Р Е Ш Е Н И Е
№2283/24.11.2021г.
Град Пловдив, 24.11.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове:
Любомира Несторова
Георги
Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 2121 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Братя Джамбазови“
ЕООД против решение № 674 от 26.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 1998 по
описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 557768-F577849 от 27.01.2021 г. на началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на „Братя Джамбазови“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Народен
герой“ № 7А, представлявано от управителя К.И.И., е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и
необосновано, тъй като районният съд не е приложил чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна
на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът в писмен отговор на касационната жалба
оспорва същата и моли да се потвърди решението на ПРС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактите са безспорно установени въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, вмененото административно нарушение е безспорно
установено. Съдът е преценил като неоснователно възражението за маловажност на
случая, защото конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, тъй като нарушението е
формално такова, на просто извършване, и наличието или липсата на вредоносен
резултат не е определящ критерий в конкретния случай. Според районния съд
административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната норма на
чл.185, ал.2, изр.1, препращаща към чл.185, ал.1 ЗДДС. Обстоятелството, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е отчетено от
административнонаказващия орган при определяне на санкционната норма, поради
което не може да бъде взето повторно при индивидуализацията на наказанието. При
извършената служебна проверка на наказателното постановление и на акта за
установяване на административно нарушение районният съд е констатирал, че те са
съставени при спазване на процесуалните правила, от компетентни лица, при
спазване на сроковете и процедурите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати
съществени нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установените относими факти районният съд е направил обосновани и съответни на
закона изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, които нямат да
бъдат преповтаряни и към които касационният състав препраща на основание чл. 221,
ал. 2 АПК.
Противно на застъпеното от касатора становище, по
делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Това е така, защото за касатора няма
доказателства да са налице обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото
задължение едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка, която съобразно изискванията на чл.26, ал.1
от Наредба № Н-18 от 2006 г. да бъде четима, да съответства на образеца по
приложение № 1 и да съдържа нормативно установените задължителни реквизити, включително
и наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, съответно наименованието да позволява
най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, а в случай, че се
продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон
всяка стока да бъде отразена поотделно със съответната стойност. В този смисъл
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
По изложените мотиви настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде осъден касаторът да заплати на НАП сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Затова и на основание
чл.63, ал.1, изр.2 и ал.3 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 674
от 26.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 1998 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Братя Джамбазови“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Народен
герой“ № 7А, представлявано от управителя К.И.И., да заплати на Националната
агенция по приходите сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.