№ 122
гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000100 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от А. И. А. въззивна жалба срещу Решение № Р-
530/ 17.12.2020 г. по Т.д. № 263/ 2019 г. по описа на ВТОС в частта, с която съдът е
отхвърлил иска му срещу ЗК „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29.05.2018 г. за
разликата над присъдената сума от 27 500 лв. до сумата 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 03.08.2018 г. до окончателното изплащане. Счита решението в тази
му част за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Изводът на съда за съпричиняване на вредите от
него бил неправилен, защото: съдът не следвало да кредитира показанията на
деликвента – св. С. С., които освен че следвало да бъдат ценени съгласно чл.172 ГПК,
били нелогични, непоследователни и не кореспондирали с останалите събрани
доказателства; не следвало да кредитира заключението на вещото лице в частта му, че
ищецът също е допринесъл за ПТП, като се е движил със скорост, по-висока от
максимално разрешената за пътния участък, което му е попречило да преустанови
движението преди удара – този извод не кореспондирал с останалите доказателства,
тъй като не било доказано кога виновният водач е предприел маневрата и да е подал
светлинен сигнал за извършването й; следвало да съобрази заключението на вещото
1
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, че с оглед характера на сблъсъка
уврежданията биха настъпили дори и ако ищецът е имал всички предпазни средства.
Дори и да се приемело, че е налице съпричиняване, то допуснатите от застрахования
водач нарушения на правилата за движение превишавали по брой и тежест
нарушението на увредения и имали по-голямо значение за настъпване на вредите,
което не било отчетено от съда при определяне на принос на всеки от участниците в
ПТП в съотношение 50% : 50%. По отношение размера на обезщетението – счита
същия за силно занижен, защото то не съответствал на установените физически и
психически увреди. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да му
присъди пълния претендиран размер обезщетение. Претендира присъждането на
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗК „Бул Инс“ АД е подал отговор на въззивната
жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът при
правилна преценка на събраните доказателства е определил размера на обезщетението,
обосновал е извода си за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и
правилно е определил приноса на пострадалия в размер на 50 %, изхождайки основно
от управлението на процесния мотоциклет с превишена скорост. Моли решението да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Между страните не е спорно реализирането на ПТП на 29.05.2018 г. в гр.
Павликени между лек автомобил „Фолсваген Голф“, управляван от С. С., чиято
отговорност е предмет на сключен със ЗАД „Бул Инс“ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действащ в периода на
ПТП и мотоциклет „Ямаха Диверсион“, управляван от ищеца А.. Механизмът на ПТП
е установен от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и показанията на
водача С.. Вещото лице дава заключение, че лекият автомобил е предприел маневра за
промяна на посоката на движение в обратна посока, преустановил е маневрата, за да
пропусне два насрещно движещи се автомобили и към момента на сблъсъка е бил в
покой, позициониран напречно на платното за движение, с предна част близо до
2
осевата линия. Мотоциклетистът се е движел в северната пътна лента в платното на
МПС, опасността за него е възникнала на разстояние 81.3 м от мястото на удара, той е
реагирал на нея своевременно на разстояние 60.9 м от мястото на удара, което
разстояние е по-малко от опасната зона за спиране – 88.6 м. Направен е извод, че
мотоциклетистът е имал техническа възможност да избегне удара, ако е управлявал
мотоциклета със скорост по-ниска от 75 км/ч. /при разрешена за пътния участък
скорост от 50 км/ч/, но при избраната от него скорост от 87.7 км/ч. той не е можел да
преустанови движението преди мястото на удара. А. се е намирал в изправено или
полу-изправено положение върху степенките, при което след сблъсъка се е озовал
върху тавана на автомобила. Като причини за настъпване на ПТП вещото лице посочва
от една страна неправилната преценка на водача на МПС, който при предприемане на
маневра не се е уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, а от друга страна – движението на мотоциклетиста със превишена
скорост. С влязло в сила решение водачът е признат за виновен, че при управление на
МПС е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.1 ЗДв.П и по
непредпазливост е причинил на ищеца по делото А.А. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на дясна голямопищялна кост и изкълчване на дясна
раменна става. Извън тези травматични увреждания ищецът е получил охлузни рани,
гръдна травма и мозъчно сътресение. Във връзка с фрактурата на дясната глезенна
става първоначално на ищеца е извършено наместване и имобилизация с предписания
за оперативна интервенция, която му е извършена на 06.06.2018 г. при спинална
анестезия, като му е поставена метална остеосинтеза. Престоят му в болнично
заведение е от 30.05. до 11.06.2018 г. Във връзка с изкълчването на раменната става
ищецът е лежал в болница от 12.07. до 16.07.2018 г., където на 13.07.2018 г. са му
извършени оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник при
пълна упойка, като му е поставена Hook-плака. Вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза дава заключение, че тези две травматични увреди са причинили
на А. трайно затруднение на движението на съответните крайници със срок на лечение
и възстановяване в остър период около 6 месеца, а гръдната травма, охлузните рани и
мозъчното сътресение – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разпитаната по делото свидетелка – съжител на ищеца П. В. – дава показания, че
ищецът до четвъртия месец от инцидента бил обездвижен, не можел да се придвижва,
защото не можел да ползва патерици, не можел да се обслужва сам, а за всичко имал
нужда от помощ. 45 дни имал гипсова имобилизация, но едва около четвъртия месец
започнал да се движи сам по малко и по-спокойно около шестия месец. Провеждали му
рехабилитация около месец по три пъти седмично. За травмата на рамото сочи, че той
все още не може добре да си вдигне ръката до горе, защото имплантът му пречел. През
цялото време изпитвал болки, особено непосилни по повод рамото, не можел да спи,
като понастоящем имал болки при физическо натоварване и промяна на времето. При
3
извършения на 04.11.2020 г. преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че той има
болезнени и ограничени активни движения при свиване на дясното коляно и при
ротация в дясната раменна става до около 20 % от нормата. Посочва е, че
възстановителните процедури продължават – рехабилитация, балнеолечение и
медикаментозно лечение, но не може да даде заключение дали възстановяването ще
бъде 100 %. Заявява, че с оглед механизма на ПТП дори ищецът да е бил с предпазно
облекло – каска, ръкавици, протектори и ботуши – това би способствало да се избегнат
охлузванията, но не и счупването и изкълчването. Обстоятелството, че ищецът е бил с
каска, е безспорно установено по делото от показанията на св. С..
Не е спорно, че ищецът е заявил пред застрахователя претенция за
застрахователно обезщетение на 18.07.2018 г., по която няма произнасяне към датата
на предявяване на иска.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и въз
основа на нея той е формирал правни изводи, които изцяло се споделят от ВТАС, при
което на основание чл.272 ГПК съдът препраща към изложените мотиви.
Основателността на така предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е
обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното
увреждане – чл.45 ЗЗД. Влязлото в сила решение на наказателния съд по отношение на
водача С., чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, е задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК и
тя установява, че извършеното от него деяние е противоправно и виновно при форма
на вината непредпазливост. В пряка причинно-следствена връзка с деянието на ищеца
са причинени твърдените с исковата му молба телесни увреждания, свързани с търпяни
от него болки и страдания при лечението и възстановяването му. Налице е
застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ и застрахователят следва да
репарира пострадалите за причинените им неимуществени вреди.
Спорът пред настоящата инстанция е сведен до справедливия размер на
обезщетението и основателността на наведеното от ответника възражение за
съпричиняване, евентуално размера на приноса на пострадалия.
Съдът в настоящия му състав счита за неоснователно оплакването на
жалбоподателя срещу определения от окръжния съд размер на обезщетението – 55 000
лв., като намира, че този размер отговаря на критериите на справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания и цялостните
последици за здравето му, икономическата конюнктура в страната и при следване на
принципа, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на
4
причинените вреди, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на
живот на пострадалия. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по
сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори: на ищеца са
причинени две сериозни травми, преставляващи средна телесна повреда и отделно лека
телесна повреда от съчетани травми; той е претърпял две последователни във времето
оперативни интервенции, с поставяне на импланти, с болничен престой и изискващи
последващо домашно лечение и рехабилитация с цел възстановяване на двигателните
функции на двата засегнати крайника; продължителността и интензивността на
претърпените болки и страдания е значителна, като особено интензивни са били
болките след операцията на раменната става и ищецът продължително време е приемал
обезболяващи медикаменти; около 6 месеца пострадалият е търпял сериозни
ограничения в ежедневието си, имал е непрекъсната нужда от чужда помощ за
осъществяване на елементарни дейности, не е можел да се движи; макар да има
значително подобрение в здравния статус на ищеца, той продължава да има болкова
симптоматика и функцията на раменната става не е възстановена, а все още е с
ограничение от 20 %, като вещото лице не се ангажира с прогноза за пълно
възстановяване; към датата на ПТП ищецът е на възраст 32 години, която възраст
безспорно се отразява на способността на организма за възстановяване; по делото се
твърди ищецът да провежда рехабилитации, но не са събрани доказателства такива да
са му провеждани за целия период до датата на приключване на устните състезания
пред ВТАС, установяващи, че той е предприел адекватни действия за подобряване на
здравословното си състояние и възстановяване обема на движение на горния крайник;
негативните емоционални преживявания на пострадалия са в степен, обичайна за
хората, претърпели такива увреждания, а не се доказа да се отличават със специфика и
по-голяма интензивност; при сходни травматични увреждания от ПТП през 2018 г.
съдилищата са определяли обезщетения в рамките между 30 000 лв. и 70 000 лв. Съдът
съобрази и лимита на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и средната работна
заплата в страната по данни на НСИ за 2018 г. – между 1120 лв. и 1170 лв.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че няма принос за
настъпването на процесното ПТП и намира за неоснователни оплакванията му, че
изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл не почива на събраните по
делото доказателства. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание
изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния
5
резултат, като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. В настоящия казус е доказано по
несъмнен начин от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно дадено, годно въз основа на него да бъдат формирани
крайните му изводи, че ищецът е релевирал поведение, в причинно-следствена връзка
с което са настъпили търпените от него вреди. Той е допуснал нарушение на чл.21 ал.1
ЗДв.П, като е управлявал мотоциклета със силно превишена за съответния пътен
участък скорост – вместо с разрешената 50 км/ч. с 87.7 км/ч. и именно това е
причината, която не му е позволила да избегне сблъсъка с автомобила на деликвента.
Вещото лице категорично сочи, че той е реагирал своевременно на опасността, като е
предприел спиране, т.е. опасността не е възникнала внезапно, а той е възприел
наличието на такава, което е обяснимо с оглед предприетата от водача на МПС
маневра и местоположението му напречно на пътното платно, имал е достатъчно време
да реагира, реагирал е адекватно и адекватната му реакция е щяла да бъде успешна –
би спрял без да се реализира ПТП, ако беше спазил забраната за управление със
скорост над 50 км/ч. Съпричиняването на вредите вследствие неизползван предпазен
костюм е незначително, каквито съображения подробно е изложил ОС – Велико
Търново, защото този костюм по заключението на медицинската експертиза би
предотвратил само охлузните рани, а те са незначителна вреда на фона и степента на
останалите травматични увреждания. Относно процента на съпричиняване съдът
счита, че той не може да бъде определен в размер, по-нисък от този на деликвента,
защото всеки един от тях в равна степен е могъл да предотврати настъпването на ПТП,
ако не беше допуснал съответното нарушение на ЗДв.П. При това положение
определеното обезщетение от 55 000 лв. следва да се редуцира с 50% и дължимият
окончателен размер възлиза на 27 500 лв. Исковата претенция над този размер е
неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Велико Търново е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на ответника ЗД „Бул Инс“ АД следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение – сумата 2280 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-530/ 17.12.2020 г. по Т.д. № 263/ 2019 г. по
6
описа на ВТОС.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** от с. Недан, Община Павликени, ул.
********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата 2280 /две хиляди
двеста и осемдесет/ лв. – направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7