ,
амбулаторни процедури и вложени медицински изделия по спецификации по договори
№ 020607/12.05.2017 год. и №020607/17.05.2018 год., и лихва за забава в общ
размер на 86 674.50 лв. за периода
от 01.06.2018 до 15.11.2020 год., както следва:
- 148 873 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.04.2018 - 30.03.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001117/21.05.2018 год. към фактура
№1000000101113/21.05.2018 год.;
- 4 400 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.04.2018 - 30.04.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001118/21.05.2018 год. към фактура №10000001114/21.05.2018
год.;
- 111 051 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.05.2018 - 31.05.2018год., за която сума е
издадено дебитно известие № 10000001133/12.06.2018 год. към фактура № 10000001127/12.06.2018
год.;
- 4 556 лв. по Спецификация за вложени медицински изделия
за периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно
известие № 10000001137/12.06.2018год. към фактура №10000001128/12.06.2018 год.;
- 930 лв. по Спецификация за клинични процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001136/12.06.2018 год. към фактура № 10000001135/12.06.2018 год.;
- 540 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001139/12.06.2018 год. към фактура № 10000001138/12.06.2018 год.;
- 3 246 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.05.2018 - 31.05.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001141/12.06.2018 год. към фактура № 10000001140/12.06.2018 год.;
- 87 974 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода от 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която
сума е издадено дебитно известие № 10000001157/11.07.2018 год. към фактура №
10000001143/11.07.2018 год.;
- 1 200 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001156/11.07.2018 год. към фактура №
10000001146/11.07.2018 год.;
- 270 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001154/11.07.2018 год. към фактура № 10000001148/11.07.2018 год.;
- 375 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001153/11.07.2018 год. към фактура № 10000001149/11.07.2018 год.;
- дължима сума в размер на 775 лв. по спецификация за клинични процедури за
периода 01.06.2018 - 30.06.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001155/11.07.2018 год. към фактура № 10000001152/11.07.2018 год.;
- 3 450 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода 01.07.2018 - 31.07.2018 год., за която сума
е издадено дебитно известие № 10000001182/10.08.2018 год. към фактура №
10000001180/10.08.2018 год.;
- 180 лв. по спецификация за амбулаторни процедури за
периода 01.07.2018 - 31.07.2018 год., за която сума е издадено дебитно известие
№ 10000001183/10.08.2018 год. към фактура № 10000001181/10.08.2018 год.;
- 10 252 лв. по спецификация за КП и АП „Предсрочно
изпълнение на дейности“ за периода от 01.08.2018 - 31.08.2018 год., за която сума е издадено
дебитно известие № 10000001206/13.09.2018 год. към фактура №
10000001201/13.09.2018 год.;
Лихва за забава в размер на 86674.50 лв., както следва:
- 37 176.89 лв. за периода 01.06.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 148 873 лв.;
- 26 806.48 лв. за периода 01.07.2018 - 15.11.2020год. върху главница в размер на 111
051 лв.;
- 20 478.40лв. за периода 01.08.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 87 974 лв.;
- 2 212.73лв. за периода 01.10.2018 - 15.11.2020 год.
върху главница в размер на 10 252 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ст. Стамболов“ № 73,
представлявана от Изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски, чрез адвокат И.К.
***, със съдебен адрес:***, против Национална здравноосигурителна каса, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
,,Кричим“ №1, представлявана от управителя д-р Петко Салчев, чрез пълномощника П.Д.,
главен юрисконсулт в РЗОК - Бургас, със съдебен адрес:***, парк „Езеро“, с
която се иска да бъде осъден ответника
да заплати на лечебното заведение сумата от 842818.50 лв., включваща главница в размер на 756 144 лв. – незаплатената стойност на осъществена болнична помощ,
амбулаторни процедури и вложени медицински изделия по спецификации и лихва за
забава в общ размер на 86 674.50 лв.
за периода от 01.06.2018 до 15.11.2020 год., предявен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Бургас“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ст.
Стамболов“ № 73, представлявана от Изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски,
чрез адвокат И.К. ***, със съдебен адрес:*** да заплати на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1407, ул.,,Кричим“№1, разноски по делото в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :