РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2709
гр.
Пловдив, 18.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XV
състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия
Несторова адм. д. № 3890 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.Д.С., ЕГН **********, адрес: ***, и
с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-16001617008945-091-001 от 03.08.2018 г., издаден от И.К.К.
на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т., на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 680/03.12.2018 г. на Директор дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта по ЗДДФЛ и определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2012 г. в размер на 369,99 лв. и лихви в размер на 197,66 лв.; данък по чл. 48
от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 421,68 лв. и лихви в размер на 182,43 лв.;
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 169,21 лв. и лихви в размер
на 387,04 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 242,42 лв. и
лихви в размер на 30,98 лв. и задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото
се лице, както следва: вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 321,73 лв. и лихви –
187,48 лв.; за 2013 г. в размер на 366,94 лв. и лихви – 173,50 лв., за 2014 г.
в размер на 1016,70 лв. и лихви – 350,04 лв., за 2015 г. в размер на 210,80 лв.
и лихви – 56,30 лв.
Жалбоподателят не споделя фактическите констатации, залегнали
в ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт, с доводи,
че размерът на годишната данъчна основа е неправилно определен по реда на чл.
17 във вр. с чл. 35, ал.6 от ЗДДФЛ, като се възразява, че в хода на
ревизионното производство, ревизиращият орган не е установил никакви преки и косвени данни,
които свидетелстват за наличието на реализирани приходи от РЛ, подлежащи на
облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ. Излагат се възражения, че
представените по делото доказателства, в това число, декларация от А.С.и
договор за заем от 15.01.2009 г., неправилно не са кредитирани от приходните
органи, като според жалбоподателя, същите макар че удостоверяват изгодни за РЛ
факти, са доказателство за налични парични средства. Счита се също, че РА е
незаконосъобразен и в частта на определените задължения за ЗО с доводи, че
неправилно е определен от приходните органи размера на годишния осигурителен
доход на жалбоподателя, като в него са включени разходи, установени в хода на
ревизията. Иска се отмяна на РА по доводи, изложени в жалбата.
Алтернативно се иска обявяване на РА за нищожен, като издаден
от некомпетентен орган. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г., е на становище за неоснователност на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен
акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на
фазата на административния контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение № 680 от 03.12.2018 г. на Директор
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д „ОДОП“/ – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, при което се явява процесуално допустима.
Ревизията е повторна, във връзка с решение № 715/07.12.2017
г. на директора на дирекция ОДОП, с което е отменен ревизионен акт № Р
-16001617001241 -091-001/19.09.2017 г. за периода 2012 г. - 2015 г. и
преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ и 330.
Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001617008945-020-001 от 18.12.2017 г. (л.664) на компетентния за това орган –
началник-сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив,
насочено към установяване на публични задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2012
– 31.12.2015 г.; ЗО – за самоосигуряващи се лица за
периода 01.01.2012 – 31.12.2015 г., като е определен срок
за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 28.12.2017 г. по електронен път /л. 663/. Със ЗВР
№ Р-16001617008945-020-002 от 28.03.2018 г. (л.661, т.3), ЗВР №
Р-16001617008945-020-003 от 26.04.2018 г. (л.657, т.3) срокът на ревизията е
продължен до 28.05.2018г., като документите са връчени по електронен път /л.
660, т.3/.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и Ревизионен доклад (РД)
№Р-16001617008945-092-001/11.06.2018г. (л.51, т.1) от оправомощените
приходни органи: Т.Т.-главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията и А.К.-старши инспектор по приходите, срещу
който не е подадено възражение.
Въз основа на съставения ревизионен доклад, в срока по чл.119
ал.1 от ДОПК, определеният за това компетентен орган е издал оспореният Ревизионен акт № Р-16001617008945-091-001/03.08.2018
г. (л.32, т.1), с който на ревизираното дружество са установени задължения в посочените
по-горе размери. РА е подписан от ревизиращите органи с ел. подпис, във връзка
с което са представени удостоверения за ел. подпис, сертификати и оптичен носител, съдържащ актовете – СД.
Приложени са разпечатки за валиден за извършена проверка за валиден електронен
подпис на лицата, извършвали действия в процеса на ревизията, както и оптичен
носител, съдържащ актовете - СД (л.10, л.18. т.1).
Така издаденият ревизионен акт е обжалван, на основание и в
срока по чл.152 ал.1 ДОПК, пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при
ЦУ на НАП, който с решение № 680/03.12.2018 г. (л.25, т.1) го е потвърдил
изцяло в обжалваната част.
С оглед делегирането на правомощия по чл.112 ал.2 т.1 и чл.113
ал.3 от ДОПК, по делото са представена: Заповед
№ РД-09-1230/11.07.2017 г., Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г.,ведно с приложения към нея, всички на директора на ТД на
НАП Пловдив (л.14 – л.17, т.1).
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Р.С. е задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК като ФЛ
носител на задължения за данъци или ЗОВ.
Установено е, че за ревизираните периоди лицето не е подавало
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получаване на доходи. Р.Д.С. е
бил назначен по трудов договор в ЕТ „П.С. - Ж." за периода 22.10.2014 г. -
24.04.2015 г. За лицето са подавани данни за осигуряването с декларации образец
1 за периода 10.2014 г. - 04.2015 г. с осигурителен доход за 2014 г. в размер
на 565,00 лв. и за 2015 г. - 590,00 лв. За ревизирания период физическото лице
няма декларирани доходи от дейност на едноличен търговец и не е декларирало
дейност, която да упражнява чрез регистрация по ЕГН. Констатирано е, че Р.Д.С.
няма участия в търговски дружества и в кооперации. Ревизираното лице е било
регистрирано като ЕТ „Р.С." от 1991 г. ЕТ не е вписан в търговския
регистър към Агенцията по вписванията и на основание параграф 5, ал. 1 от ЗТР
ЕТ „Р.С." е заличен в съдебен регистър от 01.01.2012
г. С протокол по реда на ДОПК са присъединени доказателства, събрани при
предходната ревизия.
Р.Д.С. е семеен, съпруга П.С..
Ревизията е повторна, във връзка с решение № 715/07.12.2017
г. на директора на дирекция ОДОП, с което е отменен ревизионен акт № Р
-16001617001241 -091-001/19.09.2017 г. за периода 2012 г. - 2015 г. и
преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДФЛ и 330.
С Протокол № Кд-73, № 1470078/25.05.2018 г. са присъединени
на РА № Р -16001617001241 -091-001/19.09.2017 г. и доказателства, събрани в
хода на предходната ревизия.
В хода на предходното ревизионно производство е изпратено искане за представяне на документи и
писмени обяснения № Р 16001617001241-040-001 от 15.03.2017 г., в отговор на което
са представени документи и писмени обяснения от ревизираното лице с вх. №
94-00-3134 от 29.03.2017 г. (л. 327 - л.382), подробно описани в РД.
От РЛ е декларирано притежаваното придобитото движимо и
недвижимо имущество, както и придобити доходи през ревизирания период. Посочено
е, че към 01.01.2011 г. С. има налични спестявания в
размер на 70000 лв., които са предоставени от майка му в средата на 2009 г.
Сочи се, че майката на С. ги е придобила от продажба на недвижими имоти,
продажба на собствен апартамент за 50000 лв. и ½ от 65 000 лв. от
продажбата на апартамент на починалата му сестра. Като приложение към ПО са
представени копие на предварителен договор за покупко-продажба, банково
извлечение за трансфер на сума в размер на 30000 лв. по сметка на А.С., банково
извлечение на движението на средства за периода 17.04.2007 г.-31.12.2007 г.,
както и декларация от А.С., банково извлечение за трансфер на сума в размер на
39 830 лева по сметка на Ж.Г., банково извлечение на движението на
средствата по същата сметка за периода 18.08.2008 г.-10.10.2008
г., декларация от Ж.Г..
В хода на настоящата ревизия са извършени редица процесуални
действия, изразяващи се в изпращане до РЛ на ИПДПОЗЛ № Р-16001617008945-040-001
от 15.01.2018г.(л.139), в отговор на което са представени: писмено обяснения с
вх. № 94-00-47 от 15.03.2018 г., в което по отношение на наличните спестявания
към 01.01.2012 г. е декларирано, че РЛ е разполагало
с 50 000 лв., предоставени от амйка му в средата
на 2009 г, като се твърди, че тя ги е придобила от продажба на НИ и ½ от
65 000 лв. от продажбата на апартамент на починалата му сестра, като е
посочено, че документите са представени при предходната ревизия.(л.142).
На основание чл.47 от ДОПК са изпратени искания за извършване
на действия до други контролни органи –
Областна Дирекция Полиция, КАТ Направление „Пътна полиция“ Пловдив,
Община Асеновград, Главна Дирекция Сектор БОП, като са получен съответните
отговори.
Изпратени са ИПДПОТЛ до 34 застрахователни дружества, 29
банкови институции.
Със съответните протоколи № Кд-73 №0696507 от 30.05.2017 г./ сер АА 0696507/, № Кд-73 №0696508 от 10.08.2017 г./ сер АА 0696508/ ,№ Кд-73 №0696509 от 11.08.2017 г./ сер. АА 0696509/ по реда на ДОПК са присъединени доказателства от досието на ЗЛ, доказателства
от ПП на НАП, свързани с А.С.и Ж.Г., както и доказателства от ПП VAT 14, подробно
описани в РД.
В частта по ЗДДФЛ:
При проверката е извършен преглед и анализ на събраните
доказателства, както следва: Парични потоци от доходи – трудови/управление и
контрол, при което е установено, че за периода 2012 – 2015 г. лицето не е
подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Получаваните доходи и направените разходи за
периода са подробно анализирани в РД.
По отношение на представените в хода на предходното и
настоящето ревизионно производство доказателства за получените доходи от А.Д.С.и
Ж.В.Г. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г.,
е прието за установено, че същите са получили парични средства от продажба на
НИ в размер на общо 65 480, 00 лв., който размер, според изводите на приходните
органи, се разминава спрямо
декларираната сума /80 000,00 лв/. Констатирано
е също, че в писмената декларация от А.Д.С.е посочено, че предоставя 80 000,00
лв. на сина си Р.Д.С. през 2009 г., но според изводите на приходните органи тя
не е разполагала със средства в такъв размер. Формиран е извод, че е налице
разминаване между твърденията на ЗЛ и неговата майка и документално доказаното
в хода на ревизията. Изложени са мотиви, че в хода на ревизията не са представени
документи, доказващи реалното предаване на парични средства от А.Д.С.на Р.Д.С.
и от Ж.В.Г. на А.С., както и че няма предоставена информация относно начина на
съхранение на паричните средства от ЗЛ в срока от получаването им през 2009 г.
до датата на първия ревизиран период 01.01.2011 г.
Относно предоставения договор за заем от 15.01.2009 г. и
анекс към него от 03.10.2017 г. за сумата 5 000,00 лв. с М.К. Л., е прието, че представянето на договора за заем от 2009 г. и
анекс към него от 2017 г. с подадената жалба, отдалечеността във времето на
получаване на заема 2009 г. до момента в който лицето твърди, че сумата е била
налична у него през 2011 г., както и подписаният анекс след 8 години, през който
заема не е върнат, водят до извода, че договорът е съставен за целите на
ревизията.
От органите по приходите е изготвен паричен поток на Р.С. по
години, който отразява имущественото състояние на РЛ. От органите по приходите
е посочено, че в него са отразени установените приходи и доказаните разходи на
база на събраните в хода на ревизията доказателства, като са взети предвид
началните и крайни салда на банковите сметки към 01.01 и 31.12 ма съответните
години, както и наличните суми в брой за лицето към 01.01 и 31.12 на
съответната година.
Въз основа на събраните доказателства и след съпоставка между
получените доходи и извършените разходи от страна на РЛ, е установено от
приходните органи превишение на разходите над
приходите, като същите са представени в табличен вид на стр. 17-23 от РД. Ревизиращият екип е формирал извод, че Р.Д.С.
е придобил доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. в размер на 4 021,70 лв.; за 2013
г. в размер на 4 586,81 лв.; за 2014 г. в размер на 12 708,76 лв.; за 2015 г. в
размер на 2 634,95 лв. На тази база е определен дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.
В частта по КСО и ЗЗО:
Възложената ревизия е и за установяване на
задълженията на Р.С., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за ЗО, като
обхваща периода от 01.01.2012 до 31.12.2015 г.
При проверка в информационната система на НАП е установено от от
органите по приходите, че за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2015 г. Р.Д.С. няма качеството на самоосигуряващо
се лице или осигурител по КСО. Установено е, че С. е имал сключен трудов
договор с ЕТ „П.С. – Ж.“ за периода от 22.10.2014 г. до 23.04.2015 г. РЛ не е
подавало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и не са
установени данни за изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ. При проверка на
здравноосигурителния статус на лицето е установено, че същото е с прекъснати
здравноосигурителни права.
В хода на ревизията е установено, че Р.С. не е подал
декларация обр.7 и не е внесъл дължимите здравноосигурителни вноски.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, на
основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО с обжалвания РА № Р-16001617008945-091-001/03.08.2018г.
са установени дължими месечни авансови здравноосигурителни вноски /по 16,80 лв./ на Р.С. за периодите от 01.01.2012 г. до 21.10.2014 г. и от 25.04.2015 г. до
31.12.2015 г. и прилежащите лихви, предмет на обжалване.
След извършен анализ на събраните в хода на ревизията
доказателства и съпоставка на получените доходи и извършените разходите е
установено превишение на извършените от Р.С. разходи
над паричните му постъпления за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Прието е,че
тъй като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода и същият не може
да бъде отнесен към изрично изброените в закона, същият, на основание чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ, е квалифициран като доход, придобит от всички други източници,
които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми или не са
обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО, или с патентен данък по
реда на ЗМДТ.
С РА са установени дължими месечни авансови здравноосигурителни
вноски на Р.С. за периодите от 01.01.2012 г. до 21.10.2014 г. и от 25.04.2015 г. до
31.12.2015 г., като е посочено, че месечната здравноосигурителна вноска е равна
на 16,80 лв. /осигурителен доход 210,00 лв.х8%/. Осигурителният доход, върху
който са определени авансово дължимите вноски по ЗЗО е в размер на 2 520,00 лв.
за 2012 г. и 2013 г.; 2 026,96 лв. за 2014 г. и 1732,50 лв. за 2015 г.
Формиран е извод, че тъй като установения с ревизията
облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, е в по-висок размер от дохода, върху
който се дължат авансовите здравноосигурителни вноски, в съответствие с
разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за всяка една от ревизираните години от
органите по приходите, следва да бъдат установени и задължения за здравноосигурителни
вноски за годишно изравняване.
На основание чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК,
органът по приходите правилно е начислил и дължимите лихви за невнесените в
законоустановения срок здравноосигурителни вноски.
За да потвърди
РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е
посочил подробно нормативната база, уреждаща двата вида финансови отношения,
отразени в оспорения РА.
В о.з. на 09.05.2019 г. като свидетел е разпитана А.С.-майка
на Р.С.. Свидетелката е дала показания, че е дала дарение в размер на 70 хил.
лв. Обяснила е, че през 2008 г., когато е продала апартамента е дала дарението
от 70 000 лв. Посочено е, че е работила в чужбина – в Съветския съюз и в Либия
и към 1974-1984 г. е разполагала с приблизително 12 000 долара. Сочи, че дарението
е направено през 2008 година. Описва, че след като се е върнала от Либия,
докато се е пенсионирала, 15 г. е работила в болница като медицинска сестра.
Описва, че парите са дадени на Р., като ги е изтеглила от
банка на няколко пъти след като е продала апартамента. Дава показания, че е
имала 30 000 лв. от продажбата, като 10 пъти по 3000 лв. е теглила от банката,
а другите пари до 70 хил. лв. са съхранявани от нея. Свидетелката твърди, че
тъй като тя е боледувала, внукът й е предоставил 20 000 лв. след като е
починала дъщеря й през 2007 г.
В съдебно заседание на 28.03.2019г. е изслушана и приета с
възражения от ответника съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/
(л.694, т.3), за изготвянето на която, вещото лице е извършило проверка на
приложените по делото доказателства, и такива, предоставени допълнително от
жалбоподателя, подробно описани в ССчЕ .
Експертът е изготвил заключение в четири варианта, като при
първия вариант вещото лице е определило данъка по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗО по метода,
използван от приходните органи. При втория
вариант експертът при определяне на задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗО е
включил сумата в размер на 70 000 лв., за която е посочено, че е
предоставена от майката на ЗЛ. В изготвения трети вариант на експертизата
експертът е включил сумата от 5000 лв., която се твърди, че е получена в заем
от М.Л., а в четвърти вариант са включени сумите от 70 000 лв. и 5000 лв.
и са определени съответните задължения.
ВЛ е обобщило следните изводи:
Първи вариант:
Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012г.: главница -341,20 лв. и
лихва 182,26 лв.; здравноосигурителни вноски по ЗЗО за 2012г.: главница-296,69
лв. и лихва -158,48 лв.
Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013г.: главница - 396,12 лв. и
лихва 171,40лв.; здравноосигурителни вноски по ЗЗО за 2013г.: главница 344,45
лв. и лихва -149,03 лв.
Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г.: главница - 984,47 лв. и
лихва 325,88 лв.; здравноосигурителни вноски по ЗЗО за 2014г.: главница 856,06
лв. и лихва -283,35 лв.
Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015г.: главница - 240,79 лв. и
лихва 25,19 лв.; здравноосигурителни вноски по ЗЗО за 2015г.: главница 209,38
лв. и лихва -24,99 лв.
Трети вариант
За 2012г. ВЛ не е констатирало недостиг на финансови средства
и доходи с неустановен произход към 31.12.2012г., и не се дължат данък и
здравни осигурителни вноски.
За 2013г. експертът е установил, че разходите надвишават
приходите с 3014,29 лв. и данъчните задължения на жалбоподателя са както
следва:Данък по чл.48 от ЗДДФЛ: главница - 277,31 лв. и лихва - 119,96 лв.; здравноосигурителни
вноски по ЗЗО: главница 241,14 лв. и лихва 104,30 лв.
За 2014г. и 2015 г.: ВЛ е посочило, че сумите са като при първи
вариант защото няма други изменения, разходите надвишават приходите с 10 700,71
лв. и данъчните задължения на жалбоподателя са както следва: Данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г.: главница - 984,47 лв. и лихва 325,88 лв.; здравноосигурителни
вноски по ЗЗО: за 2014г.: главница 856,06 лв. и лихва 283,35 лв.
Данък по чл.48 от ЗДДФЛ: За 2015г.: главница - 240,79 лв. и
лихва 25,19 лв.; здравноосигурителни вноски по ЗЗО: за 2015г.: главница - 209,38
лв. и лихва - 24,99 лв.
ВЛ е отразило отговорите на поставените задачи в табличен вид,
като е установило, че при вариант 2 и вариант 4 от ССчЕ
не се констатира недостиг на финансови средства и доходи с неустановен произход,
приходите надвишават разходите, като е формирано заключение, че не се дължи
данък по чл.48 от ЗДДФЛ и ЗОВ (л.701-712).
В о.з. на 09.05.2019 г. експертът е уточнил, че органът по
приходите за големите разходи – ипотечният заем и др. е работил в режим на СИО,
определил ги е в режим на СИО, но експертът е изготвил вариант, където всички
разходи ги разглежда в режим на СИО и тъй като тези други разходи не са големи,
с малко цифрово изражение, разликите с установените суми са незначителни.
Прието по
делото е и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, ВЛ по което е
дало заключение, че при извършената проверка в сайта на издателя на електронни
подписи B-TRUST е установено, че на лицата Т.А.Т., А.К.К и И.К.К. са регистрирани няколко електронни подписа, като
резултатите са дадени в табличен вид.
Експертът е
направил заключение, че съответните служителите на приходната администрация,
които са издавали и подписвали електронно ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са имали валидни
електронен подпис към датата на издаване на съответните актове.
В хода на
съдебното производство като доказателства са приобщени молба с вх. № 4176 от
01.03.2019 г. с приложени доказателства по опис (л.67).
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Следва да се
посочи, че съдът намира РА за издаден от компетентни органи по приходите, в
предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство.
Необходимо е да
се отбележи също така, че дори да бъдат констатирани нарушения на
административнопроизводствените правила, съдът на основание чл.160 от ДОПК, не
може да отмени акта само на това основание, а следва да се произнесе по
съществото на спора.
Относно възраженията за нищожност на РА, настоящият състав
намира същите за неоснователни В тази насока се представиха, съответните
удостоверителни документи за наличието на електронни подписи от органите по
приходите. Назначена, изслушана и приета по делото без оспорване от страните е
и съдебно-техническа експертиза, съгласно Т.А.Т., А.К.К и И.К.К., които са издавали и подписвали електронно ЗВР, ЗИЗВР,
РД и РА, са имали валидни електронен подпис към датата на издаване на
съответните актове.
В частта по ЗДДФЛ.
Така
направените констатации и определените въз основа на тях данъчни задължения се
оспорват от жалбоподателя, като се претендира, че не са налице доходи от
неустановен източник, тъй като са били дадени обяснения и представени
доказателства в хода на ревизията за налични парични средства от жалбоподателя,
с които той е могъл да покрие разходите си през ревизираните периоди;
неправилно не са кредитирани представените доказателства, събрани и в хода на
извършена проверка преди ревизията, а предвид на допълнително ангажираните в
хода на съдебното дирене гласни доказателства се опровергават фактическите
изводи на ревизиращите органи. Така направените възражения съдът намира за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: всички
други източници, които не са изрично посочени в този
закон, и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на Закона
за корпоративното подоходно облагане. В процесния случай според
органите по приходите са разходвани средства, за които няма данни как са
придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства за източника и
основанието за наличността им, при което са налице данни за налични парични
доходи, които не са декларирани надлежно. Императивно изискване на разпоредбата
на чл.35 т.6 от закона, е доходът да е от източник, който не е изрично посочен
в този закон, което означава, че в констатациите
на обжалвания РА да залегне изрично основанието за получаването на такъв доход,
който освен това следва да е придобит правомерно /от дейности, незабранени от
закона/.
В случая органите по приходите не са се позовали на тази
презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, а ревизионното
производство е приключило по общите процесуални правила, които изискват
данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да се
установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията,
съгласно § 2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.170 ал.1 от АПК, вкл. в конкретния казус
относно наличието на получен доход от конкретен източник. С оглед
гореизложеното, при определяне данъчната основа за облагане с данък доходите на
физическите лица в хода на ревизия, провеждана по общия ред, органите по
приходите следва да се съобразят единствено и само с правилата, изрично
посочени в ЗДДФЛ.
Видовете облагаеми доходи са регламентирани в чл.10 от ЗДДФЛ и между тях доходи без
произход не са посочени. Вярно е и, че съгласно разпоредбата на чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този
закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно
задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са
необлагаеми по силата на закон, но тук законът борави с термина "доходи,
придобити от източници", което е нещо различно от извършени разходи. За да
се приложи избраният подход за облагане, е необходимо да се установи не само
наличието на разход, но и неговият произход – наличието на средства и начина на
тяхното придобиване, като доказателствената тежест за установяването на тези
релевантни за спора факти е на ответната страна.
С оглед на представените по делото доказателства – събраните
в хода на ревизията писмени и представените при съдебното дирене гласни
доказателства, съдът приема, че фактическите констатации на органите по
приходите за наличието на парични средства с неустановен произход са обосновани.
На първо място,
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неправилно органите по
приходите не кредитират представените доказателства, че РЛ е разполагало със
сума в размер на 70 000 лв, които са му предоставени от майка му. В
хода на извършената ПУФО от РЛ е представен предварителен договор от 09.03.2007
г. за продажба на недвижим имот в гр.
Асеновград, блок Орбита за сумата от 50 000 лв. Според показанията свидетелката
С., част от средствата, които са дарени на сина й, са придобити от продажбата
на апартамент за сумата от 50 000 лв. В тази връзка е било приложено и
банково бордеро за сумата от 30 000 лв., която е дебитирана
и кредитирана с основание „ПП на недвижим имот“. От органите по приходите
правилно е прието, че от представеното бордеро не става ясно на кого е тази
сметка, тъй като са вписани за клиент З.Ч.и А.С.и не са представени
доказателства, че тази сума е получена от С..
Заедно с това в
хода на предходната ревизия е установено при справка в имотния регистър, че на
17.04.2007 г. е продаден самостоятелен обект в сграда с площ 61,490 кв. м.
между А.С.и З.Ч.и С.Ч.с материален интерес 9300 лв.
В хода на
ревизията е представен и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том, 2,
рег. № 2714, дело № 242 от 2007 г. за продажба на апартамент № 16, находящ се в
*** от продавача А.С.на З.и С.Ч.за сумата от 9 300 лв. (л.368).
На следващо място в хода на ревизията е установено, че са
налице данни за получените доходи от лицата А.Д.С.и Ж.В.Г. за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., като е установено, че същите
са получили парични средства от продажба на НИ в размер на общо 65 480, 00 лв.,
което се разминава с твърденията на РЛ за разполагаемите от него парични
средства, както и с декларираното от С.
в посока, че е предоставила на сина си 80 000 лв.
Доказателствата
от РЛ не опровергават изводите на органите по приходите, че не са представени
доказателства за получаване на сумата от С., съответно не доказват твърденията
на жалбоподателя, че С. е разполагала с посочената сума, няма и доказателства
кога, къде, как и каква сума е била предоставена на РЛ.
Все в тази
посока следва да се посочи, че в свидетелката С. е дала показания в о.з., че е
предоставила на Р.С. дарение в размер на 70 000 лв. през 2008 г., когато е
продала апартамент. Същевременно в представената декларация от С., тя е
декларирала, че е предоставила в полза на сина си Р.С. сума в размер на
80 000 лв през 2009 г. (л. 363). РЛ също твърди, че представата са
предоставени от майка му са в средата на 2009 г. (л. 141, л.328),
Това
разминаване между представените в хода на ревизията документи и ПО, и
ангажираните гласни доказателства разколебават тезата на РЛ за притежаваните от
него парични средства в началото на ревизирания период, съответно потвърждават
изводите на органите по приходите, че към 01.01.2012
г. РЛ не е разполагало с парични средства, които да бъдат приети за начално
салдо за 2012 г.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма
с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната
сума/. А точно за дарената въз основа на него сума се твърди, че формира
началното салдо на лицето към 1.01.2012 г.
При положение, че ревизираното лице твърди свободни парични
средства, получени в началото на ревизирания период като дарение от родител,
негова е доказателствената тежест да установи, че те са били налични. Наистина
традиция е да се дават парични средства от родители на деца, но това
обстоятелство подлежи на доказване от този, който го твърди, поради което
негова е доказателствената тежест да установи какви средства са събрани и дали
те не са изразходвани, респективно къде е съхранявана събраната сума. Т.е. по
никакъв начин не се опровергават твърденията, че РЛ е разполагало със сума,
различни от установените от приходните органи, поради което и съдът намира
възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.
В случая въпросното предаване също не се установява с някакви
писмени доказателства, а единствено декларация подписана от ревизираното лице
от 02.09.2016 г. и показанията на свидетелката С.. Действително, съгласно чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не съществува пречка в съдебното производство
установяването на договори над 5000 лв. между роднини по права линия, да се
извършва и посредством свидетелски показания. В случая, преценката на
свидетелските показания с оглед останалите доказателства по делото съдът не
кредитира тези показания, тъй като същите противоречат на представените по
делото писмени доказателства, както се посочи по-горе.
На следващо
място не се обори и тезата на РЛ за
получени парични средства в размер на 5000 лв. по договор за заем от 15.01.2009 г. и анекс към
него от 03.10.2017 г. с М.К. Л., които според С. са били налични към 01.01.2012 г., съответно се възразява, че неправилно не е
включена от приходните органи в сумата за начално салдо за 2012 г.
Както е
констатирал и органа по приходите, договорът за заем от 15.01.2009 г. и анекс
към него от 03.10.2017 г. за сумата 5 000,00 лв. с М.К. Л. е представен едва с подадена
жалба срещу предходния отменен ревизионен акт № Р -16001617001241-091-001 от
19.09.2017 г. До този момент, както в хода на извършената ПУФО, така и в хода
на първата ревизията, РЛ не е посочило, че е получило заем от 5000 лв., който
не е върнат до 2017 г.
Отделно от това
при провеждане на първата ревизия сумата от 5000 лв. е включена като начално
салдо за 2011 г., като в края на 2011 г. е установено превишение
на разходите над приходите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, при който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да се установи факта на
реалната престация следва да се представят
доказателства за предаването на сумите между заемодателя и заемателя, но
доколкото този факт се установява с частни писмени доказателства е необходимо
да се установи, че заемодателят е разполагал със сумата на заема, което в
случая не беше сторено.
В този смисъл,
безспорно е, че от страна на С. с които той е разполагал за личните си нужди,
които представляват за него доход, който той не е декларирал по надлежния ред и
не е заплатил дължимите данъци.
Съгласно чл.12 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона.
След като С. е получил през ревизирания период парични
средства С., то за него се е породило задължение за деклариране на същите - констатират
се недекларирани приходи и основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Видно от представената
административна преписка, в хода на ревизионното производство са събрани
достатъчно писмени доказателства, поради което извода на ревизиращите за
облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за всеки един от данъчните
периоди е правилен.
Не на последно място в подкрепа на изводите на ревизиращите е
и приетата без възражения от страните ССчЕ. Тук е
мястото да се отбележи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ в първи вариант, в който експертът е съобразил
представените по делото документи, както и че направените от жалбоподателя
разходи са в режим на СИО.
Експертът е посочил, че
разликите между стойностите на ПП на органа по приходите и тези при ССЕ
се формират от това, че експертизата е съобразила СИО за разходите, докато в
процесния РА само част от разходите са в СИО. В този смисъл следва да бъдат кредитирани
определените от експерта задължения, които са в по-нисък размер от определените
от приходните органи.
Предвид
изложеното необходимо е да се отбележи следното:
Направено е разграничение между ревизията по общия ред и тази
по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, в това число, при коя
ревизия кой носи доказателствената тежест. От този анализ е изведен извод, че
приходната администрация е тази, която следва да установи наличието на доход от
друг източник по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, а задълженото лице, от
своя страна, носи доказателствена тежест да установи твърденията си относно
притежавани от него суми преди данъчния период, в това число, че същите не
подлежат на облагане, респективно попадат в някоя от хипотезите по чл.13 ал.1 и 2 ЗДДФЛ.
Второ, предвид ангажираните от задълженото лице писмени и
гласни доказателства съдът намира, че констатациите на органите по приходите за
наличие на доходи от други източници, непосочени изрично от закона и необложени
с окончателни данъци по ЗДДФЛ и ЗКПО – чл.35 т.6 ЗДДФЛ не са оборени.
При надлежно установен размер на доходите и размер на
разходите, който не е спорен, съдът приема за правилни констатациите за
наличието на доходи, покриващи размера на разходите, които доходи не са изрично
посочени/декларирани. След като не се установява тези доходи да попадат в
хипотезите на чл.13 от ЗДДФЛ, те са облагаеми по
презумпция и следва да се включат в данъчната основа за облагане съгласно чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
От своя страна, това косвено може да потвърди направеният
извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на
облагане по реда на ЗДДФЛ.
По
основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО.
По отношение на така определените допълнителни задължения за
осигурителни вноски за ЗО съдът намира следното:
Предвид установения с ревизията облагаем доход по чл. 35, т.
6 от ЗДДФЛ, който е в по-висок размер от дохода, върху който се дължат
авансовите здравноосигурителни вноски, в съответствие с разпоредбата на чл. 40,
ал. 5 от ЗЗО за всяка една от ревизираните години от органите по приходите
правилно са установени и задължения за здравноосигурителни вноски.
В жалбата се възразява единствено, че неправилно е определена
основата за облагане по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ. Конкретни възражения относно констатациите в частта по ЗЗО не са
направени.
При извършена
служебна проверка, съдът не констатира нарушения при тяхното определяне.
Достатъчно е да се посочи, че за ревизираният период С.
подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, доколкото облагаемият
му доход по чл. 35 от ЗДДФЛ се включва при годишното изравняване на осигурителния
доход. Изложените дотук съображения налагат задълженията за ЗОВ, установени
като дължими с оспорения РА, да бъдат потвърдени, ведно със законната лихва
съобразявайки размера, определен от ВЛ в назначената ССчЕ.
С оглед изложеното по-горе, жалбата на Р.Д.С.
е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя
в размер на 160,19 лв. съобразно уважената част от жалбата, от претендирания
общ размер от 1310,00 лв., съгласно представен списък (л.734).
На ответника разноските се констатираха в размер на 579,28 лв,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.8, ал.1 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд –
Пловдив, XV състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001617008945-091-001 от 03.08.2018г., издаден от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.,
на длъжност главен инспектор по приходите -ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив, потвърден с Решение № 680/03.12.2018 г. на Директор дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на
НАП В СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТИ:
-по
отношение допълнително определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, КАТО НАМАЛЯВА
размера на дължимата сума за 2012г. от 369,99лв. на 341,20лв. и размера на
прилежащите лихви от 197,66 лв. на 182,26 лв.; размера на дължимата сума за 2013г.
от 421,68 лв. на 396,12лв. и размера на прилежащите лихви от 182,43 лв. на 171,40
лв.; размера на дължимата сума за 2014г.
от 1169,21 лв. на 984,47 лв. и размера на прилежащите лихви от 387,04 лв. на 325,88
лв.; размера на дължимата сума за 2015 г. от 242,42 лв. на 240,79 лв. и размера
на прилежащите лихви от 30,98 лв. на 25,19 лв.
-по
отношение определени вноски за ЗО за 2012 г., КАТО НАМАЛЯВА размера на
главницата от 321,73 лв. на 296,69 лв. и размера на прилежащите лихви от 187,48
лв. на 158,48 лв.; ЗО за 2013 г., КАТО НАМАЛЯВА размера на главницата от 366,94
лв. на 344,45 лв. и размера на прилежащите лихви от 173,50 лв. на 149,03 лв.; ЗО за 2014г., КАТО НАМАЛЯВА
размера на главницата от 1016,70 лв. на 856,06 лв. и размера на прилежащите
лихви от 350,04 лв. на 283,35 лв.; ЗО за 2015 г., КАТО НАМАЛЯВА размера на
главницата от 210,80 лв. на 209,38 лв. и размера на прилежащите лихви от 56,30 лв.
на 24,99 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати в полза на Р.Д.С., ЕГН **********, сумата в
размер на 160,19 лв. /сто и шестдесет лева и 19 ст./ разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Д.С., ЕГН
**********, адрес: ***,
и с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, да заплати
в полза на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 579,28 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и 28 ст./
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/