Р Е
Ш Е Н
И Е № 260040
гр. София, 22.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 101 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
ЕТ „Р.“, ЕИК . е предявил срещу „И.Т.“ ЕООД, ЕИК.
обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ –
1. за заплащане на сумата от 46 394.42 лева,
съставляваща незаплатена продажна цена на доставено на ответника дизелово
гориво по фактури № № **********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год.,
**********/15.03.2020 год., **********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020
год., **********/31.05.2020 год. и **********/16.06.2020 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 09.07.2020 год.,
до окончателното й изплащане и
2. за заплащане на сумата от
1 288.33 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
сумите по горните фактури, както следва :
- сумата от 294.47 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 6 163.29
лева по фактура № **********/16.01.2020 год., дължима за периода от 16.01.2020
год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 416.35 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 10 706.15
лева по фактура № **********/17.02.2020 год., дължима за периода от 17.02.2020
год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 218.91 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главницата от 6 974.16 лева по фактура № **********/15.03.2020 год., дължима за периода от 15.03.2020 год. до
05.07.2020 год.;
- сумата от 170.89 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главницата от 7 412.19 лева по фактура № **********/15.04.2020
год., дължима за периода от 15.04.2020 год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 113.37 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 557.67
лева по фактура № **********/13.05.2020 год., дължима за периода от 13.05.2020
год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 72.51 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 250.85 лева по фактура
№ **********/31.05.2020 год., дължима за периода от 31.05.2020 год. до
05.07.2020 год. и
- сумата от 1.83 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 330.11 лева по фактура №
**********/16.06.2020 год., дължима за периода от 16.06.2020 год. до 05.07.2020
год.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 1 288.33 лева, считано от предявяване на исковете, 09.07.2020 год., до
окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че за периода 16.01.2020 год. –
16.06.2020 год. доставил на ответника 25 884.39 литра дизелово гориво на обща
стойност 46 394.42 лева с ДДС, за което издал фактури № № **********/16.01.2020
год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020
год. и **********/16.06.2020 год. и касови бонове за реализираните продажби,
описани по номера във всяка една от фактурите. До предявяване на исковете
ответникът не му заплатил цената на горивото, поради което му дължи и мораторна
лихва в общ размер на 1 288.33 лева за забава в плащането на сумите по всяка от
горните фактури, дължима за периода от датата на издаването им до 05.07.2020
год.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, че
законният представител на ответника „И.Т.“ ЕООД, ЕИК .е починал, съдът е
изискал служебно справка от „НБД „Население” с данни за гражданското състояние
на И.И.Д. с ЕГН **********, управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество. Видно от получената справка, същият е починал на
09.06.2020 год.
С определение от 11.09.2020 год. съдът е изискал от
Софийска адвокатска колегия да определи адвокат – особен представител по чл.29,
ал.2 от ГПК на „И.Т.“ ЕООД по т.д. №
101/2020 год. на СОС, като за такъв е определен адв. Г.Г.К. от САК. С
определение от 04.11.2020 год. съдът е назначил адв. К. за особен представител
на ответника и е разпоредил връчване на адвоката на преписи от исковата,
уточняващата молба и приложенията към същите с указанията по чл.367-370 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител
е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете като неоснователни,
взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че представените с и.м. данъчни
фактури сами по себе си не установяват факта на действителното осъществяване на
търговската сделка, тъй като не носят подпис нито на получателя на стоката,
нито на изпълнителя на доставката. Поради липсата на подписи отразените в тях
дати на получаване на стоката или услугата не могат да бъдат третирани като приемо-предавателни
протоколи и не може да се приеме, че фактурите заместват писмените
доказателства за реалното извършване на твърдените доставки. Не може да бъде
прието и че денят на падежа на задължението е този, посочен във всяка една от
тях.
По горните съображения особеният представител оспорва
представените с исковата молба данъчни фактури като частни документи с невярно
съдържание, липса на достоверна дата и като такива, създадени единствено и само
за целите на настоящия процес.
С отговора се поддържа и че описаните в исковата молба
доставки на дизелово гориво на ответника не са били осъществени.
Препис от писмения отговор на исковата молба е връчен
на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК
същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил
първоначалната. Сочи се, че чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа
изрично изискване фактурата да бъде подписана от получателя на стоката. Сочи
се, че независимо, че в случая се оспорва получаване на стоката по фактурите,
то купувачът е осчетоводил същите и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС. Сочи се,
че съгласно формираната трайна практика на ВКС отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на особения
представител на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по
чл.373, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителен отговор, с който е отговорил на
допълнителната искова молба. Със същия се сочи, че липсата или наличието на
всички реквизити на данъчните фактури не води до никакви фактически изводи
относно реалността на доставките, а новопредставените с ДИМ фактури за разлика
от тези, приложени с и.м., носят подписи на съставител и получател, което
недвусмислено сочи, че са изготвени само и единствено за да бъдат използвани
като доказателство в настоящото производство. Поради изложеното се прави искане
по чл.183 от ГПК – за представяне на фактурите в оригинал.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Първият от предявените искове с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – за заплащане на незаплатена продажна цена
на доставено на ответника дизелово гориво, е недоказан както по основание, така
и по размер. Както е указано и с доклада по делото, с който е разпределена
доказателствената тежест за подлежащите на установяване от ищеца факти,
последният е следвало да установи твърденията си за доставени на ответника 25
884.39 литра дизелово гориво на обща стойност 46 394.42 лева с ДДС по сочените
с и.м. фактури и издадени фискални бонове.
В първото с.з. съдът е приложил санкцията
на чл.183, изр.2-ро от ГПК, като е изключил от доказателствата по делото представените в заверен
препис с исковата молба и представените в заверен препис с допълнителната
искова молба фактури № № **********/16.01.2020 год., **********/17.02.2020 год.,
**********/15.03.2020 год., **********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020
год., **********/31.05.2020 год. и **********/16.06.2020 год., издадени от ЕТ
„Р.“, ЕИК . Следва да се отбележи, че ищецът е представил с исковата и с
допълнителната искова молба два различни вида заверени от пълномощника му
преписи от изброените фактури, като вторите очевидно са били дописвани
впоследствие – в пет от тях е добавен подпис на получател на стоката, какъвто
липсва в първоначално представените; в останалите две /№ ********** и № *********/ също са налице допълнителни
ръкописно добавени разлики. Именно поради горното особеният представител на
ответника е искал, а съдът е задължил на осн. чл.183 от ГПК ищеца да представи
фактурите в оригинал, което същият не е сторил в указания му срок – в с.з. на
16.03.2021 год. За това заседание е постъпила молба от пълномощника му, с която
не е искано отлагане на делото, фактурите не са представени в оригинал, а е
приповторено искането за приемане на заверените преписи.
Установяването на твърденията
за търговски доставки е следвало да бъде извършено или с представяне на преки
писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, респ. фактури, в които
фигурират имената и подписа на получилия стоката представител на ответника –
каквито не са приобщени по делото, или със заключение на ССЕ, допускане на
каквато не е искано от ищеца, или с представяне на дневниците за покупко-продажбите
по ЗДДС на „И.Т.“ ЕООД за периода от 01.01.2020 год. до 01.08.2020 год., за снабдяване с които от НАП на ищеца е било издадено
съдебно удостоверение с определението по чл.374 от ГПК. Независимо, че
удостоверението е било издадено на страната на 28.01.2021 год., до с.з. на 16.03.2021 год., в което е даден
ход на делото по същество, същото не е получено и цитираните дневници за покупко-продажби
по ЗДДС не са
представени по делото.
Доколкото единствените приобщени
доказателства по делото – издадени от ищеца фискални бонове, сами по себе си не
могат да удостоверят твърдените продажби, то предявеният иск с правно основание
чл.327, ал.1 от ТЗ следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед
неоснователността на иска за заплащане на главницата от 46 394.42 лева
съдът следва да отхвърли като неоснователен и акцесорния иск за заплащане на
сумата от 1 288.33 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането
й. За пълнота следва да се отбележи, че второ самостоятелно основание за
отхвърляне на този иск е неустановяването на периода на забава в плащане на
сумата по всяка отделна фактурирана доставка – поради изключване на фактурите
от доказателствения материал по делото.
Ответникът не е направил разноски и
такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Р.“, ЕИК .срещу
„И.Т.“ ЕООД, ЕИК .обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ –
1. за заплащане на сумата от 46 394.42 лева /четиридесет и шест хиляди триста деветдесет и
четири лв. и четиридесет и две ст./, съставляваща незаплатена продажна цена на
доставено на ответника дизелово гориво по фактури № № **********/16.01.2020
год., **********/17.02.2020 год., **********/15.03.2020 год.,
**********/15.04.2020 год., **********/13.05.2020 год., **********/31.05.2020
год. и **********/16.06.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.07.2020 год. до окончателното й изплащане и
2. за заплащане на сумата от 1 288.33 лева /хиляда двеста
осемдесет и осем лв. и тридесет и три ст./, съставляваща мораторна лихва за
забава в плащането на сумите по горните фактури, както следва :
- сумата от 294.47 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 6 163.29
лева по фактура № **********/16.01.2020 год., дължима за периода от 16.01.2020
год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 416.35 лева,
съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 10 706.15
лева по фактура № **********/17.02.2020 год., дължима за периода от 17.02.2020
год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 218.91 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главницата от 6 974.16 лева по фактура № **********/15.03.2020 год., дължима за периода от 15.03.2020 год. до 05.07.2020
год.;
- сумата от 170.89 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главницата от 7 412.19 лева по фактура № **********/15.04.2020
год., дължима за периода от 15.04.2020 год. до 05.07.2020 год.;
- сумата от 113.37 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 557.67 лева по фактура
№ **********/13.05.2020 год., дължима за периода от 13.05.2020 год. до
05.07.2020 год.;
- сумата от 72.51 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 7 250.85 лева по фактура
№ **********/31.05.2020 год., дължима за периода от 31.05.2020 год. до
05.07.2020 год. и
- сумата от 1.83 лева, съставляваща
мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 330.11 лева по фактура №
**********/16.06.2020 год., дължима за периода от 16.06.2020 год. до 05.07.2020
год.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 1 288.33 лева, считано от 09.07.2020 год. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на ищеца
и особения представител на ответника.
СЪДИЯ :