Решение по дело №12/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 49/15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 780/2008 г., Кърджалийският районен съд е осъдил "Г.-К."-гр.К., с адрес на управление гр. Кърджали У. № **, да заплати на М. Т. К. от с. Ж., общ.А., сумата в размер на 11721.32 лв., от която 8975.12 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука за периода от 10.02.2004 г. до 23.10.2008 г., представляваща разлика между евентуално получавано трудово възнаграждение и безплатна храна, ако не беше пострадал, и получавана пенсия, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.10.2008 г. до окончателното й изплащане, и 2746.20 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 10.02.2004 г. до 23.10.2008 г., като исковете в останалия размер до 19170 лв. за имуществени вреди и до 6000 лв. за мораторни лихви е отхвърлен. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "Г.-К." , в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. К. сумата общо в размер на 11721.32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука за периода от 10.02.2004 до 23.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2008 г. до окончателното й изплащане и 2746.20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2004 г. до 23.10.2008 г., ведно със съответните държавни такси и разноски. В тази част решението било незаконосъобразно и необосновано. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Твърди се в жалбата, че приетите за установени факти, не се подкрепяли от доказателствата по делото. Ищецът бил в трудово- правни отношения с "Г.-К."-гр.К. в продължение на 8, а не на 5 години. От доказателствата ставало ясно, че същият имал още 9 години подземен стаж, което му давало право да се пенсионира на основание пар. 4 ал. 2 от ПЗ разпоредби на КСО като работник, упражнявал първа категория труд. Или, ищецът придобил правото на пенсия по възраст и трудов стаж на 19.12.2003 г. и след тази дата "Г.-К."-гр.К., не дължал на ищеца обезщетение и само на това основание следвало да се отхвърлят исковете. Съдът не отчел и процента на нетрудоспобосност на ищеца, който с годините прогресивно намалявал и означавало липса на ексцес. Счита, че ищецът при трайно намалена трудоспособност 51% и на възраст 50 г., бил в състояние да реализира някакъв вид труд, който да му носи доходи. Съдът не обсъдил назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, която изчислила, каква е разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако продължавал да работи, и сбора между получаваната пенсия и минималната работна заплата за страната. Крайно време било съдът да отчете не само правото, но и задължението за полагане на труд. Съдът допуснал нарушение на закона при изчисляване на разликата между евентуално получаваното от ищеца трудово възнаграждение и пенсията по инвалидност, която получавал, като за периода след 01.03.2006 г., поради това, че в дружеството нямало работещи рудници, които да добиват оловно- цинкова руда, възприел като данни за получавана работна заплата, размера на минималните осигурителни прагове, който касаел само осигурителните права на работника или служителя, когато трудовото му възнаграждение е по- ниско от осигурителния праг за съответната професия. На следващо място, се поддържа, че различни съдебни състави, отказвали да съобразят решенията си с постановките на закона, касаещи получаването на безплатна храна на работници и служители, работещи в предприятия със специфичен характер и организация на труда и конкретно Наредба № 11/21.12.2005 год. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея /ДВ бр.1 от 03.01.2006 г./ Съдът приел и това, че ищецът допуснал груба небрежност, нарушавайки съответните правила за техническа безопасност, но не приложил разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ и не обосновал защо не прилага този текст. Поддържа се също, че съдът споменал, че ответникът по делото направил възражение за изтекла давност на претенциите, но не обсъдил възражението. Счита, че претенцията на ищеца по ЕР на ТЕЛК № 0047/12.02.2004 г. била изцяло погасена по давност, поради изтичането на давностния 3- годишен срок за исковете по чл. 358 ал. 1 т. З от КТ. Моли да се отмени изцяло решението на Районен съд Кърджали. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да сеостави в сила решението на първоинстанционния съд като му се присъдят направените разноски. Поддържа се в съдебно заседание, че твърдението, направено в жалбата и в съдебно заседание, че през 2000 г. ответникът по жалбата бил пенсиониран поради наличие на трудов стаж и възраст, било Ýеоснователно, и се опровергавало от събраните по делото писмени доказателства. Твърди се, че трудовият договор бил прекратен и ответникът по жалбата бил пенсиониран поради заболяване, което било в причинна връзка с трудовата злополука. Последната била предмет на други дела, решенията, по които били влезли в сила и не могат да бъдат пререшавани относно факта за трудовата злополука, причинната връзка и съпричиняването, и следвало да бъдат съобразени при решаване на настоящия спор. Счита, че следва да се съобрази и влязлото в сила решение на ВКС, постановено по гр. дело № 1813/2005 г. по описа на ВКС, приложено към гр. дело № 686/2003 г. по описа на РС- Кърджали. Сочи се също, че предишното обезщетение за ищеца- ответник по жалбата било за ексцес, а предмет на настоящия иск било обезщетение за имуществени вреди, което се основава на експертни решения на ТЕЛК, посочени в исковата молба.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 от КТ, както и за мораторни лихви върху сумите с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Иска се и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищецът твърди, че бил в трудови правоотношения с ответното дружество "Г.-К." в продължение на 5 години и изпълнявал длъжностите машинист на рудничен локомотив, минен работник, миньор и бомбаджия в рудник "Еньовче". На 07.04.1997 г. претърпял трудова злополука- при изкачване на прогнила стълба в комин 4 на хоризонт 200 паднал от 27 м. височина, за което бил съставен акт за трудова злополука № 11/07.04.1997 г. Вследствие на злополуката получил множество наранявания и счупване основата на черепа, контузия на мозъка, което е довело до влошаване на здравословното му състояние. С ЕР на ТЕЛК- Кърджали № 0265/02.03.2000 г. бил признат за временно нетрудоспособен и му била определена III група инвалидност за срок от 1 година, и бил признат за неподходящ за основната си професия като машинист. Със заповед № 16/06.03.2000 г. трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 325 т. 9 от КТ- поради пенсиониране по болест. С решение по гр. д. № 686/2003 г. на РС- Кърджали и решение по гр. д. № 1813/2005 г. на ВКС, му било присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разлика между получена пенсия и трудово възнаграждение за периода от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г., ведно с мораторна лихва, както и стойността на безплатната храна, която щял да получи, ако работел. С ЕР на ТЕЛК- Кърджали № 0047/10.02.2004 г. бил преосвидетелстван и му била определена 53,2% трайно намалена работоспособност, и като противопоказни били определени съответни условия на труд, със срок на инвалидизирането до 01.03.2006 г. Била приета причинна връзка с претърпяната трудова злополука. Имуществените вреди, които претърпял през периода от 10.02.2004 г. до 01.03.2006 г., изразяващи се в разликата между получаваната пенсия по болест и трудовото възнаграждение, което щял получи, ако работел, били в размер на 12250 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 2000 лв., считано от датата на инвалидизирането. С ЕР на ТЕЛК № 1330/05.06.2006 г. при Областен диспансер за психически заболявания със стационар в гр. Стара Загора бил преосвидетелстван и му била определена 51 % трайно намалена работоспособност, с диагноза "разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфукция", и като противопоказни били определени съответни условия на труд, със срок на инвалидизирането от 05.06.2006 г. до 01.06.2009 г. Била приета причинна връзка с претърпяната трудова злополука.Имуществените вреди, които претърпял през периода от 05.06.2004 г. до 01.06.2009 г., изразяващи се в разликата между получаваната пенсия по болест и трудовото възнаграждение, което щял да получи ако работел, били в размер на 16920 лв., ведно с мораторна лиха в размер на 2000 лв., считано от датата на инвалидизирането. Счита, че му се дължи и обезщетение за безплатна храна, която щял да получи, ако работел, за целия период в размер на 6000 лв. общо, ведно с мораторна лихва в размер на 1000 лв. от 10.02.2004 г. до завеждане на иска, както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна се установява следното:

Между страните по делото е имало трудово- правни отношения, прекратени със заповед № 16/06.03.2000 г. на изпълнителния директор на ответното дружеството на основание чл. 325 т. 9 от КТ- поради пенсиониране на ищеца по болест, приложена по гр. д. № 686/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Ищецът изпълнявал длъжността "подземен локомотивен машинист" при ответното дружество, р- к "Еньовче". От акт за трудова злополука № 11/09.04.1997 г. се установява, че на 07.04.1997 г., ищецът претърпял трудова злополука- паднал от височина от комин 4 на хоризонт 200, при която получил спукване на черепа и травми по тялото. С приложеното като доказателство по гр. д. № 686/2003 г.по описа на Кърджалийския районен съд, ЕР на ТЕЛК- Кърджали № 0264/02.03.2000 г., ищецът бил признат за временно нетрудоспособен и му била определена III група инвалидност за срок от 1 г. с водеща диагноза "счупване на основата на черепа", и бил признат за неподходящ за основната си професия като машинист. Призната била причинна връзка с претърпяната злополука. С влязло в сила решение № 17/14.05.2004 г., постановено по гр. д. № 686/2003 г. на КРС, на ищеца било присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разлика между получена пенсия и трудово възнаграждение за периода от 01.03.2001 г. до 01.11.2003 г., мораторна лихва, както и стойността на безплатната храна, която щял да получи, ако работел.

По настоящото дело е приложено копие на ЕР на НЕЛК № 0047/10.02.2004 г., видно от което ищецът бил преосвидетелстван и му била определена 53,2% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза "специфични непсихотични психични разстройства след органично мозъчно увреждане". В решението е посочено, че е налице отслабена годност на мозъчната активност, левостранен неврит на слуховия нерв в тежка степен на практическа глухота и десностранен неврит в степен на тежко чуване, комбиниран отоневрологичен с- м във фаза на незавършена компенсация. Посочени са противопоказни условия на труд, със срок на инвалидизирането до 01.03.2006 г. Била приета причинна връзка с претърпяната трудова злополука. От копие на ЕР на ТЕЛКпри Областен диспансер за психически заболявания със стационар Стара Загора № 1330/05.06.2006 г., се установява, че ищецът бил преосвидетелстван и му била определена 51 % трайно намалена работоспособност, с диагноза- "разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция" с посочени противопоказни условия на труд и със срок на инвалидизирането от 05.06.2006 г. до 01.06.2009 г. Призната била причинна връзка с претърпяната трудова злополука.

От приложено копие на удостоверение на РУ "СО"- Кърджали се установява размера на получаваната пенсия от ищеца по делото, а от трудовата му книжка се установява, че същият не е полагал труд на друго работно място, след прекратяване на трудовите му отношения с ответното дружество. По делото е представено и копие на доклад за разследване причините на станалата на 07.04.1997 г. трудова злополука с ищеца в рудник "Еньовче", в който е прието, че ищецът нарушил правила за безопасност на труда. Приложен е и акт за трудова злополука № 11/09.04.1997 г.

От заключението на съдебно- медицинска експертиза с вещо лице д- р Н. Узунова, което съдът приема, се установява, че ищецът страда от "разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция. Двустрнен нервит на слуховите нерви. Комбиниран отоневрологичен синдром". Не се водел на учет в ДПБ- Кърджали, не бил лекуван в болницата, и не приемал медикаменти.

От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Иван Демерджиев е видно, че размера на получаваната от ищеца пенсия възлиза на 143.46 лв., а от допълнителното заключение на същия се установява, че разликата между заплата и пенсия за минен работник възлиþа на 2943.58 лв., а мораторната лихва до датата на завеждане на иска възлиза на 366.92 лв., а за професията "машинист на рудничен влак", разликата между заплата и пенсия възлиза на 7278.56 лв., а лихвата- на 1118.04 лв. От заключението по извършената тройна съдебно- счетоводна експертиза от вещи лица Иван Демерджиев, Татяна Шопова и Гергана Добруджалиева, се установява, че за периода от 10.02.2004 г. до 01.03.2006 г. разликата между минимална работна заплата и получавана от ищеца пенсия възлиза на 1116.15 лв., а за периода от 05.06.2006 г. до 23.10.2008 г. е в размер на 2036.16 лв., или за целия претендиран период сумата възлиза на 3152.31 лв. Отдопълнителната тройна съдебно- счетоводна експертиза се установява следното: общият размер на трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за периода от 10.02.2004 г. до 01.03.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 23.10.2008 г., ако е работел като "машинист на рудничен локомотив", възлиза на 13187.97 лв. Безплатната храна, която би получил ищеца за периода от 10.02.2004 г. до 01.03.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 23.10.2008 г., ако е работел в ответното дружество, е в размер на сумата от 1465.70 лв. Общият размер на възнагражденията и безплатната храна възлиза на 14653.67 лв. Размерът на получаваната от ищеца пенсия за същият период възлиза на 5678.55 лв. Разликата между възнагражденията, което би получил ищеца, безплатната храна и получавана пенсия, възлиза на 8975.12 лв. Законната лихва върху сумата от 8975.12 лв. е в размер на 2746.20 лв. Разликата между сбора от пенсията за процесния период и съответната минимална работна заплата и заплатата, която би получавал ищеца, ако работеше, е в размер на -1359.24 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Ищецът бил в трудово правоотношение с ответника. На 07.04.1997 г. същият претърпял трудова злополука, вследствие на която получил черепно- мозъчна травма, с трайни увреждания на здравето, подробно описани в приложените по делото експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, в съдебно- медицинската експертиза. Не се спори по делото, че с решение по гр. д. № 26/2000 г., Ардинският районен съд осъдил "Г" гр.К. да заплати на М. К. неимуществени вреди и имуществени вреди, представляващи разлика между получено обезщетение и трудово възнаграждение, както и безплатна храна. С последващо решение по гр. д. № 686/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд на пострадалия работник са били присъдени неимуществени вреди за влошено здравословно състояние и имуществени вреди за следващ период. Или, отговорността на ответника е била ангажирана с влязло в сила решение, което съгласно чл. 299 от ГПК е задължително и за настоящия съд. Поради това, след като с влязло в сила решение, съдът се е произнесъл относно трудовата злополука, отговорността на ответника, съпричиняването и причинната връзка на заболяването с претърпяната трудова злополука, то тези въпроси не могат да бъдат пререшавани. Настоящото гражданско производство има за предмет само размера на дължимото обезщетение за следващ, различен период от време на основание нови решения на ТЕЛК и НЕЛК, признаващи трайно намалена работоспособност на ищеца по иска над 50 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител, има вина за настъпването им. Съгласно ал. 3 на същия текст, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда- неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, за да се реализира имуществената му отговорност, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав, а именно: трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и зл¯полуката. Тези предпоставки в случая са налице, още повече, че са налице, както вече се посочи, влезли в сила съдебни решения, задължителни за настоящия съд, така и решения на ТЕЛК и НЕЛК, в които съгласно чл. 56 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, експертизата на трайно намалената работоспособност определя степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек, срока на инвалидността, датата, на която изтича определеният срок на инвалидност и др. Безспорно по делото е, че М. К. е претърпял трудова злополука на 07.04.1997 г., от която са настъпили увреждания, подробно описани в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, както и в заключението на вещото лице д- р Узунова. Уврежданията са в причинна връзка с трудовата злополука, което води до ангажиране на безвиновната отговорност на работодателя за заплащане на вреди. В случая в представените по делото две експертни решения, е определена трайна неработоспособност на ищеца над 50 %, а всяко решение представлява нов юридически факт, от който за работника възниква право на иск за вземане за вреди за периода от постановяване на решението до последващото решение, поради което предявените искове са поначало основателни. Впрочем, безспорно е установено от представените експертни решения, медицинска и съдебно- счетоводни експертизи, че след присъждане на обезщетенията по влезлите в сила решения, ищецът търпи нови имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Имуществените вреди, за които ищецът претендира, не са били предвидени при определяне на предишно обезщетение. Безспорно е и това, че същите са в причинна връзка със заболяването, резултат на трудовата злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от КТ , работодателят дължи обезщетение на работника за реално претърпените от него вреди, произтичащи от невъзможността същият да полага труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал, докато е бил трудоспособен, по причина, че здравословното му състояние е увредено и не може да изпълнява тази дейност. Правото на работника да получи обезщетение от работодателя, се поражда от момента, в който се установи, че е налице разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на длъжността, която е заемал преди трудовата злополука, и реално получената сума като обезщетение за ползуван отпуск по болест или като пенсия при пенсиониране по болест, от който момент настъпва и изискуемостта на всяко конкретно вземане. Определянето размера на обезщетението, следва да се основава на онова трудово възнаграждение, което работникът би получавал, ако увреждането не беше настъпило и работникът беше продължил да работи до навършване на пенсионна възраст за изслужено време и старост, каквато ищецът няма навършена, и като се вземе предвид трудовото възнаграждение, което към момента на изискуемостта на претенцията получава лице, което заема същата длъжност в предприятието- работодател.В тази връзка следва да се посочи, че е несъстоятелен довода на жалбодателя, че работодателят не дължал обезщетение на ищеца, тъй като той ималправо да се пенсионира на основание пар. 4 ал. 2 от ПЗ разпоредби на КСО като работник, упражнявал първа категория труд.

С оглед на изложеното по- горе, правилно съдебно- счетоводната експертиза при изчисляване размера на обезщетението за периода от 10.02.2004 г. до 01.03.2006 г. е взела предвид заплатата, която работникът би получавал като машинист на рудничен локомотив по данни от ведомостта за работни заплати на р- к „Еньовче”. Предвид обстоятелството, че след м. март 2006 г. в ответното дружество е нямало работещи рудници, които да добиват оловно- цинкова руда, при определяне размера на възнаграждението, което ищецът по иска и ответник по жалбата, би получавал, ако не бе претърпял трудова злополука, законосъобразно вещите лица са изходили от ежегодните осигурителни прагове от бюджет на ДОО за съответната година, поради което доводите на жалбодателя в тази насока са несъстоятелни, а и същият не е направил доказателствените искания в тази връзка.

Искът с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на безплатна храна, която ищецът би получил, аÛо бе работил в ответното дружество, и която е имала траен характер, е основателен и доказан доразмера на 862.20 лв., съобразно заключението на тройната експертиза. За да приеме това, съдът отчита, че всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, след като се доказва, че са в причинна връзка с увреждането. Безплатната храна спестява други разходи на работника и по този начин придобива за него имуществена стойност. Обезщетението за имуществени вреди обхваща всички доказани имуществени вреди и пропуснати ползи, които имат сигурен, траен, постоянен характер за работника. Ако беше здрав и работеше на предишната си работа, преди да стане нетрудоспособен поради злополуката, ищецът би получавал и безплатна храна. Лишаването му от тази възможност за него представлява имуществена вреда, поради което стойността на безплатната храна следва да се включи в размера на обезщетението за имуществени вреди. Поради това, съставът на съда намира, че първоинстанционният съд в тази насока е постановил законосъобразно решение, което не противоречи на Наредба № 11/2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, в каквато насока се прави довод от жалбодателя.

Така, разликата между възнаграждението и безплатната храна от една страна, и получаваната пенсия за периода от 05.06.2006 г. до 23.10.2008 г.- датата на подаване на исковата молба, с оглед заключението на вещите лица по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, възлиза на 4749.17 лв., в който размер иска следва да се уважи като основателен и доказан, а в останалия размер следва да се отхвърли. С оглед заключението на вещите лица, следва да се приеме, че иска за мораторна лихва е основателен и доказан до размера на 800.74 лв., в който следва да се уважи, а в останалата част следва като неоснователен и недоказан да се отхвърли.

Съдът намира направеното от ответната страна по иска, жалбодател пред тази инстанция, възражение за погасяване изцяло на претенцията на ищеца за имуществени вреди на основание ЕР на НЕЛК № 0047/12.02.2004, поради изтичане на тригодишния давностен срок за исковете по чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ, за основателно, поради което следва да се уважи. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ, исковете за обезщетения се предявяват в 3- годишен срок. При иск за имуществени вреди, давностният срок започва да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелстване, без значение дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние. Всяко ново преосвидетелстване за определен период, съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент /датата на решението за всяко отделно преосвидетелстване/ за работника възниква право на иск за вземане за вреди за периода от решението до последващото решение. И след като това е така, а ЕР на НЕЛК е с дата 12.02.2004 г., то срокът за предявяване на този иск е изтекъл на 12.02.2007 г. Искът е предявен в съда на 23.10.2008 г., респ. след изтичане на давностния срок. С оглед на това и тъй като поначало е допустим иск за вземане, погасено по давност, то иска за имуществени вреди на основание ЕР на НЕЛК № 0047/12.02.2004, следва да се отхвърли като погасен по давност.

Несъстоятелен е довода на жалбодателя, че съдът не приложил разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, с която законодателят предвидил намаляване на дължимото по чл. 200 от КТ обезщетение при хипотезата на груба небрежност. Както вече се посочи, въпросите относно трудовата злополука, отговорността на ответника по иска, причинната връзка, съпричиняването и пр. са решени с влязло в сила решение и не могат да бъдат пререшавани.

Предвид изложеното по- горе съдът намира, че претенцията на ищеца К. за заплащане на исковата сума, като обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане вследствие на трудова злополука, и изразяващи се в разлика между получавана пенсия и трудово възнаграждение, която би получил ако работеше, както и за безплатна храна, която има постоянен характер, е частично основателна. Или, ищецът е претърпял имуществени вреди, които съобразно заключението на вещите лица възлизат на общ размер 5549.91 лв., от които 4749.17 лв., представляващи разлика между евентуално получавано трудово възнаграждение и безплатна храна, ако не беше пострадал ищеца, и получаваната пенсия за периода от 05.06.2006 г. /датата на второто експертно решение на ТЕЛК с № 1330/05.06.2006 г./ до 23.10.2008 г., която разлика ответникът следва да бъде осъден да заплати, и мораторна лихва в размер на 800.74 лв. Върху главницата от 4749.17 лв., следва да се присъди закона лихва, считано от предявяване на иска- 23.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложеното по- горе по отношение на възражението за погасяване по давност на претенцията за имуществени вреди на основание ЕР на ТЕЛК от 12.02.2004 г. и като съобрази заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно- счетоводни експертизи, съдът намира, че следва предявения иск да се отхвърли за разликата над 5549.91 лв. като погасен по давност.

Първоинстанционният съд като е направил различни изводи, е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над 5549.91 лв. / т. е. и сумата в размер на 4225.95 лв./ до 11721.32 лв. като се постанови в тази част друго решение, с което в тази част иска се отхвърли.

В останалата му част като правилно, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

Съдът констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл за разликата до пълния предявен размер на всички искове, но страните по делото не са поискали допълване на решението.

При този изход на делото следва да се отмени решението и в частта, с която "Г.-К."-гр.К., с адрес на управление гр. Кърджали У. № ** е осъдено да заплати разноски по делото на М. Т. К. над 83 лв. и държавна такса над 222 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 49/15.06.2009 г., постановено по гр. д. № 780/2008 г. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта, с която "Г.-К."-гр.К., с адрес на управление гр. Кърджали У. № **, е осъдено да заплати на М. Т. К. от с. Ж., общ.А., разликата от 5549.91 лв. до 11721.32 лв., представляващиобезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, представляващи разлика между трудово възнаграждение и безплатна храна и получавана пенсия, и мораторна лихва за периода от 10.02.2004 г. до 05.06.2006 г., както и в частта, с която "Г.-К."-гр.К., с адрес на управление гр. Кърджали У. № ** е осъдено да заплати разноски по делото на М. Т. К. над 83 лв. и държавна такса над 222 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените отМ. Т. К. от с. Ж., общ.А. против "Г.-К."-гр.К., с адрес на управление гр. Кърджали У. № ** искове за обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудова злополука, представляващи разлика между трудово възнаграждение и безплатна храна и получавана пенсия, както и за мораторни лихви за разликата от 5549.91 лв. до 11721.32 лв. за периода от 10.02.2004 г. до 05.06.2006 г. като погасени по давност.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му при наличие на предпоставки по чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/