Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито
съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
НИКОЛОВА
с участието
на секретаря Величка Велчева, след
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 238 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „Т.Б.“ ЕАД срещу наказателно постановление № В-0047572/17.12.2018
г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
основание чл. 222а ЗЗП на юридическото лице е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 113, ал. 1 вр. чл. 113,
ал. 2 ЗЗП.
В жалбата си въззивното
дружество чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Р.
изразява становище за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
На първо място са изложени съображения, че в отклонение на императивните норми
на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, указващи изискуемото съдържание на
акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление, актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществено
нарушение на процесуалния закон, тъй като погрешно са посочили датата на
извършване на нарушението. Твърди се, че е посочена грешната дата 04.09.2018 г.
вместо правилната 01.09.2018 г., когато изтича нормативно установеният срок за
задължението на търговеца за отстраняване на несъответствието. На следващо
място се излагат доводи, че чл. 113, ал. 1 ЗЗП е приложим само при договори за
продажба, докато в случая е налице договор за лизинг. Изразява становище, че
размерът на наложената имуществена санкция е несправедлив. Отправено е искане
за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за
намаляване на имуществената санкция до установения в закона минимум.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество не изпраща процесуален представител.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Надежда Недева излага съображения за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, акцентирайки в своята пледоария върху
твърдението, че след като търговецът е бил длъжен да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба не го е сторил, поради което правилно и
законосъобразно е наложена санкция, съответстваща на извършеното нарушение.
Относно посоченото в жалбата нарушение свързано с посочването на датата на
извършване на нарушението намира, че едномесечният срок изтича на 01 септември,
поради което датата на нарушението би следвало да бъде 02 септември, но предвид
правилата за изчисляване на сроковете при изтичане на срока в почивен ден,
същият се счита за изтекъл на първия работен ден, съответно такава е датата 03
септември, на която е следвало да бъде изпълнено административното задължение,
поради което нарушението е извършено на 04.09.2018 г., от която дата търговецът
е в забава. Излага съображения за доказаност на
нарушението, като намира, че намокрянето на вещта не може да се вмени във вина
на потребителя след като има изходящ частен документ от ответната страна. Моли
за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.10.2018 г. в КЗП постъпила
жалба от потребителя Г.М.Е. по повод часовник - мобилно устройство „Майки“,
предмет на договор за лизинг с „Т.Б.“ ЕАД.
Устройството е закупено на
25.07.2018 г. и веднага след закупуването според потребителя не зареждало,
батерията не издържала, имало проблеми с включване и изключване на телефона,
същият не можел да фиксира номерата, движели се непрекъснато. Първоначално
рестартирала телефона и нещата се оправили, но на 30.07.2018 г., т.е. четири
дни след покупката устройството отново дало дефекти.
На 01.08.2018 г. Г. Е. предявила
рекламация в магазина на „Теленор“ на бул. „Чаталджа“.
Жалбоподателката Е. посочила,
че при предявяване на рекламацията мобилното устройство е отворено от служител
на „Теленор“, за да извади СИМ картата и да я върне
на потребителя, като същият не е
установил никакви вътрешни дефекти.
При отварянето на телефона не е
констатирано задействане, т.е. почервеняване на индикатора за влага и в
протокол е записано, че се приема без забележки и че гаранцията е призната.
Четири дни след приемане на рекламацията е
отказано безплатно гаранционно обслужване с аргумента, че устройството е
мокрено. Потребителят оспорил констатациите на сервиза, като заявил, че
телефонът не е мокрен и е използван само 5 дни от закупуването му, като
рекламацията е подадена в шестмесечния срок съгласно чл. 108 от ЗЗП.
На 30.10.2018 г. в магазин на „Теленор“ на бул. „Владислав Варненчик“
№ 81 е извършена проверка от св. В.Л.С. (гл. инспектор в КЗП) по постъпилата
жалба на потребителя Г.Е. за рекламация на детски часовник - мобилно устройство
„Майки“.
На документалната проверка „Теленор“ отказват да удовлетворят жалбата на потребителя -
да заменят часовника - телефон с нов, или да върнат парите и да прекратят
договора.
На 13.11.2018 г. св. С. съставила
АУАН срещу дружеството за това, че „Т.Б.“ ЕАД в едномесечен срок (на 04.09.2018
г.) от предявяването на рекламацията не е привел потребителската стока в
съответствие с договора за продажба.
АУАН бил връчен на упълномощен
представител – Р. Й.
В законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП на въззивното дружество
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 113,
ал. 1 вр. чл. 113, ал. 1 ЗЗП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. В.Л.С.; писмени
доказателства: заповед № 101/09.03.2017 г. на председателя на КЗП, заповед №
361ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, решение № 1748/16.10.2017 г.,
постановено по КНАХД № 2799/2017 г. по описа на Административен съд - Варна,
решение № 1577/16.08.2017 г., постановено по НАХД № 2344/2017 г. по описа на РС
– Варна, жалба до „Т.Б.“ ЕАД от Г. М. Е., имейл от 09.08.2018 г. от „Т.Б.“ ЕАД
до Г. М. Е., протокол за приемане на устройство от 01.08.2018 г., гаранционна
карта, фактура, договор за мобилни услуги, жалба до КЗП от Г.М.Е., служебен
бон, констативен протокол № К – 2656131 от 30.10.2018 г., регистър на
рекламациите и сервизно обслужване, сервизен протокол, писмо до КЗП от „Т.Б.“
ЕАД, протокол за проверка на документи № К – 0111585 към констативен протокол №
2656131/30.10.2018 г., договор за лизинг и веществено доказателство: черно –
бяла снимка.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. В.Л.С. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради
което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата чл.
113, ал. 1 ЗЗП търговецът е задължен, в случай че потребителската стока не
съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за
продажба. По арг. от чл. 113, ал. 2 ЗЗП привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя.
От показанията на св. В.С. и от
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
безспорно се установи, че потребителят е заявил несъответствие на стоката с
договора за продажба, същата е приета за ремонт с посоченото несъответствие на
01.08.2018 г. До момента на приключване на документалната проверка на
06.11.2018 г. несъответствието не било отстранено.
Основният въпрос по делото е
съсредоточен относно естеството на повредата и представлява ли същата
несъответствие с договора за покупко-продажба, което да е съществувало към
датата на доставяне на стоката.
Приложима в случая е презумпцията
по чл. 108 от ЗЗП, съгласно която всяко несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че
липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. При законно оборимите презумпции е
необходимо да се докаже презумпционната предпоставка,
за да може съдът да приеме, че презумираният факт се
е осъществил. В този смисъл посочената разпоредба въвежда в тежест на
въззиваемата страна по делото да опровергае въведената от законодателя
презумпция.
В производството въззиваемата
страна не е ангажирала доказателства, с които да докаже факта, че проявеното
несъответствие на стоката се дължи на външно въздействие от ползвателя върху
вещта, като по този начин да е опровергал въведената от законодателя
презумпция.
Мобилният апарат очевидно е бил
приет от представител на въззивното дружество без външни забележки, което се
установява от приложения по делото протокол за приемане на устройство.
В протокола, издаден от
гаранционния сервиз е посочено единствено, че устройството е намокрено и
гаранционните условия не покриват ремонта на намокрени устройства. В този
протокол, издаден на 03.08.2018 г., не е посочено по какъв начин е установено
намокрянето и въз основа на каква диагностика (визуална или техническа), което
прави непроверими твърденията на въззивното
дружество за наличие на посоченото обстоятелство.
Следователно
правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП.
По възраженията на въззивното
дружество:
Неоснователно е възражението, че неправилно е посочена
като дата на извършване на нарушението 04.09.2018 г., вместо 01.09.2018 г., тъй
като действително 01.09.2018 г. е събота, поради което срокът за отстраняване
на несъответствието на потребителската стока е изтекъл на 03.09.2019 г., а
нарушението е извършено на 04.09.2019 г.
На следващо
място съдът намира, че разпоредбата на чл. 113, ал.1 ЗЗП е приложима към
конкретните отношения между въззивното дружество и потребителя Е., което следва
от факта на сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава
качеството на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал.3 ЗЗП. Правната
уредба на договора за лизинг, дадена в Търговския закон, не изключва
приложимостта на правилата за продажбата спрямо него както в хипотезата на ал.2
на чл. 342 ТЗ, посветена на финансовия лизинг, така и при случаите на ал.3 на
чл. 342 ТЗ, уреждащ клауза за изкупуване по време на договора или изтичане на
срока му. В процесния случай чл. 1, ал.2 на договора за лизинг предвижда
правото на лизингополучателя да придобие правото на
собственост като подпише договор за изкупуване. Следователно по силата на
договора и с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, въззивното дружество има
качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя
е налице специалната защита на правата му като потребител по смисъла Закона за
защита на потребителите по изложените по-горе съображения и предвид смисъла и
духа на закона да защити правата на всички лица, които са по-уязвима страна,
сключвайки договори, свързани с придобиване на потребителски стоки, независимо
дали същите предвиждат незабавно или евентуално преминаване на собствеността.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Разпоредбата на чл. 222а ЗЗП
предвижда имуществена санкция в размер от 500 лева до 3000 лева за констатирани
нарушения на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 ЗЗП.
При
определяне на размера на имуществената санкция, съдът не отчете смекчаващи
отговорността обстоятелства
От друга страна, съдът отчете
като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието и на друго идентично
нарушение, извършено от въззивното дружество, санкционирано с влязло в сила
наказателно постановление, потвърдено с решение № 1577/16.08.2017 г.,
постановено по НАХД № 2344/2017 г. по описа на РС – Варна, потвърдено с решение
№ 1748/16.10.2017 г., постановено по КНАХД № 2799/2017 г. по описа на
Административен съд - Варна,
Следователно подходящата
имуществена санкция следва да е над средния размер, доколкото няма смекчаващи
отговорността обстоятелства. Предвид обаче наличието само на едно отегчаващо
отговорността обстоятелство имуществена санкция в размер на максимален размер
от 3000 лева се явява прекомерна спрямо обществената опасност на деянието.
Справедлива според съда по
изложените съображения се явява имуществена санкция в размер малко над средния
и по-конкретно в размер от 2000 лв., която се явява напълно способстваща за
изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в санкционната си част, като размерът на наложената имуществена
санкция бъде намален до размер от 2000 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № В-0047572/17.12.2018 г. на директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на основание чл. 222а ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк София, Сграда 6 е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 113,
ал. 1 вр. чл. 113, ал. 2 ЗЗП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция до размер от 2000 (две хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14
– дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен
съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: