Определение по дело №42/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Гр. Ловеч, ...........2020 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

при секретаря: , в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧН д. № 42  по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

С Постановление от 11.12.2019 год. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 64/ 2019 год. по описа на РУ на МВР - гр.Ябланица за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК.

 Срещу така постановения акт е подадена жалба от адв.  от  С.С.Ч., процесуален представител на Л.Н.Р. и С.П.Р., с която моли да бъде отменено обжалваното Постановление за прекратяване на наказателното производство №1327 от 11.12.2019 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч по досъдебно производство №64/2019 по описа на РУ МВР-Ябланица и делото бъде върнато на ОП Ловеч.

Излага, че в настоящия казус наблюдаващият прокурор неправилно е приел, че вина за настъпване на ПТП има починалият в.л.н.., а не водачът на автобус „Сетра", модел С328 ДТ с рег.№ СА 6299 ТР, управляван отТ.К.Т.от гр.София. Посочва, че при предявяване на материалите на разследването, след депозиране на изготвената комплексна медицинска и автотехническа експертиза, са изразили подробно своето становище относно ролята и отговорноста на участниците в процесното ПТП и след запознаване с постановлението за прекратяване, счита, че анализа на доказателствения материал по делото от страна е повърхностен, избирателен и изцяло с техническа насоченост, като не са отчетени юридическите аспекти на казуса. Излага, че не е анализирано поведение на водача на автобуса и свързаните с това възможности за предотвратяване на произшествието.

Сочи, че в началото на своето изложение, наблюдаващия прокурор възприема версията, че „Внезапно от улица от дясната страна на автобуса с висока скорост излязъл велосипедист, който не се опитал да спре и се ударил в дясната страна на автобуса." Твърди, че тази версия, която не кореспондира с фактите по делото и в самото постановление по нататък прокурорът, основавайки се на огледания протокол и назначените две автотехнически експертизи по производството до момента /едната комплексна с медицинска част/, описва следното: „Ударът между велосипедиста и автомобила протича в две фази. Първата е свързана с контакт между челната част на автобуса-предна броня, десен фар, десен мигач, челното стъкло. Тялото на пострадалия и велосипеда са носени напред, автобуса в спирачен режим намалява скоростта си, при което велосипеда и тялото на пострадалия изпадат в зоната на 32-33-я метър след ПО”. Налага довод, че е удара е челен за автобуса и като мястото на удара по широчина на пътното платно е на разстояние 0.80 м в дясно от разделителната линия.

Излага, че наблюдаващият прокурор е кредитирал заключенията на назначената КСMATE, която е приела, че при движение на велосипедиста по ул. „8-ми март” в зоната на видимост от ул. „В.Л.” в зоната между предния край с къщата с № 179 и ел стълба /ПО/ и на около 6 м преди мястото на удара, автобусът е бил на 39 м преди мястото на удара. Излага се становище, че ако водачът на автобуса се е движел със скорост от 50 км/ч за населени места е могъл да възприеме велосипедиста и съответно да реагира много по – рано.

Изразяват несъгласие с приетото от страна на прокурора в атакуваното постановление „От такова разстояние вечер, без допълнително осветление на улицата, водачът на автобуса трудно може да възприеме велосипедиста и велосипеда без осветление, с тъмни дрехи и без светоотразяващи елементи по облеклото и велосипеда”, тъй като самият водач на автобуса, при проведените няколко разпита в качеството му на свидетел, дава изключително подробни сведения за това откъде и как се е появил велосипедиста, с каква скорост и по каква траектория се движел до мястото на удара. Посочва, че в назначените по делото експертизи е налице категоричен извод за осветеността на късите светлини напред и в дясно по посоката на движение и велосипедиста е бил осветен от снопа къси светлини напред и вдясно още в момента на излизането си зад къщата с №179, поради което е могъл да бъде възприет от водача на автобуса.

Изразява становище, че не споделя приетото от наблюдаващия прокурор относно момента на възникване на опасността за водача автобуса. Сочи, че според прокурора велосипедистът е станал опасност за движението, когато е навлязъл на пътното платно и когато се е намирал в зоната на ул. 8-ми март не е представлявал препятствие за водача на автобуса. Налага довод, че съгласно съдебната практика, пешеходец или велосипедист представляват опасност за движението не когато стъпят на пътното платно, а в един по - ранен момент, когато се насочат към него и с действията си покажат, че ще навлязат на него. Според защитата, велосипедистът явно се е насочил към навлизане на пътното платно без намерение да спира преди това, могъл е да бъде видян в по – ранен момент от водача на автобуса.

        Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лица, имащи право на жалба и е в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК.

Настоящата инстанция намира, че жалбата е основателна.

Основателно е становището в жалбата, че е налице противоречие в Постановлението на наблюдаващия прокурор относно приетото в него като първоначално съприкосновение между автобуса и велосипедиста. Наблюдаващият прокурор е посочил, че  „Внезапно от улица от дясната страна на автобуса с висока скорост излязъл велосипедист, който не се опитал да спре и се ударил в дясната страна на автобуса”. Този извод противоречи на комплескната автотехническа и съдебна медицинска експертиза, която приема, че „Ударът между велосипедиста и автомобила протича в две фази. Първата е свързана с контакт между челната част на автобуса-предна броня, десен фар, десен мигач, челното стъкло. Тялото на пострадалия и велосипеда са носени напред, автобуса в спирачен режим намалява скоростта си, при което велосипеда и тялото на пострадалия изпадат в зоната на 32-33-я метър след ПО”.  Водачът на автобуса е разпитан като свидетел и е дал подробни показания откъде и как се е появил велосипедиста, с каква скорост и по каква траектория се движел до мястото на удара. На л. 80 от досъдебното производство св. Т.е заявил,  „От улицата, намираща се в дясно по посока на движението ми, с висока за велосипед скорост, излезе движещ се с велосипед, който изобщо не се опита и да спре, а излизайки на пътното платно се удари в дясната част на автобуса. Ударът беше около ъгъла, който е между предната част на автобуса и дясната му страна”. На л. 81 е уточнил „този мъж излезе от улицата с велосипеда без изобщо да спре, второ с висока за превозното средство скорост и трето, въпросната улица от която той излезе е с наклон към пътното платно, а непосредствено преди улицата да излезе пътното платно има разположена двуетажна къща – жълта на цвят, която също пречи за видимостта от улицата”. В тази връзка са и дадените показания от св. П.Г.П.. В протокола за оглед са описани уврежданията на автобуса и велосипеда. Вещите лица по комплексната експертиза са приели, че с предния десен край, в зоната на десния фар и мигач,  автобусът удря велосипедиста в лявата страна. Налице е противоречие в Постановлението за прекратяване на наказателното производство относно мястото на първоначалния контакт между автобуса и велосипеда и показанията на разпитаните свидетели, протокол за оглед и заключението на комплексната експертиза. Постановлението на ОП Ловеч, с което е прекратено наказателното производство, е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне му довели до ограничаване правото на защита на пострадалите.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на велосипедиста е прието, че е излязъл внезапно от улица от дясната страна на автобуса с висока скорост, не се е опитал да спре и се е ударил в дясната страна на автобуса. В постановлението за прекратяване на наказателното производство не  е посочено движението на велосипедиста /перпендикулярно или под ъгъл/ спрямо посоката на движение на автобуса. От показанията на л. 80 от досъдебното производство на св. Т.се установява, че велосипедистът е излязъл от улицата, намираща се в дясно по посока на движението му с висока  скорост. Вещите лица по комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза са приели, че велосипедистът В.Л.е навлязъл от ул. 8 ми март на ул. В. Л., без предимство, не е спазил пътен знак Б2 и е навлязъл в пътното платно на ул. В. Л. перпендикулярно /възможно под лек ъгъл на дясно спрямо перпендикуляра/ с лявата странична част към автобуса. По нататък в заключението си вещите лица приемат, че ударът в тялото на велосипедиста най – ясно се изразява в лявата страна на велосипеда и лявата страна на пострадалия, където са голяма част от травмите. Налице е противоречие в заключението на вещите лица. От описаните увреждания по автобуса, велосипеда и причинените увреждания на В.Л.следва да се направи извод за начина на движение на велосипедиста /перпендикулярно или под ъгъл, както и за посоката му на движение/, което следва да намери отражение във фактическата обстановка, която ОП Ловеч приема.  Траекторията на движение на велосипеда, управляван от В.Л.и скоростта му на движение са останали неизяснени, поради което настоящата инстанция не може да даде отговор на възражението в жалбата за съставомерно поведение на водача на автобуса.

Тази инстанция приема, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена и обстоятелствата по делото не са установени от назначената по тройна автотехническа и медицинска експертиза. Налице са основанията на чл. 153, пр. 2 от НПК за допускане и назначаване на повторна петорна автотехническа експертиза, която след като се запознае със събраните по делото доказателства, да даде отговор на досегашните въпроси, като в случай на формиране на различни изводи от досегашните експертизи, да се посочат причините за различията. Като не са назначили повторна петорна автотехническа експертиза, органите на досъдебното производство са допуснали съществени нарушения на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 от НПК, което е довело до ограничаване правата на пострадалите, тъй като важни обстоятелства по делото са останали недоизяснени.

Настоящият състав приема, че заключението на назначената  тройна автотехническа и медицинска експертиза е необосновано и възникват съмнения за неговата правилност, поради което е налице основание по чл. 153, пр. 2 от НПК за допускане и назначаване на повторна автотехническа и медицинска експертиза. За вещи лица по делото следва да бъдат назначени съответните специалисти от Техническия университет гр. Русе, които имат съответната компетентност и специалност, като се включи в състава и съдебен лекар.

Вещите лица по тройната автотехническа и медицинска експертиза са приели, че изчислявали скоростта на движение на велосипедиста при средна скорост 10 км/час, а по делото са налице гласни доказателства, от които се установява, че скоростта на велосипеда е била висока – показания на св. Т.. Вещите лица при определяне на пътя, който  е изминал водача на велосипеда до мястото на удара, не са съобразили, тази показания, както и факта, че улицата, по която се е движел велосипедиста е с наклон, не е отчетено и направлението на велосипедиста /перпендикулярно или под ъгъл/. В т. 6 определяне на разстоянието, на което се е намирал автобуса от мястото на удара в момента, в който велосипедиста е бил в началото на пътното платно, вещите лица са приели, че при движение на велосипедиста със скорост 10 км/ч е изминал път до мястото на удара 4 метра, а автобусът е бил на 26 метра преди мястото на удара и в този момент водачът е имал възможност да възприеме предната гума на велосипеда и по – късно и велосипедиста на къси светлини. При определяне на скоростта на движение на Л. не са съобразени показанията на св. Т.за високата му скорост, наклона на улицата, от която  е излязъл, което е довело до неправилно определяне на скорост 10 км/час. Във формулата за определяне на разстоянието на автобуса до мястото на удара не са посочени отделните величини и е използвана тази скорост от 10 км/час на Л., която е произволна и некореспондираща със събраните по делото доказателства.

На следващо място в т. 7 вещите лица приемат произволен,  необоснован и субективен извод, че „видимост от 39 метра е възможно само на дневна светлина и при условия, че водач на МПС очаква да се появи препятствие върху пътното платно. При движение вечер на светлини, водачът на МПС не може да възприеме велосипедиста, който от това място не представлява възникване на опасност и не  е препятствие върху пътното платно”. Отново в използваната формула не са обяснени отделните величини и откъде са взети тези стойности, като е използвана  скорост от 10 км/час на Л., която е произволна и некореспондираща със събраните по делото доказателства.  Моментът, от който велосипедистът представлява опасност е юридически въпрос.

Произволен е и изводът на вещите лица по т. 8 „Водачът на автобуса реагира за спиране на разстояние преди мястото на удара на 10.3 метра”. Този извод противоречи на показанията на св. Т., който е заявил „Не можах по никакъв начин да реагирам на случилото се, за да избегна удара между автобуса и велосипедиста……Не съм реагирал по никакъв начин по време и непосредствено преди удара, защото просто нямаше как да се реагира….След удара спрях веднага”. В протокола за оглед не са отразени спирачни следи.

Експертизата е способ за доказване по делото. Тъй като за изясняване на посочените обстоятелства в предходните абзаци са необходими специални знания по делото, следва да бъде назначена на основание чл. 153, пр. 2 от НПК повторна петорна автотехническа експертиза, която след като се запознае със събраните по делото доказателства, да даде отговор на досегашните въпроси, като в случай на формиране на различни изводи от досегашните експертизи, да се посочат причините за различията. За вещи лица по повторната петорна автотехническа експертиза следва да бъдат определени съответните специалисти от Технически университет гр. Русе, като в състава на вещите лица бъде включен и съдебен лекар. По не е изследван изобщо въпроса на какво разстояние  е бил водачът на автобуса от момента на преминаване на велосипедиста при знак стоп, на улицата по която се е движел, и могъл ли е водачът на автобуса да го възприеме със скоростта с която се е движел, както и ако се е движел, със скорост на движение от 50 км/час, и могъл ли  е да спре до мястото на удара. Вещите лица следва да отговорят и  на въпроса на  какво разстояние  е бил водачът на автобуса от момента на навлизане на велосипедиста в ул. в. Л.и могъл ли е водачът на автобуса да го възприеме със скоростта с която се е движел, както и ако се е движел, със скорост на движение от 50 км/час, и могъл ли  е да спре до мястото на удара. При отговора на тези въпроси вещите лица да съобразят мястото на движение на автобуса /по средата на пътното платно/, осветеността на автобуса напред и вдясно на къси светлини и факта, че уличната лампа не е работила на кръстовището на ул. В. Л. и ул. 8 ми март. Вещите лица следва да извършат оглед на място, като измерят наклона на ул. 8 ми март, на какво разстояние е знак Б2 от ул. В. Л. и разстоянието от дом № 179 /жълтата къща/ до ул. В. Л., което да бъде отразено на скиците.

Настоящият състав намира, че следва да бъде отменено Постановление от 11.12.2019 год. на ОП Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 64/ 2019 год. по описа на РУ на МВР - гр.Ябланица за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК и делото бъде върнато на ОП Ловеч за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК, съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 11.12.2019 год. на ОП Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 64/ 2019 год. по описа на РУ на МВР - гр.Ябланица за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК и връща делото на Окръжна прокуратура Ловеч за изпълнение на дадените указания.

Препис от определението да се изпрати на : жалбоподателите, адв.  Ч. и Окръжна прокуратура - Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – В. Търново в седмодневен срок от изпращане на съобщение, че е изготвено.

 

 

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :