Решение по дело №135/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260008
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 30 септември 2020 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20205200900135
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е Ш Е Н И Е

№260008

16.09.2020 г., гр. Пазарджик

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                       

        като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 135 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба от Е. В. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. К.Р. (ПзАК) против ОТКАЗ № ***** г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВп-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление № ****** г. за вписване прехвърляне търговското предприятие на ЕТ „К.-И.-Г. К.“, ЕИК *******.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на постановения акт. Неправилно според жалбоподателя ДЛР приел, че в разглеждания случай се касае за хипотеза на поемане търговското предприятие на починалия ЕТ от наследник по реда на чл. 60, ал.2 ТЗ и за извършена впоследствие разпоредителна сделка по чл. 15, ал.1 ТЗ. Поддържа се, че в конкретната хипотеза наследниците на починалия ЕТ са малолетни, т.е. не притежават дееспособност, каквото е изричното законово изискване за регистрация като ЕТ, поради което и не могат да поемат търговското му предприятие, а за тях остава единствената възможност да се разпоредят с него. Сочи се, че законен представител на малолетните деца е тяхната майка, която обаче не е наследник на починалия ЕТ. Пояснява се, че майката е получила разрешение от съответния РС за прехвърляне на наследеното търговско предприятие, като за целите продажбата на децата е назначен и особен представител, който е участвал при изповядване на сделката пред нотариус.

Съобразно изложеното се прави искане обжалваният отказ да бъде отменен с указания да бъдат вписани заявените обстоятелства.

Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:

Видно от данните в приложеното уведомително писмо обжалваният отказ е изпратен на пълномощника на жалбоподателя на 07.08.2020 г. Жалбата е подадена на 12.08.2020 г., поради което е подадена в срок. Същата е депозирана от надлежната страна-пълномощник на заявителя, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразявайки данните по делото съдът констатира, че предмет на заявление ****** г. образец В1, с което е сезирана АВп-ТРРЮЛНЦ, е било искане за вписване прехвърляне по реда на чл.15 от ТЗ на търговското предприятие на праводателя ЕТ „К.-И. – Г. К.“, ЕИК ******* от наследниците му малолетните деца Д. и Л. К. на тяхната майка Е. Г. . Видно от приложения към заявлението препис-извлечение от акт за смърт се установява, че лицето Г. К. К., регистриран като посочения ЕТ, е починал на ***** г. 

Към заявлението е и приложен договор за прехвърляне на търговското предприятие на починалия ЕТ от 14.05.2020 г., сключен по реда на чл.15, ал.1 ТЗ между неговите малолетни наследници по закон – Д. К. и Л. К., действащи чрез назначения им от съда особен представител - от една страна, и тяхната майка Е. В. Г. - от друга страна, която не е наследник. Видно от извършената служебна справка, към заявлението освен това допълнително е било представено и заявление за първоначална регистрация по образец съгласно приложение А1, за вписване на правоприемника ЕТ „К.-И.-Г. К. – Е.К.“, с приложени към него документи съгласно изискванията на чл.10, т.1 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ.

За да постанови обжалвания отказ ДЛР е констатирал, че видно от данните, попълнени в поле № 600 на заявлението, е заявено за вписване прехвърляне търговското предприятие на ЕТ „К.-И.-Г. К.“. Длъжностното лице обаче е приело, че съгласно приложените доказателства в конкретния казус се касае за хипотеза на поемане на предприятието на ЕТ от наследник по реда на чл.60, ал.2 ТЗ с извършена впоследствие сделка по чл.15, ал.1 ТЗ. На тази основа е изведен извода, че в случая е следвало да бъде заявено за вписване поемането на търговското предприятие на ЕТ от наследник, което не е сторено. Отбелязано е освен това, че попълването от заявителя в поле № 600 на обстоятелството „прехвърляне на търговското предприятие“ е пречка за служебното заличаване на търговеца, което би могло да се извърши само, ако бъде заявено поемане на предприятието му. Тези съображения са дали основание да бъде постановен актувания отказ.  

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че като краен резултат атакуваният отказ се явява правилен, макар и по различни от изложените в него съображения.

Съдът намира, че във връзка с изложените в отказа съображения е уместно да се уточни, че в разглежданата хипотеза липсват данни наследниците да са заявявали, нито да са поемали търговското предприятие на починалия, каквито са констатациите на ДЛР.

В тази насока съдът напълно споделя изложените от жалбоподателя доводи, че малолетните наследници на починал ЕТ не могат да продължат дейността му като търговец по реда на чл.60, ал.2 ТЗ, предвид липсата на дееспособност, т.е. за тях е невъзможно да поемат предприятието му, в т.ч. и да запазят неговата фирма. Не могат да бъдат споделени обаче съображенията в жалбата, че в тази хипотеза, след като единствените наследници на починалия ЕТ са малолетни, за тях остава единствената възможност да се разпоредят с търговското предприятие на ЕТ по реда на чл. 15, ал.1 ТЗ, както е сторено в конкретния казус. Това твърдение на процесуалния представител на жалбоподател не се споделя от  настоящия съдебен състав.

Фирмата, както и предприятието на ЕТ, могат да бъдат предмет на разпореждане по реда на чл.15, ал.1 ТЗ (във вр. чл.60, ал.1 ТЗ) само приживе на ЕТ - отчуждител. Това е така, тъй като разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.16а от ТЗ са приложими само при сделка с предприятието, при която продължават да съществуват като правни субекти както праводателят, така и правоприемникът. (В този смисъл е и съдебната практика съгласно Определение № 50/23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2017 г., III г.о., както и Решение № 12 от 15.01.2019 г. на ВтАС по в.т.д. № 413/2018 г.).        Едноличният търговец не е отделен правен субект от физическото лице, поради което при смърт, неговото имущество се наследява от наследници му съгласно правилата на ЗН. Починалият престава да съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията му стават неговите наследници съгласно чл.60, ал. 2 ТЗ, която норма урежда  именно тази специална хипотеза. Така,  при наследяване на ЕТ правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който се съгласи да поеме предприятието, като в този случай се касае за универсално наследствено правоприемство, а не за правоприемство въз основа на правна сделка. И ако наследниците постигнат съгласие търговското предприятие на ЕТ да бъде поето от един от тях заедно с неговата фирма, отношенията помежду им се уреждат като при делба на наследство, при което титуляр на имуществената съвкупност става определения конкретен наследник. Ако същият желае да продължи дейността и да запази фирмата на ЕТ (в случай, че е дееспособен) би могъл посредством регистрацията си като търговец да заяви за вписване и поемане на предприятието на починалия в ТРРЮЛНЦ.

Ако обаче, както е в разглеждания казус, наследниците на починалия ЕТ не могат да поемат предприятието му поради това, че са малолетни, т.е. не притежават дееспособност за регистрация по реда на чл.58 от ТЗ, се налага извода, че за тях остава единствената възможност да заявят заличаване на ЕТ в търговския регистър съгласно предвидено в разпоредбата на чл. 60а, т.2 от ТЗ. Наследените от тях правата и задълженията на наследодателя в качеството му на ЕТ, като имуществени такива могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки при спазване на съответните законови изисквания за това.

Изложеното до тук мотивира извода, че предвид обсъдените основания, обжалвания отказ следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ Пазарджишкият окръжен съд

 

Р     Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ № ********* г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при АВп-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление № *******г. за вписване прехвърляне търговското предприятие на ЕТ „К.-И. – Г. К.“, ЕИК *******.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                       СЪДИЯ: