Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

гр.Велико Търново, 24.06.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

                                                                                   

при секретаря Ваня Иванова и в присъствието на прокурора ………, разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 1898 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът „ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000” ЕООД чрез пълномощника си адвокат С.М. твърди, че бил уведомен от ЧСИ, че на 26.07.2018г. щял да се състои опис на процесния имот по изп. дело № 11/2012г. на ЧСИ ххх. ЧСИ го уведомил, че ще се извърши опис на недвижим имот, собственост ½ ид.ч. на длъжника хххнов, а именно недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, ул. Васил Петлешков” № 18А, а именно: гараж № 1 със застроена площ от 18.24 кв.м., при описани граници. Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2013г. на ЧСИ ххх. Предвид на изложеното моли съда да признае на установено по отношение на ответниците, че недвижимият имот – ½ ид.ч. от ГАРАЖ №1 със застроена площ 18.24 кв.м., находящ се в гр.В.Търново, ул.”В.Петлешков” №18А, при граници: изток – собствен вход и входно антре, запад – къща от секциа „Б”, север – улица, юг – собствено жилище, заедно със съответните на застроената площ на имота 4.93 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху демята в кв. 375а по ПУП на гр. В.Търново, не е собственост на длъжника по изпълнението. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Юробанк България” АД гр. София /като правоприемник на „Алфа Банк”/, чрез пълномощника си „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София, представляван от юрисконсулт ххх, в отговора си, позовавайки се на съдебната практика счита предявеният иск за недопустим, като възразява ищецът да има правен интерес от предявяване на иск по чл.440 от ГПК – третото лице и ищец по делото като последващ приобретател имало интерес от установяване на недействителността на вписването, тъй като взискателят, позовавайки са на разпоредбата на чл.453, т.2 от ГПК можел да иска продължаване на изпълнението върху имота, предвид вписаната по-рано възбрана. Ответникът моли съда да отхвърли иска и като неоснователен.

Ответникът „РИМСКИ ПЪТ – 2018” ЕООД гр. Попово, редовно призован, за него не се явява представител и не заема становище по исковата молба.

Ответникът „ГОРСКИ КЪТ – 1221” ЕООД гр. Попово, редовно призован, за него не се явява представител и не заема становище по исковата молба.

Ответникът М.С.М., редовно призован, не се явява, за него не се явява и представител и не заема становище по исковата молба.

Ответникът Й.Д.М., редовно призован, не се явява, за него не се явява и представител и не заема становище по исковата молба.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2013г. на ЧСИ Диана Колева, на ищеца „ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000” ЕООД гр. В.Търново е възложена сграда с идентификатор 10447.506.40.2.1 – апартамент от 141.19 кв.м.

С посатновление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2013г. на ЧСИ Диана Колева, вписано в служба по вписнавията гр.В.Търново с акт № 183, том 8, вх.№ 4130/12.05.2015г., в което е описан и гаража № 1 с площ 18.24 кв.м. в кв. 375а по ПУП на гр. В.Търново.

На 16.04.2015г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от същия гараж от ЧСИ ххх по изп.д. № 20127250400011, в полза на „АЛФА БАНК-КЛОН СОФИЯ”.

            С постановление на ЧСИ В.Георгиев от 20.05.2015г. е отказано заличаване на вписаната възбрана № 3389 върху ½ ид.ч. от гараж № 1 на ул.В.Петлешков № 18 в гр.В.Търново. Ищецът „ТУРИСТ ИНВЕСТ-2000” ЕООД гр.В.Търново е обжалвал разпореждането на ЧСИ от 16.04.2015г. за вписване на възбрана върху имота, какко и разпореждането от 20.05.2015г. по и.д. № 20127250400011. С решение  от 22.12.2015г. по ч. гр.д. № 897/2015г. на ВТОС е потвърдено разпореждането от 20.05.2015г. на ЦСИ ххх по изп.д. № 20127250400011, с което е отказал да заличи вписаната на 16.04.2015г. под № 3389 възбрана върху ½ ид.ч. от гараж № 1, находящ се в гр.В.Търново, ул. Васил Петлешков № 18. Възлагането на гаража на ищеца е станало с постановление на ЧСИ на 11.05.2015г., т.е. след като на 16.04.2015г. е била вписана от ЧСИ възбрана върху него, поради което и съгласно чл.453, т.1 от ГПК постановлението не може да се противопостави на взискателя по изп. д. № 11/2012г. на ЧСИ В.Георгиев „АЛФА БАНК” АД.

            Ищецът е обжалвал действията на ЧСИ ххх по изп.д. № 11/2012г. по насочване на принудителното изпълнение – опис на недвижим имот в гр.В.Търново, ул.В.Петлешков № 18, представляващ гараж №1 с площ 18.24 кв.м. С решение от 19.03.2019г. по гр.д. № 674/2018г. на ВТОС е оснавена без уважение жалбата на „ТУРИСТ ИНВЕСТ-2000” ЕООД гр. В.Търново, против действията на ЧСИ В.Георгиев по изп.д. № 11/2012г. Съдът е приел, че постановлението от 11.05.2015г. на ЧСИ Д.Колева за възлагане на гаража, по съществото си  представлява съвсем ново, отделно постановление, с което на самостоятелно основание, а не като поправка на предишно постановление се възлага и процесния гараж. Поради това и няма как ищецът да е въведен във владение на гаража още на 11.12.2013г., след като такъв самостоятелен обект на правото на собственост не е бил предмет нито на публичната продан, нито на постановлението за възлагане от 20.09.2013г., а е възложен едва на 11.05.2015г., т.е. след датата на вписване на възбраната по изп.д. № 11/2012г. на ЧСИ В.Георгиев на 16.04.2015г.

            Видно от справката в търговския регистър /л.101 от делото/ „АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ” е заличен търговец, като негов правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

С договор за цесия от 29.03.2019г. е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД вземането на „Юробанк България” АД спрямо длъжника „РИМСКИ ПЪТ-2018” ЕООД по договор за кредит № 805/30.07.2008г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.440 от ГПК е процесуално недопустим.

Страните по делото не спорят, че към момента длъжникът в изпълнителния процес не е собственик на процесния имот, както и че по настоящем ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на постановление за възлагане от ЧСИ. Спорът между страните е концентриран относно приложението на чл.452 и чл.453 вр. чл.440 от ГПК, за правото на взискателя в изпълнителното производство да се удовлетвори от имота, придобит от ищеца с постановлението от 11.05.2015г. на ЧСИ ххх за възлагане на гаража, след вписване на възбраната по изп.д. № 11/2012г. на ЧСИ ххх на 16.04.2015г.

Възбраната е вписана на 16.04.2015г., т.е. преди постановлението за възлагане от 11.05.2015г. Тези обстоятелства са установени между страните с влезлите в сила решение  от  22.12.2015г. по ч. гр.д. № 897/2015г. на ВТОС и решение от 19.03.2019г. по гр.д. № 674/2018г. на ВТОС. С оглед на това и разпоредбата на чл.453, т.1 от ГПК изключва правния интерес от предявения по реда на чл.440 от ГПК иск за установяване, че понастоящем длъжникът не е собственик на имота.

Искът по чл.440 от ГПК е предназначен да осуети принудителното изпълнение върху имот на трето лице, като от уважаването му следва прекратяване на принудителното изпълнение върху имот на трето лице. В случая страните не спорят относно собствеността, но дори и да се разгледа искът и да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че имотът понастоящем не е собственост на длъжника, това не би било пречка взисканелят да се позове на разпоредбите на чл.452 и чл.453 от ГПК и да иска продължаване на изпълнението върху същия имот – вписаната възбрана му дава правото да се удовлетвори, независимо в чий патримониум са намира същият, т.е. в настоящия случай правото на взискателя да събере вземането си от продажбата на процесния имот не следва от правото на собственост на длъжника върху него, а от вписаната върху имота възбрана преди придобиване на собствеността от ищеца.

С тълкувателно решение № 3 на ОСГТК на ВКС в т.4 от 10.7.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2013 г. е прието, че правен интерес от предявяването на иск по чл. 440 от ГПК е налице при предприети изпълнителни действия за удовлетворяване на парично вземане върху вещ, които засягат правата на третото лице, което отрича правата на длъжника върху веща, предмет на изпълнението, както и че допълнителни изисквания досежно наличието на правен интерес не следва да бъдат въвеждани по пътя на тълкуването, доколкото разпоредбата на чл. 440 от ГПК не съдържа такива. При постановяване на тълкувателното решение обаче хипотеза, при която върху имота е наложена възбрана не е била взета предвид. В настоящия случай не се въвежда допълнително изискване за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а следва да се тълкува приложното поле на чл.440 от ГПК, с оглед установената в чл.453 от ГПК непротивоставимост на извършените с имота разпореждания, както и с оглед предвидената в чл.433, ал.1 т.7 от ГПК последица, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено при представяне на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 440 от ГПК. Само в хипотеза при която бъде отречено съществуването на наложената възбрана, уважаването на иска би имало за последица прекратяване на изпълнителното производство по отношение на имота. В този смисъл е и практиката на ВКС по тези дела, обективирана в Определение № 131 от 21.3.2018 г. по дело № 3589/2017 г. на ВКС, ГК, І г.о.

Възраженията на ищеца против отговора на ответника ”Юробанк България” АД и против участието му в процеса, са неоснователни. Искът по чл.439, ал.1 от ГПК се подава срещу взискателя и длъжника – съобразно чл.439, ал.2 от ГПК, и постановеното по настоящото дело определение № 115 от 27.03.2019г. по в.ч.гр.д. № 177/2019г. на ВТОС, което е задължително за настоящия съд на основание чл.278, ал.3 от ГПК. Видно от приложените материали по изпълнителното дело № 11/2012г. на ЧСИ В.Георгиев, ответникът „Юробанк България” АД е взискател, а останалите ответници – длъжници.

Освен това, частното правоприемство на страната на взискателя в изпълнителния процес настъпва при прехвърлянето на изпълняемото право, като по аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 1 от ГПК и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД в случаите, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, какъвто е разглежданият, за установяването на настъпилото приемство трябва да са представени по изпълнителното дело писмени доказателства и за уведомяването на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането (приемството) няма да има действие по отношение на него, а последното е от значение за законосъобразността на предприеманите по делото изпълнителни действия (в тази насока и точка 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В разглеждания случай до приключване на устните състезания по делото, включително и в хода на изпълнителното дело, липсват данни прехвърлянето на вземането, за принудителното събиране на което е образувано делото, да е съобщено на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което за него по аргумент от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съществува задължението да престира на цесионера, а задължението му спрямо него възниква едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК против ответниците е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск по чл.440 от ГПК от „ТУРИСТ ИНВЕСТ – 2000” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от адвокат С.М., с адрес ***, да се приеме за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, съдебен адрес ***,  „РИМСКИ ПЪТ – 2018” ЕООД ЕИК *********, гр. Попово, ул. „Оборище” № 25, „ГОРСКИ КЪТ – 1221” ЕООД ЕИК *********, гр. Попово, ул. „Оборище” №25, М.С.М. *** и Й.Д.М. ***, че недвижимият имот – ½ ид.ч. от ГАРАЖ №1 със застроена площ 18.24 кв.м., находящ се в гр.В.Търново, ул.”В.Петлешков” №18А, при граници: изток – собствен вход и входно антре, запад – къща от секциа „Б”, север – улица, юг – собствено жилище, заедно със съответните на застроената площ на имота 4.93 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху демята в кв. 375а по ПУП на гр. В.Търново, не е собственост на длъжника по изп.д. № 11/2012г. на ЧСИ Виктор Георгиев, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Великотърновски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: